Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                      28.02.2019 г.

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 януари

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХ дело № 3036 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН:**********, представител на „А.А.С.“ ООД, с ЕИК ***чрез адв. А.Д. *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № ***, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложил на “А.А.С.” ООД *** административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

            Производството е по реда на чл.189 ал.8 от ЗДвП във вр.чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Жалбоподателят  “А.А.С.” ООД ***, редовно призован, не изпраща представител.

         Депозира се становище от представителя на „А.А.С.“ ООД чрез процесуалния ме представител адв. А.Д. *** за отмяна на издадения електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен.

         Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

           Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице, с изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В издадения електронен фиш констатираното административно нарушение е описано по следния начин :

На 27.07.2015 г. в 20:23 часа в Е-83 км. 89.2 ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ ПЛЕВЕН, с МПС “***”, с рег. № ***е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, разрешена скорост 90 км/ч, установена скорост 115 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.

 

В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 25 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.

     На лист 10 от делото се намери разпечатка в която е посочено „НАКАЗУЕМА СКОРОСТ 115 КМ.Ч – 3% ТОЛЕРАНС” и по този начин съдът и жалбоподателят не могат да разберат действителната воля на Административно наказващият орган – взет ли е в предвид този толеранс при определяне на скоростта  или не ?!?!?!

Административно наказващия орган е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът счита, че за разрешаването на конкретния административно правен въпрос на първо място е необходимо да се посочи, че всеки акт, съдържащ властничес­ко волеизявление на държавен орган следва да съдържа точни данни за неговия издател (имена и длъжност).

Липсата на такъв, какъвто е настоящия случай, лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт.

Изложеното в пълна степен важи и за електронните фишове като актове, с които се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретно лице - нарушител.

В конкретния случай, сред съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Това от своя страна възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

Действително, нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдър­жа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания.

Казано с други думи, след като с електронния фиш се налага административно наказание, то последният задължително следва да бъде издаден от орган овластен да налага наказания за нарушения по съответния законов текст чрез издаване на наказателни постановления

От приложения по делото електронен фиш е видно, че на същия липсва издател, на коя дата е издаден и от кой служител!

Все в тази насока следва да се добави, че в българското законодателство и в миналото и към настоящия момент, все още не са делегирани правомощия на технически средства, да изпълняват функциите на административно-наказващ орган. Последните могат да служат единствено като средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката дали действително е извършено такова нарушение и налагането на самото административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластени за това органи.

Освен изложеното, електронният фиш не съдържа и дата на издаване – рек­ви­зит, който също не е предвиден в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ  счита, че този рек­ви­зит обаче е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са на­ли­чие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давност­ни и преклузивни срокове.

Към административно наказателната преписка е приложена Заповед № 2988 от 25.09.2013 г., от която е видно кои служители на сектор “Пътна полиция” отдел “ОП” при ОД на МВР – Плевен имат право да въвеждат Електронни фишове в “Система за управление на фишове и плащания по тях”.

         В електронния фиш изрично не е посочено, кое лице го е издало и дали издаденият електронен фиш е издаден от компетентен служител посочен в заповедта !!!

До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, така констатираните непълноти на ЗДвП следва да бъдат преодолени по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА / (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България/, като приложение следва да намерят съответните относими разпоредби на ЗАНН (в частност чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН).

КОНСТАТИРАНИТЕ ДО ТУК ЛИПСВАЩИ РЕКВИЗИТИ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ФИШ НЕСЪМНЕНО ВОДЯТ ДО ИЗВОД ЗА НЕГОВАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

 Оттук, следва извода, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи.

Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако атакувания в настоящото производство електронен фиш съдържаше такова изявление на конкретен автор.

Легалната дефиниция на термина «електронен фиш», е дадена в пар.1 от ДР на ЗАНН и пар.6 т.63 от ЗДвП, и според същата той е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

При съпоставянето на двата текста, се налагат две възможни заключения.

Първото от тях е, че контролните органи по см. на чл. 39 ал.4 от ЗАНН са административно-информационните системи, при което се поставя въпроса как същите се отнасят към посочената в заглавната част на електронния фиш териториална структура на МВР.

Второто е, че макар и изявление, електронният фиш, не е електронен документ, съобразно дадената за такъв дефиницията в Закона за електронния документ и електронния подпис, според която електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3/ и което има свой автор -  физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител /чл.4/.

Действително изискванията досежно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и те са : данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези изисквания не включват посочването на автор на изявление в съдържанието на електронния фиш. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, съдът намира че съществува законово изискване, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор – физическо лице,  който е и овластен за това контролен орган по смисъла на закона.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление.

Според дефиницията дадена в чл.6 от ЗАНН пък,  административно нарушение е това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Именно този специален ред, по който се следва ангажиране на посочения вид отговорност, предполага и конкретно волеизявление на административно наказващ орган, притежаващ материалната компетентност за това, материализирано в акта, с който е ангажирана отговорността на субекта на нарушение. В случая обаче в атакувания  електронен фиш, не е посочен неговият автор /физическо лице/, а няма и волеизявление съответстващо на посочените по – горе изисквания на чл. 39 ал.4 от ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган.

Тук следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, който текст също се явява в подкрепа на извода, че електронният фиш винаги предполага наличие на конкретно изявление от конкретно лице, сочено за негов издател и че самият закон разграничава издателя от съответната структура, част от която е той.

Според чл. 60 от ЗАНН пък,  обжалването става чрез наказващия орган, който е издал електронният фиш. При съпоставката на посочените по – горе текстове, не може да се приеме становището, че ползваните от закона понятия овластен контролен орган и наказващ орган, са  идентични с неперсонифицирана структура на МВР.

 Всъщност първата от посочените по – горе разпоредби на ЗДвП, касаещи електронния фиш се намира в раздел ІІ – «Образуване на административнонаказателно производство», а разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 са в раздел  V “Обжалване на наказателни постановления и електронни фишове”. Последното налага и извода, че административнонаказетелната отговорност в хипотезите на електронен фиш се ангажира с установяване на самото нарушение без да протече производство по налагане на административно наказание, а следователно самия фиш /който не съдържа такова изявление от конкретен автор/ не може да ангажира тази отговорност.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства е видно, че действително е налице утвърден образец на фиша със Заповед №Із-305/04.02.2011г. /за които свидетелстват приобщените към доказателствения материал заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш и образец на електронен фиш – л.17 и л.18/, от който е видно, че описанието на нарушението се изчерпва с посочване единствено на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена” и „установена” скорост и на самото превишение.

Граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба, във вр. чл. 165, ал. 2,т. 6 и т.7 от ЗДвП, налага категоричен извод, че издаване на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, не налагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган.

За всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Противното разбиране би довело до недопустимо заобикаляне на закона и до стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с не осъществяване на активен  контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Съдът счита, че електронният фиш е издаден на жалбоподателя за нарушение констатирано в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 ЗДвП, поради което същият  се явява незаконосъобразен само дори на това основание.

         На следващо място, липсата на надлежно описание на нарушението в процесния електронен фиш, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който това описание се изчерпва с посочване само на дата и място на нарушението и стойности на “разрешена” и “установена” скорост и на самото превишение.

Превишението на скоростта обаче като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирана съответно в чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Във втората хипотеза от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие.

Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, неминуемо предпоставя неяснота и “гадаене” от страна на жалбоподателя, относно конкретните параметри на извършеното от него нарушение и пределите на следващата се за него отговорност от към правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

В случая също така не е посочено:

В коя посока се е движил автомобила и въз основа на какво е прието, че разрешената за движение скорост е именно точно 115 км.ч. и дали в този участък от пътя има поставена нужната сигнализация и маркировка .

В този смисъл липсва описание на нарушението, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Ето защо, съдът приема, че в обжалвания електронен фиш не е описано нарушението.

По изложените съображения, съдът приема, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, не е съобразен с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Посочената непълнота в съдържанието на издадения електронен фиш е съществено формално нарушение, което е основание за отмяна на обжалвания акт.

Неспазване на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, според който текст при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените служби обозначават местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение, а контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение.

В конкретния случай не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак, указващ осъществяването на контрол по спазването на правилата за движение, съответно знак, указващ осъществяването на видеоконтрол. Последното също е нарушение освен на материалния закон и на правото на защита на нарушителя.

Следва да се посочи, че на идентификатора на снимка на обжалвания електронен фиш липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин.

Като място на нарушението в електронния фиш са посочени само географски координати. Безспорно те индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, на територията на Република България, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприятия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място. Обичайното описание на място би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място - име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място - общоизвестен обект, пътно съоръжение, конкретен път и др., като не без значение е и посочването на ограничението по какъв начин е направено – с пътен знак или не.

Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличието на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и т.н.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства.

 Без да е налице обаче такава в електронния фиш и да се предполага какво е имал предвид при издаването му , административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

В издадения електронен фиш е описано извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено,че същият е управлявал МПС със скорост 115 км/ч при разрешена 90 км/ч,с превишение от 25 км/ч, а в представената по делото идентификатор на снимка фигурира измерена скорост 115 км/ч – 3 % толеранс / без да става ясно отчетен ли е този толеранс и каква е наказуемата скорост/, поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за извършеното нарушение.

От друга страна стойността на отклонението от разрешената скорост е съществено и за определяне на основанието за налагане на санкцията.

Освен това в приложения снимков материал не е отразено мястото на извършване на нарушението, което е посочено в ел.фиш.

В електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване,в какъв срок и пред кой съд,което е нарушение на чл. 57, т. 10 от ЗАНН.

Следващият съществен момент по делото се явява този, касаещ авторството на деянието.

 

 

В случая безспорно е установено, въз основа на стационарно автоматизирано техническо средство, че процесното МПС е управлявано  със скорост, превишаваща допустимата такава за извън населено място, отразена като стойност в обжалвания фиш.

Безспорно установено е, а и жалбоподателят не оспорва посоченият факт, че МПС, с което е извършено нарушението е собственост на юридическото лице „А.А.С.” ООД, а жалбоподателят има качеството на представляващ същото.

В съставения електронен фиш не е посочено по ясен и небудещ съмнение начин, чия отговорност е ангажирана за извършеното нарушение – тази на дружеството или на представляващото го физическо лице. Подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира със съответния административен акт (електронен фиш или наказателно постановление) винаги представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на акта.

Субект на нарушението по чл. 182 от ЗДвП е само водача на МПС, тоест конкретното физическо лице.

С нормата на чл. 189 от ЗДвП във вр. с чл. 188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципната възможност да се ангажира административно-наказателната отговорност не на конкретния водач, а на физическото лице собственик на МПС (чл. 188 ал. 1, изр. 2-ро)  или представляващия дружеството собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП).

Административно-наказателното производство от друга страна, е строго формално и е недопустимо по тълкувателен път да се установява санкционирания субект – с доводи, че субект на описаното нарушение може да бъде само физическо лице, но не и юридическо.

И в двата случая, предпоставка за законосъобразното ангажиране отговорността на лицата е непосочване от тяхна страна на конкретното физическо лице, на което е било предоставено управлението на МПС (арг. от чл. 188 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП).

В случай, че е ангажирана обаче отговорността на физическото лице *** на основание чл. 188 ал.2 от ЗДвП в качеството му на представляващ дружеството – собственик на процесния автомобил, е ограничено правото на защита на лицето в хода на административно наказателното производство, доколкото не му е предоставена възможност на основание чл. 189 ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало превозното средство.

В случай, че волята на административно наказващия орган е била да се ангажира отговорността на юридическото лице „***, в качеството му на собственик на превозното средство, фишът се явява незаконосъобразен на самостоятелно процесуално основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична, а съобразно нормата на чл. 26 от ЗАНН административно-наказателно отговорни са пълнолетни лица, навършили 18 години.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че администратинто-наказателно отговорни могат да бъдат единствено физически лица.

Разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН предвижда изключение от визираното правило, като сочи, че  в предвидените от закона, указ или постановление на МС случаи на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейността им.

В случая разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗАНН обаче не предвижда ангажиране отговорността на юридическото лице, съответно не урежда административно наказание „имуществена санкция” като възможна форма на репресия при осъществяване на визираното в хипотезата на нормата нарушение.

 Същевременно с обжалваният фиш е наложена административна санкция от вид, който е относим единствено към физически лица, но не и по отношение на юридически лица !!!

Обжалваният фиш е издаден и при наличие на друго съществено нарушение на процесуалните правила, изразяваща се в некоректно и непълно посочване на нарушения материален закон, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на лицето представляващо юридическото лице, собственик на МПС, доколкото норма на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП във всички случаи следва да бъде част от правната квалификация на нарушението при посочената хипотеза. Това е така, доколкото именно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е тази, която определя субекта, чиято отговорност следва да бъде ангажирана, в случая когато не може по несъмнен начин да се установи самоличността на водача извършил нарушението по чл. 182 от ЗДвП.Същата обаче не е посочена в процесния ел. фиш, което е допълнително процесуално нарушение, представляващо самостоятелно отменително основание.

С оглед на изложените съображения , съдът счита, че обжалваният фиш следва да бъде отменен като издаден при наличие на съществени процесуални нарушения.

 Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № ***, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложил на “А.А.С.” ООД *** административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: