Решение по дело №281/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Т. С. Т. срещу Заповед №8121к-5266/02.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.106,ал.1,т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Видин едностранно от органа по назначаване поради съкращаване на длъжността, считано от 13.05.2024г.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че заповедта му е връчена на 13.05.2024г., когато е изпълнявал служебните си правоотношения. Сочи се, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.108 от ЗДСл и няма необходимото съдържание, както и че не е налице премахване на функциите и задълженията, свързани с длъжността. Сочи се и че е налице злоупотреба със закона и с принципа в чл.6 от АПК. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Подържа, че заповедта е законосъобразна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната заповед ответникът по делото-министърът на вътрешните работи, е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация , административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Видин на основание чл.106,ал.1,т.2 и чл.108 от Закона за държавния служител поради съкращаване на длъжността, считано от 13.05.2024г.

Жалбоподателят е назначен на длъжността „главен юрисконсулт“ в ОД на МВ-Видин със Заповед №8121к-5393/30.12.2016г. на министъра на вътрешните работи-държавен служител по чл.142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Видно от административната преписка, с Докладна записка №368р-4555/12.04.2024г., отправена до Министъра на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР-Видин е предложил да бъде съкратена длъжността „главен юрисконсулт“ , IV младши ранг, магистър, -1 щ.бр., в сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР-Видин и да бъде открита нова такава за длъжността „полицейски инспектор“ в РУ-Видин при ОД на МВР-Видин, сектор „Охранителна полиция“, група „Териториална полиция“. Обосновал е необходимостта от поисканата промяна с извършваната от сектора дейност по организиране и опазване на обществения ред, обезпечаване на безопасността на движението, дейността по превенция, предотвратяване и разкриване на престъпления, контрол върху българските документи за самоличност, участие при провеждане на спортни, културни и др. мероприятия, извършвани проверки от служителите и др. Конкретни данни за извършваната дейност няма изложени. За съкращаване именно на длъжността „главен юрисконсулт“ не са изложени каквито и да е съображения, нито каквито и да е данни. Видно от утвърденото от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121к-533/24.02.2015г. щатно разписание на ОД на МВР-Видин, в същото за ОД на МВР-Видин е включена 1 щатна бройка „главен юрисконсулт“,ДВСО, като със Заповед № 8121к-5127/26.04.2024г. въз основа на посочената докладна записка на Директора на ОД на МВР-Видин тази щатна бройка е съкратена. Не е увеличен щатът с поисканата от директора щатна бройка за сектор „Охранителна полиция“. С писмо изх.№ 8121р-9202/02.05.2024г., връчено на жалбоподателя на 07.05.2024г., до същия е отправено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение поради съкращаване на длъжността. С оспорената заповед, издадена на същата дата, връчена на служителя на 13.05.2024г., служебното му правоотношение е прекратено, считано от 13.05.2024г. , на основание чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността.

По делото от жалбоподателя са ангажирани доказателства, от които се установява, че процесуално представителство по делата, образувани след 01.04.2024г., не се осъществява. Не се установява възлагане на изпълнение на задълженията на юрисконсулта по длъжностна характеристика, приложена по делото, с основна цел на длъжността-процесуално представителство от други служители с юридическо образование. Не се установява и възлагане и изпълнение на задълженията на юрисконсулта, разписани във Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по постъпили заявления по ЗДОИ-чл.12 и сл., или по Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Видин, изрично предвидени за юрисконсулта /напр.чл.18,ал.5 от същите/. Установява се сключен договор за участие в комисия, но вътрешните правила допускат привличане на външни експерти.

От жалбоподателя са представени медицински документи-епикриза от 02.06.2022г. с диагноза неинсулинозависим захарен диабет, епикриза от 30.12.2020г. с придружаващо заболяване захарен диабет-тип.2, рецептурна книжка, издадена за заболяване захарен диабет на 05.01.2021г. без дата на прекратяване.

Приложено е и личното досие на служителя , в което се съдържа БЛ от 02.06.2022г., издаден от МИ на МВР, с диагноза неинсулинов захарен диабет.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима.

Обжалва се заповед на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: Заповедта е издадена от органа по назначаване на държавния служител-министъра на вътрешните работи.

Същата е издадена в предписаната от закона форма.Съобразно чл.108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед съдържа разписаното законово съдържание.

Същата обаче е постановена в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона.

При изменение на щатното разписание административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахва отделни длъжности, да създава нови или да направи промени в числеността на щатните бройки, за да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно.

Установява се, че е налице първата предпоставка–длъжността е премахната като нормативно определена позиция с изменението на утвърдения щат за ОД на МВР Видин със Заповед от 26.04.2024г. на министъра на вътрешните работи, но не се установява премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността „юрисконсулт“, които не са превъзложени на други служители с юридическо образование в структурата. Наличието на функции и задължения за длъжността „юрисконсулт“ в ОД на МВР-Видин сочи, че е налице формално съкращение на длъжността. Видно от предвидените задължения именно за длъжността „юрисконсулт“, не е отпаднала необходимостта от изпълнението на функциите и задачите, включени в съдържанието на "съкратената" длъжност.

Не са спазени и административно-производствените правила при издаването на оспорената заповед. Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен мотивиран доклад. В случая промените в длъжностното разписание са направени по доклад на директора на ОД на МВР-Видин /докладна записка № 368р-4555/12.04.2024г./, но същият не е мотивиран. По отношение на предложената за съкращаване длъжност „главен юрисконсулт“ не са изложени каквито и да е мотиви, обосноваващи съкращаването именно на тази длъжност. Съобразно чл.14,ал.2 от Наредбата длъжностите могат да се трансформира в други длъжности при обоснована необходимост, свързана с едно от следните условия:: 1) адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2) по-добро изпълнение на функциите на административната структура или звено; 3) промяна в организацията и/или обема на работа. В случая направеното предложение е обвързано с необходимостта от увеличение на щата на отдел „Охранителна полиция“, но при формално изложени мотиви за нуждата от увеличението. При така изготвеното предложение единствено е съкратена длъжността „главен юрисконсулт“, поради което не е налице и трансформиране на длъжността. В случая в предложението не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на посочената бройка. Неспазването на законоустановената процедура за извършване на промени в длъжностното разписание съставлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която служебното правоотношение на оспорващия е прекратено поради съкращаване на длъжността. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК., съобразно което пренебрегването на правилата опорочава постановената в нарушение на същите заповед, тъй като тези правила са гаранция за спазване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес и постановеният при игнориране на процедурните изисквания административен акт е издаден в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК и в противоречие и с целта на закона.

Действително органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което съдът не извършва контрол върху правилността на преценката на органа по назначаване, а дали същият е разполагал с такава и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. В този смисъл е изрично разпоредбата на чл.169 от АПК, която изисква проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК. Видно от посоченото изискване на АПК и от специалната разпоредба на чл.14 от Наредбата, право на органа е да организира оптимално работата на администрацията си, но извършваните структурни промени следва да са мотивирани, което е гаранция, че правомощията няма да бъдат упражнени превратно. Липсата на каквито и да е мотиви относно съкращаване на посочената длъжност опорочава оспорената заповед и е самостоятелно основание за отмяната й.

Налице е незаконосоъбразност на заповедта и с оглед преследваната от същата цел. Съобразно чл.4 от АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а съобразно чл.6,ал.1 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Оспорената заповед не отговаря и на посочените принципи. Целта на съкращението в щата е оптимизиране на работата на администрацията с цел повишаване на ефективността й. В случая основните функционални задължения на длъжността „юрисконсулт“ не се изпълняват понастоящем , като с оглед установените по делото обстоятелства, че структурата и нейните органи не се представляват по дела, вкл. и с оглед представената справка за длъжностите „юрисконсулт“ по областни дирекции, установяващи наличие на поне 1 щатна бройка към всяка дирекция, се налага изводът, че действията на органа по назначаване не са насочени към оптимизиране на работата на административната структура, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което е в противоречие с целта на съкращението и упражняването на правомощията от органа по назначаване по разумен начин. В този смисъл Решение № 4483 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 183/2016 г. и др.

Заповедта е издадена и в нарушение на чл.333,ал.1,т.3 от КТ. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е диагностициран със заболяване „захарен диабет“, което е включено в болестите по НАРЕДБА №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда-чл.1,т.6 от Наредбата. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6, сред които е и съкращаване в щата, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. В случая в нарушение материалния закон и производствените правила органът по назначаване не е изискал такова разрешение.

С Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, М., ECLI: EU: C: 2017: 198, СЕС по преюдициално запитване отправено от Върховния административен съд, приема, че "член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, която е одобрена от името на Европейската общност с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година, и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, която предоставя специфична предварителна закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, но не предоставя такава закрила на държавни служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране, което запитващата юрисдикция трябва да провери. При тази проверка съпоставянето на положенията трябва да се основава на анализ, съсредоточен върху съвкупността от релевантни правила на националното право, което регламентира, от една страна, положението на лицата с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, и от друга страна, положението на държавните служители, засегнати от същото увреждане, като се вземе предвид по-конкретно предметът на закрилата срещу уволнението, разглеждано по главното производство. В хипотезата, при която член 7, параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение, да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. ".

Националната правна система предвижда предварителна закрила от уволнение на определени категории лица с увреждания, изразяваща се в изискването работодателят им, преди да прекрати трудовото правоотношение, в посочените в чл.333 от КТ хипотези, в частност и при съкращаване в щата, да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда. При спазване на изискването на законодателя за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване на правото на труд и при съобразяване с цитираното решение на СЕС следва да се приеме, че независимо от липсата на подобна предварителна закрила при прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител, принципът за равно третиране предполага защита при уволнение на държавния служител поне съпоставима с тази на работещите по трудово правоотношение, поради което закрилата по чл.333 от КТ следва да намери приложение и при прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е изцяло практиката на ВАС: решение № 5760 от 14.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2022 г., V о., решение № 1204 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5536/2019 г., V о., решение № 10283 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2018 г., 5-членен с-в и др.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че не му е било известно заболяването на жалбоподателя, тъй като същият не е уведомил за него предвид следното: Съобразно чл.2 от Наредба №5 работникът е длъжен да представи медицински документи при поискване от работодателя, а в случая органът по назначаване не е ангажирал доказателства, че е поискал такива от работника. Съобразно чл.1,ал.1 от Наредбата негово е задължението да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1. Същият може да се позовава на недобросъвестност на работника само в случай, че му указал необходимостта да представи такива. На работодателя е и задължението да изпрати съответните медицински документи на ТЕЛК, независимо от датите им на издаване, за мнение, въз основа на което следва впоследствие евентуално да изиска разрешение от инспекцията по труда. Това не е направено от ответника. В случая и в личното досие на жалбоподателя е бил наличен болничен лист с посоченото заболяване.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно- производствените правила, материалния закон и целта на закона-основание за нейната отмяна по чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК.

На жалбоподателя с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени поисканите разноски. От представения по делото договор за правна помощ е видно, че процесуалното представителство на жалбоподателя е осъществено при условията на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА. Съобразно чл. 38,ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото следва да бъде определено в минималния размер, съобразно разпоредбата, а именно в размер на 1000 лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №8121к-5266/02.05.2024г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Т. С. Т., „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Видин, поради съкращаване на длъжността, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи-гр.София, да заплати на адв. Р. В. Р. от гр.Видин с личен № от ЕАР **********, сумата от 100 /хиляда/ лева, представляваща определено на основание чл.32,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.