РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Велико Търново, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110100937 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения че между
страните съществуват облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на
услуги за доставка на електроенергия по клиентски*. Изтъква се, че за времето от
05.05.2020г. до 04.08.2020г. ответникът е ползвал електрическа енергия на обща стойност от
268,62 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 19.06.2020г. до 19.08.2020г.
Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и
правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 3,33 лв., считано от падежа на
всяка фактура до 17.09.2020г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2536/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, която е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми са
дължими и отговарят на действителното потребление на ответника, поради което отправя
искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на
вземанията от 268,62 лв. за главница и от 3,33 лв. за обезщетение за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1159 от 24.11.2020г. по частно
гражданско дело №2536/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен
представител, в който оспорва основателността на предявените искове като излага
становище, че липсват доказателства по какъв начин е използвана посочената в процесните
1
фактури електроенергия.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 01.06.2017г. ответникът сключил договор за продажба, по силата на който придобил
недвижим имот, *. На 28.06.2017г. ответникът подал заявления до ищеца и до *за продажба
и за достъп и пренос на електрическа енергия, във връзка с които за имота е открита партида
по клиентски *. В заявленията той декларирал, че е запознат с Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на * и с Общите условия за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на *. За периода от 19.06.2020г.
до 19.08.2020г. ищецът издал фактури с №********** от 19.06.2020г., №********** от
20.07.2020г. и №********** от 19.08.2020г. на обща стойност 268,62 лв. по партидата на
ответника относно заплащане на цена за консумирана електрическа енергия за времето от
05.05.2020г. до 04.08.2020г. с падежи 10.07.2020г., 10.08.2020г. и 10.09.2020г. Поради
липсата на доброволно изпълнение на задълженията, на 23.10.2020г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно изплащане на
сумата по фактурите и на лихва за забава от 3,33 лв., считано от падежа на всяка от тях до
17.09.2020г., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2536/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
24.11.2020г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. От заключението да допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че
електромерът отчитащ потреблението за процесния имот е трифазен и е вписан в публичния
регистър на БИМ за одобрените средства за измерване. Същият е произведен през 2011г.,
преминал е последваща метрологична проверка през 2019г., подлежи на такава на всеки
четири години, монтиран е в обекта на потребление на 31.01.2020г. и е демонтиран от него
на 01.06.2021г. Вещото лице е установило, че с оглед техническите параметри на
присъединителните съоръжения на имота за процесния период през тях могат да преминат и
да бъдат отчетени посочените във фактурите количества електроенергия. В заключението е
посочено, че количествата електроенергия отразени в справката за потреблението за обекта
съответстват с посочените в процесните фактури като същите са резултат от редовни отчети
на показанията на средството за търговско измерване /СТИ/, а стойностите им правилно са
изчислени съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало
облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата на което
ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества електрическа енергия за
процесния имот. За това свидетелстват волята на ответника от 28.06.2017г., обективирана в
2
заявлението му до ищеца за снабдяване с електрическа енергия и осъщественото захранване
на обекта му с енергия, която е отчитана за периода от 31.01.2020г. до 01.06.2021г. от
монтираното в имота му СТИ. Отношенията между страните подробно са регламентирани в
публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила. Ищецът има
качеството на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на електрическа енергия, а
ответникът – на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона
за енергетиката. С оглед възникналото между страните облигационно отношение свързано с
продажбата на електрическа енергия, ищецът в качеството на продавач, на основание чл.
187 от ЗЗД, е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че реално е
доставил на ответника посочените в процесните фактури количества енергия. Последното се
намира в пряка зависимост от правилното им измерване и отчитане от съответното СТИ по
смисъла на Гл. 9 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителните мрежи на *, което от своя страна е функция от техническата му
годност да осигурява точност и достоверност на измерванията. От събраните по делото
доказателства се установява, че процесното СТИ е трифазно и е вписано в публичния
регистър на БИМ за одобрените средства за измерване и подлежи на последваща проверка
на всеки четири години, поради което за процесния период е било метрологично годно. За
същото свидетелстват обстоятелствата свързани с липсата на данни за техническата му
неизправност и че с оглед характеристиките на присъединителните съоръжения на имота на
ответника отчетената електрическа енергия за процесния период реално може да бъде
потребена от него. С оглед гореизложеното се достига до извода, че ищецът в качеството си
на продавач е доказал по несъмнен начин, че реално е доставил в имота на ответника
посочените в процесните фактури количества енергия. Това от своя страна е довело до
възникване на задължение за ответника, съгласно чл. 17 и 26 от Общите условия на*, да
заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурите цената на потребената за имота
електроенергия за процесния период, без да е необходимо предварителното му уведомяване
за размера на плащанията. От гореизложеното се достига до извода, че сумите по фактури с
№********** от 19.06.2020г., №********** от 20.07.2020г. и №********** от 19.08.2020г.
са дължими. Съгласно чл. 38 от горепосочените Общи условия, при неизпълнение на падежа
на фактурите за ответника е възникнало и задължение да заплаща обезщетение за забава в
размер на законната лихва. С оглед липсата на изпълнение в срока на паричното задължение
по счетоводните документи, за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 11.07.2020г. до 17.09.2020г. от
3,33 лв. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало и правото на кредитора да
търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 26.10.2020г.
до окончателното изплащане на задължението. При това положение, претенциите на ищеца
по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно горепосочените вземания, за което е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №2536/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
3
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител и възнаграждение
за вещо лице в общ размер на 725 лв. както и разноските за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2536/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на *, сумите от 268,62 лв. /двеста
шестдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ - главница, представляваща цена на
ползвана електроенергия за периода от 05.05.2020г. до 04.08.2020г., за което са издадени
фактури с №********** от 19.06.2020г., №********** от 20.07.2020г. и №********** от
19.08.2020г. по партида с клиентски *, 3,33 лв. /три лева и тридесет и три стотинки/ - лихва
за забава за периода от 11.07.2020г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.10.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, за които
е издадена заповед за изпълнение №1159 от 24.11.2020г. по частно гражданско дело
№2536/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2536/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2536/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4