№ 40
гр. Варна, 28.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20233000500483 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
Е. С. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призована, представлява се от прокурор
Светла Курновска.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1403/26.02.2024г. от
процесуалния представител на въззивникът адв. Е. Ф., с която моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа подадената от нея
въззивната жалба, оспорва въззивната жалба на ответника и моли за
допускане на писмени доказателства.
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ И
1
ЧАСТНА ЖАЛБИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр. д. №
855/2022г. по описа на ОС – Добрич решение № 244/15.08.2023г.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в
която е осъдена да заплати на Е. С. С. сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за
разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991г.,
преобразувано в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП №
11-048/1999г., за периода от образуване на делото на 31.01.1991г. до
20.12.2022г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.12.2022г. до окончателното й изплащане. В
жалбата се излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск за периода
преди 15.12.2012г., т.е. до приемането на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ,
която няма обратно действие. Оспорват се като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално са наведени доводи за
прекомерност на присъденото обезщетение. Твърди се, че не е отчетена
фактическата и правна сложност на наказателното производство и липсата на
доказателства за това, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени
вреди, като не са съобразени относимите критерии по чл.52 ЗЗД. Отправеното
до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и
отхвърляне на исковата претенция.
Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е
постъпил отговор от насрещната страна - Е. С. С..
Ищецът Е. С. С., чрез процесуалния си представител, обжалва
постановените от първостепенния съд решение № 244/15.08.2023г. в частта, в
която са отхвърлени исковите претенции за горницата над присъденото
обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и за
заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 17.12.2019г. до
20.12.2022г. Депозирана е частна жалба срещу постановеното по делото
определение № 867/16.10.2023г., с което е оставено без уважение искането й
по чл.248 ГПК за изменение на първоначалното решение в частта му относно
присъдените в нейна полза разноски.
2
Във въззивната жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Твърди, че съдът не е изложил мотиви защо е
приел че искът за горницата над сумата от 12 000 лева е неоснователен.
Ищецът счита, че не са обсъдени всички наведени от него доводи относно
претендирания размер, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ.
Излага подробни аргументи по съществото на спора. Оспорва като
неправилен и изводът на първоинстанционния съд за началния момент да
дължимото обезщетение за забава, като посочва, че същият е в противоречие
с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. Иска се отмяна на решението на
ОС Добрич и уважаване на исковете в предявените размери.
В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
определението, с което е оставено без уважение молбата на ищеца по чл.248
ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, като се навеждат
твърдения, че съдът не е съобразил изменението на Наредба № 1/2004г. и
стандартите на ЕСПЧ.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Поддържам подадената от Прокуратурата
на РБ чрез Окръжна прокуратура – Добрич въззивна жалба. Оспорвам
въззивната и частна жалби, подадени от процесуалния представител на Е. С..
Нямам доказателствени искания. Правя възражение за прекомерност на
размера на разноските, сторени от насрещната страна. Запознах се, но не в
подробности, с депозираната от пълномощника на въззивника молба. По
отношение на искането за прилагане на становище от научен работник –
същото е неоснователно, то не е пряко доказателство, необходимо за
изясняване на обективната истина по делото, а просто изразен поглед върху
казуса. По отношение на исканото постановление – не се противопоставям и
предоставям на съда да прецени.
Съдът намира направените доказателствени искания с депозираната
писмена молба от пълномощника на жалбоподателя за преклудирани, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от процесуалния
представител на въззивника доказателствени искания.
3
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
подадената от Окръжна прокуратура – Добрич жалба в частта й, в която се
прави алтернативно искане и се оспорва размера на присъденото
обезщетение. По отношение на искането за отхвърляне изцяло на иска считам,
че е налице съдебна практика, допускани са и са обжалвани подобни искове,
множество са пострадалите от т.н. дело за възродителния процес и в тази
насока не поддържам жалбата на окръжната прокуратура. Намирам, че
жалбата е основателна с оглед на това, че се оспорва размера за реално
причинените вреди. Действително едно досъдебно производство се
наблюдава от прокуратурата и то зависи от ритмичността на процесуално-
следствените действия. Неоспорим факт е, че разследването е продължило
повече от 30 години, но намирам, че тази продължителност не е била изцяло
във възможностите да бъде съкратен този срок на разследване от
прокуратурата, защото са налице много обективни фактори, които са довели
до това наистина изключително огромно забавяне. Налице е яснота по
фактологията на това дело - ясно е, че пострадалите, които са установени и
разпитани са 369 лица, имало е за изпълнение съдебни поръчки, процедурите
са били по-сложни и по-обемни и почти несравними, с което и да е друго
популярно досъдебно производство. Върху огромна част от тези фактори
прокуратурата нито е имала възможност, нито е имала задължение да окаже
влияние. Да, действително прокурора е както се казва „господар на
досъдебното производство“, но конкретните факти и обстоятелства, свързани
с разглеждането са такива, че те не са изцяло във възможностите на
прокуратурата да съкрати този срок и са абсолютно неоснователни всички
твърдения, че е имало изкуствено забавяне с оглед постигане на някакви
крайни цели по досъдебното производство. Освен това в самото решение на
Окръжен съд - Добрич няма ясна аргументация защо точно този размер е
определен по справедливост като обезщетение, а се използват само
декларативни изрази. Поради тези причини Ви моля да уважите жалбата на
Окръжна прокуратура - Добрич в частта, в която се иска намаляване на
присъдения размер и в този смисъл да постановите Вашият съдебен акт.
4
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5