№ 10492
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Ст. Т.
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от М. Ст. Т. Гражданско дело № 20241110171191
по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Д,.
Ищецът твърди, че с полица № 0,4 от 28.10.2022г., „Д,С“ на лек
автомобил марка/модел „Волво С 60“, с ДК № СВ , ТС, собственост на „М,Д,
със срок на действие от 31.10.2022г. до 30.10.2023г., при уговорено покритие
„Пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата
застраховка. На 18.07.2023г., около 07:00 часа, на кръстовището на ул. „Чукар“
и ул. „Панорамен път“ в гр. София, е било реализирано ПТП между
застрахованото МПС, управлявано от В. Н. Н. и лек автомобил „Ситроен
Берлинго“, с ДК № СВ , КК, управляван от Д. С. З.. Посочва, че лек автомобил
марка/модел „Волво С 60“ е бил в спряло състояние на знак „Стоп“, намиращ
се на ул. „Чукар“, и чийто водач изчаквал възможност да предприеме десен
завой по ул. „Панорамен път“, при което е бил ударен от л.а. „Ситроен
Берлинго“, който при движението си по ул. „Панорамен път“, поради
наличието на завой, се изнесъл прекалено вдясно и при преминаването си
закачил със задната си дясна част застрахованото МПС в неговата предна част.
В резултат от сблъсъка са били нанесени увреждания по облицовка на предна
броня, цялата долна решетка на предна броня и средна горна решетка на
предна броня на л.а. „Волво С 60“, с ДК № СВ , ТС. След настъпване на
застрахователното събитие, в „Дженерали Застраховане” АД е било подадено
искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е
образувана ликвидационна преписка по щета № 2,. Ремонтът на автомобила е
бил възложен на автосервиз „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД в гр. София. Твърди, че
разходите по възстановяването на увредените елементи възлизали в размер на
2452,72 лв., като тази сума е била изплатена от „Д,Д с преводно нареждане №
1
96,J на 18.09.2023г., в полза на сервиза, извършил ремонта. Посочва, че в хода
на обработване на преписката са реализирани 30,00 лв. ликвидационни
разноски от дружеството. Твърди, че Д. С. З. е нарушил чл. 20 от Закона за
движението по пътищата. Сочи, че между „ЗЕАД „Б,“ ЕАД и собственика на
МПС „Ситроен Берлинго“, с ДК № СВ , КК, управлявано от виновния водач, е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с период на покритие - от 17.05.2023 г. до 16.05.2024г. С
писмо с изх. № ********* от 19.02.2024г., ответникът е бил поканен да
възстанови сумата от 2482,72 лв., представляваща сбор от изплатеното
обезщетение в размер на 2452,72 лв. и 30,00 лв. начислени разноски, като му
била предоставена цялата ликвидационна преписка по щета № 2, в оригинал.
Същата била получена от ответното дружество на 20.02.2024г., но на
01.03.2024 г. ответникът изпратил отговор, с който уведомил, че отказва да
извърши плащане. Твърди, че ответникът дължи и лихва за забава за периода
от 01.03.2024г. 29.11.2024 г. в размер на 257,97 лв. С оглед гореизложеното
моли съдът да осъди ответното дружество да заплати сумата от 1000,00 лева,
представляваща частичен иск от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по преписка № 2, в размер на 2482,72 лв., ведно със законната
лихва върху посочената сума, начислена за периода от датата на исковата
молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 103,91 лв.,
представляваща частичен иск от цялото вземане за мораторна лихва в размер
на 257,97 лв., начислена за периода от 01.03.2024г. до датата на депозиране на
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП, както и вината на водача на автомобил „Ситроен Берлинго”
с рег. № СВ,КК. Счита, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на
застрахования при ищеца лек автомобил. Твърди, че не е налице причинно-
следствена връзка между твърдяното пътнотранспортно произшествие и
вредите, които претендира ищцовото дружество. Оспорва стойността на
причинените вреди, тъй като изплатеното от „Д,Д обезщетение значително
надвишавало действително претърпените вреди. Оспорва и исковата
претенция относно заплащане на ликвидационни разноски, като счита същата
за завишена. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Правна квалификация:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
2
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което
да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на
ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже,
че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главното
задължение, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период.
По основателността на иска:
1.По делото не се спори, че твърдяните в исковата молба
застрахователни правоотношения са били налице:
С полица № 0,4 от 28.10.2022г., „Д,С“ на лек автомобил марка/модел
„Волво С 60“, с ДК № СВ , ТС, собственост на „М,Д, със срок на действие от
31.10.2022г. до 30.10.2023г., при уговорено покритие „Пълно каско” на
рисковете.
Между „ЗЕАД „Б,“ ЕАД и собственика на МПС „Ситроен Берлинго“, с
ДК № СВ , КК, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с период на покритие - от 17.05.2023 г. до
16.05.2024г.
2.По делото се установява, че механизма на ПТП-то е следния:
На 18.07.2023 г., около 07:00 ч. в гр. София, лекотоварен автомобил
“Ситроен Берлинго”, рег. № СВ,КК, се движи по ул. Панорамен път, с посока
към гр. Перник и скорост в порядъка на 30км/ч. В същото време и посока от
дясно наляво, от ул. “Чукар” водачът на л.а. “Волво С60”, рег. № СВ,ТС,
предприема навлизане по “Панорамен път”, без да спре на знак СТОП,
вследствие на което траекториите на двете превозни средства се пресичат и
настъпва удар между тях.
Съдът възприема изводите на вещото лице по допълнителната САТЕ,
изготвена след разпит на свидетеля Д. З., чиито показания съдът намира за
достоверни в цялост. Съдът не дава вяра на показанията на св. В. Н., в частта
им в която е изложено, че той е спрял на знака “СТОП” и бе бил ударен, тъй
като те не съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число и допълнителната САТЕ. Видно от изложеното от
вещото лице при приемането на допълнителната САТЕ, от характера на
щетите по л.а. “Волво” може да се заключи, че същия е бил в движение. Ако
водачът на л.а. “Волво” бе спрял на знак “СТОП” то тези щети нямаше да
бъдат нанесени. Съдът не намира първоначалната САТЕ за правилна и затова
3
не основава изводите на същата.
По делото се установява, че л.а. “Ситроен” е бил с щети в задната част
(протокол за ПТП -л. 17), а л.а. “Волво” в предната си, според съда ако л.а.
“Ситроен” бе ударил стоящия на знак “СТОП” л.а. “Волво”, първият щеше да
има щети не в задната си част, както в настоящия случай, а в предната си част.
Макар двустранният констативен протокол да не ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на
участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при
предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в
ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен
ход - арг. чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП), то отразеното в него за щетите на автомобилите в случая се
потвърждава и от останалите доказателства, вкл. и от заключението по
Доп.САТЕ, прието без възражения от страните.
3. В случая водача на л.а. “Волво” е нарушил чл. 47 от Закона за
движение по пътищата, според който водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство, както и чл. 46, ал. 2 от ПРАВИЛНИК ЗА
ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА, според
който Пътен знак Б2 (пътен знак “СТОП”) указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство.
4. Следователно вина за настъпване на ПТП-то има водачът на л.а.
“Волво”, който не е спрял на знак “СТОП” и не е пропуснал движещия се с
предимство л.а. “Ситроен”.
Поради горните съображения иска се явява неоснователен и трябва да
се отхвърли.
5. Право на разноски има само ответника, същия претендира: 200 лв.
депозит САТЕ; 200 лв. депозит за доп. САТЕ, 50.00 лв. депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д,6, осъдителен иск с правна квалификация
чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати
4
сумата от 1000,00 лева, представляваща частичен иск от целия размер на
вземането- 2482,72 лв., която сума е регресно вземане на ищеца за изплатеното
от него застрахователно обезщетение по преписка № 2,, за щети по лек
автомобил “Волво С 60“, с ДК № СВ , ТС, ведно със законната лихва върху
посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането; както и сумата от 103,91 лв.,
представляваща частичен иск от цялото вземане за мораторна лихва в размер
на 257,97 лв., начислена за периода от 01.03.2024г. до датата на депозиране на
исковата молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д,6, разноски по делото в
общ размер от 550,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5