Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.07.2022 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 11.03.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1004

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, е предявило иск против П.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с който ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 676/2020 г. на МзРС заповед за изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК № 243/20.07.2020 г., за сумата от 224.25 лв. (двеста двадесет и четири лева и 25 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.05.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8.75 лв. /осем лева и 75 ст./ лихва за периода от 26.07.2019 г. до 08.05.2020 г. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В с.з. ответника оспорва молбата. Твърди, че имота не съществува.

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал.1 и сл. от ГПК, във вр. чл.410 ГПК,  и чл. 107 ЗЕ , във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес електрическа енергия, поради което ищецът е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща дължимите суми за електрическа енергия за исковия период.

Поради неизпълнението на ответника ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 676/2020 г. на МзРС, като по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение №243/20.07.2020 год. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото, и същия е подал възражение по образец, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

 „Ч.Е.Б.” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Според трайната практика на ВКС, влизането в сила на Общите условия е регламентирано от чл. 98а, ал. 4 и чл. 986, ал. 4, ЗЕ /нови ДВ бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ както и от чл. 93, ал. 2 от Наредба за лицензиране на дейността в енергетиката/ ДВ бр. 53 от 22.06.2004 г.- ДВ бр. 58 от 30.07.2010 г./. С тези норми, в отклонение от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, законодателят посочва, че за влизането им в сила за потребителите, не е необходимо изричното им писмено приемане от тях. Безспорно е, че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка, сключена при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на ЗЕ.

Съгласно общите условия ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 27.05.2019 г. до 27.02.2020 г.

От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от ищеца фактури.

„Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.

Дружеството е доставяло на П.М.А., ЕГН **********, с електроснабден имот, находящ се в с. Камено поле, общ. Роман, обл. Враца, ул. „Христо Ботев“ № 21, с ИТН 300230362326, ел.енергия за периода от 27.05.2019 г. до 27.02.2020 г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1. Фактура №********* от 30.06.2019 г. на стойност 15.80 лв.  за периода 27.05.2019 г.- 26.06.2019 г.

2. Фактура №********* от 31.07.2019 г.. на стойност 12.85 лева, за периода 27.06.2019 г.-22.07.2019 г.

3. Фактура № ********* от 31.08..2019 г. на стойност 36.98 лева, за периода 23.07.2019 г.- 26.08.2019 г.

4. Фактура № ********* от 30.09.2019 г. на стойност 33.62 лева, за периода 27.08.2019 г.- 26.09.2019 г.

5. Фактура  № ********* от 31.10.2019 г. на стойност 30.76 лева, за периода 27.09.2019 г. - 27.10.2019 г.

6.  Фактура  № ********* от 30.11.2019 г. на стойност 30.97 лева, за периода 28.10.2019 г. - 27.11.2019 г.

7. Фактура  № ********* от 31.12.2019 г. на стойност 24.73 лева, за периода 28.11.2019 г. - 27.12.2019 г.

8. Фактура  № ********* от 31.01.2020 г. на стойност 28.08 лева, за периода 28.12.2019 г. - 27.01.2020 г.

9.  Фактура  № ********* от 29.02.2020 г. на стойност 10.46 лева, за периода 28.01.2020 г. - 27.02.2020 г.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Чл. 19 ал. 8 от Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми.

Подадената искова молба представлява доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415 ал. 1 ГПК и съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата се приема датата на подаване на Заявлението с произтичащите от това законови последици.

В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.

Ищецът има право на лихвата за процесния период, както следва:

1. 01.14 лева, за периода от 26.07.2019 г. - 08.05.2020 г. за фактура № *********.

2. 0.82 лева, за периода от 24.08.2019 г. - 08.05.2020 г. за фактура №*********.

3. 02.06 лева, за периода от 25.09.2019 г. - 08.05.2020 г. за фактура № *********.

4. 01.59 лева, за периода от 25.10.2019 г. - 08.05.2020 г. за фактура № *********.

5. 01.18 лева, за периода от 26.11.2019 г. - 08.05.2020 г., за фактура № *********.

6. 0.95 лева, за периода от 24.12.2019 г. - 08.05.2020 г., за фактура № *********.

7. 0.55 лева, за периода от 25.01.2020 г. - 08.05.2020 г., за фактура № *********.

8. 0.37 лева, за периода от 25.02.2020 г. - 08.05.2020 г., за фактура № *********.

9. 0.09 лева, за периода от 24.03.2020 г. - 08.05.2020 г., за фактура № *********.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, в чието заключение, неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, се сочи, че счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД е водено редовно. Фактурите са осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни сметки, включително като задължение по клиентски номер 300235794821, с лице - страна по договора за продажба на електрическа енергия П.М.А.. Фактурите са издадени по утвърдените от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР) цени за съответния период, съгласно ценовите решения.

Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД, като задължение за плащане по клиентски номер 300235794821, с лице - страна по договора за продажба на електрическа енергия П.М.А..

Няма извършени плащания по посочените в исковата молба фактури към датата на изготвяне на заключението.

В счетоводството на „Ч.Е.Б." АД има създадена клиентска сметка с номер 300230362326, по която се осчетоводяват издадените от дружеството фактури и извършените от клиента плащания.

Към датата на изготвяне на заключението задълженията по клиентски номер 300230362326 по процесните фактури са в размер на 224.25 лв. По партидата на клиентски номер 300230362326 по процесните фактури не са осчетоводени извършени от клиента плащания.

Размерът на мораторната лихва е в общ размер от 08.75 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Безспорно се установява по делото, че между ответникът П.М.А., ЕГН **********, в качеството му на потребител и купувач на доставяна от  „Ч.Е.Б.” АД, е съществувала облигационна връзка, правата и задълженията по която са уредени в одобрен от ДКЕВР Договор при ОУ.

От данните по делото се установява, че ежемесечно е отчитана консумацията на ел. енергия по показания на електромера – т. е. осигурен е достъп на служителя снемащ отчета по показанията. Дали това е ставало в присъствие на представител на ответника или не е без всякакво значение, тъй като няма изискване отчетените показания да се удостоверяват с подпис на потребителя. Най малкото ответникът осигурявайки достъп за извършване на отчета е бил наясно и е могъл да знае какви точно са показанията на електромера. Като в случай, че не е бил съгласен с тях е могъл да подаде възражение и искане за преизчисляване. Такова обаче няма данни да е правено.

Съдът кредитира заключение по ССЕ и възприема изводите в него, според които стойността на консумираната от ответника ел. енергия в процесния период  от 27.05.2019 г. до 27.02.2020 г., е в размер на 224.25 лева, която и сума е дължимата от ответника на ищцовото дружество за главница.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч.Е.Б.” АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Във всяка от фактурите ищцовото дружество е подавало до ответника информация както са срока за плащане на остойностеното потребено за съответния период количество ел. енергия, така и за сумите които се дължат за предходния на отчетния период, които не са били заплатени. Така след като ответникът не платил от посочената във фактурата дата за плащане, от следващия ден е и в забава и дължи обезщетение за забавено плащане, съгласно чл. 86 ЗЗД.

Видно от ССЕ общата стойност на лихвите за забавено плащане на отчетената и остойностена консумирана ел.енергия в процесния период за периодите на забава от падежа на плащане посочен във всяка от фактурите с начална дата от 26.07.2019 г. до 08.05.2020 г.,  е в размер на общо 08.75 лева.

Установените задължения за главница съвпадат напълно по размер и по периоди със тези за която в полза на ищцовото дружество е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по приложеното ч. гр. д. №676/2020 г. на МзРС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по горните съображения, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан, и ще следва да бъде уважен.

 По разноските:

С оглед решението по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2013 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното производство. Съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал.1 и 8 ГПК, ответника следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски по делото, както в заповедното производство, така и в исковото такова. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на размер на 88.00 лева общо, от които 25.00 лв. за платена държавна такса, и 63.00 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство съгласно представения списък на разноските те възлизат на 368.00 лева общо, от които 75. 00лв. за платена държавна такса, 113.00лв. за адвокатско възнаграждение, и 180.00 лв. депозит за ССЕ.

Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, поради което не следва и да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р   Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи изпълнение на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, по издадената по ч. гр. дело № 676/2020 г. на МзРС заповед за изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК № 243/20.07.2020 г., за сумата от 224.25 лв. (двеста двадесет и четири лева и 25 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 21.05.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/  до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8.75 лв. /осем лева и 75 ст./ лихва за периода от 26.07.2019 г. до 08.05.2020 г.

 ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН **********, да заплати на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.1784, район “Младост”, бул. “Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, разноски по настоящото производство в общ размер на 368.00 лв., както и направените разноски в производството по ч. гр. д. № 676/2020 г. по описа на МзРС в общ размер на 88.00 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: