Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Евдокия-Мария Панайотова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 7 398 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лв.
В исковата молба на Т.Н.Б. се твърди, че на 23.09.2016 г. в гр. София е
осъществено ПТП от водача на товарен автомобил „Волво“
с рег. №********с прикачено полуремарке „К.“ – Г.Д.Г.,
който при извършване на маневра „ляв завой“ нарушил правилата за движение по
ЗДвП и реализирал пътен инцидент с лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СО ******,
управляван от И.Г.Л.. Твърди се, че при ПТП-то пострадал ищецът като пътник в
лекия автомобил. Същият бил приет в УМБАЛ „Ц.Й.“ – София, където била извършена
хирургическа интервенция с поставяне на метална остеосинтеза
с плака и винтове и гипсова имобилизация на десен
горен крайник. След изписването на ищеца от болничното заведение, лечението му продължило
в домашни условия като той получил нежелани реакции, изразяващи се в
лекарствена треска, главоболие, замайване, дерматит,
оток на кожата и ставите, кожни обриви и подуване на лицето, нарушение на
сърдечния ритъм. При потърсена лекарска помощ му било обяснено, че тези
нежелани лекарствени реакции са „по-малкото зло“ и лечебният процес следва да
продължи под страх от влошаване на състоянието му. Изложени са твърдения, че
медикаментозната терапия е продължила до месец април 2020 г. Твърди се, че ПТП-то
му причинило неимуществени вреди под формата на болки, страдания, емоционални
травми като изпитвал страх, витална застрашеност,
липса на настроение, трудна адаптация, плахост, липса на желание за
комуникация.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарен автомобил „Волво“, да му заплати сумата от 40 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неговата неоснователност. Заявено
е и възражение за съпричиняване. Претендират се
разноски.
Искът се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Х..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 27.07.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими.
Правно релевантните факти по отношение
на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка
с деянието, техният вид.
Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори
законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2
от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали
спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства – изслушаната
по делото САТЕ и констативен протокол за
ПТП № К-859.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.. Същият е посочил, че при ПТП-то
ищецът е получил счупване на втора метакарпална кост,
изкълчване в областта на китката и по-специално капитатна
кост. Посочено в експертизата е, че при преглед на ищеца се установява
оперативен белег по гръбната страна на дясна ръка в
областта на втора дланна кост с надлъжен ход и
дължина 7 см, наличие на подутина в зоната на счупване, болезнено при натиск,
ограничен обем движения в дясна гривнена става, кръгловат белег от охлузване на дясно бедро.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания са довели до болки и страдания се
явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, продължителността на възстановителния период, остатъчните
неблагоприятни последици за ищеца – белези, ограничен обем движения, болезнена
подутина на крайника, извършената хирургическа интервенция, с оглед на които
критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
При проведено насрещно доказване, ответникът е противопоставил възражение
за съпричиняване. С оглед изводите на САТЕ и СМЕ,
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в насока основателност на
същото, доколкото липсват каквито и да е доказателства, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан.
По отношение претенцията за заплащане на
мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл.
497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната
от двете дати – изтичането на 15 работни дни
от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по
чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си
има предвид обаче, че в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от
КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лица обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване
на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело
2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г.
по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на
ВКС/ т.е. обезщетението за забава за неимуществените вреди се следва от 27.07.2019
г. С оглед диспозитивното начало
на гражданския процес същата следва да бъде присъдена от датата на исковата
молба – 22.07.2020 г., както е заявено от ищеца.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва
сумата от 2 400 лв. – разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на уважената част от претенцията.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 25 лв. –
депозит за експертиза, с оглед заявения списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Т.Н.Б., ЕГН **********,*** – адв. Т.Х. сумата от 20 000 /двадесет хиляди / лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 23.09.2016
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2020
год. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/
лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН **********,*** – адв. Т.Х. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 25 /двадесет и пет/ лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: