Р
Е Ш Е Н И Е
№
………./08.05.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 131 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д., чрез адв. Н.Ж., срещу Решение № 4716 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. № 14006/2018
г. по описа на ВРС, XXXI с-в, с което първоинстанционният съд е
ОТХВЪРЛИЛ предявените от Ж.Ф.Г. ЕГН ********** и С.Ф.Д. ЕГН ********** *** от
една страна като ищци и Ю.Т.Д. ЕГН ********** *** и Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** и
двете от друга страна като ответници за допускане на изкупуване от страна на
ищците на ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в с. Равна гора, общ.
Аврен, обл. Варна, представляващ УПИ XVI-9 в кв. 17 по плана на с. Равна гора,
с площ от 1170 кв.м., прехвърлен на ответницата Ж.Т.Н. ЕГН ********** *** по
силата на съдебно решение от 11.02.2013 г. постановено по в.гр.д. №3555/2012 г.
на ВОС постановено по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД при условията посочени в
решението, на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗЗД.
Жалбоподателите
Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д. считат постановеното решение за неправилно и необосновано,
поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат, че изводите
на съда, че не са спазили преклузивния двумесечен срок за предявяване на иска,
защото не са представили доказателства за това, са неправилни. В тази връзка
твърдят, че ответницата не е оспорила твърденията им за узнаване за продажбата
и съдът не е дал с доклада си по делото указание, че не сочат доказателства за
установяването на този факт. Излагат още, че другата ответница изрично е
признала иска, а това не е взето предвид от съда. Молят за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание
поддържат жалбата.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ж.Т.Н.
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното
решение е правилно. Счита, че ищците са следвало да докажат всички съществени
факти независимо, че не им е указано в доклада. Излага още, че е представила
доказателства пред първата инстанция, че ищците са узнали за продажбата в един
много по-ранен момент от твърдения в исковата молба. В заключения сочи, че
целта на производството е да се осуети подялбата на имота. Подава молба от
05.03.2020 г., с която поддържа отговора.
В
срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Ю.Т.Д.
не депозира писмен отговор.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В
исковата молба ищците Ж.Г. и С.Д. твърдят, че са дъщери на първата ответница Ю.Д.
и в това качество са наследници по закон заедно с нея на общия им наследодател Ф.И.Д.,
б.ж. на гр. Варна и съпруг на ответницата. Твърдят, че двете ответници Ю.Д. и Ж.Н.
са сестри и са съсобственици по дарение от своя баща Т. Ж. Т.на недвижим имот
находящ се в с.Равна гора, общ. Аврен, обл. Варна, представляващ УПИ XVI-9 в
кв. 17 по плана на с. Равна гора, с площ от 1170 кв.м. Сочат, че съгласно
договор за доброволна делба от 20.02.2007 г. между двете сестри Ю.Т.Д. е
получила описания имот в дял и е платила на сестра си Ж.Т.Н. парична сума за
уравнение на нейния дял. Твърдят, че към момента на извършване на доброволната
делба на посочения имот Ю.Д. е била омъжена за баща им Ф.И.Д. и същият е станал
съсобственик с нея в дела от недвижимия имот, получен чрез заплащане на парична
равностойност. Твърдят, че на 13.10.2011 г. Ю.Д. е сключила със сестра си и
втора ответница по делото Ж.Н. предварителен договор за продажба на ½
ид. части от процесния имот за сумата 1500 лв., който договор е обявен за
окончателен с влязло в сила решение на ВОС по в.гр.д.№ 3555/2012 г. Твърдят, че
след смъртта на техния баща и общ наследодател Ф.И.Д. двете ищци са станали
съсобственици в описания недвижим имот заедно с майка си Ю.Д., както към датата
на сключване на предварителния договор за продажба на ½ ид.части от
процесния имот с Ж.Н., така и към датата на обявяване на този договор за
окончателен и реалното прехвърляне на тази идеална част на ответницата Ж.Н..
Твърдят, че имат право съгласно чл. 33 ЗС на предпочтително изкупуване на
продавания от Ю. Д. дял от
съсобствения им имот. Молят да се постанови решение, с което да се осъди Ю.Т.Д.
и Ж.Т.Н. на основание чл.33 ал.2 от ЗС да продадат на ищците Ж.Ф.Г. и С.Ф.Д.
½ идеална част от недвижим имот предмет на договора за продажба от
13.10.2011 г. между Ю.Т.Д. и Ж.Т.Н. при равни части за всяка от ищците за цена
1500 лева и при другите условия уговорени в посочения договор и претендират
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата Ю.Т.Д. е
подала писмен отговор на исковата молба, в който счита че предявения иск
е допустим и основателен.
В
срокът по чл. 131 ГПК ответницата Ж.Т.Н. е подала писмен отговор, в който счита
предявения иск за неоснователен и моли да се отхвърли. Възразява, че двете ищци
не притежават права върху имота, предмет на делба, тъй като процесния имот е дарен
от бащата на Ю.Д. и Ж.Н. и е станал съсобствен само между двете сестри. Твърди,
че през 2007 г. е извършена доброволна делба между Ю.Д. и Ж.Н., като Ю.Д. не е
изплатила на сестра си уравнение при сключване на договора. Твърди че е оглед
доброволно уреждане на спора са били
сключени два предварителни договора с първата ответница. Сочи, че е завела дела
за обявяване на двата предварителни договори за окончателни гр.д.№ 168/2012 г.
на ВРС и гр.д.№ 3211/2012 г. на ВРС. Твърди че по силата на съдебно решение на
ВОС по в.гр.д.№ 3555/2012 г. ответницата е придобила правото на собственост с
продажба на ½ от урегулиран поземлен имот, като решението на Варненския
окръжен съд е влязло в сила на 25.03.2013 г. и е вписано в книгите по
вписванията на 04.07.2013 г., като оттогава и до датата на завеждане на
настоящото дело е владяла спокойно и несмущавано процесния имот претендира разноски.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни
изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
В
конкретния случай единственият мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на
иска за изкупуване е неспазването на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за
предявяването му, за който в съдебната практика непротиворечиво се приема, че
при липса на отправено предложение към съсобствениците, тече от узнаването им
за продажбата.
Още
с отговора на искова молба от ответницата Ж.Н. е релевирано възражение по
отношение на легитимацията на ищците за предявяване на настоящия иск с
твърдение, че същите не са съсобственици с ответниците по отношение на
процесния имот. Преди да разгледа оплакванията във връзка със спазването на
срока съдът следва да се произнесе по това възражение, което се явява
преюдициално. Във връзка с възражението съдът намира, че по делото не се
съдържат достатъчно доказателства, които да разколебаят твърдението за
легитимация на ищците, доколкото се установява от Удостоверение за наследници
/л. 14 ВРС/ и Договор за доброволна делба от 20.02.2007 г. /л. 16 ВРС/, че към
датата на делбата на процесния имот ответницата Ю.Д. е била в граждански брак с
бащата на ищците Ф. Д.(починал на 08.11.2007 г.), а в самия договор е
уговорено, че Ж.Н. е получила уравнение на дела си. Не става е ясно от договора
кога е извършено това уравнение и какъв е неговия размер, но този факт би могъл
да доведе до извод за възникване на СИО по отношение на имота, доколкото
презумпцията за съвместен принос на средствата не е оборена. Фактът, че Тодор
Тотев (баща на ответниците) им е дарил имота през 1983 г., не променя този
извод, защото въпреки, че всяка от тях е имала идеална част от него в лична
собственост по дарение, придобиването на имота от Ю.Д. в изключителна
собственост след делбата е станало след заплащане на уравнение за дела на Ж.Н..
След смъртта на Ф. Д.негови наследници са ищците и ответницата Ю.Д., поради
което същите се явяват съсобственици на процесния имот. Едва на 13.10.2011 г.
ответниците сключват помежду си предварителен договор за продажба на ½ ид.ч.
от имота, като към този момент е налице съсобственост между страните по
настоящото дело.
По
отношение на спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на иска за
изкупуване се установява по делото, че сключения на 13.10.2011 г. между Ю.Д. и Ж.Н.
предварителен договор за продажба на ½ ид.ч от процесния имот е обявен
за окончателен с влязло в сила на 25.03.2013 г. Решение № 196 от 11.02.2013 г.
постановено по в.гр.д. № 3555/2012 г. на ВОС /приложено към настоящото дело/. Поради
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на
доклада по делото, пред въззивната инстанция са изслушани свидетелски показания
за установяване на обстоятелствата във връзка с узнаването на ищците за решението
по в.гр.д. № 3555/2012 г. на ВОС. Разпитана е свидетелката М. Н.(близка
приятелка на ищцата Ж.Г.), която твърди в показанията си, че ищцата е разбрала
за продажбата на 27.07.2018 г., когато двете заедно са извършили справка в
съда, след като Ж.Г. е получила призовка за майка си Ю.Д..
Настоящият
състав намира показанията на свидетелката за частично недостоверни и
некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което и
не ги кредитира, в частта относно момента за узнаване за продажбата, по следните
съображения: Свидетелката твърди, че майката на Ж. (Ю.)***, а зимата се прибира
при дъщеря си в апартамента. Този факт установява близки отношения между Ж. и Ю.,
които са преки родственици и който факт предполага знание у дъщерята за
водените между Ю. и Ж. множество съдебни дела, както и за сключените между майка
и́ и леля и́ сделки. Този извод на съда се подкрепя и от факта, че
ищцата Ж. е получава призовките на майка си от съда и е ходила да извършва
справки по съдебните дела. Свидетелката твърди, че преди две години (27.07.2018
г.) е била с ищцата когато е разбрала за „последното дело“, но не става ясно за
кое дело става въпрос, защото последното известно на съда дело между ответниците
не е производството по гр.д. № 168/2012 г. на ВРС за обявяване на
предварителния договор за окончателен, а производството по гр.д. № 7532/2014 г.
на ВРС /приложено към настоящото дело/ за съдебна делба на процесния имот.
Отделно от горното ответниците са водили и производство по предявен иск по чл.
108 ЗС, по който е образувано гр.д. № 9798/2011 г. на ВРС /приложено към
настоящото дело/, както и множество други съдебни дела. Също така показанията
на свидетелката се разколебават и от твърдението и́, че майката на Ж. е
получила призовка във връзка с делото за продажбата, след което ищцата е отишла
да извърши справка и е разбрала за него. Тези показания съдът приема за
недостоверни, доколкото след преглед на гр.д. № 3555/2012 г. на ВОС, което е
приключило с влизане в сила на съдебното решение на 25.03.2013 г., не се
установява да са били изпращани други съобщения до Ю.Д., както и да са били
извършвани каквито и да е справки по него след тази дата. Свидетелката твърди,
че по бележката на съобщението в съда са казали на Ж., че майка и́ е
продала на леля и́ идеални части. Както се посочи по-горе такова съобщение
не е било изпращано и следва да се съобрази още, че в деловодството на съда
служителите не съобщават на страните резултатите от съдебните решения, а могат
да им дадат да се запознаят с делото или да им изготвят препис, за което няма
данни да се е случило.
Всички
тези факти водят до заключението на настоящия състав, че е малко вероятно
ищцата Ж.Г. да е узнала за приключило през 2013 г. производство по чл. 19, ал.
3 ЗЗД едва през 2018 г. (цели пет години по-късно), след като през голяма част
от времето живее заедно с майка си, която е страна по това производство и след
като се водят много производства между ответниците, които са свързани именно с
този имот и предполагат проучване на собствеността. Ищцата С.Д., въпреки
дадената и́ от въззивния съд възможност, не е представила никакви
доказателства за датата на узнаване за продажбата.
Съдът
приема, че ищците не успяха да докажат пълно и главно в настоящото производство
факта, за който носят доказателствена тежест, а именно че са спазили
двумесечния преклузивен срок от узнаването за продажбата по чл. 33, ал. 2 ЗС за
предявяване на настоящия иск, поради което същият следва да се отхвърли като
неоснователен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
ВРС решението е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемите не са
представили доказателства за извършени разноски пред въззивната инстанция,
поради което и такива не следва да им се присъждат.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4716 от 05.11.2019 г., постановено по гр.д. №
14006/2018 г. по описа на ВРС, XXXI с-в.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.