Р Е Ш Е Н И Е № 64
гр. Сливен, 11.04.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и първи
март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 28 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.19ж във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.И.Б. срещу писмо изх. № 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. и писмо изх. № 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г., издадени от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“.
В жалбата се твърди, че с оспорените писма е уведомена, че Договор № 202184/15.10.2021 г. за финансово подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, по който е страна, е прекратен на основание чл.16, ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. Заявява, че със Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ одобрил частично подадено заявление за предоставяне на финансова помощ по посочената мярка. Срещу тази заповед била подадена жалба до горестоящия орган – Министъра на земеделието, храните и горите и на 15.10.2021 г. бил сключен договор с ДФ „Земеделие“ № 202184 от 15.10.2021 г. Съгласно изискванията на Наредбата била уведомила Изпълнителна агенция по лозята и виното за началото на изкореняване на лозята, като получила отговор, че може да стартира мероприятието. Със Заповед № РД 20-189/25.11.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите била отменена заповедта на Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ и преписката върната за преразглеждане. С писмо изх. № 94-2702/16.12.2021 г. Заместник-министъра на земеделието, храните и горите указал на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ да бъде уведомена за предприетите действия във връзка с издадената заповед. Вместо това, били изпратени посочените писма, с които е уведомена, че сключеният договор е прекратен. На 29.12.2021 г. била подадена жалба до Директора на ДФ“Земеделие“. Счита, че волеизявлението на Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за прекратяване на горепосочения договор е акт с неблагоприятно за нея съдържание, съответно не е доволна от него. Намира, че не са налице основания за издаване на този акт. Твърди, че същият е незаконосъобразен, поради което моли съда да отмени посочените писма за прекратяване на договора.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.Р., подържа жалбата. Заявява, че срокът за подаване на заявление за авансово плащане изтичал на 15.12.2021 г. На 25.11.2021 г. била отменена заповедта на Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с която било одобрено финансовото подпомагане по заявлението подадено от жалбоподателката. Именно въз основа на тази заповед бил подписан договора. В случая, такава заповед била издадена и тя съдържала частични откази за предоставяне на цялата заявена финансова помощ за всички дейности. Впоследствие заповедта била отменена и предпоставката за сключване на договора била отпаднала. Счита, че и самият договор е ако не недействителен на това основание, поради липса на елемент от фактическия състав необходим за сключването му, то е отпаднал поради липсата на тази предхождаща неговото сключване задължителна предпоставка. Поради това, нямало как нещо, което е недействително или го няма в правния мир към определения момент, да породи някакви правни последици, свързани с неговото неизпълнение, в частност да породи правото това вече несъществуващо нещо да бъде прекратявано. Моли съда да уважи жалбите и постанови решение, с което да отмените оспорените писма и да върне преписката на административния орган за произнасяне съобразно Заповед № РД 20-189/25.11.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е указано на ДФ“Земеделие“ да се произнесе отново по заявлението на жалбоподателката след отмяната на Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната страна Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва жалбата, като счита същата за недопустима, алтернативно неоснователна. Счита, че жалбата е недопустима, тъй като посочените писма имали уведомителен характер, не притежавали белези на административни актове. С тези писма единствено бил информиран бенефициента, че поради неизпълнение на задължения по сключения договор, същият се прекратява. Писмата отразявали единствено нормативната уредба, относно сроковете, в които е следвало да се подаде заявление за авансово плащане. Прави искане образуваното производство да бъде прекратено. Ако съдът приемел, че жалбата е допустима, счита, че е неоснователна, тъй като в предвидения в нормативната уредба срок не било депозирано заявление за авансово плащане, каквото било изискването на Наредба № 6/26.10.2018 г. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От Д.И.Б. в ДФЗ е подадено заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2019 – 2023 на 10.08.2021 г. УРН 641074, ИН **********, УИН 29/100821/61779 (л. 27- 31). С заявлението са посочени общо разходи за всички подмерки и дейности в размер на 274316,87 лв. и е заявена сума за авансово плащане в размер на 197508,15 лв., потвърдена при извършения административен контрол на заявлението. (л.92)
Със Заповед № 03-РД/3330/13.10.2021 г. на Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, част І е одобрено посоченото заявление за финансова помощ за частта: инвестиция 229974,33 лева, финансова помощ 206976,91 лева, по подмярка „Промяна на местонахождение на лозята", дейност „Изкореняване“, площ 5.894 ха, по подмярка „Промяна на местонахождение на лозята", дейности „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“, площ 5.293 ха и по подмярка „Подобряване на техниките за управление на лозята", дейност „Изграждане на автоматизирани системи за капково напояване“, площ 5.293 ха. Съгласно част ІІ от заповедта е отказано финансиране на част от заявената инвестиция в размер на 274316,87 лв. за 5.894 ха , като на основание чл. 13, ал.1 и ал. 4 и чл. 8, ал. 10 във връзка с Приложение 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. е наложена корекция на заявените инвестиционни разходи в размер на 44342,53 лв. (л. 316 –317).
С Писмо изх.№ 01-2660/4727 от 13.10.2021 г. оспорващата е уведомена за издадената заповед, както и че следва в срок до 10 работни дни от получаване на писмото да се яви за сключване на договор за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2019-2023 г., като в противен случай правото на подпомагане по подаденото заявление ще се счита за погасено. ( л.315)
Сключен е Договор № 202184/15.10.2021 г. за предоставяне на финансова помощ по подмярка „Преструктуриране и конверсия на лозя" от НППЛВС 2019 – 2023 между Д.И.Б. – ползвател и ДФЗ, за предоставяне на финансова помощ в размер на 206976,91 лева (л.318 – 326)
От Д.И.Б. е подадено на 15.10.2021 г. възражение, заведено с вх.№ 01-6500/4727 на ДФЗ до Министъра на земеделието, храните и горите, с което е възразено против наложената корекция на заявените инвестиционни разходи в размер на 44342,53 лв., като е поискана повторна административна проверка. (л.327-328)
Със заповед № РД20-189/25.11.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е отменена Заповед № 03-РД/3330/13.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и е върната административната преписка по възражение от Д.И.Б., постъпило с peг. № 94-2354 от 15.10.2021 г. в МЗХГ, срещу Заповед № 03-РД/3330/13.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за преразглеждане. (л.332-333)
С писмо изх. № 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. на Зам. изпълнителният директор на ДФЗ, оспорващата е уведомена, че в периода от 15.10.2021 г. до 15.12.2021 г. от нейна страна не е депозирано заявление за авансово плащане, както и не е постъпила информация за обективна невъзможност за подаване на същото. Поради което на основание чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г., и съгласно чл. 7.2 на договор № 202184 от 15.10.2021 г. за финансово подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя", същият се счита за прекратен. Това писмо е връчено на оспорващата на 22.12.2021 г. (л.346)
Против писмото за прекратяване на договора от оспорващата е подадено възражение вх. № 01-6500/5991 от 29.12.2021 г. до Директора на ДФЗ. (л.348-350)
В отговор на това възражение е издадено писмо изх. № 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г. на Зам. изпълнителният директор на ДФЗ, в което е посочена същата информация от предходното писмо и са цитирани текстове от нормативната уредба. Освен това е посочено, че независимо от обстоятелствата, възникнали съгласно Заповед РД20-189/25.11.2021 г. на министъра на земеделието, която отменя Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за преразглеждане и произнасяне по същество, задължението на оспорващата, произтичащо от разпоредбите на чл. 15, ал. 3 от наредбата и чл. 5.2 от сключения договор за подаване на заявление за авансово плащане, не се отменяли. Заявлението за авансово плащане следвало да бъде подадено в регламентираните срокове и на стойността, на която са се съгласили, подписвайки договора за предоставяне на финансова помощ на 15.10.2021 г. Във връзка с гореизложеното, Договор № 202184 от 15.10.2021 г. за финансово подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя" бил прекратен по право.( л.361-362) Това писмо е връчено на оспорващата на 11.01.2022 г. (л.346)
Във връзка с писмо на оспорващата, постъпило в Министерството на земеделието с № 94- 128/14.01.2022 г., с писмо изх.№ 94-128828.01.2022 г. на Заместник министър на земеделието е уведомена, че съгласно чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. „Когато ползвателят на финансова помощ е посочил в заявлението по чл. 12, ал. 1, че ще ползва авансово плащане и не подаде заявление за авансово плащане в срока, посочен в чл. 15, ал. 3 и 4, договорът за финансова помош, сключен по реда на чл. 14, ал. 2. се прекратява по право". Цитираната норма имала императивен характер и се отнасяла за всички ползватели на помощта, които попадат в нейната хипотеза. Издадената Заповед № РД20-189/ 25.11.2021 на министъра на земеделието, храните и горите не отменяла задължения, произлизащи от действащ договор за предоставяне на финансова помощ № 20218/15.10.2022 г. (л.366)
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор № 20218/15.10.2022 г. е за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя". Помощта се предоставя по мярка в обхвата на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г.( НППЛВСП 2019-2023 г.) - чл. 1 от Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. (Наредба № 6/26.10.2018 г.), приета на основание чл. 56, ал. 3 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС).
По хипотеза мерките по НППЛВСП 2019-2023 г. са различни от мерките и подмерките от ПРСР и ги изключват – арг. чл. 40, § 3, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007, който изключва подпомагане по програми за лозаро-винарския сектор за мерките, които са включени в програмите на държавите членки за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
НППЛВСП 2019-2023 г. се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), съгласно чл.3 § 1 б.а във вр. с чл.4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета.
Средствата от ЕСИФ по смисъла на ЗУСЕСИФ са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. В съдебната практика на ВАС няма спор, че средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на този закон са средства от фондовете, изброени в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като семантичното и синтактично тълкуване на разпоредбата недвусмислено сочи на лимитивност на посочените фондове. Това обстоятелство е от значение при определяне на приложното поле на закона. Предвид изложената лимитативност, ЗУСЕСИФ е приложим единствено по отношение на средства от така изписаните фондове (определение на ВАС по адм. д. № 10807/2016 г.; адм. д. № 6526/2017 г.; адм. д. № 3453/2017 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУСЕСИФ изрично посочва, че средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия. В Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от ЕСИФ за периода 2014 - 2020 г., в текста на т. 1.6. изчерпателно са изброени програмите, които се финансират от тези фондове, като в колона втора е посочен и фонда, от който съответната програма се финансира. Ако дадена програма не е включена в това споразумение за партньорство, тя не се финансира от средства от ЕСИФ. ЗУСЕСИФ, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 има за предметен обхват националната институционална рамка за управление на средствата от ЕСИФ. Финансирането на дадена програма, със средства от ЕС, които обаче не са от посочените фондове, обосновава извод за неприложимост на този закон досежно реда за предоставяне на средствата по тази програма (Решение № 11776 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2017 г., VII о.,)
Съгласно § 4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
След като мярка в обхвата на НППЛВСП 2019-2023 г., не попада в мерките по ПРСР, то относно същата не следва да се прилагат правилата по ЗУСЕСИФ. Следователно относно сключването и прекратяването на процесния договор са валидни правилата по Наредба № 6/26.10.2018 г. и общите правила по АПК.
Несъмнено писмо изх. № 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. и писмо изх. № 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г., издадени от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ имат характера на индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК. Същите съдържат изявление на страна по сключения договор за предоставяне на финансова помощ по НППЛВСП 2019-2023 г.., че счита този договор за прекратен поради изрична нормативна разпоредба и неизпълнение на задължение от страна на другия съконтрахент. С писмата се заявява, че оспорващата не е изпълнила свое задължение съгласно този договор и Наредба № 6/26.10.2018 г. Договор № 202184 от 15.10.2021 г. е административен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 от АПК, който е сключен на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 6/26.10.2018 г.. С процесните писма се повдига спор относно прекратяването на този административен договор. Съгласно чл.19ж ал.1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК „Производства пред съд“. Следователно, след като е сезиран със спор относно прекратяване на административен договор, настоящия съд следва да се произнесе по него съобразно предоставената му компетентност.
В специалния закон не е предвиден срок за повдигане на спора относно прекратяване на административен договор. Дори да се приеме, че това е срокът по чл.149 ал.1 от АПК, тъй като в процесните писма не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца – чл.140 ал.1 от АПК. В този смисъл следва да се приеме, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, като страна по административния договор и в предвидения от закона срок, поради което производството е допустимо.
Оспорените уведомления за прекратяване на административен договор са издадено от компетентен орган – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, на който са предоставени правомощия по подписването на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и за прекратяването им, със Заповед №03-РД/2033/24.06.2021 г. на Изпълнителния директора на ДФЗ. (л.23-26) Спазена е установена форма, като прекратяването на договора е мотивирано и съдържа фактически и правни основания.
За процесния договор са приложими разпоредбите за прекратяване на административния договор – чл. 19д, ал. 1 и 2 от АПК, но наред с общите разпоредби в случая е налице специална уредба – чл. 16, ал. 11 от Наредба № 6/26.10.2018 г.. Според този текст от нормативния акт когато ползвателят на финансова помощ е посочил в заявлението по чл. 12, ал. 1, че ще ползва авансово плащане и не подаде заявление за авансово плащане в срока, посочен в чл. 15, ал. 3 и 4, договорът за финансова помощ, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, се прекратява по право.
По делото няма спор, че с подаденото заявление за предоставяне на финансова помощ, оспорващата е заявила авансово плащане, като е посочила точния размер на сумата за авансовото плащане. Няма и спор, че същата не е представила заявление по образец за предоставянето на авансово плащане съгласно чл.16 ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г..
Възражението на оспорващата е, че няма задължение за предоставяне на заявление за авансово плащане, тъй като процедурата по предоставяне на финансова помощ не е приключила поради отмяна на Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" и липса на повторно произнасяне по подаденото от нея заявление УИН 29/100821/61779. Поради отмяна на тази заповед, оспорващата счита, че договорът е недействителен или отпаднал, поради което не може да се приеме, че е прекратен.
Разпоредбите на чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗПООПЗПЕС, предвиждат, че органите, на които законът възлага прилагането на мерките по чл.1, действат като административни органи. За индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на Европейския съюз, се прилага АПК, доколкото в този закон не са установени особени правила.
Съгласно чл.13 ал.10 от Наредба № 6/26.10.2018 г. в срок до 70 работни дни от подаване на заявленията по чл. 12, ал. 1 и въз основа на проверките по ал. 1 и 4 и на класирането по ал. 6, 7 и 8 изпълнителният директор на ДФЗ със заповед: 1. одобрява заявлението за предоставяне на финансова помощ; 2. мотивирано отхвърля заявлението за предоставяне на финансова помощ; заповедта се съобщава и подлежи на обжалване по реда на АПК. Според чл.14 ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г. в срок до 10 работни дни от получаване на заповед за одобрение по чл. 13, ал. 10 кандидатът или негов упълномощен представител е длъжен да се яви в ЦУ на ДФЗ за подписване на договор за предоставяне на финансова помощ, в който се уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ.
Описаната процедура за предоставяне на финансова помощ представлява сложен фактически състав, включващ издаването на административен акт по подаденото заявление и сключване на административен договор, в случай, че заявлението е одобрено. Следователно предпоставка за сключването на договора за финансова помощ е издаването на заповед за одобрение по чл. 13, ал. 10 от Наредба № 6/26.10.2018 г. от изпълнителният директор на ДФЗ, която както бе посочено по-горе представлява административен акт, съгласно чл.2 ал.2 от ЗПООПЗПЕС. Това следва и от текста на т.1.1 от Раздел I „Предмет на договора“ от договор № 202184 от 15.10.2021 г.
В настоящия случай, независимо, че Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е обжалвана в нейната цялост пред горестоящия административен орган – Министъра на земеделието храните и горите, като горестоящ административен орган съгласно чл.2 ал.3 от ЗПООПЗПЕС, извън спора, с който е бил сезиран, се е произнесъл по цялата заповед, която я е отменил, включително и в частта относно одобрената в полза на оспорващата финансова помощ. От съдържанието на заповед № РД20-189/25.11.2021 г. на МЗХГ не може да се направи извод, че произнасянето е само относно отказа за финансиране. Тази заповед не е обжалвана, поради което е влязла в сила. С отмяната на Заповед № 03-РД/3330 от 13.10.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е отпаднало основанието за сключване на договор № 202184 от 15.10.2021 г., доколкото същият не може да бъде сключен без наличие на заповед за одобрение по чл. 13, ал. 10 от Наредба № 6/26.10.2018 г.
Съгласно чл. 19е от АПК за недействителността на административния договор се прилагат съответно чл. 146 от същия закон и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Според чл.146 от АПК основанията за оспорване на административните актове са: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
Според чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
В случая по отношение на процесния договор е установено противоречие с материално правната разпоредба на чл.14 ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г., доколкото липсва заповед за одобрение по чл. 13, ал. 10 от същата наредба. Съгласно чл. 142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл предпоставка за сключването на процесния договор е съществувала към момента на сключването му. Според чл. 142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно такъв е и настоящия случай, след сключването на процесния договор е отменено основанието за сключването му, без което процесния договор не би могъл да съществува. В този смисъл същият е недействителен поради противоречие с материалния закон. Както бе посочено по-горе прилагането на мерките по ЗПООПЗПЕС се осъществява чрез административни актове, като договора за предоставяне на финансова помощ, уреждат правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансовата помощ. Той не представлява самостоятелно основание за предоставянето на помощта, поради което не би могъл да има и самостоятелно съществуване. С отмяната на административния акт, с който е предоставена помощта, е отпаднал и сключения въз основа на този административен акт договор за финансова помощ. Като е приел, че същия е действителен и го е прекратил, административния орган е издал административен акт в противоречие със закона.
Независимо, че процесния договор е недействителен, поради което не произвежда действие по отношение на жалбоподателката, с оспорените писма се създава легитимно впечатление, че Договор № 202184 от 15.10.2021 г. е валиден, подлежи на изпълнение и процедурата по подаденото от оспорващата заявление УИН 29/100821/61779 е приключила, доколкото тези писма са изпратени н отговор на искането и за произнасяне по това заявление. С посочените писма в тежест на оспорващата е вменено неизпълнение на задължения по чл.16 ал.1 от Наредба № 6/26.10.2018 г., каквото е нямала предвид незавършване на процедурата по предоставяне на финансова помощ. В този смисъл за оспорващата съществува правен интерес от оспорване на тези писма, с искане за тяхната отмяна.
По тези съображения съдът намира, че от страна на административния орган не е била направена правилна преценка на правнорелевантните факти и съответно, неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, същият е достигнал до извода, че оспорващата не е изпълнила задължение по чл.16 ал.11 от Наредба № 6/26.10.2018 г. и това е основание за прекратяване на Договор № 202184 от 15.10.2021 г..
Ето защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че оспорените писма са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, т.е. налице са отменителните основания по чл. 146, т.4 от АПК, поради което и с решението по делото, същите следва да бъдат отменени.
При този изход на делото, се явява основателна претенцията на жалбоподателката, за присъждане на направените по делото разноски. Така, на оспорващия следва да бъде присъдена внесената по делото държавна такса, в размер на 10 лева и 960 лв. представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
Относно това искане е направено възражение за прекомерност от ответната страна. Съгласно чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 206976,91 лв., какъвто е настоящия случай, възнаграждението е в размер на 4600 лв. В този смисъл възражението за прекомерност се явява неоснователно и на оспорващата следва да бъде заплатена сумата от 960 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Б. писмо изх. № 01-6500/5991 от 20.12.2021 г. и писмо изх. № 01-6500/5991#2 от 07.01.2022 г., издадени от Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" - София, за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие" гр.София 1618, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на Д.И.Б., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 970 (деветстотин и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: