РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Перник, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. М.,
действащ като процесуален представител на „Стомана индъстри" АД, срещу решение №
260022 от 17.01.2022 г., постановено но гр. д. № 00603/2021 г. но описа на Районен съд –
Перник. С цитираното решение е осъден ответника в първоинстанционното производство -
„Стомана индъстри" АД с ЕИК:********* да заплати на ищеца А. Ц. Г. с ЕГН: **********
по иска с правно основание чл. 200 КТ сумата 10 000 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на
здравословното му състояние (ексцес) на професионално заболяване „***”, констатирано с
Експертно решение № *** на Университетска болница МБАЛ “***” ЕАД - ***, заедно със
законната лихва от констатиране на ексцеса - 08.01.2020 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се решението да
бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият А. Ц. Г., действащ чрез адв. В., е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него са изложени подробни съображения за
1
неоснователност на въззвната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното
решение. Претендира се присъждане на сторените в производството пред окръжен съд
разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските, които „Стомана индъстри"
АД претендира.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от
А.Ц. Г. срещу "Стомана индъстри" АД за заплащане на сумата 10 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от влошаване на
здравословното му състояние (ексцес) на професионално заболяване "***", констатирано с
ЕР № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД ***, придобито докато ищецът е работил в
ответното дружество, заедно със законната лихва от констатиране на ексцеса - 08.01.2020 г.
до окончателното изплащане.
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, се установява,
че от *** до *** ищецът е работел в СМК “Ленин” - гр. Перник, като заемал длъжността
“***” в ***. От *** до *** е работил в СМК „Ленин” - гр. Перник, като заемал длъжността
„***” в *** От *** до ***, отново е бил назначен и е работил в “Стомана” АД - гр. Перник,
като отново е заемал длъжността “***”. От *** до ***, е работил в “Еврометал” ООД, като е
заемал длъжността “***”. От *** до ***, е работил в “Стомана Индъстри” АД - гр. Перник,
като заемал длъжността “***”. В последствие трудовото правоотношение между страните е
било прекратено поради придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
и ищецът по настоящем е пенсионер. Общият му трудов стаж до момента е 32 години, 11
месеца, като последните 22 години е работил в “СТОМАНА ИНДЪСТРИ” АД, гр. Перник,
което дружество е правоприемник на “Стомана” АД, и “Еврометал” ООД, на длъжност
“***”, „***” и “***”.
Епикризи, издадени в различни периоди през 2016 г. 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. от
УБ-МБАЛ "***" ЕАД - установяват, че ищецът е постъпвал за изследвания и стационарни
лечения в болничното заведение по повод заболяване от *** и други придружаващи
заболявания. С Протокол № *** за извършено проучване на проф. болест от НОИ ТП -
Перник са констатирани данни за рискови фактори, при които е работил ищецът:
наднормени стойности на шум, тежко физическо натоварване, принудителна работна поза,
психическо напрежение.
С експертно решение № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД ***, ищецът е бил
преосвидетелстван за професионалното заболяване „***” ************* Определени са 60%
2
трайно намалена работоспособност за увредения слух, съгласно Наредба за медицинска
експертиза -ч. III, р. 1,т. 2.2. ЕР №*** е обжалвано от Председателя на МК към ТП на НОИ -
Перник. ЕР на НЕЛК №*** потвърждава ЕР№*** на ТЕЛК. Видно от официалното
удостоверяване върху експертното решение е извършено отбелязване, че същото е влязло в
сила на ***, от компетентния за това орган - РЗИ – РКМЕ – гр. ***.
Правилно районният съд е приел, че ответникът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, че процесното решение № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД – *** е
обжалвано или че не е налице друга пречка за влизането му в сила. Голословните твърдения,
че посоченото решение не е влязло в сила, без да се сочат обстоятелства защо, няма причина
да бъдат въобще предмет на обсъждане. Ако ответникът-работодател оспорва, че въпреки
официалното удостоверяване, експертното решение не е влязло в сила, трябва да установи,
че е обжалвал решението и то е било отменено или изменено /така определение № 696 от
22.10.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1788/2018 г., решение № 213/12.07.2011 г. по гр. д. №
1761/2009 г., IV г. о.; решение № 2/ 25.02.2015 г. на по гр. д. № 3402/2014 г., III г. о.,
решение № 185/27.05.2010 г. по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. на ВКС/. Няма данни, нито
дори твърдения, че в действителност „Стомана индъстри" АД е упражнило правото си да
обжалва по съответния ред решение № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД – ***, с
което е било запознато най-малкото с получаването на препис от процесната искова молба и
приложените към нея доказателства.
Напълно безпочвени са и възраженията на въззивника, че липсва причинно следствена
връзка между конкретното заболяване и конкретната работа, полаган труд от А. Ц. Г. при
„Стомана индъстри“ АД. Обосновано районният съд е приел, че в конкретния случай от ЕР
на ТЕЛК и протокол за проучване на професионалната болест на органа, компетентен да
регистрира професионалната болест, е доказано, че влошаването на заболяването на ищеца е
причинено от продължителната му работа в среда с експозиция на шум и съъптстващ фактор
– общи вибрации, която ищецът е извършвал в продължителен период от време при
ответника и неговите праводатели. Този извод се подкрепя в пълна степен от събраните в
първоинстанционното производство свидетелските показания, както и от заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза. От нея по категоричен начин се установява също,
че работата на ищеца при ответника е влошила здравословното му състояние.
За по-голяма ясно следва да се посочи, че по силата на чл. 13, ал.3 от Наредбата за реда
за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести, влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални
болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Т.е. влязлото в
сила решение на ТЕЛК като официален удостоверителен документ за установените в него
факти, установява и наличието на причинна връзка между работата на ищцата в ответното
дружество и констатираното професионално заболяване. В конкретния случай в решението
на ТЕЛК е посочено, че е документиран професионален риск при над 20 години трудов стаж
на длъжността „***“ с експозиция на общи вибрации, т.е. от решението се установява
наличие на причинна връзка между работата на ищеца и при ответника „Стомана индъстри“
3
АД и заболяването му. След като болестта "***" е включена в Списъка на професионалните
болести, приет с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175 на МС от 16.07.2008 г, призната за
професионална такава с експертно решение № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД ***,
която е причинена от вредностите, свързани с условия на труд при работодателя "Стомана
индъстри" АД. Впоследствие с ЕР № *** на ТЕЛК при УБ-МБАЛ "***" ЕАД *** е
установено влошаване здравословното състояние на ищеца, поради което са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 200 КТ - установен
по надлежния ред ексцес на заболяването.
Напълно несъстоятелно е и възражението на въззивника, че при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди от ексцес на заболяването районният съд
е нарушил чл. 52 ЗЗД. Присъденият размер от 10 000 лева е справедлив, поради което
напълно съответства на чл. 52 ЗЗД. Обосновано районният съд при определянето му е
съобразил степента на засягането на здравето на ищеца, и начинът, по който в конкретния
случай се отразява на живота му – съществени затруднения в бита и общуването, зрялата
работоспособна възраст на ищеца – **г., със сравнително рано настъпилото ограничаване на
работоспособността и, че се касае за хронично заболяване, което не подлежи на излекуване,
както и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, както и
обстоятелството, че определеният с ЕР от *** процент трайна неработоспособност във
връзка с това професионално заболяване е 60 %, т.е. намаление на трудоспособността с 10%
повече в сравнение със здравословното състояние на ищеца при постановяване на влязлото
в сила решение по гр. д. № 989/17г. на Районен съд – Перник. Процесният размер е напълно
аргументиран от съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, включително от свидетелските показания и заключението на медицинската
експертиза. Оспорването на този размер като завишен във въззивната жалба е необосновано,
доколкото не почива на обективни, логични и правнорелевантни съображения.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззивникът следва да заплати разноските за предоставената адвокатска защита на
въззиваемия – адвокатско възнаграждение в размер от 1100 лв. Във въззивното
производство липсва направено възражение от въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на размера на това заплатено адвокатско възнаграждение, а съдът не
разполага с правомощие служебно да преценява и да намалява размера на претенции за
заплатено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, установен в чл. 7 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо заявените със
списък по чл. 80 ГПК и доказани разноски следва да бъдат присъдени в цялост.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022 от 17.01.2022 г., постановено но гр. д. №
00603/2021 г. но описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ" АД с ЕИК:********* да заплати на А. Ц. Г. с ЕГН:********** сумата от
1100 лв., сторени разноски за процесуално представителство пред Окръжен съд - Перник.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5