№ 107
гр. ХАСКОВО, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20225600100170 по опИ. за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Х. М. Т. и Б. Х. О. – двамата от
град Крумовград, област Кърджали, представлявани от Адвокатско
дружество „Г. и Марков“ - София. С исковата молба, в условията на
субективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1, вр. чл. 380 КЗ, във връзка
с чл. 45 от ЗЗД срещу Застрахователно акционерно дружество „ЗК Лев Инс“
АД - София. Ищците претендират сумите от по 120 000 лева за всеки от тях
(като частични искове от по 160 000 лева) – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на смъртта на дъщеря им З. Х. при ПТП,
реализирано на 14.08.2017 година, ведно със законните лихви върху тези
главници от деня, в който ищците са уведомили ответника за настъпилото
ПТП – 09.04.2021 година до окончателното разплащане. Претендира се и
присъждане на адвокатското възнаграждение за процесуалното
представителство на двамата ищци за оказаната им безплатна правна защита и
съдействие по делото.
Ищците твърдят, че са родители – майка и баща на З. Б. Х., пострадала
при ПТП, реализирано на 14.08.2017 година при следната фактическа
обстановка: На 14.08.2017 г., около 22:35 ч. на „Т“ образният разклон от с.
Книжовник към гр. Кърджали и гр. Хасково (в непосредствена близост до
комплекс „Горски кът“) М. И. М. управлявал лек автомобил марка „***“, с
per. № ****, движейки се от с. Книжовник към въпросния разклон. Поради
движение с несъобразена и превишена скорост, автомобилът напуснал
пътното платно и самокатастрофирал, удряйки се в крайпътен скат и
преустановявайки движението си в крайпътна нива. Вследствие на така
настъпилото ПТП, много тежко пострадала дъщеря на ищците З. Б. Х., която
1
пътувала в кастрофиралия лек автомобил на задната седалка в дясно от
водача.
Непосредствено след пътния инцидент З. Х. била откарана по спешност
в „МБАЛ-Хасково“ АД, в безсъзнание и в изключително тежко състояние. В
болничното заведение, след извършени редица прегледи и рентгеногарфии,
лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент З. Х. получила
политравма, изразяваща се в следното: Счупване на черепа -лицеви кости,
ябълчена кост в ляво, очниците; Счупване на слепоочна кост, мастоиден
израстък, челна и теменна кости вляво; Мозъчен оток с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; Пневмоцефалия; Счупване на кръстеца; Леки
травматични промени в белите дробове; Счупване на средна трета на
раменната кост в ляво; Раздробена фрактура на лява раменна става;
Травматичен шок. Вследствие на несъвместимите с живота тежки
травматични увреждания, на 15.08.2017 година З. Х. починала в болничното
заведение.
За пътният инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 75/22.08.2017 година по опИ. на ОДМВР-Хасково, след
което срещу виновния за процесното ПТП водач била постановена и влязла в
законна сила осъдителна Присъда № 50/22.11.2019 година по НОХД №
595/2019 година на ОС-Хасково. В хода на наказателното производство било
установено, че причината за смъртта на З. Х. е черепно-мозъчна травма,
несъвместима с живота. Смъртта била неизбежна, въпреки оказаната
специализираната медицинска помощ.
Вследствие на смъртта на З. Б. Х. ищците преживявали изключително
тежко загубата на своята дъщеря – първо дете и най-важният и обичан човек
в живота им. Те били изключително близки, споделяли всичко в живота,
помагали си и се подкрепяли в добри и лоши моменти, отношенията им били
основани на особено близка взаимна привързаност, обич и изключителна
емоционална и душевна близост. След трагичната смърт на своята дъщеря,
родителите й изпаднали в изключително тежка депресия, станали затворени и
неконтактни, постоянно плачели за своята непрежалима, първородна дъщеря,
чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят. След загубата на
едва 34 годишната З. Х., те останали без един от най-близките си и обичани
хора и оттук нататък животът им не бил същият и никога повече нямало да
бъде. Това ги поставяло в кръга на лицата, очертан в Постановление №
2
4/25.V.1961 г. от Пленумът на ВС, с право на обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на тяхната дъщеря.
Ищците твърдят, че отговорността на прекия делинквент М. И. М. за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“
АД - застрахователна полица № 22117002134823, валидна до 02.08.2018
година. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1 КЗ на 09.04.2021 година
те подали застрахователна претенция до ответното дружество, но въпреки
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът не се
свързал с тях, за да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник. Претенциите за обезщетение са съединени с тези за
обезщетения за забава по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, като
законните лихви върху главниците по исковете се претендират от деня на
отправянето на уведомлението за щета до ответника-застраховател –
09.04.2021 година до окончателното изплащане на обезщетенията.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди, че поради липса на съдействие от страна на ищците за установяване
на основанието на претенцията, за застрахователя не била налице обективна
възможност да се произнесе по заявеното извънсъдебно искане. В същото
време ответникът твърди, че е разгледал документите по образуваната щета,
отчел е правото на ищците в настоящото производство да получат
обезщетение и е определил такова по размер, но ищците не са се съгласили с
размера му и не са представили банкова сметка, по която да бъде преведено. С
тези доводи твърди липса на предпоставки за допустимост на съдебните
претенции. На следващо място оспорва предявените искове по основание и по
размер. Потвърждава валидността на застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД по застрахователна полица №
22117002134823, валидна до 02.08.2018 година. Счита, че при наличието на
влязла в законна сила осъдителна присъда за процесния деликт не е
необходимо в гражданското производство да се разрешават въпросите
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновност на дееца. С оглед на това не оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на праводателката на
ищците. В същото време, ответникът въвежда възражение за принос от страна
на починалото лице за настъпването на смъртта , като твърди нейно
3
неправомерно поведение – пътуване в лекия автомобил без поставен
предпазен колан, както и при водач, за който е знаела, че е употребил алкохол
в степен на 1,2 промила в кръвта. С оглед установения в наказателното
производство механизъм на причиняване на телесните увреждания на З. Х. –
при настъпване на удара тялото се отделило от седалката и главата се
удряла в различни части от купето на автомобила, както и с оглед несъмнения
според ответника факт, че тя е знаела, че М. И. М. е управлявал автомобила
пиян, съпричиняването следвало да бъде прието в степен 70%. На следващо
място, ответникът оспорва главните искове по размер. Счита, че претенциите
не отговарят на икономическата конюнктура в страната и вредата.
Претендираният размер на обезщетение не отговарял и на критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични дела,
както и на конкретния принос на пострадалото лице за настъпване на
фаталния резултат.
Оспорват се и акцесорните искове за лихви. Ответникът настоява, че
рекламационният срок не е започнал да тече поради липса на съдействие от
страна ищците. Освен това, претендира забава на кредитора поради
непредставяне от страна на ищците на банковите сметки, по които да им
бъдат преведени обезщетенията. С тези и останалите доводи, изложени в
отговора, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. Възразява срещу присъждане на деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ. На
свой ред, претендира присъждане на сторените в настоящото производство
деловодни разноски.
В качеството на трето лице – помагач на страна на дружеството-
ответник е конституиран делинквентът М. И. М.. Процесуалният му
представител заявява, че оспорва претенциите по основание и размер, но не
прави конкретни възражения и доводи, нито сочи и представя доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С присъда № 50/22.11.2019 година, постановена по НОХд №
595/2019 година по опИ. на Окръжен съд – Хасково, влязла в законна сила
като необжалвана на 10.12.2019 година, М. И. М. с ЕГН ********** от **** е
признат за виновен в това, че 14 август 2017 година в землището на
с.Книжовник, община Хасково, в района на Т-образно кръстовище на път III –
5074 и път IІІ - 507, при управление на МПС - лек автомобил „***”, с рег. №
****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 ЗДвП:
”Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
4
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил смъртта
на З. Б. Х., настъпила на 15.08.2017 година и средна телесна повреда на
повече от едно лице, а именно – А. И. М., изразяваща се в трайно затруднение
движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост и
на А. М. И., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата,
което се дължи на счупване на 4-ти поясен прешлен, като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,20 на
хиляда, установено с химическа експертиза №190/18.VIII.2017 година.
Наказателният съд е квалифицирал това престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” вр.
ал.4 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК и е наложил на осъдения наказание.
Анализирайки изложената в мотивите на наказателния съд
фактическа обстановка и съпоставяйки я със събраните по настоящото дело
доказателства, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП: М.
И. М. и праводателката на настоящите ищци З. Б. Х. съжителствали на
семейни начала и имали двама сина – А. И. и А. И.. М. И. М. бил
правоспособен водач на МПС, но в същото време имал наложени
многобройни административни наказания като водач на МПС за нарушения
на правилата за движение. През м.август 2016 година М. И. М. закупил лек
автомобил „***“, модел „***“, рег.№ **** като подарък за З. Х., поради което
го регистрирал на нейно име и го ползвала преимуществено тя.
На 14.08.2017 година, около 18:00 часа цялото семейство на
подсъдимия заминало за с. Поповец, където гостували при семейството на
неговия брат. Придвижили се с гореопИ.ния лек автомобил. По време на
гостуването М. И. М. употребил алкохол, но не ял почти нищо. Около 22:00
часа решили да се прибират в град Хасково. Въпреки употребения
алкохол, М. И. М. седнал зад волана. На предната дясна седалка се качил
големият му син А.. На задната седалка отляво седяла пострадалата З. Х., а
отдясно – малкият им син А.. Управляваният от М. И. М. автомобил се
движел по път III – 5074 в посока запад към Хасково. Маршрутът му
преминава през с.Книжовник, където след изхода от селото се пресича на Т –
образно кръстовище с път III – 507 Хасково – Кърджали. На същото водачът
М. следвало да завие вдясно по посока Хасково. Движението се
осъществявало в тъмната част на денонощието, пътното платно било с
асфалтобетонно покритие, настилката била мокра поради падналият скоро
преди това краткотраен дъжд. Наближавайки Т – образното кръстовище,
водачът М. управлявал автомобила със скорост 72,47 км/ч. Без изобщо да
5
намали същата, предприел маневра „завой надясно“, но тъй като скоростта
била по-висока от критичната скорост на занасяне при навлизане в завой, при
навлизане в кръстовището автомобилът загубил напречна устойчивост и
водачът загубил контрол върху управлението. Така автомобилът преминал
под малък ъгъл под дъга през път III – 507 и се ударил със своята предна и
долна част в скат, намиращ се насреща – от западната страна на платното на
пресичания път III – 507. След удара продължил движението си напред, като
преодолял възвишението на ската и спрял в полето над него.
ПТП-то било възприето от посетителите на намиращото се наблизо
заведение, които спрели случайно преминаваща линейка на „Спешна помощ“
и пострадалата З. Х. била качена на линейката и отведена в ЦСМП при МБАЛ
АД – Хасково. З. Х. имала рана на лявото слепоочие, лицето било подуто,
издавала единствено гърлени звуци. Във връзка с настъпилото ПТП от
оперативен дежурен на РУ – Хасково на място били изпратени полицейските
служители, като мл. автоконтрольор Димо Тодоров Лозев е съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 75/14.08.2017 година. По-
късно пристигнал и разследващ полицай, който незабавно пристъпил към
оглед на местопроизшествие на светлините на фарове. Според наказателния
съд, при ПТП З. Х. е получила следните увреждания: черепно-мозъчна
травма, разкъсно-контузна рана на лицето, кръвонасядане на клепачите на
двете очи, охлузване на носа, отломъчно счупване на костите на лицевия
череп, покрива и основата на черепа, травматичен кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка и кръвоизлив в мозъчните стомахчета, вдишана кръв в
белите дробове, оток на мозъка, счупване на лява раменна кост, изкълчване на
тазобедрена става, охлузване с кръвонасядане на лява ръка, разкъсно-
контузна рана и охлузвания по левия крак. Смъртта е настъпила в резултат на
черепно-мозъчната травма, която е несъвместима с живота. Настъпването на
смъртта е било неизбежно, въпреки оказаната специализирана медицинска
помощ.
Дружеството-ответник не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица № 22117002134823, валидна от
02.08.2017 година до 02.08.2018 година за процесното МПС – лек автомобил
„***“, с peг. № ****, сключена със „ЗК Лев Инс“ АД.
6
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки,
починалата З. Б. Х. е дъщеря на ищците Б. Х. О. (баща) и Х. М. Т. (майка).
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от показанията
на свидетелите А. И. М. и С. И. Масар се установява, че между ищците и
дъщеря им З. имало близка душевна връзка. Ищците през седмицата пътували
при З., за да помагат при отглеждането на децата , а в останалото време
постоянно се чували по телефон. Помагали си всячески и помежду им нямало
караници и неразбирателства. След смъртта на З., родителите били отчаяни,
в траур, отбягвали хората, не искали да общуват и това продължавало и до
сега. При споменаването на името на дъщеря им те започвали да плачат и за
тях вече нямало празници.
По делото е приета медицинска документация, съставяна във връзка с
приемането на З. Х. в Спешно отделение на „МБАЛ-Хасково“ АД,
проведеното лечение и настъпилия летален изход, която е послужила за
изготвяне на медицинската част от КСАТМЕ.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло
като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно. Изводите на вещите
лица относно механизма, при който е настъпило процесното ПТП,
кореспондират с тези на наказателния съд, изложени в мотивите към
присъдата, ето защо не е необходимо да се преповтарят. От заключението ,
както и от устния доклад на вещите лица става ясно, че при процесния пътен
инцидент пострадалата З. Х. е получила черепно-мозъчна травма: разкъсно
контузна рана на лицето, кръвонасядане на клепачите на двете очи, охлузване
на носа, отломъчно счупване на костите на лицевия череп, покрива и основата
на черепа; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка и
кръвоизлив в мозъчните стомахчета; вдишана кръв в белите дробове; оток на
мозъка; травма на крайниците : счупване на лявата раменна кост, изкълчване
на лявата тазобедрена става, охлузване с кръвонасядане на лявата ръка,
разкъсно контузна рана и охлузване по левия крак. Травмите са причинени
по механизъм – удари на главата, тялото и крайниците в детайли от
вътрешността на лекия автомобил, намиращи се в непосредствена близост с
пострадалата. Всички увреждания са характерни за автомобилна травма,
отнасяща се за пътник на задната седалка вляво. Причината на смъртта на З.
7
Х. е черепно-мозъчната травма, съчетана с вдишване на кръв в белите
дробове. Вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че при
конкретния механизъм на настъпване на ПТП, правилно поставен и
технически изправен предпазен колан би предотвратил удрянето на главата
на пострадалата във вътрешните части на корпуса на колата, от там – това би
предотвратило настъпването на черепно-мозъчната травма и настъпването на
смъртта на З. Х.. Процесният автомобил е бил оборудван фабрично с
предпазни колани, в това число на задната седалка в ляво. С оглед
обективните медицински находки (и по-точно липса на характерни „коланни
травми“) и конкретния механизъм на ПТП, вещите лица от КСМАТЕ нямат
колебания, че З. Х. се е возила в колата без поставен предпазен колан.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Предявените от ищците субективно съединени искове са такива на
увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Исковете са с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни
болки и страдания, емоционални промени и негативна промяна в
отношението към живота, в размер на по 120 000 лева за всеки от ищците
(предявени като частични), както и по чл. 429 ал. 3 изр. второ от КТ във
връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано от
09.04.2021 година – датата, на която ищците са предявили застрахователните
си претенции пред застрахователя-ответник. Претенцията за законните лихви
е такава за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 429 ал. 3
изр. второ от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има характера на акцесорен иск,
обективно кумулативно съединен с главния.
Дружеството-ответник прави изрично признание относно наличието на
застрахователното правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”,
за увреждащия автомобил по застрахователна полица № 22117002134823,
валидна до 02.08.2018 година, т.е. и към датата на застрахователното събитие
14.08.2017 година. Поради това с доклада по чл. 146 от ГПК съдът прие, че
това обстоятелство се явява безспорно и не се нуждае от доказване. С оглед
изричното изявление в отговора на ответника съдът прие за безспорно и
8
извършване на деянието, неговата противоправност и виновност на дееца,
както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата
смърт на праводателката на ищците.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представеното по делото
доказателство – писмо от двамата ищци до дружеството-ответник,
обективиращо застрахователните им претенции за обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на дъщеря им З. Х.,
съдът приема, че застрахователят е бил уведомен за претенциите на датата, на
която писмото е достигнало до него – 09.04.2021 година (разписка на л. 31).
Няма спор между страните относно това, че до настоящия момент
застрахователят доброволно не е заплатил обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите,
свързани с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е
изводът на наказателния съд, че смъртта на З. Х. е причинена противоправно
и виновно от М. И. М. при управление на процесното МПС.
Предвид влязла в законна сила осъдителна присъда по отношение на
прекия извършител М. И. М., както и на база събраните по делото писмени и
гласни доказателства, обсъдени по-горе, съдът приема за несъмнено
установено, че е осъществен процесният деликт, механизмът на ПТП,
доказана е вината, формата на вина, причинната връзка и авторството на
9
деянието.
По делото няма спор относно това, че ищците, които са родители на
загиналата при ПТП З. Х., попадат в кръга на увредените лица - правоимащи
по чл. 432 ал. 1 от КЗ. Кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен
близък, не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг,
задължителни за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е
постановено с оглед задълженията на българската държава по чл. 16 от
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012
година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство
жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на
престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право
не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство. За
целите на директивата понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 §
1 б. "а" : физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо,
душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява лицата, които
се считат за "членове на семейството": съпругът/ата, лицето, което живее с
жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от
жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година по тълкувателно
дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ се даде разрешение, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на
Върховния съд. Логиката на даденото разрешение е тази, че най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време, значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му, поради което те имат право да
10
получат обезщетение. Това право, обаче, не е абсолютно. То може да бъде
реализирано само в случай, ако претендиращият обезщетение докаже, че
неговата емоционална връзка с починалия действително е била толкова
дълбока, силна, постоянна и трайна, че той да търпи морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близките.
Съдът приема, че ищците са провели пълно и главно доказване на
твърдяното от тях обстоятелство – наличието на близка, постоянна и силна
връзка с починалата им дъщеря и действително претърпени от смъртта
вреди, по смисъла на ТР № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Събраните по
делото гласни доказателства установяват, че помежду им е била изградена
особено близка връзка, основаваща се на взаимна обич, привързаност и
подкрепа. Свидетелите установяват, че независимо че З. вече е била
напуснала родителския си дом, създала свое семейство и заживяла отделно, в
друго населено място, те са се виждали много често. През седмицата
родителите на З. са пътували до Хасково, за да помагат в отглеждането на
децата на З. (техни внуци). В същото време, З. често им е идвала на гости,
като през лятото те заедно са подготвяли зимнината за цялото семейство.
Гостували са си по празници, силно са обичали дъщеря си и са били
привързани към нея. Тези отношения те са запазили до смъртта на
пострадалата. Прекъсването на тази връзка причинява на ищците
неимуществени вреди и те имат право на обезвреда.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
главният иск – за обезщетение за неимуществени вреди, с правна
квалфикация чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя,
важи принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
11
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че ищците и
дъщеря им З. не само са били много близки, но и помежду им е нямало
каквито и да било конфликти и караници. Ищците са подпомагали дъщеря си
в отглеждането на децата и това още повече е правилно връзката им близка,
трайна, основана на общи задачи, радости и тревоги. Съдът намира за
житейски приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за това, че
след загубата на дъщеря си З., ищците са загубили душевното си равновесие,
били са отчаяни, загубили са радостта от живота, желанието да участват в
празненства и всяко споменяване на З. Х. им причинявало мъка, плач и
скръб. Те са надхвърлили средната възраст, така че трудно може да се очаква
да преодолеят във времето това си състояние. При баланс на всички тези
конкретни обстоятелства, установени по делото и с оглед икономическата
конюктура и практиката на съдилищата по подобни дела, съдът счита, че
справедливото парично обезщетение на претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъде в размер на сумите от по 120 000 лева за
всеки.
Основателни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на праводателя на ищците – починалата З. Х.,
поради неизпълнение от нейна страна на правилото – пътниците в лекия
автомобил да поставят правилно обезопасителни колани. От неоспореното от
страните заключение на КСМАТЕ се установява, че по тялото на З. Х. не са
констатирани травми, сочещи на поставен в момента на инцидента предпазен
колан. А такива несъмнено е щяло да има при установения по делото
механизъм на ПТП. Освен това, вещите лица са категорични, че така
12
констатираните обективни находки и най-вече черепно-мозъчната травма,
довела до смъртен изход, сочат на свободно движение на тялото и главата на
пострадалата вътре в автомобила, което е направило възможно удрянето на
главата в различни вътрешни части на купето. Следващият релевантен извод
на КСМАТЕ е за това, че в причинна връзка с настъпилата смърт на
пострадалата е именно черепно-мозъчната травма и вдишването на кръв в
белия дроб, което е могло да бъде избегнато ако тя е била с правилно
поставен предпазен колан. С други думи, ако беше поставила предпазния
колан, З. Х. нямаше да получи черепно-мозъчната травма, довела в крайна
сметка до нейната смърт. Действително, и при правилно използване на
обезопасителен колан има вероятност от получаване на тежки травми. Но
всички съждения в тази насока биха били в сферата на предположения,
поради което съдът няма основание да приеме, че и при поставен колан би се
стигнало до същия резултат – настъпването на смъртта на З. Х..
С оглед на гореизложеното съдът приема, че З. Х. е извършила
нарушение на правилото, предпИ.но от чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и това
нарушение е в причинно-следствена връзка с противоправния резултат. Ето
защо съдът приема, че този резултат е бил последица от поведението както на
водача на увреждащото МПС, така и на пътника в колата З. Х., т.е. че е
налице неговото съпричиняване и от пострадалата, като съпричиняването е в
размер на 20%.
Въведен е и втори довод на дружеството-ответник за съпричиняване
от страна на праводателя на ищците – починалата З. Х.. Твърди се, че тя
съзнателно се е поставила в риск, като се е качила в автомобил, управляван от
водач в състояние на алкохолно опиване, въпреки че е знаела за това
обстоятелство. С оглед обвързващия характер на присъдата е несъмнено, че
водачът М. И. М. е реализирал деликта в пияно състояние – по време на
управление на процесното МПС и в момент на настъпване на ПТП той е бил с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,20 промила, установено с химическа
експертиза. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му
е бил известен. В ТР е посочено още, че поведение е пътуването в моторно
превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
13
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа, е рисково поведение. Изразяващо се в поемането
на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано
игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Съдът отчита характера на отношенията между делинквента М. и З.
Х. – те са съжителствали на семейни начала, т.е. били са изключително
близки. Релевантно е приетото в мотивите към присъдата – на процесната
дата М. И. М., З. Х. и двете им деца заедно, като едно семейство, са били на
гости, където заедно са били на една маса. По този начин е невъзможно З. Х.
да не е възприела факта, че мъжът ѝ употребява алкохол и вече в състояние на
алкохолно опиянение пристъпва към управление на автомобила (неин и
обичайно ползван от З.). Това обстоятелство изключва всякакви съмнения
относно наличието на предпоставка за приложение на правилото по чл. 51 ал.
2 от ЗЗД по това възражение на ответника - виновният водач е консумирал
алкохол в количество, довело до средната степен на алкохолно опиване, което
е било изрично известно на пътника в автомобила З. Х., въпреки което тя
съзнателно е пътувала в автомобила, управляван от употребилия алкохол.
Това поведение на пострадалата съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът
приема, че приносът на пострадалата за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 30%.
Поради гореизложеното и като съобрази общия принос на
пострадалата З. Х. за настъпване на вредоносния резултата, съдът приема, че
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат намалени определените
застрахователни обезщетения на ищците с 50%.
Следователно, дължимото на ищците обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на сумата от по 60 000 лева (120 000 лева лева минус 50 %).
Поради гореизложеното съдът намира предявените главни искове за
основателни и доказани по размер за сумите от по 60 000 лева. В останалата
част до пълните размери 120 000 лева исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
14
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване
на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и – на второ място, с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния
момент на дължимост на лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ. Ето защо
възраженията на ответника за непредставяне на всички необходими
доказателства за произнасяне по щетата и от там – недължимост на лихва за
забава, са неоснователни.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищците са предявили претенциите си пред ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение на датата 09.04.2021 година. Следователно, от
тази дата се дължи законната лихва за забава и така следва да се присъди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати
по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 4800 лева съобразно
размера на уважените искове.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски и доказва такива в размер на
15
800 лева – заплатен депозит за експертиза. По правилото на чл. 78 ал. 3 от
ГПК следва да му бъде възстановена от ищците сумата 400 лева. Тъй като
дружеството-ответник е било представлявано от юрисконсулт и предвид
правилото по чл. 78 ал. 8 от ГПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лева.
В производството пред ХОС ищците са представлявани при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество „Г. и
Марков“, което своевременно заявява претенция за присъждане на
дължимото адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство. В зависимост от изхода на спора, ищецът има право на
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска по чл.
432, ал. 1 КЗ, а предвид условията, при които ищците са представлявани, по
аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК процесуалният им представител по делото има
право да получи възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в
размер, редуциран съобразно уважената част от исковете. Ето защо
възнаграждението следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразено с размера, до който исковете са уважени и
присъдено в размер на 6540 лева с ДДС за защита на ищцата Х. Т. и също
толкова за представителството на Б. О. или общо 13080 лева с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, ЕИК *****, със съдебен адрес град София 1700, бул.
Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Х. М. Т. с ЕГН: ********** от
*******, със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150 ет. 2 офис
217, чрез АД „Г. и Марков“ сумата от 60 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на З. Б. Х. с ЕГН **********, настъпила на
15.08.2017 година вследствие на ПТП, станало 14.08.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.04.2021 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 120 000 лева –
16
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, ЕИК *****, със съдебен адрес град София 1700, бул.
Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Б. Х. О. с ЕГН: ********** от
*******, със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150 ет. 2 офис
217, чрез АД „Г. и Марков“ сумата от 60 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на З. Б. Х. с ЕГН **********, настъпила на
15.08.2017 година вследствие на ПТП, станало 14.08.2017 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 09.04.2021 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 120 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, ЕИК *****, със съдебен адрес град София 1700, бул.
Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в полза на съдебната власт, по
бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 4800 лв.
ОСЪЖДА Х. М. Т. с ЕГН: ********** и Б. Х. О. с ЕГН: ********** –
двамата от *******, със съдебен адрес град Хасково, бул. „България“ № 150
ет. 2 офис 217, чрез АД „Г. и Марков“ да заплатят на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД - София със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, ЕИК *****, със
съдебен адрес град София 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А деловодни
разноски в размер на 400 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78 ал. 8 от ГПК – 250 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - София със
седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, ЕИК *****, със съдебен адрес град София 1700, бул.
Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
Марков“ с код по БУЛСТАТ ********* сумата 13080 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.
38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на Х. М. Т. и Б. Х. О. в производството по гр.д. №
170/2022 година по опИ. на ОС-Хасково.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач М. И. М. с
17
ЕГН ********** от ******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
18