Р Е
Ш Е Н
И Е №260042
Град Несебър, 27.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 270/2021г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415, ал.3, във връзка с ал.1, т.3 от ГПК,
във връзка с чл.430 от Търговския закон.
Ищецът „У.Б.“ АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7, представлявано от Т.А.П.–
Главен изпълнителен директор, и Д.В.– изпълнителен директор, е посочил като
ответници по предявения от него иск следните лица: 1) Д.К.К. с ЕГН **********,
2) Н.Н.К. с ЕГН ********, двамата с адрес: ***, и 3) „А.Т.1“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление ***, адрес за кореспонденция: град София, община Столична, район ....,
булевард .....№ ..., етаж 1, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Д.К.К.. В обстоятелствената част на исковата молба
ищецът твърди, че на 14.05.2013г. между кредитора „У.Б.“ АД, от една страна, и
кредитополучателя Д.К.К. и съдлъжниците Н.Н.К. и „А.“ ЕООД, от друга страна, е
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
302/3532/21093513, по силата и в изпълнение на който кредиторът е изпълнил
задължението си като на 14.05.2013г. е превел по банкова сметка ***о кредита в
размер на 10 500 евро, който от своя страна се е задължил да върне кредита
в срок до 14.05.2023г. чрез заплащане на месечни погасителни вноски, включващи
главницата по кредита, договорената лихва и таксите по обслужване на кредита.
Кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора като не е изплатил
на уговорените падежи през периода от 30.06.2019г. до 30.12.2019г. седем
погасителни вноски по дължимата главница в общ размер на 596,49 евро, както и
осем вноски, включващи договорната лихва с падежи през периода от 30.05.2019г.
до 30.12.2019г. в общ размер на 485,62 евро. Поради изпадането си в забава е
начислена и лихва в размер на 183,01 евро общо за периода от 30.05.2019г. до
27.02.2020г. На основание чл.17 от договора за кредит ищецът-кредитор е обявил
на 18.01.2020г. непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, когато
дължимият размер на главницата е бил в размер на 5 012,33 евро, като за
целта е изпратил до кредитополучателя и съдлъжниците покани чрез частен съдебен
изпълнител, връчени по реда на чл.45 и чл.46 от ГПК, за което действие е
извършил разходи в размер на 110,44 евро. При условията на евентуалност счита,
че поканите са връчени, респ. предсрочната изискуемост е настъпила, с
връчването на исковата молба по настоящото дело. След изпращане и връчване на
поканите, кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 194/2020г. по описа на Несебърския
районен съд, който с разпореждане № 528 от 28.02.2020г., постановено по това
дело, е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно
следните суми: сумата в размер на 5 608,82 евро, представляваща дължима
главница по договора за банков кредит, ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.02.2020г. – подаване на заявлението, сумата в размер на 485,62
евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 30.05.2019г. до
18.01.2020г., сумата в размер на 183,01 евро, представляваща лихва за
просрочена главница за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г., и сумата в
размер на 110,44 евро, представляваща дължими разходи за уведомяване.
Претендира разноските в настоящото производство, както и тези, направени в
заповедното производство.
Тримата ответници са подали
отговор на исковата молба, в който заявяват, че отричат да е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като ответниците не са били
уведомявани; отчитат и несъответствие между сумите по главницата, посочени като
дължими в изпратените им покани, и тази, посочена в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Оспорва се размерът на лихвите с оглед твърдението, че
банката едностранно е повишавала лихвените проценти по кредита, а клаузите от
договора за кредит, с които са уговорени лихвите, са нищожни, тъй като са
неравноправни, те не са индивидуално уговорени. Отричат да е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като тя не е била обявена, респ.
кредитополучателят и съдлъжниците не са били надлежно уведомени, като отричат
възможността предсрочната изискуемост на кредита да настъпи с получаване на
исковата молба предвид, че тя трябва да е настъпила преди предявяването на иска
или на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В самите
изпратени до длъжниците покани пък липсват размер на дълга, просрочията,
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Ответниците са направили
искане за привличане като трето лице помагач на „БНП Париба Кардиф“ град София,
с когото е сключена застраховка „кредитна протекция“ на основание т.9.6 от
договора за кредит.
С определение от 17.01.2022г.,
постановено по делото, съдът е допуснал пивличането като трети лица-помагачи на
тримата ответници „К.О.З. КЛОН Б.К. ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление:***-3, представлявано от М.Е.К., и на „К.Ж.“ КТЧ, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление:***-3, представлявано от М.Е.К..
Ищецът не се представлява в
съдебно заседание нито от законен, нито от процесуален представител. С отделни
писмени молби, подадени от процесуален представител, се заявява, че се поддържат
предявените искове и се иска същите да бъдат уважени като основателни и
доказани. Претендира разноски, за които представя списък на разноските.
Приусловията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатени от
ответниците адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците
не се явяват, съответнто не се представляват. От упълномощен от тях адвокат е
подадена молба, в която той заявява, че поддържа доводите си, изложени в
отговора на исковата молба и становището за неоснователност на исковете, които
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третите лица-помагачи не изпащат
представители в съдебно заседание, не са взели становище по исковете.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.05.2013г. между „У.Б.“ АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7, чрез
пълномощник Г.Й.Р.– Директор на филиал, от една страна в качеството му на
кредитор, и Д.К.К., от друга страна в качеството му на кредитополучател, е
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за
потребителския кредит) № 302/3532/21093513, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 500 евро,
който кредитополучателят да усвоява, ползва целево и се е задължил да връща
ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените в
договора срокове и в съответствие с Общите условия, с които той е запознат и
приел преди подписване на договора. Кредитополучателят се е задължил да върне
кредита чрез заплащане на 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 155,93 лева, платими до 30-о число на месеца през периода от
30.05.2013г. до 14.05.2023г., в които вноски се включва главницата и
уговорената лихва. Към момента на сключване на договора годишният лихвен
процент е уговорен на 12,80%, в който се включва базовия лихвен процент,
формиран от тримесечен EURIBOR, съгласно
раздел III от ОУ и премия – 0.211%, и надбавка към
базов лихвен процент – 12.589%. Уговорен е и лихвен процент върху просрочена
главница от 22,80%, формиран от базовия лихвен процент – 0.211%, и надбавката
към него – 22.859%. Годишният процент на разходите е 15.5028%. Уговорени са
такса за администриране на кредита при отпускане – 0,95%, такса за поддръжка и обслужване
на кредита – 2,35%, и комисионна за ангажимент – 1,20%. В чл.9.6 от договора е
посочено, че към банковия кредит е добавена застраховка „Кредитна протекция“
(пакет „А“) на застрахователите „К.Ж.“ и „Кардиф-Общо застраховане-Клон
България“, като е предвидено кредитополучателят да заплаща месечни премии по
застраховката. Освен от кредитора и кредитополучателя, договорът за кредит е
подписан и от посочените в него двама солидарни длъжници – Н.Н.К., която е
съпруга на кредитополучателя Д.К.К., и „А.“ ЕООД, ЕИК ...... В чл.9.3.5 от
Общите условия към договора за кредит е предвидена възможността кредиторът да
променя (увеличава/намалява) едностранно въз основа на Решение на оторизирания
си за това орган размера на приложимия към даден лихвен период базов лихвен
процент, като променя определения към датата на договора размер на премията в
съответствие ценовите условия на
кредитния пазар и при спазване на методологията за това, определена в договора
и ОУ, без да е необходимо заявеното чрез подписване на отделен анекс изрично
съгласие на кредитополучателя и солидарните длъжници. Но при промяна на
годишния лихвен процент по кредита банката променя погасителните вноски по
погасителния план и уведомява клиента на предоставения имейл адрес или факс, на
които изпраща извлечение по кредита, в което посочва размера на променените
погасителни вноски (чл.22.1 от ОУ). Съгласно чл.29.6 от ОУ е предвидено
кредитът да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем в случай на
непогасяване в срок на всяко изискуемо задължение от кредитополучателя за
заплащане на главница и/или лихва към банката. В чл.17 от Договора за кредит
страните по него са изразили съгласие, че предсрочната изискуемост на кредита в
случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по
договора или по ОУ и/или при пълно или частично неплащане на което и да е
парично задължение по кредита, не е необходимо изрично допълнително
волеизявление в тази насока от страна на кредитора, както и не е необходимо
същият да уведомява кредитополучателя, нито да изпраща покана до него или до
солидарния длъжник/ци и/или поръчителя. Според чл.29 от ОУ към договора за
кредит, при обявена предсрочна изискуемост банката пристъпва към незабавно
изпълнение на вземанията си, обявени за изискуеми, в т.ч. като се снабди със
заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист по извлечение от
счетоводните си книги и да пристъпи към удовлетворяване на вземанията си чрез
принудително изпълнение върху имуществото, предоставено като обезпечение,
съответно върху цялото имущество на кредитополучателя и/или третите задължени
лица.
На 15.08.2017г. е вписана
промяна по партидата на ответното дружество
- единият от двамата солидарни длъжници по процесния договор за кредит,
като от „АРГО“ фирмата на дружеството е променена на „Арго ......“.
От страна на „У.Б.“ АД са
изготвени покани до тримата ответници – кредитополучателя по процесния договор
за кредит и до двамата сълъжници, в които е посочено, че към 16.09.2019г.
общият дълг на просрочените и непогасени задължения към банката по договора за
потребителски кредит от 14.05.2013г. е в размер на 6 054,29 евро, от които
5 772,27 евро – главница, 282,02 евро – лихви, като им е предоставил
14-дневен срок от връчване на поканите доброволно да погасят всички тези
просрочени задължения в пълния им размер, като при неизпълнение, на основание
чл.60, ал.2 от ЗКИ непогасеният остатък от кредита, включително непадежиралите
суми по него, ще се счита за обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем,
като банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си
по предвидения от закона ред, без да бъде изпращано повторно уведомление.
Поканите са били изпратени от ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Бургас, на адреса на кредитополучателя и солидарните
длъжници в град Обзор, улица Пирин № 2, посочени в договора за кредит и като
адрес за кореспонденция, като и трите покани са получени на 17.12.2019г. от
съдлъжника Н.Н. Колева, съответно лично и със задължението да предаде поканите
до другите двама адресати.
На 27.02.2020г. „У.Б.“ АД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 194/2020г. по описа на Несебърския
районен съд. С влязло в законна сила на 11.06.2020г. Разпореждане №
528/28.02.2020г, постановено по това дело, съдът е отхвърлил подаденото
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 и
изпълнителен лист по чл.418 от ГПК срещу Д.К.К. с ЕГН **********,***, Н.Н.К. с
ЕГН **********,***, и „А.“ ЕООД (с наименование „А.Т.1“ ЕООД), ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление ***, за солидарно осъждане за заплащане на
сумата от 5608,82 евро, представляваща дължима главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 302/3532/21093513 от 14.05.2013г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 485,62 евро,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 30.05.2019г. до
18.01.2020г., сумата от 183,01 евро, представляваща лихва за просрочена
главница за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г., сумата от 110,44 евро,
представляваща дължими разходи за уведомяване, както и сумата в размер на
1 020,68 лева, представляваща направените по заповедното производство
разноски, от които 770,81 лева – платено адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС, и 249,87 лева – внесена държавна такса. Съдът в заповедното производство е
приел в мотивите си, че не е осъществено редовно връчване на уведомленията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предназначени за длъжниците.
Позовава се на описаното в разписките, че при посещенията на адреса на
05.11.2019г. и на 19.11.2019г. адресатите не са открити, нито лице, което може
да получи призовките, както и че впоследствие на 06.01.2020г. е извършено
отбелязване, че книжата са връчени на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, както и че
единият от адресатите Д.К.К., който е и управител на „А.“ („А. ......“) ЕООД –
другия адресат, не пребивава на адреса, а за него са събрани данни от сведения
на съседи, че същият работи в Гърция, където кара тирове и рядко пребивава на
адреса. Направен и извод, че не е изпълнено условията на чл.47, ал.1 от ГПК за
извършването на най-малко три посещения на адреса в рамките на един месец, не е
удостоверено и залепване на уведомления, но и не са били налице основанията за
залепване на уведомления доколкото по отношение на двете физически лица не са
извършвани справки за други известни адреси, и не е съобразено обстоятелството,
че считано от 15.08.2017г. дружеството е с друг адрес на управление.
Нередовното връчване от своя страна е довело и до недоказаността на изискуемост
на претендираното вземане след като заявителят се позовава на предсрочна
изискуемост, по която причина не се налага да се извършва преценка дали е
настъпила редовната изискуемост на отделни погасителни вноски. С разпореждане
от 17.06.2020г. съдът в заповедното производство е указал на заявителя „У.Б.“
АД, че може да предяви осъдителен иск срещу Д.К.К., Н.Н.К. и „А.“ ЕООД (с
наименование „А.Т.1“ ЕООД), за сумите, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на
04.02.2021г.
Искът по чл.415, ал.3, вр. ал.1,
т.3 от ГПК, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, е
предявен на 19.02.2021г.
От заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което вещото лице при изслушването му
в съдебно заседание заявява, че поддържа, се установява, че уговореният кредит
в размер на 10 500 евро, или 20 474,99 лева, е усвоен от кредитополучателя
Д.К.К. на 14.05.2013г., който е изтеглил от каса 19 700 лева. Същият е
извършил плащания в полза на банката за погасяване на кредита в общ размер на
11 358,17 евро, или 22 244,62 лева, през периода от 14.05.2013г. до
07.10.2019г., като освен главница и договорната лихва, е погасявана и таксата, уговорена в размер на 4,60
евро на месец. С тези плащания е погасена главница в размер на
4 557,77 евро (9 577,15 лева), договорна лихва за редовна главница в
размер на 6 410,15 евро (12 556,26 лева), договорна лихва за
просрочена главица в размер на 56,84 евро (111,21 лева), такса за
администриране на кредит в размер на 99,75 евро (195,09 лева), и за
управление-първа година (CAMD) DISCOUNT в размер на 246,75 евро (482,60 лева). С
последния паричен превод, извършен от кредитополучателя на 07.10.2019г. е
погасена частично падежиралата вноска на 30.03.2019г. Вещото лице е приело, че
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на 18.01.2020г., към която дата
общата сума на задължението е в размер на 1 484,23 евро, включваща:
главница в размер на 902,39 евро, лихви в размер на 540,44 евро и такси в
размер на 41,40 евро. Към 22.02.2021г. – датата на постъпване на исковата молба
в съда – дължимите суми са в размер на 3 571,12 евро, която сума включва:
2 307,45 евро – главница, 1 162,47 евро – лихви (от която 540,44 евро
е към 18.01.2020г., т.е. датата на изискуемостта), и 101,20 евро – такси.
Вещото лице е изчислило и размерът на паричните вземания на банката към
28.02.2020г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно: главница – 1 106,01 евро, начислена
лихва върху редовна главница, включително периода, за която е начислена от
30.03.2019г. до 28.02.2020г. – 648,68 евро, от които лихва в размер на 540,44 евро
е към 18.01.2020г., и такса в размер на 50,60 лева. В заключение вещото лице е
посочило, че общо дължимата главница по договора за кредит е в размер на
5 942,23 евро, а лихвата върху просрочената главница е в размер на 183,01
евро, начислена от банката за периода от 30.05.2019г. до 28.02.2020г.
От така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Правото да се обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, като за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуеем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе роля на падеж
и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може
договорното изменение да прояви своето действие е необходимо длъжникът да бъде
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
приетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк. дело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до
длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни
указания намират приложение и в хипотезата на предавен иск за установяване на
вземането по издадената заповед да изпълнение. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното вземане, но дори и в заявлението да се
съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това
не обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от
заявлението не се връчва на длъжника.
Ето защо предвид гореизложените
съображения клаузата на чл.17 от Договора за кредит, че при пълно или частично
неплащане на което е да е парично задължение по кредита, цялата непогасена част
от кредита ведно с лихвите за просрочие автоматично стават предсрочно и незабавно
изискуеми, като страните са се съгласили и че при предсрочна изискуемост на
кредита не е необходимо изрично допълнително волеизявление в тази насока от
страна на кредитора, както и не е необходимо същият да уведомява кредитополучателя,
нито да изпраща покана до него или до солидарните длъжници, не може да породи
действие, като кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжниците – кредитополучателя и солидарните длъжници, и от преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото се съдържат достатъчно
данни, че кредитолрът „У.Б.“ АД е уведомил длъжниците за настъпването (предстоящото)
на предсрочната изискуемост на кредита. Това е станало именно със изпращането
на поканите за доброволно изпълнение чрез съдебен изпълнител. Независимо, че разписката за връчване
е формуляр по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, че подписът на съдебен изпълнител (или призовкаря)
е поставен под текста на разписката, според който книжата са връчени на
основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ и там е посочена като дата на връчване
06.01.2020г., а в разписките е описано, че адресът е посещаван на
05.11.2019г. и на 19.11.2019г., на които дати не са открити лица, на които да
се връчат поканите, след като в същите разписки е посочено, че книжата са
получени от Н.К., което тя е удостоверила с подписите си, и че връчването е
осъществено на 17.12.2019г., означава, че на кредитополучателя Д.К.К. поканата
е връчена при условията на чл.46 от ГПК, а на съдлъжника Н.Н.К. тя е връчена
лично – чл.45 от ГПК. Н.К. е съпруга на Д.К.К., който от своя страна е
управителя и едноличен собственик на капитала на „А.Т.1“ ЕООД. Вярно е, че при
връчването на поканите съдебният изпълнител не е отчел обстоятелството, че
адресът на управление на „А.Т.1“ ЕООД вече е бил променен, съответно вписан е
друг такъв по партидата в Търговския регистър, който е различен от този,
посочен в договора за кредит, в резултат на което връчването не би могло да
бъде извършено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК. Наред с това липсват данни Н.К.
да е била служител в дружеството, респ. това не е отразено в разписката за
връчване на поканата, която тя се е съгласила да получи, което пък е необходимо
за да се приеме, че връчването е извършено при условията на чл.50, ал.3 от ГПК.
От друга страна обаче, не са налице пречки връчването на съобщения и призовки
на търговско дружество да се извършва и на адреса на законния представител,
като в случая декларираният от управителя на „А.Т.1“ ЕООД – Д.К.К.,***.
Така, ответниците Д.К.К. и Н.Н.К.
са били уведомени за предсрочната изискуемост на целия кредит на 17.12.2019г.,
като по отношение на тях предсрочната изискуемост е настъпила след изтичането
на 14-дневния срок, предоставен от кредитора, а именно на 01.01.2020г.
Редовното уведомяване и на третия
длъжник – „А.Т.1“ ЕООД за предсрочната
изискуемоист е налице по настоящото дело, тъй като такова изявление е
обективирано в самата искова молба (страница 4-а от нея), връчена му при
условията на чл.50, ал.4, във връзка с чл.47, ал. 5 от ГПК. В т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. изрично се предвижда, че в
хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната
изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички
случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало предявеното основание.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнал до длъжника, и то само ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В тази връзка следва да
се посочи и т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочната изисукемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. От посоченото Тълкувателно решение следва
и извода, че по отношение на вноските с ненастъпил падеж при наличие на
уведомлление с исковата молба за насътпилата предсрочна изискуемост, те могат
да бъдат основание за предявяване на осъдителен иск, какъвто е предявен в
настоящото производство в хипотезата на чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК.
В случая са били налице
условията за обявяване на предсрочната изискуемост на неплатения остатък от
кредита към датата на подаване на исковата молба, по който начин тази
предсрочна изискуемост е обявена, тъй като тези условия са настъпили, а именно
последните извършени плащания по кредита са били на 17.10.2019г., като е погасявана
частично вноската с падеж 30.03.2019г.
Доколкото по делото е прието,
че исковата молба е връчена на ответника „А.Т.1“ ЕООД – единият от двамата съдлъжници
по договора за кредит, както и че този ответникът е представляван от
упълномощен процесуален представител, то и по отношение на този ответник е
настъпила предсрочната изискуемост след изтичане на предоставения му от
кредитора за заплащане на непогасените просрочени задължения, заради което
неизпълнение кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на целия непогасен
остатък от кредита.
В тази връзка неоснователен
се явява един от основните доводи, въведен в отговора на исковата молба, че
връчването на исковата молба не е произвела ефекта за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Напротив, безпротиворечиво се приема, че този начин на
връчване има материалноправен ефект за настъпване на предсрочната изискуеимост
защото представлява надежно уведомление. Такова надлежно уведомление представлява
дори и връчването на исковата молба на особен представител на ответниците
(Решение № 86 от 27.10.2020г. по т.д.№ 2118/2019г. на ВКС, I т.о.).
Оттук съдът намира, че предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит е настъпила евентуално в хода на процеса с
връчването на исковата молба и приложенията към нея, като съдът следва да я
зачете на основаие чл.235, ал.3 от ГПК.
Относно възражението на
ответниците за нищожност на клаузите по договора и общите уговорени, касаещи
формирането на лихвите и едностранната промяна на лихвените нива, следва да се
има предвид, че съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗПт неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. В случая не се установява лихвеният
процент да е бил изменян, като е увеличаван. Следователно дори и да е налице
неравноправност, същата е без значение, доколкото по време на действие на
договора банката не се е възползвала от правото си да увеличи прилаганият
лихвен процент.
Липсва неяснота досежно
съдържанието и компонентите на договорения лихвен процент, неговата структура,
методика на изчисляване и обстоятелствата, чието настъпване предпоставя
изменение на лихвения процент. Не се установява и неравноправност на клаузите в
договора, съдържащи ясни правила за определяне размера на дължимото обезщетение
за забава, и което обезщетение се дължи независимо от настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, т.е. във всеки случай на неплащане в срок
на погасителна вноска.
Съдът не възприема и доводите
на ответниците, че не се касае за индивидуални клаузи, тъй като са били
съставени предварително от банката и потребителят не е имал възможност да влияе
върху тяхното съдържание. Става дума за договорни отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовната главница
при сключването на договора. Обстоятелството, че договорът като писмен документ
е изготвен от банката преди подписването му не означава, че клаузата е
предварително съставена и кредитополучателят и съдлъжниците на са разполагали с
възможността да влияят върху нея. Договорът не е оспорен относно неговата
истинност, поради което и неговото съдържание възпроизвежда постигнатото между
страните съгласие по този въпрос. Всички клаузи в договора, включително и тази,
касаеща начина на определяне на договорната възнаградителна лихва, начина на
определяне и на изчисляване на наказателната лихва и останалите, са индивидуално
договорени между страните. Тези клаузи представляват съглашения по самия
договор и не са включени в общите условия, които са изготвени предварително и
на които кредитополучателят не е могъл да влияе. Погасителният план и всяка
вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви за
определения от страните период също са договорени индивидуално по договора.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗПт, индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат
квалифицирани като неравноправни.
За потребителя е от основно
значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните
условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази
информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени
предварително от продавача или доставчика. Изискването за прозрачност на
договорните клаузи, предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено
единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа
гледна точка. Доколкото въведената система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност, това
изискване за прозрачност трябва да се тълкува разширително. Съдът следва да
определи дали с оглед на всички елементи на релевираните факти, включително
публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, е могъл да установи договорното
съдържание, потенциално значимите за него икономически последици и общата
себестойност на сключения договор.
Съдът счита, че сключеният
договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита.
Ако страната не се е запознала с договора, тъй като е решила да го подпише без
да го чете, то това не означава, че страната е била лишена от възможността да
се запознае със същия при проявено желание и грижа за собствените си дела.
Договорното съдържание е съставено на ясен и разбираем език. Доказателствата по
делото не съдържат данни, от които да се заключи, че потребителят обективно е
бил лишен от възможност да проучи всички клаузи на договора. Също така,
определянето на себестойността на договора включва приложението на публично
оповестими фактори, с оглед на които ответникът, при проява на обичайно
дължимата грижа и съобразителност, е можел да прецени личните си икономически
последици от договора.
С оглед гореизложеното съдът
намира предявените искове за главница и лихви за основателни. Същите следва да
бъдат уважени и като доказани в претендираните размери.
Съдът намира за неоснователен
искът за заплащане на сумата в размер на 110,44 лева, претендирана като разходи
за уведомяване, доколкото ищецът твърди да е уведомявал ответниците за предстоящата предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит с изпращането на поканите чрез
съдебен изпълнител. В тази връзка върховната инстанция вече се е произнесла с
Решение № 345 от 09.01.2019г. по търг. дело № 1768/2018г. на ВКС, ІІ търг. о.,
в смисъл, че предвиждането на такса, свързана с неизпълнение от страна на
длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Възлагането в тежест
на потребителя на допълнителна такса за разходи при изискуем кредит в случай на
забава, противоречи на разпоредбите, даващи право на кредитора да претендира
обезщетение за забава. Доколкото в случая таксите за разходи, свързани със
събирането на изискуем кредит са неразривно свързани с изпадането на длъжника в
забава, като в такъв случай длъжникът дължи законово предвиденото обезщетение
за забава, начисляването на допълнителни такси за това, паралелно с
обезщетението за забава, представлява неравноправна клауза. Поради това в тази
част заявлението следва да бъде отхвърлено (Определение № IV-260097/15.01.2021г.
по ч.гр.д.№ 2882/2020г. на Окръжен съд – Бургас).
С оглед правилата на процеса,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 1 743,98
лева, която сума ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да му заплатят,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските в
размер на 1 774,67 лева, съгласно списъка на разноските, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да бъде присъдени и
разноските, направени от ищеца в заповедното производство в размер на
1 020,68 лева, с оглед приетото от съда по настоящото исково производство,
че към датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е възникнала предсрочната изискуемост на целия
кредит, поради което и заявлението е било основателно.
Ответниците не са извършвали
разноски по делото, не претендират заплащането на такива, поради което и съдът
не дължи произнасяне за присъждане на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
неизвършени и непретендирани разноски.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, Н.Н.К. с
ЕГН ********, двамата с адрес: ***, и „А.Т.1“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, адрес за
кореспонденция: град София, община Столична, район ...., булевард .....№ ...,
етаж 1, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „У.Б.“ АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7,
представлявано от Т.А.П.– Главен изпълнителен директор, и Д.В.– изпълнителен
директор, сумата в размер на 5 608,82
евро (пет хиляди шестстотин и осем евро и 82 евроцента), представляваща
дължима и неизплатена главница по Договор за банков потребителски заем на
физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 302/3532/21093513 от
14.05.2013г., ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер на 485,62 евро (четиристотин осемдесет и
пет евро и 62 евроцента), представляваща договорна лихва върху редовна
главница, дължима за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г., и сумата в размер
на 183,01 евро (сто осемдесет и три
евро и 01 евроцента), представляваща лихва върху просрочена главница, начислена
за периода от 30.05.2019г. до 27.02.2020г.
ОТХВЪРЛЯ искът на „У.Б.“ АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7, представлявано от Т.А.П.–
Главен изпълнителен директор, и Д.В.– изпълнителен директор, за осъждане
на Д.К.К. с ЕГН
**********, Н.Н.К. с ЕГН ********, двамата с адрес: ***, и „А.Т.1“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление ***, адрес за кореспонденция: град София, община Столична, район ....,
булевард .....№ ..., етаж 1, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Д.К.К., да му заплатят солидарно сумата в размер на
110,44 евро (сто и десет евро и 44 евроцента), представляваща дължими разходи
за уведомяване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, Н.Н.К. с
ЕГН ********, двамата с адрес: ***, и „А.Т.1“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, адрес за
кореспонденция: град София, община Столична, район ...., булевард .....№ ...,
етаж 1, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „У.Б.“ АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7,
представлявано от Т.А.П.– Главен изпълнителен директор, и Д.В.– изпълнителен
директор, сумата в размер на 1 743,98 лв.
(хиляда седемстотин четиридесет и три лева и 98 ст.), представляваща направени
по делото разноски съобразно уважената част от исковете, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 1 774,67 лв. (хиляда седемстотин
седемдесет и четири лева и 67 ст.), съгласно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********, Н.Н.К. с
ЕГН ********, двамата с адрес: ***, и „А.Т.1“
ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ***, адрес за кореспонденция:
град София, община Столична, район ...., булевард .....№ ..., етаж 1,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.К.К., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „У.Б.“ АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:***, площад С.Н.№ 7,
представлявано от Т.А.П.– Главен изпълнителен директор, и Д.В.– изпълнителен
директор, сумата в размер на 1 020,68
лв. (хиляда и двадесет лева и 68 ст.), представляваща направените в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: