Р Е Ш Е Н И Е № 266
гр. Шумен, 11.12.2018 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Таня Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 331 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 613 от 19.06.2018 г., постановено по г. д. № 41 по описа на Шуменския районен съд за 2018 г., пър...станционният правораздавателен орган е признал за установено, че П.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Водоснаб- дяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 1, представлявано от управителя инж. К.М.сумата от 1 025.63 лв., от която 706.07 лв. – главница, за периода от м. април 2004 г. до м. януари 2007 г. по изпълнителен лист, издаден по ч. г. д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС и 319.56 лв. главница за периода от 23.01.2007 г. – 23.04.2008 г. по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.г.д. № 1748/2008 г. по описа на ШРС, поради погасяването им по давност и е осъдил търговското дружество да заплати на П.Т.П. направените от не- го деловодни разноски по делото в размер на 351.79 лв., от които 50.00 лв. държав- на такса и 301.79 лв. – адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в пър...- станционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправил- но и незаконосъобразно. Моли съда да обезсили обжалваното решение, докалкото предявения иск е процесуално недопустим, алтернативно решението да бъде отме- нено, поради неоснователност на иска, както и да му бъдат присъдени направените долеводни разноски и в двете инстанции.
Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвър- ди решението на пър...станционния съд.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността на обжалваното решение.
Въззивникът счита, че предявения срещу него иск е недопустим, поради на- личието на влязло в сила Решение № 201 от 12.03.2013 г, постановено по г. д. № 1490/2012 г. по описа на Районен съд – Шумен, Решение № 498 от 06.06.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, потвърдено с Решение № 136 от 16.10. 2013 г., постановено по в.т.д. № 256/2013 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което правния спор между страните е разрешен със сила на присъдено нещо. Въз- ражението е неоснователно, искът се основава на обстоятелства, настъпили след приключване на производството г.д. № 1490/2012 г. по описа на ШРС. Искът се основава на обстоятелства настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание В исковата молба ищецът обосновава претенцията си с изтекла погасителна давност към дата на подаването й - 04.01.2018 г. Т.е. твърди се за изтекла погасителна давност след датата на постановяване на съдебното решение. С оглед на това, въззивният съд приема, че предявеният от въззиваеми иск е допустим, а с оглед на това е допусти- мо и обжалваното решение.
При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след ка- то обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност съб- раните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от П.Т.П. срещу „Водоснабдяване и канализация – Шу- мен” ООД. Ищецът твърди, че е длъжник по изп. д. № 201687660400255 по описа на ЧСИ Д.З., с рег. № 876 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Шу- мен. Взискател по изп. дело е ответното дружество, като задължението е общ размер на 1 158.83 лв. и включва сумата от 839.27 лв. – главница за периода от м. ноември 2011 г. до м януари 2007 г. по изпълнителен лист от 18.06.2007 г., издаден по ч.г.д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС и сумата от 319.56 лв. – главница за периода от 23.01.2007 г. до 23.04.2008 г. по ч.г.д. № 1748/2008 г. по описа на ШРС. Ищецът счита, че не дължи сумата, поради обстоятелството, че вземането е погасе- но поради настъпване на погасителна давност. С оглед на това моли съда да поста- нови решение, с което да се признае за установено, че не дължи на ответното дру- жество сумата от 1 158.83 лв. от която 839.27 лв. – главница за периода от м. ноември 2011 г. до м януари 2007 г. по изпълнителен лист от 18.06.2007 г., издаден по ч.г.д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС и сумата от 319.56 лв. – главница за периода от 23.01.2007 г. до 23.04.2008 г. по ч.г.д. № 1748/2008 г. по описа на ШРС. В хода на процеса прави намаление на претенцията си, допуснато с протоколно определение от 16.03.2018 г., по отношение на главницата от 839.27 лв. със сумата от 133.20 лв., т.е. искът в тази му част е за сумата от 706.07 лв.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен, предвид из- ложените в отговора аргументи. Моли съда да прекрати производството по делото или да постанови решение, с което да отхвърли претенцията на ищеца, поради неоснователността й и да му се присъдят направените по делото разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по ч.г. д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС е издаден изпълнителен лист от 18.06.2007 г., по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 961.91 лв., от които 839.27 лв. – главница, представляваща стойността на изразходвана вода през периода м. ноември 2003 г. – м. януари 2007 г. и 122.64 лв. – мораторна лихва за периода от м. декември 2003 г. до 18.06.2007 г., както и направените разноски по делото в размер на 21.24 лв.. Изпълнителният лист е издаден на основъние чл.327 от Г ПК (отм.) по реда на чл.242 – чл.249 от Г ПК (отм.).
По ч.г.д. № 1748/2008 г. по описа на ШРС е издадена Заповед № 529 от 23. 07.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.08.2008 г. по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 319.56 лв. – главница за консумирана во- да в периода от 23.01.2007 г. до 23.04.2008 г. и сумата от 26.68 лв. – лихва за пе- риода от 23.01.2007 г. до 23.04.2008 г. и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението – 21.07.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. – деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителния лист от 18.06.2007 г. на 03.07.2007 г. е образу- вано изп. д. № 109/2007 г. по описа на СИС при ШРС. Поканата за доброволно из- пълнение е връчена на 31.07.2008 г. Последното действие е извършено на 26.10.20 09 г. Изпълнителното дело е прекратено с Постановление от 24.04.2012 г. на осно- вание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Въз основа на изпълнителния лист от 15.08.2008 г. на 03.09.2008 г. е образу- вано изп.д. № 20088760400731 по описа на ЧСИ Д.З., рег№ 876, с район на действие ШОС. Последното действие по делото е от 05.09.2008 г. - насрочване на опис и оценка на движими вещи, който да се извърши на 02.10.2008 г. Делото е прекратено с постановление от 24.04.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 14.05.2012 г., въз основа на двата изпълнителни листа е образувано изп. д. № 20127740400214 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № 774 на КЧСИ и с район на действие ШОС. Въз основа на молба от ответното дружество с вх. № 10041/03.12.2013 г. делото е изпратено на ЧСИ Д.З. за продължаване на из- пълнителното производство. На 16.12.2013 г. е образувано изп. д. № 201387604001 266 по описа на ЧСИ Д.З.. На 19.12.2013 г. е наложен запор върху вземането на П.Т.П. ро изп. д. № 20128760400291 по описа на ЧСИ Д.З.. След тази дата не са предприемани действия по други конкретни изпълни- телни способи. На 23.02.2016 г. изпълнителните листи са върнати на „В и К-Шу- мен” ООД поради прекратяване на делото на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК.
Междувременно с Решение № 201 от 12.03.2013 г., постановено по г.д. № 1490/2012 г. по описа на ШРС е признато за установено, че П.Т.П. *** ООД сумата от 133.20 лв., присъдена в полза на ответника с изпълнителния лист от 18.06.2007 г. по ч.г.д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 839.27 лв. – главница по издадения изпълнителен лист от 18.06.2007 г. по ч.г.д. № 1637/2007 г. по описа на ШРС. Решението в тази му част е влязло в сила на 13.10.2013 г.
След прекратяване на изп. д. № 201387604001266 по описа на ЧСИ Д.З., на 24.02.2016 г. е образувано по молба на ответното дружество изп. д. № 20168760400255 по описа на ЧСИ Д.З., образувано на 24.02.2016 г., което е висящо към настоящия момент. По делото не са предприемани действия за осъще- ствяване на конкретен изпълнителен способе извършвано
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от П.Т.П. отрицателен установите- лен иск, с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е основателен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпъл- нението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецьт се позовава именно на такъв факт - изтекла погасителна давност за паричното задължение по двата изпълнител- ни листа от 03.07.2007 г. и 03.09.2008 г., въз основа на които е образувано висящо изп. д. № 20168760400255 по описа на ЧСИ Д.З.
Вземането, дължимостта на което се оспорва от ищеца, произтича от неиз- пълнение на задължението за заплащане на консумирана вода. Цената на доставе- ната вода се заплаща периодично, като изискуемостта, забавата и давността настъпват поотделно за всяка престация. Налице са самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт, поради което за този вид плащания следва да се приложи специалната тригодишна давност за погасяване на периодични плаща- ния, предвидена в чл.111, б. “в” от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Давността се прекъсва, съгл. чл.116, б.”в” ЗЗД, с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Видно от
отбелязванията на гърба на изпълнителния лист от 18.06.2007 г. по следното
действие е осъществено на 26.10.2009 г., но от този запис не може да се направи
обоснован извод дали става въпрос за предприемане на изпълнително действие за
осъществяване на конкретен изпълнителен способ или действие свърза- но с
проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др. Следователно давността е прекъсната с подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело – 03.07.2007 г. Не са налице доказателства от които да се
установи, че след тази дата са предприемани други изпълнителни действия. С
оглед на това от 03.07.2007 г., а не след изтичане на двегодишния срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е започнал да тече нов тригоди шен давностен срок. В
този смисъл т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК. С влизането в сила на Решение № 201 от 12.03.2013 г.,
постановено по г.д. № 1490/2012 г. по описа на ШРС на 13.10.2013 г., давностния
срок отново е прекъснат и започва да тече нов давностен срок. С налагането на
запор върху вземането на длъжника на 13.12.2013 г. отново е прекъснат
давностния срок и започва да тече нов тригодишен давностен срок, който е
изтекъл на 13.12.2016 г. Образуването на 24.02.2016 г. на ново изп. д. № 20 1387604001266 по описа
на ЧСИ Д.З. не е прекъснало давността, тъй като с молбата за образуването му не
са посочени конкретни изпълнителни способи, които съдебния изпълнител да
приложежи. Посочено е общо да се насочи изпълнението срещу намерените движими и
недвижими вещи, банкови сметки или вземания на длъжника. Въз основа на което
съдебния изпълнител е извършил действия по проучване имуществото на длъжника.
Относно вземането по изпълнителния лист от 15.08.2008 г., последното изпълнително действие – насрочване на опис и оценка на движими вещи на ищеца на 02.10.2008 г. е осъществено на 05.09.2008 г. Дори и да се приеме, че последното изпълнително действие е на 02.10.2008 г., то тригодишния давностен срок, предвид изложените по горе съображения е изтекъл преди 14.05.2012 г., когато ответното дружество е подало молбата за образуване на изп. д. № 20127740400214 по описа на ЧСИ Я.Д..
Предвид гореизложеното въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализа- ция – Шумен” ООД се явява неоснователна, а поради съвпадение на крайния извод за основателност на предявения иск, решението на Шуменския районен съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемия П.Т.П. следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, пред въззивната инстанция в размер на 350.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 613 от 19.06.2018 г., постановено по г. д. № 41 /2018 г. по описа на Шуменския районен съд.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 1, представлявано от управителя инж. К.М.да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес *** напра- вените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Вър- ховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2