О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,25.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : И.Димова
С.Миланези
като разгледа докладваното от съдията Пенкова
в.ч.гр.д. № 7 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.413,ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на „Ленно”АД, депозирана чрез процесуалния представител срещу разпореждане №331 от 15.10.2018 г. по ч.гр.д.№374/2018г. на Тревненски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Т.К.Т. и Д.Ц.П. за посочените в разпореждането суми за неустойка за забава и обезщетение.
В жалбата се излагат твърдения ,че на 11.10.2018 г.
„Ленно" АД е входирало
Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основа на което е образувано частно гражданско дело № 374 по описа за 2018 година
на Районен съд - гр. Трявна. С него се заявява, че Т.Т.
и Д.П. солидарно дължат неизплатени суми по Договор за Заем Потребителски
кредит - Клиентски №***
от 05.04.2018 г., с нотариална заверка на подписите от Нотариус С.Х., с per. № *
на НК и район на действие Районен съд - гр. ***. Предвид пълното неизпълнение на договора от страна на
длъжниците, „Ленно" АД е посочило като дължими
суми главница, договорна лихва,
неустойка за забава начислена от датата на просрочие
до датата на подаване на заявлението, законна лихва за забава от момента на подаване на заявлението
и обезщетение за предизвикан риск. С
постановеното разпореждане № 331 на
Районен съд - гр. Трявна, е отхвърлена част от заявените и дължими суми. Отхвърлена
е за сумата от EUR 0.03 (три евро цента),
представляваща разликата между претендиралата от „Ленно" АД сума в размер
на EUR 54.10 (петдесет
и четири евро) - падежирала договорна лихва, натрупала се от 06.04.2018 г. до
05.10.2018 г. и сумата, изчислена в Приложение 1 - Погасителен план от
горепосочения договор в размер на EUR 54.07 (петдесет и четири евро и седем евро цента).Тази
корекция не се оспорва. Със
съдебния акт се отхвърля и разликата между посочената в Заявлението сума,
претендирана като неустойка за забава и изчислената от съда такава .За да бъде
признат пълния размер на заявената неустойка, следва да се изясни начина, по
който се начислява тя съгласно чл. 4.2, б. (а) и б. (b) от Договор за Заем Потребителски
кредит - Клиентски №***
от 05.04.2018г. Лихвоносното задължение се начислява от деня, следващ падежа на
съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база
реално изминали дни, тоест за всеки ден на забава. Като основен лихвен процент
се използва договорния годишен лихвен процент, който е в размер на 41%, като
към него се добавя 10 пункта, както е указано в Постановление №426 на МС от
2014 г., като получения сбор се разделя на реално изминали дни от неизпълнение
на задължението си. Жалбоподателят счита, че поради вероятно неизползването на
същата формула от съда се е стигнало и до друг приет от него резултат ,различен
от претендираната сума. Отхвърлена е изцяло и
сумата от 2000 EUR обезщетение за предизвикан риск съгласно чл.
4.4, б. (d) от Договор
за Заем Потребителски кредит - Клиентски №5854 от .2018 г. Съдът е приел, че за
изискуемостта на тази сума е необходимо да има действие от страна на Длъжника,
което да се удостовери с официален документ или такъв изходяш от самия длъжник.
Разпоредбите на чл. 4.4, б. (с) и б. (d) от Договора визират необходимо
действие от страна на длъжника- сключване на застраховка, само в хипотезата в
която длъжникът е изправен .Ако бъде
сключена такава застраховка, то обезщетението по чл. 4.4, б. (d)
не би се дължало. В
конкретния случай има бездействие от страна на Длъжника, изразяващо се в
непродължаване и липса на нова застраховка живот по Договора. Това бездействие
води до пораждането на риск за „Ленно" АД, който следва да бъде обезщетен
с посочената сума. С оглед на това съдът неправилно е приел, че тук се касае за
хипотезата на чл. 418, ал. 3 от ГПК, тъй като тя изрично предвижда
изискуемостта на вземането да зависи от негово действие, а не бездействие .Бездействието
е отрицателен факт от действителността. Като поставя изискуемостта на вземането
на конкретната сума в зависимост от официален документ или от документ изходящ
от насрещната страна, съдът необосновано поставя тежестта на доказване на
претенцията в задължение
на Заявителя. Жалбоподателят се позовава на и на съдебна практика : решение № 394 от
18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/09 г. на III г.о. на ВКС, според което отрицателен
факт не подлежи на доказване, поради което за страната, която се позовава на
такъв факт и има интерес от установяването му, не съществува доказателствена
тежест за неговото доказване.
Претендира се за издаване на нова заповед за незабавно изпълнение на
задължение и изпълнителен лист, в които да са отразени пълните посочени като
изискуеми от „Ленно" АД суми.
Въззивният съд, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и
доказателствата по делото ,приема следното:
Жалбата е подадена в срок ,от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане №331 от 15.10.2018г. по ч.гр.д.№374/2018г. на Тревненски районен съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Ленно” АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Т.К.Т. и Д.Ц.П. за горницата над 11,18 евро до претендирания размер от 56,70 евро неустойка за забава по чл.4.2,б”а” и б”б” от договор за заем с нотариална заверка на подписите ,претендирана за периода 06.05.2018г. – 10.10.2018г. и за сумата от 2000 евро обезщетение по чл.4.4,б.(d) от договора. Съдът се е позовал на хипотезата на чл.148,ал.3 ГПК / съдържанието на която е възпроизвел в мотивите , независимо ,че цифрово е изписан чл.148,ал.2 ГПК/ и непредставяне по делото на документ, обуславящ изискуемостта на вземането за сумата от 2000евро. Относно неустойката за забава съдът е приел, че изчислена по посочения в договора начин чрез онлайн калкулатор ,тя е в размер на 11,18 евро,а не в претендирания от заявителя размер .
От доказателствата по делото се установява ,че
частният жалбоподател „Ленно”АД е сезирал Тревненски
районен съд със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист въз основа на договор за заем №*** от 05.04.2018г. с нотариална
заверка на подписите ,по което е образувано производството по
ч.гр.д.№374/2018г.В заявлението в
т.9 и т. 14 са посочени паричните
вземания ,за които се иска издаване на заповед по чл.417 ГПК срещу Т.К.Т. и Д.Ц.П.,като
солидарни длъжници , включващи и процесните: неустойка за
забава по
чл.4.2,б”а” и б”б” от договора в размер на 56,70 евро за периода
06.05.2018г. – 10.10.2018г. и обезщетение
за предизвикан риск по смисъла на
чл.4.4,б. (d) от
договора за заем в размер на 2000 евро .
Представеният със заявлението документ, на който „Ленно”АД основава дължимостта на вземанията, за които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ ,попада сред посочените в чл.147,т.3 ГПК. Тази разпоредба съгласно чл.418,ал.1 ГПК предоставя процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. В качеството на документ по смисъла на чл.417 от ГПК договорът е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл.417 във вр. с чл.418,ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ ,по отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Само по изключение - при предпоставките на чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение. Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение на вреди от неизпълнение на главното задължение ,в т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието ,че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в документа или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл. 417, т.2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи извън изпълнителното основание.
В случая представяният от заявителя договор за заем №*** от 05.04.2018г. е с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна страна документ по чл.417,т.3 от ГПК. Същият съдържа клаузи за задължения за заплащане на парични суми, каквато е и тази по чл. 4.2 б. (а) и б. (b) от договора, с която е уговорено заплащане на неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане, като се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение, до деня на пълното му погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената неустойка за забава е акцесорно вземане за обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл. 417,т.3 от ГПК ,като размерът й е определяем по посочен в договора за заем начин ,предвид на което и съгласно разясненията в т.4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се уважи подаденото от „Ленно „АД заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната от заявителя неустойка за забава по чл. 4.2, б. (а) и б. (b) от договора в размер на 56.70 евро за периода 06.05.2018г.-10.10.2018г.
Незаконосъобразно заповедният съд е уважил само частично искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираната от „Ленно”АД неустойка за забава по чл. 4.2, б. (а) и б. (b) от процесния договор за заем с нотариална заверка на подписите,като е приел,че искането е основателно само до размер на сумата от 11,18 евро ,който извод е направил не на база на извлечени от документа по чл.417,т.3 ГПК данни ,а на извършена служебно от съда справка чрез използване на онлайн калкулатор за законната лихва, без конкретно да се сочи какво е било заложено като данни за изчисляване, кото това е извън дължимата проверка по чл.418 от ГПК.В заповедното производство съдът дължи единствено проверка за съответствие на искането с установените в закона формални изисквания съгласно разпоредбата на чл.418,ал.2 ГПК, като при хипотезата на чл.147,т.3 ГПК това е дали актът е сред посочените като основание за издаване на заповед за изпълнение ,дали е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане Извън правомощията на съда в заповедното производство е преценката по същество, каквато се явява и проверката за правилно приложение на конкретен механизъм за определяне на размера на твърдяното вземане - в случая на претендираната неустойка за забава.Такава преценка може да бъде извършена в исково производство, при упражнено от длъжника право да подаде възражение по чл.414 ГПК.
На основание изложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Ленно”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата над 11.18 евро до размер на 56,70евро неустойка за забава за периода 06.05.2018 – 10.10.2018г. и се постанови да бъде издадена за неприсъдената част.
Жалбата в останалата й част,с която е обжалвано разпореждането на пръвоинстанционния съд,с което е отхвърлено заявлението на „Ленно”АД за сумата от 2000 евро обезщетение по чл.4.4,б. (d) от договора за заем,е неоснователна. Изискуемостта на това вземане не може да бъде непосредствено извлечено от съдържанието на процесния договор. Съгласно чл.4,б. (d) от договора дължимостта на еднократното обезщетение от 2000 евро е обусловена от съществуването или не на застрахователно правоотношение между заемодателя и трето за договора за заем лице ,предвид на което тези обстоятелства не могат да бъдат удостоверени от процесния договора за заем и на основание чл.148,ал.3 ГПК заявителят следва да докаже настъпването им за изискуемостта на вземането за обезщетение за предизвикан риск в размер на 2000евро.Такива доказателства не са представени към заявлението , които да удостоверяват неизпълнение на длъжника да поддържа застраховката до пълното погасяване на дълга, с оглед на което обосновано и законосъобразно първата инстанция е отхвърлила заявлението на жалбоподателя в тази му част за сумата от 2000 евро.
Соченото
от жалбоподателя решение на ВКС по гр.д.№1584/2009г. ,ІІІ г.о. е постановено по
друг казус в исково производство.С него е
допуснато касационно обжалване на
решение на СГС в частта, в която след като е отменено решението на първата
инстанция, е постановено ново решение, с което предявеният иск с пр. осн.
чл.344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ е
отхвърлен,като обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос дали
страната е длъжна да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това, а не
за хипотеза,свързана с прилагането на
чл.418,ал.3 ГПК при развило се заповедно производство.
На
основание изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №331 от 15.10.2018г. по
ч.гр.д.№374/2018г. на Тревненски районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението на „Ленно”АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата НАД 11.18 евро до
размер на 56,70евро неустойка за забава за периода 06.05.2018 – 10.10.2018г.
– за неприсъдената сума от 45,52 евро
,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ЛИСТ по чл.418 ГПК в полза на заявителя
„ЛЕННО”АД, ЕИК203217465, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Оборище, бул.”Мария Луиза” №2, ет.2,
срещу длъжника Т.К.Т. ,ЕГН *** и длъжника Д.Ц.П.,ЕГН ***, за заплащане солидарно на сумата
над 11.18 евро до размер на 56,70 евро – за разликата от 45,52 евро, неустойка за забава по чл.4.2,б”а” и б. (b) от договор за заем кл.№5854/05.04.2018г. с нотариална заверка на подписите,за
периода 06.05.2018г. – 10.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №331 от 15.10.2018г. по
ч.гр.д.№374/2018г. на Тревненски районен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено заявлението на „Ленно”АД за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Т.К.Т. и Д.Ц.П.,като
солидарни длъжници, за сумата от 2000 евро ,претендирано обезщетение по чл.4.4
б. (d) от договора.
Връща делото на Тревненски районен съд за издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист, както и за продължаване на
съдопроизводствените действия по чл.415,ал.1,т.3 ГПК за потвърдената част от
разпореждане №331/15.10.2018г .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :