Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 3863 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.Ц.Б. против Г.Ф. иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
Ищцата твърди, че на 22.11.2015 г., около 16:40 ч., в
гр.София пострадала при ПТП като пешеходец на пещеходна пътека, докато пресичала
бул.„Ломско Шосе" на кръстовището, образувано от булевард с ул. „Недко
Войвода". Произшествието настъпило по вина на неизвестен водач, който
управлявал неидентифицирано МПС. След катастрофата шофьорът не спрял и не й
оказал помощ, а избягал от местопроизшествието. Ищцата получила следните
телесни повреди: 1/тежка телесна повреда, изразила се в травматични фрактури на
1- ви до 7-ти шийни прешлени, 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, със засягане
целостта на гръбначния мозък и пареза на долните крайници; 2/средна телесна
повреда, изразила се в черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и изпадане в
пълно безсъзнателно състояние до степен комоционна кома за продължителен период
от време; 3/средна телесна повреда, изразила се във фрактура на горните и
долните рамена на пубисна кост вляво и вдясно, причинили болка, дискомфорт и
ограничение на движенията на левия крак за период по-дълъг от 30 дни; 4/средна
телесна повреда, изразила се във фрактура на ацетабулума вдясно, причинила
болка и дискомфорт за период по-дълъг от 30 дни; 5/средна телесна повреда,
изразила се в многофрагментна фрактура на големия и малкия пищял на десния
долен крайник, причинила болка и дискомфорт и ограничение на движенията на
десния долен крайник за повече от 30 дни; 6/хемоторакс с излив на кръв на
гръдната кухина над 1100 мл. вдясно - разстройство на здравето, временно опасно
за живота; 7/средна телесна повреда, изразила се в избиване на 22 зъба -
разстройство на здравето, затрудняващо дъвченето и говоренетр за повече от 30
дни; 8/средна телесна повреда, изразила се в счупване на 6 зъба, представляваща
разстройство на здравето, затрудняващо дъвченето и говоренето за повече от 30
дни; 9/множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло, представляващи разстройство
на здравето, неопасно за живота. Б. била подложена на множество операции и
изследвания, лекувана била многократно в болнични заведения. От деня на катастрофата
до настоящия момент не можела да се придвижва самостоятелно, а единствено с инвалидна
количка, изцяло зависела от грижите на своите близки и от болногледачката си. Ежедневно
с ищцата работел рехабилитатор, който я посещавал в дома й, но все още не можела да
ходи без помощни средства. Продължавала да приема медикаменти за облекчаване
на болките, които изпитвала, както в областта на гръбначния стълб, така и в
долните крайници. Изпитвала постоянно главоболие, замайване, дишането й било
затруднено. Предстояло й извършване на нови оперативни интервенции - на таза,
както и на шийния и торакален отдел на гръбначния стълб. Б. предявила пред ответника
доброволна претенция за изплащане на обезщетение, по която била образувана щета
№ 210389/21.12.2015 г. с първоначално заявен размер от 250 000 лв. Ответникът й
заплатил част от претендираното обезщетение, а именно: 130 000 лв. -
обезщетение за 
неимуществени вреди и 25 698 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Така
изплатеното обезщетение за неимуществени вреди било занижено и не
кореспондирало с претърпените от нея вреди. В началото на м.юни 2016 г. ищцата
посетила дентален специалист за снемане
на зъбен статус и лечение на увредените при катастрофата зъби. Тъй като все още
не можела да седи продължително време на стол, нито да ходи, лечението на
зъбите и възстановяването на дъвкателните
й функции било отложено за по-късен етап, след стабилизиране на състоянието й.
Едва през м.декември 2016 г. състоянието й се подобрило до степен да може да
прекара определено време на зъболекарски стол, като дъвкателните и естетичните
функции на зъбите били възстановени с ортодонтски практики, включващи
изграждане на коронки и мостове. С молба вх. № 24-01-839/15/13.01.2017 г.
ищцата поискала от ответника да й възстановяване разходите за дентално
лечение, но с писмо изх. № 24-01-839/15/19.01.2017г., същият отказал плащане,
поради което за нея възникнало право да предявяви настоящата претенция. С оглед на
изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 125 000
лв., представляващи част от 170 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди
/изменение на иска в съдебно заседание от 22.07.2020г./
,
ведно със законната лихва от 27.05.2016г./датата на частичното плащане/ до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение и сумата от 3 900 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.01.2017 г./датата
на постановения отказ/ до окончателното изплащанена сумата. Претендира
разноски.
Ответникът Г.Ф. оспорва исковете, като поддържа следните възражения: твърди,
че на 23.06.2016 г. заплатил на ищцата,
чрез упълномощен от нея адвокат, пълния размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 130 000 лв., както и всички разходи, направени за лечение, както
следва: на 27.06.2016 г. заплатил 25 697.08 лв. за имуществени вреди, на
05.06.2017 г. - 5 493.07 лв. и още 162.11 лв.; счита, че с така заплатените
суми за неимуществени и имуществени вреди спорът между страните бил уреден
извънсъдебно; твърди, че с исковата молба не се претендирали неимуществени
вреди, които да са различни от вредите, за които вече изплатил обезщетение;
оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между катастрофата и травматичната увреда на зъбите на ищцата; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която в нарушение на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП навлязла по чехли, в тъмната част на денонощието, на
платното за движение, без да се съобрази с разстоянието на приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; оспорва размера на
предявените искове. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т.1 от
КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд по чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на
пътно-транспортното произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да
е
осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи –
деяние(действие или бездействие), противоправност на деянието, реално
претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, вина на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е
извършено на територията на Република България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение,
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представено по делото писмо изх.№ 24-01-839/15/27.05.2016 г. от
Гаранционния фонд до ищцата се установява, че тя е предявила застрахователна претенция пред ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която е било образувана щета №
210389/21.12.2015г. С писмото ответника я е уведомил, че е одобрил изплащане на
обезщетение от 160 965.08 лв., от които 130 000 лв. за неимуществени вреди и 30
965.08 лв. за свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи се в разходи за импланти, оперативно лечение,
медикаменти, консумативи, прегледи, изследвания и медицински транспорт,
съгласно представени от нея фактури и касови бонове.
От писмо изх. № 24-01-839/15/17.01.2017 г. от Гаранционния фонд до ищцата
се установява, че тя е предявила втора застрахователна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по която
е било образувана щета № 210135/20.04.2016г. С писмото ответникът я е уведомил,
че одобрява обезщетение за имуществени вреди от 90.41 лв. за закупени лекарства,
но отказва плащане по фактура №1/12.12.2016г., която е без фискален бон, за
сумата от 3900 лв. за извършени дентални услуги, тъй като епикризата,
лечението, както и непълната разходнооправдателна документация са представени
след изтичане на повече от една година от катастрофата. Посочено е, че в епикризите,
представени непосредствено след пътно-транспортното произшествие, няма отразени
травматични увреди на зъбите. Със същото писмо ответникът е откаазал да
определи по-висок размер на вече изплатеното обезщетение от 130 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди.
Страните не спорят, че ответникът е изплатил на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в рамер на 25 698 лв.
С оглед на извършените извънсъдебни плащания от ответника съдът приема, че
е осъществен съставът на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ до размера на изплатените
обезщетения.
Спорни въпроси по делото са: дали увредите на зъбите на ищцата са в
причиннно -следствена връзка с катастрофата и какъв е размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
От комплексната медицинска медицинската експертиза, изготвена от вещо лице
- неврохирург и вещо лице - съдебен
лекар, се установява, че при
катастрофата ищцата е получила тежка съчетана травма със следните травматични
увреждания: травматичен и хеморагичен шок; фрактура на тазовия пръстен - ляв
ацетабулум, горен и долен клон на пубисна кост вляво и долен клон вдясно;
фрактура на дясна подбедрица; контузия на мозъка - диагнозата е недостатъчно
обоснована, няма представено описание на КТ на главен мозък; разкъсно-контузна
рана на главата в теменната област; фрактура на атласа (първи шиен прешлен);
компресивна фрактура на тялото на Тх10 (десети гръден прешлен); травматична
спондилолистеза (прихлъзване) Тх9-Тх10; контузия на гръдния кош с излив на кръв
в дясното плеврално пространство (хемоторакс). Описаните травматични увреждания
са в причинно-следствена връзка с
пътно-транспортното произшествие. Спрямо ищцата е проведено 50-дневно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, IV Травматологична клиника, за периода 01.01.2016 г. - 12.01.2016 г.
Първоначално пострадалата е била настанена в Централна реанимация, интубирана и
поставена на апаратно дишане. Проведено е било пълноценно и комплексно
реанимационно лечение, при активно проследяване на жизнените и лабораторни
показатели. Шоковото състояние е било овладяно. Извършени са били множество
оперативни интервенции и хирургични процедури: десностранна торакоцентеза с
евакуация на 1100 мл. тъмна кръв; плеврален дренаж; трахеостомия - за нуждите
на продължителната изкуствена белодробна вентилация; окципитоспинодезис
С0-С2-СЗ, посредством титаниева плака, фиксирана към тилната кост,
транспедикуларно към С2 прешлен чрез два полиаксиални титаниеви винта и
трансартикуларно към СЗ прешлен чрез два полиаксиални титаниеви винта с
инструментариум Оазуз; задна стабилизация С5-С7 посредством два титаниеви винта
през маса латералис към С5 и два титаниеви винта през педикулите към С7 -
поради установена фрактура на ставния
израстък и дъгата на С6 вляво; стабилизацио транспедикуларис Тх7, Тх8 - Тх10,Тх11,
осъществено чрез 8 полиаксиални титаниеви винта по стандартна оперативна техника
с инструментариум XIА 2; мануална репозиция и метална остеосинтеза на голямопищялната
кост на дясната подбедрица с интрамедуларен заключващ пирон с „фи“ 10 и дължина
300 мм. Дистално пиронът е бил заключен с два АО винта в динамична позиция. В
последствие лечението е продължило в домашни условия, под наблюдение от личен
лекар, извършвана е била активна рехабилитация. През м.май 2017 г. е било проведено
оперативно лечение в УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, Клиника по ортопедия и травматология.
Извършено е било ендопротезиране на дясната тазобедрена става, поради тежка
посттравматична артроза на ставата със затруднена походка, скъсяване на десен
долен крайник с 2 см., ограничени движения. Проведеното лечение е било напълно
адекватно, с дългогодишна продължителност. Възстановителният период при
черепно-мозъчна травма с характер на мозъчна контузия е продължил до 8-10
месеца. Възстановителният период относно гръбначните травми - шийна и гръдна, е
бил с продължителност 12-18 месеца.
Срокът за възстановяване на фрактурата на таза е бил до 10-12 седмици, на
фрактурата на тибията - 4-5 месеца. Към момента на прегледа експертите са
установили тежък дефицит на активните и пасивни движения в областта на целия
гръбначен стълб на С.Ц.Б. - пълна липса на движения в шийния отдел и силно
ограничени движения в гръдно-поясния отдел. Констатирали са и тежък дефицит на
активните и пасивни движения в дясната тазобедрена става. Към момента на прегледа ищцата е била в
увредено общо състояние. Тя е трудно подвижна самостоятелно, придвижва се с помощно
средство и походката й е нестабилна.
Изпитва постоянни болки в травмираните области. Нарушен е тазово-резервоарният
контрол, принудена е да ползва памперси. Говорът й е с остатъчна дисфония, в
резултат на извършената трахеосотмия, но е разбираем. Самостоятелното й
обслужване в ежедневието е силно затруднено до невъзможно. Ищцата не е
възстановена от получените травми и проведените във връзка с тях оперативни
интервенции. Прогнозата за развитие на здравословното й състояние, относно
пълно възстановяване или значимо подобрение е крайно неблагоприятна. В
приложената по делото медицинска документация няма данни за травматична увреда
на зъбите на пострадалата.
Видно от
заключението на вещото лице В. – лекар по дентална медицина, което съдът
приема, същият е обсъдил представените по делото медицински документи, при
което е констатирал, че ищцата е била прегледана
на 02.06.2016 г. от д-р К., за което е издаден амбулаторен лист. В него са
описани проблеми в зъбния й статус на зъбните корени на следните зъби: 11, 12, 21
и 22 горе и 33, 42 долу, кариес на 26 зъб. На 15.12.2016 г. д-р К. е провел лечение, за
което е издал епикриза. В епикризата са описани следните манипулации: на
горната челюст корените са извадени, останалите три зъба са плобмирани и
облечени с корони. На долната челюст зъби 32 и 33 са лекувани и облечени с
корони. Изработени са подвижни снемаеми протези. Вещото лице по делото е извършило
личен преглед на ищцата, при който е установило, че описаното от д-р К. лечение
действително е било проведено. Експертът заявява, че не може да потвърди, че
горните четири зъби са счупени при катастрофата, поради липса на доказателства.
В УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД няма данни за нараняване на лицево – челюстната област,
което би причинило счупване на зъбите. Няма описани счупени зъби, нито има
рентгенови снимки на тази област . Такива данни липсват и при второто посещение
на ищцата в болница за оперативно реечие. Липсва рентгенова снимка преди
изваждането на корените, която да установи дали зъбите са били живи или
умъртвени. Лечението при д-р К. е започнало шест месеца след катстрофата, което
е достатъчно дълъг период от време.
При така събраните доказателства съдът приема, че травмите,
описани в заключението от комплексната медицинска експертиза са в
причинно-следствена връзка с катастофата, но не и травматичната увреда на
зъбите, за която няма данни в медицинската документация при прегледа на ищцата
непосредствено след произшествието. Липсват медицински документи за нараняване
на лицево – челюстната област, което би могло да причини евентуално счупване на
зъбите при катастрофата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата
към датата на пътно-транспортното произшествие – 59 г., вида и характера на
претърпените телесни повреди – тежка съчетана
травма, която се е проявила с множество травматични увреждания на дясна
подбедрица, ацетабумум и таз, шийни и гръдни прешлени. Съдът отчете
обстоятелството, че лечението на ищцата е било тежко и продължително/през
периода 2015г. – 2017г./ - извършени са
били множество оперативни интервенции и хирургични процедури: десностранна
торакоцентеза с евакуация на 1100 мл. тъмна кръв; плеврален дренаж;
трахеостомия - за нуждите на продължителна изкуствена белодробна вентилация;
окципитоспинодезис С0-С2-СЗ, посредством титаниева плака, фиксирана към тилната
кост, транспедикуларно към С2 прешлен, чрез два полиаксиални титаниеви винта и
трансартикуларно към СЗ прешлен, чрез два полиаксиални титаниеви винта с
инструментариум Оаsуs; задна стабилизация С5-С7
посредством два титаниеви винта през маса латералис към С5 и два титаниеви
винта през педикулите към С7 - поради
установена фрактура на ставния израстък и дъгата на С6 вляво;
стабилизацио транспедикуларис Тх7, Тх8 - Тх10,Тх11, осъществено чрез 8
полиаксиални титаниеви винта по стандартна оперативна техника с инструментариум
XIА 2; мануална репозиция и метална остеосинтеза на голямопищялната кост на
дясната подбедрица с интрамедуларен заключващ пирон с „фи“ 10 и дължина 300 мм.
Дистално пиронът е бил заключен с два АО винта в динамична позиция. През м.май
2017 г. е било проведено оперативно лечение в УМБАЛ „СофияМед“ ЕАД, Клиника по
ортопедия и травматология. Извършено е било ендопротезиране на дясната
тазобедрена става, поради тежка посттравматична артроза на ставата със
затруднена походка, скъсяване на десния долен крайник с 2 см. и ограничени движения. Проведено е било и лечение в домашни условия под наблюдение от
личен лекар, извършвана е била активна рехабилитация. Възстановителният период за
различните травми е с различна продължителност - за черепно-мозъчната травма с
характер на мозъчна контузия - 8-10 месеца, за гръбначните травми - шийна и
гръдна - 12-18 месеца, фрактурата на таза - 10-12 седмици, фрактурата на
тибията - 4-5 месеца. Към момента на прегледа експертите са установили тежък
дефицит на активните и пасивни движения в областта на целия гръбначен стълб на
ищцата - пълна липса на движения в шийния отдел и силно ограничени движения в
гръдно-поясния отдел, тежък дефицит на активните и пасивни движения в дясната
тазобедрена става. Ищцата е в увредено общо състояние. Тя е трудно подвижна
самостоятелно, придвижва се с помощно средство и походката й е нестабилна. Изпитва постоянни
болки в травмираните области. Нарушен е тазово-резервоарният контрол, принудена
е да ползва памперси. Говорът й е с остатъчна дисфония, в резултат на
извършената трахеосотмия, но е разбираем. Според експертите, самостоятелното й
обслужване в ежедневието е силно затруднено до невъзможно. Ищцата не е възстановена
от получените травми. Прогнозата за подобряване на здравословното й състояние е крайно неблагоприятна.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 300 000
лв., колкото е определила и самата ищца./ 130 000 лв. + 170 000 лв./, от които
в настоящото производство претендира част от 125 000 лв.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП навлязла по чехли, в тъмната част
на денонощието, на платното за движение, без да се съобрази с разстоянието на
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Съдът намира възраженията за съпричиняване на вредите за неоснователни,
поради следните съображения:
Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:1.преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства; 2. да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от парапети или
вериги.
Според чл.113, ал.2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените
места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Съгласно чл.114 от ЗДвП, на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена
видимост; 3. да извършват
търговия и услуги на платното за движение.
За установяване на конкретния механизъм на катастрофата по делото е приета
автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.
Видно от основното заключение на автотехническата експертиза експертът е
възприел следния механизъм на настъпване на катастрофата: В гр.София, на
бул.“Ломско шосе“, в района преди Х образно кръстовище, регулирано с вертикална
сигнализация и пешеходна пътека тип „Зебра“ водачът на автомобила се е движел в
посока надлез “Надежда“ в дясната лента за движение. Пешеходката е пресичала
пътното платно отляво надясно, косо спрямо автомобила, като се е отконила
надясно и е излязла извън границите на пешеходната пътека. Автомобилът е ударил
пешеходката с предната челна част, качил я е на предния капак и същата се е
плъзнала до предното челно стъкло, където се е ударила, след което е отхвърлена
напред в ляво, като водачът на автомобила е предприел аварийно спиране, оставил
е на пешеходната пътека успоредни спирачни следи с дължина 3.50 м. След удара
автомобилът е продължил движението си и на около 21 метра от него са изпадали
чехлите на пострадалата, а на 22 метра до 26 метра са изпадали парчета
пластмаса. Според вещото лице, местоударът е по дължината на пътното платно
на 6.60 м. преди пешеходната пътека в дясната лента за движение в посока надлез
„Надежда“. Скоростта на автомобила при удара е била 60 км/час. Опасната зона за
спиране е била 40 метра. Ударът е бил предотвратим за водача на
автомобила. Причина за настъпване на
катастрофата е поведението на водача, който късно е възприел пешеходката като
опасност на пътя.
В допълнително заключение по делото вещото лице е изследвало различни
варианти за настъпване на катастрофата: вариант първи – ако ударът е настъпил
на 10 м. преди пешеходната пътека или на 6.60 м преди пешеходната пътека и
вариант втори – ако ударът е настъпил на пешеходната пътека. Експертът е
изчислил опасната зона за спиране на
автомобила при вариант „сух асфалт“ - 40
м., а при „мокър асфалт“ - 47 м., като при всички варианти е определил скоростта
на движение на автомобила преди катастрофата на 60 км/час. Вещото лице е приело,
че при всички варианти ударът е предотвратим от водача на автомобила. Причина
за настъпване на катастрофата е поведениетона шофьора, който късно е възприел
пешеходката като опасност на пътя. По
отношение на варианта, при който ПТП е настъпило на пешеходната пътека, вещото
лице е посочило, че такъв механизъм теоретично е възможен при силен дъжд,
когато парчета стъкло и пластмаса паднат на около 30 м. от местоудара или върху
пешеходната пътека и вследствие на дъжда са отнесени назад /запад/ от
местоудара. Преместването на парчета стъкла и пластмаса не е възможно от преминаващи
автомобили, защото в такъв случай те биха били отместени напред, а не назад.
В своите показанията св.Б.– син на ищцата, заявява, че в деня на
катастрофата отишъл да вземе майка си от работа. Описва времето като „леко
дъждовно“. Ищцата отишла до аптеката да си вземе лекарство. Преди да пресече пешеходната
пътека се огледала. Спрели били автобуси, тя тръгнала да пресича и се чул силен
шум. Ищцата била блъсната от автомобил, хвръкнала във въздуха, завъртяла се и
паднала почти до казиното. Ударена била от голяма тъмна кола, която се движела
в посока надлез „Надежда“. След удара пострадалата лежала на 20 м. след
пешеходната пътека. Колата се движела с много висока скорост. Ищцата се
намирала на половината на пешеходната пътека, когато я блъснал автомобилът.
От показанията на св.Б. се установява, че има магазин на бул. „Ломско шосе“.
По време на катастрофата бил вътре в магазина. Чул удар, излязъл от магазина и
видял жена, която лежи на пътя, обадил на 112. Самият удар не видял. Жената
лежала точно срещу неговия магазин, който се намирал на около 10 метра от пешеходната пътека в посока към „кръговото надлез „Надежда“. Магазинът се
падал отдясно на пешеходната пътека, когато си с гръб към магазина. Не се
доближил до жената. Тя била на средата между платната. Тогава валял силен дъжд.
На бул. „Ломско шосе“ имало по две ленти във всяка посока, виждали се паркирали
автомобили и пешеходни алеи. На пешеходната пътека имало осветление, но свидетелят
не си спомня дали е било включено.
При така събраните доказателства съдът кредитира заключението на
автотехническата експертиза във варианта, според който ПТП е настъпило на около
10 метра или 6.60 метра преди пешеходната пътека, а не на самата пешеходна
пътека, като катастрофата е реализирана върху мокър асфалт. Този ваирант на
експертизата се подкрепя от показанията на св.Б., който не е заинтересуван от
изхода на делото, за разлика от сина на ищцата. Този вариант се подкрепя и от
обективните следи, открити на мястото на катастрофата – парчета от стъкло и от
пластмаса, и изпадалите чехли на пострадалата. Следва да се посочи, че при всички разработени
от вещото лице варианти, ударът е бил предотвратим за водача на автомобила,
който се е движел със скорост от около 60 км/час, като при мокър асфалт опасната
зона за спиране е била 47 м., а при сух асфлат – 40 м. Вещото лице е
категорично, че единствената причина за настъпване на катастрофата /при всички
разработени варианти/ е поведението на водача на автомобила, който късно е
възприел ищцата като опасност на пътя.
С оглед заключението на вещото лице, съдът приема, че макар пострадалата да
е допуснала нарушение на чл.113 от ЗДвП и да е пресякла пътя на
нерегламентирано място/на около 10 метра преди пешеходна пътека/, по делото не
бе установено, че със своето поведение е допринесла за настъпване на
катастрофата.
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в разходи за дентално лечение:
Предявеният иск е неоснователен.
Поради мотивите, изложени по-горе в решението, с оглед
на заключението на вещото лице по дентална медицина, съдът прие, че по делото
не е установена причинно-следствена връзка между катастрофата и травматичната
увреда на зъбите на ищцата. Непосредствено след произшествието, при прегледа на
пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, няма данни за нараняване на лицево –
челюстната й област, което би причинило счупване на зъбите. Няма описани
счупени зъби, нито има рентгенови снимки на тази област. Липсва рентгенова
снимка преди изваждането на корените, която да установи дали зъбите са били
живи или умъртвени. Лечението при д-р К. е започнало шест месеца след
катстрофата, а това е достатъчно дълъг период от време, според експерта, при
липса на други доказателства, да бъде изключена причинно-следствена връзка
между произшествието и уврежданията по
зъбите.
По претенцията за законна лихва:
На основание чл.288, ал.7 от КЗ /отм./ ответникът дължи законна лихва върху
обезщетението, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за
произнасяне по застрахователната претенция. В конкретния случай
застрахователната претенция за неимуществени вреди е предявена на 21.12.2015 г./дата
на образуване на застрахователна щета 210389/, поради което тримесечният срок
изтича на 21.03.2016 г., т.е законната лихва се дължи от 22.03.2016г. Ищцата
претендира заплащане на законна лихва от по-късна дата – 27.05.2016г., поради
което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5785.47 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 16.64 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Д. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 3 983.70 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на С.Ц.Б., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
партер, на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, сумата от 125 000 лв., представляваща част от 170 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от тежка съчетана травма със следните травматични увреждания: травматичен и хеморагичен шок;
фрактура на тазовия пръстен - ляв ацетабулум, горен и долен клон на пубисна
кост вляво и долен клон вдясно; фрактура на дясна подбедрица; контузия на
мозъка - диагнозата е недостатъчно обоснована, няма представено описание на КТ
на главен мозък; разкъсно-контузна рана на главата в теменната област; фрактура
на атласа (първи шиен прешлен); компресивна фрактура на тялото на Тх10 (десети
гръден прешлен); травматична спондилолистеза (прихлъзване) Тх9-Тх10; контузия
на гръдния кош с излив на кръв в дясното плеврално пространство (хемоторакс),
причинени в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.11.2015 г. по вина на
неизвестен водач, управлявал неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно
със законната лихва, считано от 27.05.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на С.Ц.Б. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5785.47 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Ц.Б. да заплати на Г.Ф., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 16.64 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на адвокат Й.
Г.Д.,*** с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „******, партер, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3
983.70 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: