РЕШЕНИЕ
№ 1006
гр. Плевен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104165 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от Д. А. П. от гр. П. против И. В. П. от гр. П..
В молбата се твърди, че с определение по гр. дело № ***/ 2017 год. по описа
на Плевенския районен съд е била одобрена спогодба относно упражняване
на родителските права върху малолетното дете на страните Д. Д. П. и режима
на лични контакти с бащата, както следва:
1. 1. До навършване на училищна възраст:
-всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17. 00 часа в
петък до 17. 00 часа в неделя по местоживеене на детето;
-един път в седмицата, когато това не пречи на заниманията на детето и
при договореност между страните;
-един месец през годината, когато това не съвпада с годишния отпуск на
1
майката;
1. 2. След навършване на училищна възраст:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10. 00 часа в събота
до 17. 00 часа в неделя по местоживеене на детето с преспиване при бащата;
-един път в седмицата, когато това не пречи на обучението на детето и
при договореност между страните;
-един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката.
2. Когато поради професионалната си ангажираност бащата не може да
взима детето в първия или трети уикенд от месеца, той ще може да
осъществява личните си контакти с детето в следващата събота и неделя, след
като за това уведоми майката ИВ. В. П..
3. Бащата Д. АНГ. П. ще взема и връща детето Д. на майката ИВ. В. П.
по настоящия й адрес в гр. П., ***, ***, като в случаите, когато майката е
ангажирана и в определените часове е възпрепятствана да предаде или
получи детето, то ще бъде вземано и връщано от бащата от и на роднините на
майката. Твърди се, че от влизане в сила на спогодбата до подаване на
исковата молба обстоятелствата коренно са се променили и при досега
определения режим на контакти и упражняване на родителски права,
интересите на детето, както и здравето му, се оказват застрашени. Твърди се,
че ищецът има информация за промяна в поведението на ответницата,
изразяващо се в демонстриране на висок стандарт на живот, системно ходене
по почивки, системно посещение на нощни заведения, злоупотреба с алкохол.
Твърди се, че обкръжението на ответницата се състои от хора, една част от
които са били осъждани за употреба на наркотици. Твърди се, че този начин
на живот се демонстрира пред седемгодишния син на страните Д.. Твърди се,
че ответницата живее сама в жилището си. Твърди се, че във времето, когато
тя излиза, за да посещава нощни клубове детето е оставяно без знанието на
ищеца на хора, които последният не познава добре и които според него не са
способни да полагат адекватни грижи за него. Твърди се, че детето е водено
на гости за по няколко дни без прекъсване, спи на различни места, присъства
на купони и злоупотреба с алкохол. Твърди се, че малолетният Д. е споделял с
2
ищеца, че му е давана електронна цигара да дърпа, за която ответницата е
заявила, че е безвредна. Твърди се, че ситуации, при които малолетното дете
звъни по телефона в неделя сутрин на своя баща с молба ищецът да го вземе
от дома на приятелка на ответницата, тъй като не се детето не се чувства
добре, а в същото време ответницата е на двудневно парти в друго населено
място. Твърди се, че малолетният Д. е ученик в първи клас през настоящата
година. Твърди се, че детето споделя с баща си, че почти всяка сутрин
закъснява за училище, а училището се намира на около километър разстояние
от дома на ответницата. Твърди се, че ищецът е провеждал разговори с
класната ръководителка на сина си- г- жа Ц. Т., която е потвърдила казаното
от малолетното дете относно закъсненията сутрин за училище и е
информирала ищеца, че ответницата неколкократно е посещавала учебното
заведение на сина си, провеждала е разговори с класната на сина си- г- жа Т.
и е влизала в конфликт с други учители, настоявайки малолетният Д. да бъде
преместен в друг клас поради проблем с другите деца от класа. Твърди се, че
г- жа Т. е заявила пред ищеца, че такъв проблем между Д. и съучениците му
липсва и е изразила недоумение защо е отправено това искане за преместване
на детето от страна на ответницата. Твърди се, че класната на Д. е заявила, че
детето е много добро, но някъде се изпуска момента на възпитанието му, у
детето липсва желание за учене, въпреки, че е много умно и будно дете.
Класната е изразила становище, че явно никой не го възпитава вкъщи. Твърди
се, че детето е било оставяно само, без надзор на площадка на ***, където
живее неговата баба по майчина линия като свидетели на това са били
приятели на ищеца. Същите са били помолени от детето да останат с него, за
да не е само, тъй като баба му се прибрала. Твърди се, че детето споделя с
баща си за ситуации, в които пътува с майка си в нейния автомобил като тя
шофира бързо и агресивно, псува другите участници в движението и ги
нарича „охлюви“, „защото карали много бавно.“ Твърди се ,че това е заради
системното успиване и закъсняване на ответницата. Твърди се, че детето е
било возено и в автомобила на приятел на ответницата, като последният е
шофирал също много бързо. Твърди се, че ответницата освен, че
злоупотребява с алкохол при посещения в нощни заведения, проявява и
агресия спрямо други посетители. Твърди се, че на ищеца е станало известно
обстоятелството за инцидент с ответницата, настъпил на 29. 04. 2021 год.
пред дискотека „***“ рано сутринта, когато тя тръгвайки си от заведението е
3
хвърляла бутилки по друга жена. Твърди се, че ответницата, заедно с неин
приятел е слязла от колата си в района на жп гарата и се е саморазправяла с
друга жена, пешеходка, като държането на ответницата е било много
агресивно. Твърди се, че на 15. 09. 2020 год., първия учебен ден на
малолетния Д., ответницата, заедно със своя приятелка и нейното дете
вечерта посетили заведение „***“ като ответницата била седнала с гръб към
детето си, което тръгвайки да пресича площада било блъснато и ударено в
главата от велосипедист. Твърди се, че при удара малолетният Д. получил
аркада между 4- 5 см. над дясната вежда. Твърди се, че след постъпване на
детето в ***- П. ищецът получил обаждане от ответницата за настъпилия
инцидент. Твърди се, че в този момент ищецът бил наряд на тогавашната му
месторабота в ***-гр.***. Твърди се, че ищецът възможно най-бързо намерил
смяна и се прибрал в гр. П.. Твърди се, че след инцидента с детето окото на
малолетния Д. не е било засегнато, не е имало нанесена черепно-мозъчна
травма, а раната е била зашита с три конеца и е останал белег. Твърди се, че
въпреки, че сина на страните е на 7 години, ответницата всяка нощ му поставя
памперс без детето да има изразен здравословен проблем. Твърди се, че след
проведена от страна на ищеца консултация с нефролог му е било заявено, че
това зависи от поставения режим на хранене, пиене и ходене до тоалетна на
детето, който режим трябва да е постановен от родителя и че явно такъв
режим липсва. Твърди се, че ищецът живее в едно домакинство със своите
родители, които са отговорни, обичащи и загрижени към детето баба и дядо.
Твърди се, че малолетният Д. им е единствен внук. Твърди се, че когато
ищецът осъществява личните си контакти с детето вкъщи детето има изграден
режим на хранене, сън, четене на книжки и игри. Твърди се, че в дома на
ищеца детето не ползва памперс през нощта и ищецът се опитва да му наложи
режим на хранене и пиене на течности. Твърди се, че детето е спокойно и
обгрижено. Твърди се, че ищецът е забелязал, че на детето му липсва
внимание, че то непрекъснато задава въпроси, че е любознателно и
ученолюбиво. Твърди се, че в дома на ищеца и неговите родители детето
получава изключително внимание и грижи. Твърди се, че когато ищецът е на
работа и сина му е обгрижван от своите баба и дядо по бащина линия ищецът
е напълно спокоен, че на детето ще се предостави правилната храна, ще му се
дадат книжки и ще му се осигури свободно време с придружител. Ищецът
счита, че с поведението си ответницата поставя детето в риск. Поради това
4
моли съда да измени решението по гр. дело № ***/ 2013 год. по описа на
Плевенския районен съд, частично изменено със съдебна спогодба по гр. дело
№ ***/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд, по отношение на
упражняването на родителските права върху детето Д. Д. П., режима на лични
контакти с родителите и издръжката, като постанови решение, с което
упражняването на родителските права върху детето Д. бъде предоставено на
бащата Д. АНГ. П., да бъде определен режим на лични отношения между
детето и майката ИВ. В. П. и бъде осъдена ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното дете в размер на 162, 50 лв. Претендира
се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното удостоверение за
раждане от *** год., издадено от Община П., че детето Д. Д. П., ЕГН
**********, е родено от майка ИВ. В. П., ЕГН **********, и баща Д. АНГ.
П., ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение № *** год.,
постановено по гр. дело № ***/ 2013 год. по описа на Плевенския районен
съд, е бил прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между страните ИВ.
В. П. и Д. АНГ. П.. Видно е, че по силата на постигнатото споразумение по
чл. 51 от СК упражняването на родителските права върху малолетното дете Д.
е било представено на майката ИВ. В. П., а на бащата Д. АНГ. П. е бил
определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да плаща
ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. Безспорно по делото е, че със
съдебна спогодба по гр. дело № ***/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд страните са изменили определения по гр. дело № ***/ 2013 год.
по описа на Плевенския районен съд режим на лични отношения на детето Д.
с неговия баща Д. АНГ. П., а последният се е задължил да заплаща увеличен
размер на издръжка за детето, а именно: сумата от 115 лв. месечно.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК следва да
бъде установено изменение на обстоятелствата, което обуславя промяна в
5
титуляра, на койо е предоставено упражняването на родителските права, и
режима на лични отношения между родителя, който не упражнява
родителските права, и детето. Обстоятелствата, които следва да се имат
предвид от съда при искане за изменение на мерките относно родителските
права след развода, са посочени в Постановление № 1 от 12. 11. 1974 год. по
гр. дело № 3/ 1974 год. на Пленума на ВС, което обобщава съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне
личните отношения между децата и родителите при развод и относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняването на
родителските права, така и при искане за тяхното изменение. При
предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се имат предвид преди всичко интересите на детето,
преценени с оглед и на родителските качества, полагане на грижи и умения за
възпитание, подпомагане и подготовка за придобИ.не на знания, трудови
навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови
условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и
между децата, помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по
смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК са както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане
и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението
му при ново разрешение. В конкретния случай в хода на съдебното дирене са
събрани многобройни писмени и гласни доказателства, анализът на които
обуславя извода, че след постановяването на решението по гр. дело № ***/
2013 год. и одобряването на съдебната спогодба по гр. дело № ***/ 2017 год.
не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което да налага
промяна по отношение упражняването на родителските права върху детето Д..
Видно е, че основните доводи на ищеца, изложени в исковата молба,
обосноваващи иска му, се свеждат до твърдения за поведение, създаващо
опасност за детето, и до отглеждане на същото в рискова семейна среда. Тези
твърдения се опровергават по категоричен начин от доказателствения
материал по делото. На първо място следва да се отбележи, че далеч преди
завеждането на настоящото дело между страните са подавани множество
сигнали, жалби и молби до различни държавни институции, които в
основната си част не касаят детето Д.. Единствено в материалите по преписка
6
№ ***/ 2019 год. по описа на *** гр. П. се съдържат сведения, че на 14. 07.
2019 год. ищецът е подал устен сигнал, че ответницата ИВ. В. П. е оставила
детето си Д. сам, без надзор, в къща в ***. По този сигнал е извършена
проверка, която не е потвърдила достоверността на изложените от ищеца
обстоятелства. Следва да се отбележи, че твърденията в исковата молба за
системното оставяне на детето без надзор, респ. в присъствието на непознати
лица, които са неспособни да полагат адекватни грижи за него, не намират
потвърждение и в депозираните по делото гласни доказателства. Показанията
в тази насока на свидетеля И. Д. са базирани не на преки впечатления от
спорните обстоятелства, а на данни, получени в разговори с ищеца и други
лица. В показанията си друг свидетел- В. М.- твърди, че два или три пъти е
виждал детето Д. само, в присъствието на други деца, на детска площадка.
Свидетелят твърди, че единият от тези пъти е придружил детето до дома на
баба му. Тези показания влизат в противоречие с тези на свидетелката Ж. В.,
която твърди, че е имало един- единствен случай, преди около две- три
години, когато е оставила внука си Д. на площадката, под надзора на нейна
съседка, и е отишла до жилището си за десетина минути /до тоалетна и за да
изключи яденето на котлона/. Свидетелката категорично заявява, че детето
няма ключ от апартамента й. Разпитана е и свидетелката И. А., близка
приятелка на ответницата, която в показанията си твърди, че е имало отделни
случаи, при които детето Д. е оставяно в нейния дом, за да си играят с
нейното момиче, което е на сходна възраст. Всички свидетели посочват в
показанията си, че детето Д. винаги е добре облечено, спретнато, будно,
възпитано. Това е видно и от приложената психолого- педагогическа
характеристика на Д. Д. П., изготвена от класния ръководител и училищния
психолог в ОУ „***“ гр. П., в която е отразено, че Д. е умно и любознателно
дете, което е завършило първи клас с качествена оценка „отличен“ и няма
неизвинени отсъствия и закъснения. Горният документ опровергава
твърденията в исковата молба за ежедневни закъснения на детето за училище,
за създадено у него нежелание за учене и за проблеми в учебния процес. Тук
е мястото да се отбележи, че по делото е изготвена и психологическа оценка
на детето Д. от психолог към *** гр. П.. В същата е посочено, че няма
нарушения в развитието на детето, като последното има овладени
способности и умения, които съответстват на възрастта му. Отразено е, че
детето е уверено във възможностите си, притежава усещане за справяне в
7
училищната среда и има изградено разбиране, че училището е необходимо.
По отношение на семейните връзки психологът е констатирал, че
отношението на детето към майката е поначало положително, докато към
бащата е подчертано враждебно и неодобрително, което се основава на
наблюденията на детето над поведението на баща му към него и майка му.
Вероятно за формирането на такива поведенчески реакции у детето е
допринесло и предходното водено между страните гр. дело № ***/ 2019 год.
по описа на Плевенския районен съд, в което е установено по категоричен
начин изпращането от страна на ищеца Д.П. на заплашителни съобщения до
ответницата И.П., които са квалифицирани като упражнено психическо
насилие.
Недоказани са твърденията в исковата молба за системна злоупотреба с
алкохол от страна на ответницата, за чести посещения от нейна страна на
нощни клубове и дискотеки и то в присъствието на лица от криминалния
контингент. Следва да се отбележи, че по делото няма нито едно писмено
доказателство /преписка, заявителски материал и т. н./, уличаващо било
настоящия съжител на ответницата, било друго лице от нейния близък
приятелски кръг в употреба и разпространение на наркотични вещества или
други престъпления. От показанията на свидетелите Ж. В., К. Т. и И. А. се
установява, че ответницата рядко посещава нощни заведения, не употребява
алкохол в големи количества, не буйства и не проявява агресия. Единствено в
показанията на свидетелката Х. Н. се посочва инцидент, който е станал пред
*** „***“ на 29 април тази година, но следва да се отбележи, че се касае за
изолиран личностен конфликт, който не може да бъде обективна основа за
изводи относно поведението на ответницата в обществото. Горното се отнася
и до изложения в исковата молба случай от 15. 09. 2020 год., при който детето
Д. е получило наранявания. Както се установява от показанията на
свидетелката И. А.- очевидец на инцидента, последният не е резултат от
проявена от страна на ответницата родителска безотговорност и неупражнен
наздор над детето й, а на неправомерното поведение на непълнолетен
велосипедист, провокирано от липсата на какъвто и да е контрол от страна на
общинските власти в пешеходната част на града.
Изложените по- горе обстоятелства водят до заключението, че по
отношение на детето Д. се полагат необходимите грижи за неговото
8
отглеждане и възпитание от страна на ответницата И.В. П. при подкрепата на
лицето, с което същата съжителства на семейни начала, и на нейните
родители. В тази среда детето се чувства спокойно и удовлетворено, като не
се установи наличието на значими рискови фактори, създаващи опасност за
неговото здраве и развитие. От друга страна е безспорно, че бащата
притежава необходимия родителски капацитет, привързан е към своето дете и
желае да полага грижи за същото, но само по себе си това не е основание за
промяна на установената с влезли в сила съдебни актове трайна уредба на
възникналите след развода на страните отношения.
В обобщение следва да се приеме, че правно и житейски неоправдано е
да се извърши промяна в титуляра, който да упражнява родителските права
върху малолетното дете Д., като се измени решението на съда по гр. дело №
***/ 2013 год. по описа на Плевенския районен съд, частично изменено със
съдебна спогодба по гр. дело № ***/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд, поради което претенцията на ищеца Д. АНГ. П. по чл. 59 ал. 9
във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК следва да се отхвърли като неоснователна.
Независимо, че се касае за спорна съдебна администрация в настоящото
производство намират приложение общите правила на чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
/така: определение № 252- 2015- II г. о., определение № 306- 2017- III г. о. и
др./. Ето защо предвид изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 800 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. А. П. от гр. П.
против И. В. П. от гр. П. иск по чл. 59 ал. 9 във вр. с чл. 127 ал. 2 от СК за
изменение на решението на съда по гр. дело № ***/ 2013 год. по описа на
Плевенския районен съд, частично изменено със съдебна спогодба по гр. дело
№ ***/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд, като родителските
права върху малолетното дете Д. Д. П. бъдат предоставени на бащата Д. АНГ.
П., бъде определен режим на лични отношения на детето с майката ИВ. В. П.
и последната бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в
размер на 162, 50 лв.
9
ОСЪЖДА Д. АНГ. П. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на ИВ. В.
П. от гр. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на
800 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10