№ 13326
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110148550 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „
ФИРМА" ООД срещу Й. Д. Б. , с ЕГН ********** , с която са предявени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62135/2019 г. по описа на СРС:
сумата от 1990,29лева , представляваща незаплатена главница по
лизингови вноски , включена в анюитетните вноски с падеж от 20.05.2018г.
до 05.04.2019г.; 696,41лева-незаплатена лихва по лизингови вноски ,
включена в анюитетните вноски с падеж от 20.05.18г. до 05.04.2019г.;
108,77лева неустойка за забавени плащания за периода от 20.05.2018г. до
05.04.2019г.; 708,57лева -неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, 534,70лева- разходи за данъчни задължения, 96,74лева-
разходи за застрахователни премии.
Ищецът поддържа с исковата си молба, че на 22.08.2017г., в
качеството на лизингодател, сключил с ответника Й. Б., като
лизингополучател, Договор за финансов лизинг №AG0000380, по силата на
който ищецът се задължил да придобие от ответника/ обратен лизинг/ и
предостави за ползване на ответника следния лизингов обект: МПС БМВ
1
модел 330 с рег. № СВ 2372КС, и е предоставил ползването му на
лизингополучателя, за което е съставен приемо- предавателен протокол. Към
договора били приложени двустранно подписани от страните Общи условия
и Тарифа към Общите условия. Ищецът изпълнил задължението си по
договора, като лизинговият актив бил предаден за ползване на ответника на
22.08.2017 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
Ответникът поел задължението да заплати на ищеца договорената лизингова
цена (обща сума по кредита съгласно чл. 8 от договора) на месечни
анюитетни вноски от по 236,19лева , като лизингополучателят преустановил
плащанията по договорения погасителен план , като последното плащане
постъпило на 14.05.18г. и послужило за погасяване на част от вноска с падеж
20.05.18г. Ищецът поддържа, че към 12.06.2019г. не са заплатени 13 вноски
по договорения погасителен план - от девета с падеж 20.05.18г. до 21 с падеж
20.05.19г.. С оглед неизпълнението на договорни задължения, лизингодателят
на осн. чл. 13.5.1 от ОУ отправил изявление до лизингополучателя за
разваляне на договора , връчено на 19.06.19г. .На основание чл. 15.5 от
Общите условия лизингополучателят дължал неустойка за прекратяване на
договора по негова вина в размер на три лизингови вноски, като неустойката
се начислявала на базата на последните три лизингови вноски с настъпил
падеж преди датата на прекратяване на договора. Дължимата от ответника
неустойка била в размер на 708,57 лева, предвид обстоятелството, че
договорът бил прекратен поради непогасяването на тринадесет поредни
месечни вноски за главница и възнаградителна лихва. На осн. чл. 15.1 от ОУ
, лизингополучателят дължал и неустойка за забава в размер на 108,77лева.
На осн. чл. 8.6 вр. с чл. 8.7.4 от ОУ лизингополучателят дължал и разходи за
заплащане на данъци, както и на застрахователни премии.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по
доказателствата и претендира заплащане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът чрез назначения му особен представител, поддържа, че исковете
са допустими, но неоснователни. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът , преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
2
От представения по делото договор се установява, че между страните е
бил сключен Договор за финансов лизинг №AG0000380, по силата на който
на ответника е бил предоставен лизинговия обект: МПС „БМВ 330“ с рег. №
****** ; че към договора са били приложени двустранно подписани от
страните Общи условия и Тарифа към Общите условия.
Установява се, че автомобилът, предмет на договора за лизинг е
предаден на ответника на 22.08.2017г. , за което е съставен приемо-
предавателен протокол подписан от страните.
Ищцовото дружество е отправило уведомление за прекратяване на
договор за лизинг , получено от ответника на 19.06.2019г.
За изясняване фактическата страна на спора са ангажирани специални
знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че размерът на лизинговата
цена по договор за финансов лизинг №AG0000380 със задължително
придобиване на собствеността на лизинговия актив от 22.08.2017г., сключен
между „ФИРМА“ЕООД и Й. Б. 1990,29лева- незаплатени задължения за
главница; 696,41лева – незаплатени задължения за възнаградителни лихви ,
като част от месечни анюитетни погасителни вноски, , или на обща стойност
от 2686,70лева по незаплатени лизингови вноски за периода от 20.05.2018г.-
05.04.2019г., както и че са налице извършени разходи за заплащане на данък
МПС от лизингодателя , незаплатени от лизингополучателя в р-р на
365,83лв. и в размер на 96,74лева.
Вещото лице е изчислило неустойка за забава върху просрочените
вноски по главница от датата, следваща деня на падежа, до 05.04.2019г. в р-р
на 82,75лева , като неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя на осн. чл. 15.5 от приложимите ОУ , в размер на три
лизингови вноски, всяка от които в р-р на 236,19лева , е определено на обща
сума от 708,57лева .
Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано,
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото .
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Между страните, с оглед на ангажираните от ищеца писмени
3
доказателства, се установява сключването на договора за лизинг,
неизправността на ответника по отношение задължението за заплащане на
лизинговите вноски, прекратяването на договора и предаването на
лизинговия актив отново на лизингодателя.
Предмет на настоящето производство са вземания претендирани като
незаплатени лизингови вноски, договорна възнаградителна лихва за периода
от 20.05.2018г. до 05.04.2019г., неустойка за прекратяване на договора по
вина на ответника, начислена на основание чл.15.5 от общите условия на
ищцовото дружество приложими към договора, както и неустойка за забава,
и разноски, сторени от ищеца във връзка със заплащане на данъчни
задължения и застрахователни премии за лизинговия актив за исковия
период .
С договора за лизинг страните са уговорили дължимата на ищеца
възнаградителна лихва да се заплаща при приложим фиксиран лихвен
процент в размер на 36% за целия срок на договора. Съгласно параграф 13, т.1
Закона за защита на потребителите „потребител” е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност”. В т.12 на параграф 13 от ДР на
същият закон е дадена дефиниция на „ финансова услуга”. Преди
изменението на разпоредбата / ДВ бр. 61 от 25.07.2014г./ договорът за
финансов лизинг е посочен, наред с други договори като „финансова услуга”.
С изменението на разпоредбата / ДВ бр.61 от 2014г./ законодателят се е
отказал от изброяването на видовете финансовите услуги и е дефинирал
„финансовата услуга” като всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или
плащане. При така дефинираното определения за „финансова услуга”,
договорът за финансов лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват
от защитата на Закона за защита на потребителите, ако страната по този
договор има качеството на „потребител”. В правната теория и съдебна
практика се приема, че договорът за финансов лизинг, представлява особен
вид инвестиционен кредит. При този договор общата стойност на
лизинговите вноски, които се дължат от лизингополучателя, са изчисляват
така, че покриват цената на вещта, по която е придобита собствеността й от
4
лизингодателя, разноските по придобиването и печалба, т.е. получава се
ефекта на получен кредит, който се погасява от лизингополучателя чрез
заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл договорът за финансов
лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на Закона за защита на
потребителите и доколкото липсват твърдения и ангажирани доказателства
автомобилът, предмет на процесния договор, да е ползван за търговска или
професионална дейност от ответника, то съдът дължи проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които са от значение за разрешаване на
спорния предмет по делото.
Размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва
представлява основен елемент от договора между страните, клаузата е
формулирана ясно и разбираемо, поради което и на основание чл.145, ал.2 от
Закона за защита на потребителите не може да се прави преценка за
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна.
Уговарянето между страните на възнаградителна лихва при приложим
годишен лихвен процент в размер на 36% не протИ.речи и на добрите нрави.
С изменението в Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 35 от 2014г., в
сила от 23.07.2014г./, е създадена нова ал.4 на чл.19 и законодателно е
закрепен максимален праг на годишния процент на разходите по договори за
потребителски кредит, в който е включен и възнаградителната лихва. С това
изменение законодателят е приел, че годишния процент на разходите по
договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
клаузите в договор, надвишаващи тези размери се считат за нищожни.
Уговарянето на годишен процент на разходите в размер по-нисък от законово
определения в чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде прието за протИ.речащо на
добрите нрави, като критерият посочен в ЗПК следва да се приеме за
приложим и по отношение на договорите за финансов лизинг, представляващ
особен вид инвестиционен кредит.
В действащите между Общите условия (чл.15.5) е предвидено, че
лизингополучателят дължи неустойка за прекратяване на договора по
негова вина в размер на три лизингови вноски, като неустойката се начислява
5
на базата на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди датата
на прекратяване на договора. При извършване на преценка дали клаузата, с
която е уговорена неустойката отговаря на изискването за добросъвестност и
дали води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя следва да се съобрази вида на сключения договор,
възможността за настъпване на вреди за лизингодателя при прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя и дали уговореният размер на
неустойката отговаря на целите посочени в чл.92, ал.1 ЗЗД - обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението или ги надвишава. В Тълкувателно решение №7/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на договорите с продължително
или периодично изпълнение за частта от сделката, чието действие се запазва,
може да се търси неустойка за забава, като наред с това кредиторът може да
търси и неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне,
ако такава е била уговорена. Задължението на лизингополучателя по договора
за лизинг за заплащане на лизингови вноски е с периодично изпълнение,
поради което развалянето на договора има действие за в бъдеще и при него е
допустимо дължимост на неустойка за забава и при разваляне, когато е
налице забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за частта от
сделката, чието действие се запазва. Едновременно с неустойката за забава на
вноските, дължими до момента на разваляне на договора, лизингодателят
може да претендира и неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили
поради развалянето - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В
облигационните отношения между страните е уговорен размер на неустойката
за забава – сборът на последните три лизингови вноски с настъпил падеж
преди прекратяване на договора. С оглед вредите, които могат да настъпят за
ищеца от разваляне на договора по вина на лизингополучателя, уговорката
между страните за заплащане на неустойка в размер на три месечни
лизингови вноски не излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции и не представлява неравноправна или
протИ.речаща на добрите нрави клауза.
Размерът на дължимите възнаградителна лихва и неустойка се
установява от заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-счетоводна експертиза, като за тези вземания исковите претенции
следва да се уважат изцяло.
6
По отношение на неустойката за забава , вещото лице е определило
същата на сумата от 82, 75лева , от датата следваща деня на падежа на всяка
една от просрочените вноски, до 05.04.2019г., като съдът намира, че тази
претенция следва да се уважи до този размер, и отхвърли за горницата до
пълния претендиран размер от 108,77лева като неоснователна.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на
вземания за заплатени данъци и застрахователни премии по отношение на
лизинговия актив . Същите са дължими на осн. чл. 8.7.4 и 8-7.5 от ОУ към
договора за финансов лизинг от лизингополучателя, и доколкото в
настоящото производство се установява предвид заключението на вещото
лице, че са заплатени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя. По
изложените съображения исковата претенция за установяване на процесните
вземания, следва да бъде уважена до посочените размери , и отхвърлена
частично по отношение неустойката за забава за сумата над 82,75лева до
пълния предявен размер от 108,77лева .
С оглед изхода от спора ищеца има право на претендирани и доказано
сторени разноски , съразмерно на уважените искове в размер на 1112,19лева
за исковото производство за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение , и в размер на 77,71лева – за производството по чл. гр.д. №
62135/19г. на СРС, 69с-в. за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение в минимален
размер, доколкото не е налице фактическа или правна сложност на делото,
като разглеждането му е приключило в рамките на едно съдебно заседание.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършване на разноски,
поради което такива не му се следват.
Доколкото съдът констатира, че в предоставения му от съда и закона
срок , ищецът не е предявил установителен иск за част от вземанията по
издадената заповед за изпълнение , на осн. чл. 415, ал.5 ГПК издадената
заповед за изпълнение ще следва да бъде обезсилена в частта по отношение
на сумата от 1000лева, представляваща разходи за възстановяване на
лизинговия актив .
Мотивиран от така изложените съображения, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Й. Д. Б. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ФИРМА“ЕООД , ЕИК ******* /
с предишно наименование „ФИРМА“ ЕООД / следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 62135/2019 г. по описа на СРС:
сумата от 1990,29лв. , представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски, за периода от 20.05.2018г. до 05.04.2019г. по договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № AG0000380 от 21.08.2017г., възнаградителна лихва в
размер на 696,41лева за периода от 20.05.2018г. до 05.04.2019г., неустойка за
забава в размер на 82,75лева за периода от 20.05.2018г. до 05.04.19г.,
неустойка за прекратяване на договора за лизинг в размер на 708,57лв.,
платен данък МПС за 2017 и 2018г. в размер на 534,70лева , сумата от
96,74лева , представляваща платени застрахователни премии по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дата на покритие
28.08.19г.- 27.08.20г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от
„ФИРМА“ЕООД , ЕИК ******* / с предишно наименование „ФИРМА“
ЕООД / срещу Й. Д. Б. с ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62135/2019 г. по описа на СРС:
сумата от над 82,75лева до 108,77лева / или 26,02лева/ , представляваща
неустойка за забава , начислена за периода 20.05.2018г.- 05.04.2019г.
ОСЪЖДА Й. Д. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ФИРМА“ЕООД , ЕИК ******* / с предишно наименование „ФИРМА“
ЕООД / сумата от 1112.19 лв. , представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, и сумата от 77,71лева ,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
62135/2019г. по описа на СРС, съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
8
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415, ал.5 ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.20г., по ч. гр.д. № 62135/19г.
по описа на СРС, 69с-в в ЧАСТТА по отношение на сумата от 1000лева,
представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив q ведно
със законна лихва върху тази сума от 29.10.19г. до изплащане на
вземането .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните .
В частта по отношение на обезсилената заповед за изпълнение
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в 1-
седмичен срок от връчване на същото, с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9