№ 181
гр. Варна, 10.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600082 по описа за
2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Б. И. М., редовно призован, води се от органите
на РД „Охрана“ Варна, явява се лично и с адв.М. Д. Я. от АК – ДОБРИЧ,
надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: – Не възразявам да се гледа делото само с адв.Я., аз
нямам нищо против, че адв.М. не се явява в днешното заседание.
Частните обвинители-граждански ищци С. Е. А., уведомен от
предходното съдебно заседание, и С. Е. А., не се явяват, представляват се от
повереник адв.Д. М. Я. от АК – Добрич, редовно упълномощена от преди.
АДВ.Я.: – Съобщила съм на С. А. датата, и двамата няма да се явяват.
Частен обвинител-граждански ищец В. А. Б., уведомена от предното
заседание, не се явява, представлява се от повереник адв.И. И. Ц. от АК -
Добрич, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Р. ГЕОРГИЕВА.
Свидетелят Е. Б. И., редовно призован, води се от органите на ОЗ Охрана
Добрич.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Ц.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
делото е докладвано в предходно съдебно заседание.
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля.
СВИД.Е. Б. И.: - 32 годишен, български гражданин, неосъждан, без
родство със страните, предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от НК
при даване на неверни показания, обещава да говори истината.
На въпроси на СЪДА.
СВИД.И.: - Познавам подсъдимия. За случай през 2012 година, за
телефонно обаждане почти не знам какво си спомням. По телефона ми се
обади някой, мисля, че на мен се обади, не зная кой и ми казаха, че този човек
Е., дето е убития, ме чака, искал да ме бие. Аз бях на работа и шефката когато
разбра, че някой ме чака и иска да ми направят нещо, ме изпратиха. Шефката
и още едно момиче – Г., ме изпратиха до първото или второто кръстовище до
в къщи.
Сутринта, когато дойдоха полицаите, тогава разбрах, че е убит
пострадалия.До сутринта не съм излизал от дома си.
Друг случай на конфликт с Е. - седмица преди това, тогава той се заяде с
мен и ме удари с мопс, с някакво желязо - водопроводен ключ, дето е за
стягане за чешма, и това е.
ПРОКУРОРЪТ: – Към 2012 година къде работихте ?
СВИД.И.: - В барчето на селото работех, а барчето се казва
Арабаджията. Там работех като сервитьор-барман.
ПРОКУРОРЪТ: – Помните ли точното време когато са се развили тези
събития, за които разказахте, че сте получили обаждане по телефона ?
СВИД.И.: – Нямам никакъв спомен.
АДВ.Ц.: – Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.Я.: - Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.Я.: – Като характер какъв беше Е., като какъв го познавате, като
пийнеше променяше ли се по някакъв начин ?
СВИД.И.: – От едно село сме, обаче той излизаше рядко. Той тогава
беше пиян като ме удари. Аз доколкото разбрах, че той преди да се заяде с
мен се е заял с друг, но не помня с кого се е заял.
АДВ.Я.: - Моля да констатирате служебно, с оглед на това, че свидетеля
заявява, че липсва спомени, относно не едно и две обстоятелства и ако
прецените, че това е така да пристъпите към прилагане на чл.281, ал.5,
вр.ал.4, вр.ал.1 от НПК.
АДВ.Я.: – Спомняш ли си като време, това около убийството ли беше,
кога се случи ?
2
СВИД.И.:– Ще Ви излъжа, нямам такъв спомен. Аз научих сутринта, че
е убит. Това с мен се случи, мисля, че преди седмица се случи, не мога да
кажа с точност.
АДВ.Я.: – Колко често той посещаваше кръчмата ?
СВИД.И.: – Аз като казвам, че рядко е излизал имах предвид, че рядко го
срещах да го видя в селото.
АДВ.Я.: – Понеже си бил барман той често ли посещаваше Вашия бар ?
СВИД.И.: – При мен не е идвал.
Моля да ми се отмени глобата от 200 лева от предходното заседание, не
се явих, т.к. бях на работа и не ме освободиха. Даже днес, за да мога да дойда
тук, бях в неделя на работа, само и само да ме освободят за днеска. Защото
ако бях дошъл него ден, 100 процента щях да бъда уволнен. Работя при Н.М.,
в Добротица, аз съм при механизаторите.
СЪДЪТ намира, че изложените причини следва да бъдат уважени и
имуществената санкция да отпадне, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената на свидетеля И. глоба в размер на 200 лева за
неявяване в предходното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: - Налице са основания за прочитане на показанията на
свидетеля, с оглед изявлението, че не си спомня обстоятелства, касаещи
времето на събитието.
АДВ.Ц.: - Да се прочетат.
АДВ.Я.: - Да се прочетат.
АДВ.Я.: - Да бъдат приобщени показанията и за този конфликт по
отношение на това имало ли е пререкания между Е. и трети лица, нямало ли е.
СЪДЪТ намира, че са налице основания по чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2
от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля Е. И. от 03.11.2012 г., в
протокол за разпит на л.40, т. 1 от ДП.
ПРОЧЕТОХА СЕ.
СВИД.И.: - Вярно е това, което ми беше прочетено.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетеля и той се освобождава
от съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпили документи - писмо относно начина на
подписване на проверяваната присъда и копия на определения по частните
дела №№ 372/2017 г. и 261/2015 г. на Окръжен съд Добрич.
Страните заявиха, че са запознати с тях и не възразяват срещу
приобщаването им по делото.
СЪДЪТ
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
преписи от определения № 342/19.11.2017 година по ЧНД № 372/2017 година
и № 181/06.08.2015 година по ЧНД 261/2015 година, както и писмо №
60082/29.04.2024 година на Окръжен съд Добрич.
ПРОКУРОРЪТ: - Ако подсъдимия не желае да дава обяснения не
виждам пречки за приключване на делото.
АДВ.Я.: - Нямаме искания за други доказателства, да приключи делото.
АДВ.Ц.: - Нямам искания за доказателства, да приключи делото.
АДВ.Я.: - Нямаме искания за други доказателства, да приключи делото.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: – Няма да давам обяснения, да приключи делото.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената
въззивна жалба за неоснователна, а постановения и атакуван съдебен акт на
Добрички окръжен съд за правилен и законосъобразен.
Считам, че в хода на проведеното и пред въззивната инстанция съдебно
следствие се установи фактическа обстановка като описаната в решението на
първоинстанционния съд.
Най-общо оплакванията и в резюме, досежно неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда са относно не
прилагането на чл.118 от НК с доводи във въззивната жалба, че е бил налице
физиологичен афект, нещо, което категорично бе отхвърлено както от
експертите по заключението на СППЕ и пред въззивната инстанция, а така
също и останалите събрани по делото доказателства не доказват наличието на
такъв афект за да бъде приложен чл.118 от НК.
Считам, че първоинстанционния съд е направил изключително обстоен и
детайлен анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до
правилни и законосъобразни, както фактически, така и правни изводи.
Считам, че по безспорен начин е доказано авторството на подсъдимия в
извършеното престъпление като в тази връзка съдът е на правил и е положил
неимоверни усилия чрез разпит на свидетели, намиращи се в чужбина,
включително и с ЕЗР и, че техните показания са абсолютно
безпротиворечиви, категорични и описват фактическа обстановка такава
каквато е била изложена в обвинителния акт. Включително и трафичните
данни, които са приложени по делото сочат на движението на подсъдимия в
съответния ден и тези трафични данни напълно се потвърждава анализа им от
показанията на свидетелката Митева и останалите разпитани по делото
свидетели.
4
Аз считам, че по делото по безспорен начин е доказано, че подсъдимия е
извършил убийство на пострадалия с особена жестокост, поради което следва
да бъде осъден за това престъпление, като наказанието наложено от
първоинстанционния съд също считам за справедливо.
Действително от момента на извършване на деянието до настоящия
момент е минал изключително дълъг период от време, но това се дължи
изцяло на поведението на подсъдимия по неговото укриване от органите на
разследване и изминалия период от време наложило именно явяването му тук
се дължи на изпълнена ЕЗА, поради което считам, че не следва да черпи права
от неправомерното си поведение.
Считам присъдата за правилна и законосъобразна и Ви моля да я
потвърдите.
АДВ.Я.: – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло се придържам към
изявлението на представителя на прокуратурата, относно основателността на
обжалваната присъда по НОХД № 306/2020 година на Окръжен съд - Добрич.
Считам, че вината разглеждахме възраженията и допълненията към
жалбата, които колегата представи, считам, че относно, подписите на тази
присъда и валидността й са приложени доказателства от Добрички окръжен
съд и затова е доказано, че не е основателно това възражение.
А с оглед вината и с оглед вменяването на чувство, че жертвата е
агресивен човек, който е предизвикал този акт на подсъдимия, според който е
последвала и смърт, аз считам, че това твърдение, че е извършено в състояние
на афект е абсолютно недоказано, т.к. по цялото дело е извършено обстойно
разследване, експертизи, доказателства и е видно, че жертвата е убита от
подсъдимия в следствие на предумисъл и дори подготовка. Той си е отишъл,
взел е бухалка, а жертвата е бил в легнало положение, вече заспал, което
потвърждават СМЕ, приложени към делото.
Също така считам, че във връзка с допълнението към жалбата, в което се
твърди, че едва ли не подсъдимия имал воля да съдейства, имал воля да бъде
нали настоящото производство приключило и изобщо пък в целия му ход да
бъде така както трябва, че бил повече време в ареста от колкото е необходимо
и колкото закона допуска, то аз напомням на съда, че той 7-8 години се е
укрива в чужбина и с ЕЗА е докаран тука.
Също така той напуска страна вечерта на убийството с чужда карта.
Всички доказателства кореспондират с идеята, че това лице не е желаело да
си признае вината, дори не е съжалил, не е желаел да съдейства на
правосъдието и също така от СПЕ-зи се доказа, че той няма някакво чувство
за критичност и, че абсолютно по отношение на действията си към момента
на извършване на убийството е бил вменяем.
Жертвата е 42 годишен, оставил е вдовица с две деца, така, че аз считам,
че и гражданските ни искове са основателни, с оглед на това, че те са лишени
от своя баща в абсолютно работоспособна възраст в следствие на това, че
противозаконно е бил отнет неговия живот от подсъдимия.
5
Аз моля да оставите присъдата от 03.11.2023 година по НОХД №
306/2020 година на Окръжен съд - Добрич в сила и да отхвърлите жалбата
като абсолютно неоснователна и изложените в нея твърдения съответно.
АДВ.Ц.: – Уважаеми Апелативни съдии, изцяло споделям становището
на представителя на Апелативна прокуратура, както и на колежката.
Моля изцяло да потвърдите присъдата на Добрички окръжен съд.
АДВ.Я.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз няма да бъда многословен,
т.к. допълнението към въззивната ми жалба е изключително подробно по
множество редица съображения.
В жалбата се позовавам на следното:
На първо място на допуснати от съда процесуални нарушения, които
сами по себе си представляват основание за касиране на оспорения съдебен
акт и за постановяване на ново разглеждане на това дело от друг състав на
Окръжен съд.
Подробно сме описали затова няма да се спирам с цифри и дати, но двама
от петимата членове на съдебния състав са се произнасяли с абсолютна
категоричност в хода на ДП когато съдът е бил сезиран с жалби спрямо
основание по чл.244 от НПК, т.е. това ДП е било спирано на два пъти.
И двамата докладчици по тези ЧНД от 2015 година и 2017 година са
членове на съдебния състав като единия от тях дори е и докладчик по
същинското производство срещу моя подзащитен. Те са се произнесли
категорично, че спирането на наказателно производство се прилага тогава
когато има неограничен, скрити лица и не може да бъде известен, но
заподозряно лице, но не и когато има едно единствено заподозряно лице,
визирайки именно моя подзащитен. Т.е. те още през 2015 и 2017 година са
изградили своето категорично убеждение, че този човек е извършител на
престъплението. Т.е. още преди да бъдат сезирани като съдебен състав, който
да разглежда делото, преди да провеждат съдебно следствие. Какво по-голямо
основание за прилагането на чл.29, ал.2 от НК от това.
Аз не искам да коря техния професионализъм, защото те наистина са
изключителни професионА.ти, но предубедеността е налице и тя прозира от
предходните им действия, с които са отменяли на два пъти спиране на
наказателното производство.
Натъкнахме се и на изключително интересно противоречие в мотивите,
което само по себе си също е абсолютно основание за касиране на атакуваната
присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Това
противоречие е и с прилагането на чл.118 от НК.
Посочили сме в допълнението към въззивната жалба къде съдът сам
приема и то в хода, в тази част от мотивите, в които е приемал установени и
кои фактически положения, та там той сам приема, че пострадалия е нагрубил
подзащитния ми и се е опитал да предприеме физическа саморазправа към
него.
6
Само, че няколко страници след това, когато съдът оборва нашето
възражение по отношение на прилагането на чл.118 от НК казва, че няма
никакви доказателства за това. А защо го приема в такъв случай за установено
фактическо положение след като малко по-насетне казва, че няма никакви
доказателства за това. Кое е вярното, коя е волята на съда, за нас това остава
абсолютно и напълно неясно.
Затова заявявам категорично и убедено, че това противоречие само по
себе си е достатъчно за да бъде отменена тази присъда и да се върне делото за
ново разглеждане за да бъдат постановени ясни и точни мотиви за да не
изпадаме ние в недоумение. Ама в крайна сметка приемате ли, че има
нагрубяване и опит за саморазправа от страна на пострадалия по отношение
на подсъдимия или не приемате, кое от двете е вярно.
Поддържаме и възражението си по отношение липсата на електронни
подписи на присъдата към момента на нейното постановяване, това
безспорно се оказа, че е така. Полагането на подписи върху присъдата на
хартиен носител не може да преодолее това съществено грубо нарушение. На
всички е известно, че практиката е разделена на две в тази насока, но личното
ми становище е, че процесуалния закон не може да бъде тълкуван
разширително буквално, той може да бъде тълкуван единствено и само
буквално. И след като има изрична разпоредба процесуално законна, която
постановява електронно подписване на присъдата преди нейното произнасяне
публично то това задължение следва да бъде изпълнявано и спазено
безусловно.
По отношение на неправилното прилагане на материалния закон.
Моля да имате предвид едно нещо, според разбиранията и Вашите и на
касационната инстанция и на правната доктрина няма знак за равенство
между физиологичен афект и силно раздразнено състояние. Физиологичния
афект е чисто медицинско понятие, понятие от областта наука наречена
психиатрия, силно раздразненото състояние е чисто фактически въпрос, който
следва да се установява с всички възможни доказателства по делото.
В тази насока доказателства за раздразнено състояние и гнева на моя
подзащитен са налични и предостатъчни като започнем с косвени
доказателства, относно характера на пострадалия когато се почерпи, а той
безусловно тази вечер е бил меко казано почерпен, като преминем през
експертните изводи, изложени в експертизата на двамата, наречени от мен
„профайлъри„ - специА.тите по психология към МВР и разбира се изводите в
КПМПЕ, която е извършена по отношение на моя подзащитен.
Безспорно се установява и от неговите обяснения, че той е единствено е в
състоянието на гняв, под влиянието на силни емоции. Няма нужда да се
доказва физиологичен афект.
Моля Ви да приемете, че именно тези силни емоции са обусловили, ако
приемете, че е виновен, са установили всичко това, което се е случило между
тях двамата. И то е започнало по инициатива, както правилно съдът, под
7
надзорния, на страница 3 в мотивите си се е изтървал да каже, че е имало
неправомерно поведение от страна на пострадалия, то е започнало именно от
страна на пострадалия, поради което в случая приложението на чл.118 НК е
напълно възможно и не само е възможно, но е и задължително, с оглед
фактите по делото, и с оглед на фактическия въпрос имало ли е силно
раздразнено състояние при него или не, действал ли е той под влиянието на
силни негативни емоции или не.
Очевидно и на двата въпроса отговора, който може да бъде извлечен след
анализ на данните по делото е един и той е да.
Ако приемете, че това е относимата норма под която следва да се
субсимира поведението на моя подзащитен, аз Ви моля да я приложите като
го оправдаете частично по основното обвинение.
Продължавам да твърдя, че аз не намирам да е налице и квалифициращия
признак особена жестокост. Правилно съдът го оправда по квалифициращия
признак по особено мъчителен за жертвата начин. Но в случая не намирам и
налице признака особена жестокост.
Както разбира се основния състав на убийството, така и всички негови
квалифициращи признаци се характеризират с форма на вината умисъл. Този
умисъл по отношение на него, ако е извършено убийство, този умисъл за
особената жестокост отсъства и той отсъства именно след като си направим
труда да анализираме експертните изводи на двамата така наречени
профайлъри и на експертите от СППЕ и отново се връщаме на това, че те са
категорични на това, че той е действал в състоянието на силни негативни
емоции, в състоянието на силна емоция, на гняв.
След като той действа под състоянието на силни емоции и гняв той няма
как в своето съзнание да възприема, че извършва убийство по особено жесток
начин, защото гнева води до не качествени, но количествени промени в
съзнанието и самооценката, поради което умисъла за причиняване на смърт
по особено жесток начин в случая аз не виждам как би могъл да се докаже.
Моля Ви да постановите Вашето решение в този смисъл.
ПОДС.М.: – Съгласен съм напълно с казаното от моя защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: – Моля да бъдете снизходителни с решението си, т.к.
аз не съм помислил да го извърша това деяние и моля просто да отсъдите,
както Вие решите.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9