Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
гр. Пирдоп, 25.05.2021 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп (РСПп), I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария
Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 272 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал.1,
вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗК„ЛЕВ
ИНС“АД, с адрес за кореспонденция: гр.София, 1407, район „Лозенец“, бул.“Черни
връх“ № 51Д, ЕИК *********, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова
– изпълнителен директор, чрез процесуален представител на дружеството – юрк.С.Л.
против Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди в исковата молба, че във връзка с подадено от страна на ЗК
„ЛЕВ ИНС" АД заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ЧГД 27/2020
г. и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Б.Н.К.. Същият е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.05.2015 г., около 13.30 часа на ГП I-6
КМ. 186 + 700 в района на с. Мирково, Б.Н.К., управлявайки лек автомобил марка
Мазда, модел Премаси с рег№ СО 4424АК, реализира ПТП с лек автомобил марка
„Нисан“ модел „Микра“ с рег.№ СА2394МН. Ищецът твърди в исковата молба, че за
настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
14099668 от 23.03.2015 г, от който е видно, че виновния водач -Б.Н.К. не е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, което съгласно чл. 274
ал. 2 от КЗ /отм./ им дава основание за регрес спрямо него. Ищецът твърди в
исковата молба, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка Мазда, модел Премаси с рег.№ СО 4424АК, е застрахована в ЗК Лев
Инс АД, с полица „Гражданска отговорност“ на автомобилиста № 22114001505032,
валидна от 02.06.2014 до 02.06.2015 г. Ищецът твърди в исковата молба, че по
повод събитието в ЗК Лев Инс АД е образувана ликвидационна преписка №
00000-5060-15-175361 по която
на 01.10.2015 г. на
Янита Наньова Бонева
-собственик на увредения
автомобил марка „Нисан“
модел „Микра“ с рег.№
СА2394МН е изплатено обезщетение в размер на 2463.86 лева, определено по
експертна оценка, с оглед претърпените имуществени вреди. Ищецът твърди в
исковата молба, че с писмо Изх. № L-3600 от 19.11.2015 г. Б.Н.К. е поканен да
възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този
момент не е извършено плащане. Ищецът твърди в исковата молба, че на основание
чл. 274, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ Застрахователна компания „Лев Инс“ АД придобива право на регрес
срещу виновния водач, до размера на изплатеното обезщетение в размер на 2463.86
лева изплатено по щета № 00000-5060-15-175361. Ищецът твърди в исковата молба,
че на основание чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД възниква правото да претендира от
длъжника и лихва за забава в размер на 750.15 лева, изчислена за период от три
години назад от датата на входиране на настоящото заявление.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на
което да приеме за установено, че Б.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи
на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 3214.01 лева (три хиляди двеста и четиринадесет
лева и 01 стотинки), като потвърди вече издадената заповед за изпълнение и
издаде изпълнителен лист срещу длъжника-ответник. Ищецът
претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото,
включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, не се явява, не се представлява,
в депозирани становища поддържа иска, ангажира доказателства, представя списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът Б.Н.К. чрез пълномощник адв.М.Г.П. ***, в
дадения от съда срок е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства
и не е направил доказателствени искания.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва по същество постъпилата
от ищеца искова молба и моли съда да издаде решение, с което да отхвърли
последната като неоснователна и необоснована, като съображенията му за това са
следните: На първо място оспорва верността на изготвения и приложения от ищеца
протокол за ПТП №1409668 в частта му, в която е сочен като виновен водач,
причинил процесното ПТП-Б.Н.К.. Излага в тази връзка твърдение, че не той е
управлявал моторното превозно средство, за което се твърди, че е причинило
пътното транспортно произшествие. Съставеният протокол за ПТП не съдържа
удостоверително изявление на съставителя относно следните обстоятелствата,
които намира в случая от съществено значение за установяване на обективната
истина, а именно: присъствал ли е Б.К. при изготвянето на протокола, предвид,
че липсва негов подпис в същия, а вместо това на мястото на Участник №1 подпис
е положила неговата майка Силвия Борисова-Коленцова; от кого, кога и как е
установено, че именно Б.К. е управлявал лекия автомобил Мазда с per. №
CQ4424TAK към момента на настъпване на ПТП; колко лица е имало в автомобила,
причинил произшествието - само водача или е имало и пътници; как, кога и от
кого е установено, че Б.К. не притежавал към онзи момент СУМПС? По какъв начин
съставителят на протокола е събрал данни за застраховките на двамата водачи?
Ако е присъствал водачът, причинил ПТП защо липсва негов подпис, ако има отказ
от негова страна-защо същият не е отбелязан? С други думи ЛИПСВАТ данни за
това, че именно Б.К. е управлявал моторното превозно средство, причинило
произшествието, както и липсват данни същият да е присъствал при съставяне на
протокола за ПТП, от което следва, че последният е съставен само по данни на
водача на увреденото МПС, в т.ч. данни за лицето, причинило произшествието, без
да са били снети обяснения на Б. Колецов и по-важното, без да му е била дадена
възможност да възрази срещу вписаните в протокола обстоятелства. Поради всичко
това са категорични, че Протокол за ПТП №1409668 не следва да се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред
съставителя изявления на невиновния водач. При липса на други надлежни
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола за ПТП
обстоятелства относно водача-причинил ПТП, не би могло съдът да приеме за
установена по безспорен начин вината на Б.Н.К.. В тежест на ищеца е да докаже
основанието, от което произтича претенцията му. От една страна, не се
установява дали между участниците е имало разногласие относно обстоятелствата
около ПТП, защото първо не са събрани никакви подобии данни, нито пък са
ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и второ- протоколът за
ПТП, в който е описан механизма на събитието и причинените щети видно не е бил
представен на Б.К. , за да се запознае с него. Предвид, че липсват каквито и да
било доказателства Б.К. да е бил изобщо запознат със съдържанието на протокола
за ПТП за служителя, съставил същия, е било налице задължение да отбележи, че
обстановката е нарушена, поради напускане на ПТП от страна на един от водачите.
Това обаче не е било сторено от съставителя на протокола, което на практика
разколебава цялата фактология по случая, както и достоверността на останалите
обстоятелства-посочени в протокола. Считат, че изясняването на въпроса дали Б.К.
е управлявал автомобила, причинил ПТП е от съществено значение за спора, тъй
като от неговия отговор зависи дали ответникът може да се приеме за адресат на
нормата по чл.274, ал.2 КЗ (отм.). Единственото доказателство по делото относно
твърдението, че доверителят му е управлявал лекия автомобил е протоколът за
ПТП, съставен от служебното лице, в който ответникът е вписан като водач.
Последното намира за крайно недостатъчно за ангажиране на регресна отговорност
по настоящия исков ред. В съдебната практика последователно и безпротиворечиво
се приема, че оспореният в процеса констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия,
губи своята стойност на официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление -в т.см. решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., в решение
№ 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. В цитираната съдебна практика е
прието също така, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с
други доказателствени средства. В този смисъл считат, че не са налице основания
за ангажиране регресната отговорност на Б.Н.К. - сочен като пряк причинител на
вредите, обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения
договор за застраховка „ГО". При това положение считат, че въобще не е
необходимо да се излагат съображения досежно останалите елементи от фактическия
състав на регресната претенция, свързани с определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите, за което ищецът иска назначаване на
съдебно-техническа експертиза. Изпратената до майката на Б.К. покана от
19.11.2015 г. за доброволно изплащане на обезщетението също не би могло да се
ползва с доказателствена сила относно вината на Б.К.. Действиетелно към онзи
към датата на изпращане на поканата доверихелят му е бил непълнолетен, но този
факт не преклудира възможността причинителят да отговаря за вредите, причинени
на пострадалия съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Родителите му отговарят солидарно с
него за обезщетяване на пострадалия на лично основание, лична вина, изразяваща
се в неупражнен достатъчно ефикасен контрол върху поведението на непълнолетния
си син - чл. 48 и 53 ЗЗД. Гражданската отговорност по чл.48 от ЗЗД е лична
отговорност на родителите за неупражнен контрол и недостатъчно възпитание на
децата, в резултат на което те са причинили вреди другиму. Тази отговорност е
отделна и независима от отговорността на децата по чл.45 от ЗЗД, ако те са
непълнолетни. Ето защо считат, че отправената към г-жа Коленцова покана за
доброволно изпълнение е била отправена до нея лично за понасяне на отговорност
именно по цитирания по-горе предвиден от закона ред, макар да са били налице
всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия причинител
на увреждането. На следващо място оспорват качеството на водач на Б.К.-причинил
описаното в Протокол №1409668 ПТП предвид това, че няма данни на същия да му е
бил съставен акт за управление на МПС без СУМПС, макар ЗАНН да предвижда
изрично такава възможност по силата на Чл. 15, ал.2 от същия нормативен акт.
При така установената фактическа обстановка за тях остава неясно и недоказано
авторството и вината на ответника Б.К., поради което и искът по отношение на
същия считат, че се явява недоказан по своето основание. Като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендираните лихви. В
писмения отговор ответникът моли съда да намери искова молба с Вх. №427/2020 г.
от ЗК „Лев Инс" АД за неоснователна и необоснована, на което основание
същата да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора, не ангажира доказателства, претендира разноски.
Районен съд-Пирдоп, като
взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото са представени и приети Застрахователна полица по застраховка
„Гражданска Отговорност" №22114001505032; Констативен Протокол за ПТП №
1409668 от 263.05.2015; Уведомление за настъпило
застрахователно събитие; Опис заключение на щетите; Доклад по щета; Експертиза
по щетата; Сравнителна експертиза по щетата; Покана за доброволно изпълнение от
19.11.2015; Платежен документ от 01.10.2015 г., приложено е ч. гр. д. № 277/2020, по което на 24.02.2020 г.е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от
което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца е предявен срещу ответника в срока по чл.415 ГПК.
От назначена и приета по делото съдебноавтотехническа
експертиза, и изслушано вещо лице в съдебно заседание, се установява, че според
Протокола за ПТП на 23.05.2015 год., приет по делото, около 13,00 часа лек
автомобил марка „Нисан" модел „Микра" с per. № СА2394МН собственост
на Янита Наньова Бонева, управляван от Агнес Красимирова Бонева се движи по ГП
1-6 с посока на движение гр. София - гр. Бургас. В зоната на км. 186 + 700,
община Мирково, автомобилът „Нисан" е настигнат и ударен в задната част от
лек автомобил марка „Мазда" модел „Премаси“ per. № С04424МН управляван от Б.Н.К.. При този удар л.а. „Нисан“ се отклонява наляво и се удря с предната си част в
мантинелата от ляво на пътното платно, излиза извън пътното платно и се спира в
отводнителната канавка. В.л. сочи, че вероятните причини за настъпване на
произшествието са избраната скорост и дистанция от водача на л.а. „Мазда“ непозволяващи му да спре или намали скоростта на
движение, без да се удари в движещият се пред него лек автомобил „Нисан“. В.л.
сочи и видът и степента на увреждане на отделните части и системи на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с peг. № СА 2394 МН. В.л. сочи, че настъпилите щети, установени
по лек автомобил марка „Нисан", модел „Микра“ с peг. №
СА 2394 МН са в задната част и предната
част на автомобила. Те отговарят на описания механизъм и начин на
получаване съгласно протокола за ПТП и сбедователно са в причинно- следствена
връзка с процесното пътно транспортно произшествие. Настоящият съдебен състав
намира, че в.л. е отговорило компетентно, безпристрастно и в пълнота на всички
поставени въпроси.
С оглед установените в
производството факти и обстоятелства, съдът намира иска за основателен и
доказан в размера си. Съгласно чл. 213а КЗ (отм.) застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага
преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за
удостоверяване на пътнотранспортно произшествие. Съгласно алинея трета на
текста в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят
трябва да определи и изплати размера на своето задължение по предявената
претенция или мотивирано да откаже плащането. В случая застрахователят е
изплатил претенцията. Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, какъвто е случая, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност", което е направил в настоящия казус. Съгласно чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.)
разпорежда, че застрахователят по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на овтомобилистите има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление,
която хипотеза се установява безспорно от събраните доказателства.
Възраженията на
ответника относно липса на подпис на съставения протокол за ПТП, неустановяващ авторството
на деянието от страна на
ответника, съдът намира за
неоснователно, като инициалното настъпване на ПТП е установено в съставения
протокол за ПТП, къдета са снети дадни, както на собствениците на л.а.,
така и на управлявалите ги лица, и същия имащ характера на
официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК
относно установените обстоятелства. Видно от Протокол за ПТП, изрично във
формуляра на същия е посочено, че се описват видими щети, което означава, че не
следва изчерпателно да се опишат всички причинени такива, а само видимите.
Видно е от писмените доказателства и заключението на вещото лице, че описаните,
и съвпадащи вреди са причинени при процесното ПТП, в причинна връзка и са
описани коректно по образуваната щета при
застрахователя.
Задължението за плащане на
платено от застрахователя обезщетение не е срочно, а изискуемостта му е
обусловена от покана-чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Според чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Следователно лихва се дължи от поканването на причинителя на
вредата. Установява се, че застрахователят е изпратил нотариална покана за
плащане на обезщетението, но поканата е адресирана не до ответника, а до
неговата майка, собственик на л.а., която отговаря за вредите на самостоятелно основание по силата
на чл.48, ал.1 ЗЗД. Следователно покана до ответника не може да се приеме, че е
била изпращана, не се събраха доказателства за връчена такава на ответника, същия към
датата на ПТП е бил непълнолетен, съгласно чл. 412, т. 8 ГПК заповедта в производството по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че кани длъжника, и от тази дата следва да се
изчислява законната лихва, като намира, че е изцяло неоснователен искът за установяване
дължимостта на лихва за забава върху главницата в размер на 750.15 лева, изчислена за период от три години назад от датата на
входиране на заявлението по чл.410 ГПК за периода от 25.01.2017г. до
25.01.2020г.
Относно разноските:
При този изход на делото на ищеца и ответника се
дължат разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска,
като на ищеца се дължат разноски, включая държавна такса, разноски за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, а на ответника се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, като съдът съобразявайки и възражението на страните
за прекомерност на последните, съобразно чл. 7, ал. 2 и, ал. 9 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
че на основание, чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 576.32 лв., съразмерно на уважената част от претенцията, а на ответника следва да
се присъдят разноски съобразно отхвърлената част на претенцията и за
проведените две заседания на 11.03.2021г. и на 22.04.2021 г., в повече от двете
съдебни заседания на 19.11.2020г. и на 28.01.2021г., в общ размер на 147,04 лв.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи
състав
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Н.К. с
ЕГН **********,***, че дължи на ”Застрахователна компания Лев
Инс” АД с ЕИК *********, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, сумата от 2463.86 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност", застрахователна полица № 22114001505032, валидна от
02.06.2014 г. до 02.06.2015 г., във връзка с настъпило ПТП на 23.05.2015 г.
около 13.30 часа на ГП 1-6, 186 км. + 700 в района на село Мирково, Б.Н.К.
управлявайки л.а. „Мазда", модел „Премаси“, с peг. № СО 4424 АК се блъска
в л.а. „Нисан“, модел „Микра“, с pe. № СА 2394 МН, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2020г. до окончателното
изплащане, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 91/24.02.2020г.
на РС-Пирдоп по ч.гр.дело № 27/2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
2463.86 лева до целия претендиран размер от 3124.01 лева застрахователно
обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ иска на ”Застрахователна компания Лев Инс” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх”
51Д, срещу Б.Н.К. с ЕГН **********,***, за приемане за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 750.15 лв. 750.15 лева-лихва
от 25.01.2017 г. до 25.01.2020 г., което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № 91/24.02.2020г. на РС-Пирдоп по ч.гр.дело № 27/2020г.
ОСЪЖДА Б.Н.К. с ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Черни връх” 51Д, сумата от 576.32 лв. разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, да заплати
на Б.Н.К. с ЕГН **********,***, сумата от 147.04 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: