РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                  Година 2019                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На двадесет и шести септември          Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 2475по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Й.И. против Наказателно Постановление  № 19-0819-001401/ 22.04.2019г. на Началника на сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на  И.Й.И. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание члр. 179 ал.2 от ЗДП и в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но чрез процесуален представител поддържа жалбата.    

           Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 24.03.2019г. в гр.Варна на бул. Осми приморски полк жалбоподателя управлявал л.а с ДК№В 8195РТ  и поради движение с несъобразена скорост блъска спрелия пред него лек автомобил.  Водачът отказва да бъде извършена изпробван за алкохол с алкотест дрегер и отказва мед. изследванеза установяване на наличие на алкохор в кръвта.

        Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            Съдът кредитира показанията на свид. П. и свид. Т. като безпротиворечиви и логични. Съдът не кредитира показанията на сви. Харасимов и свид.Трендафилов като противоречиви.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в сдектор ПП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

          Правилно АНО е приложил материалния закон след като е констатирал нарушението по чл. 20 ал.2  от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.2 от ЗДП е наложил наказание. Видно разпоредбата на чл.20 ал.2  от ЗДП водачът на ППС е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази с релефа на пътя и да се движи със скорост съобразена с това обстоятелство. В конкретния случай жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения и е станал причина за ПТП, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени. Правилно е била определена и санкционната норма. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно наказан. Извършването на нарушението се потвърждава с помощта на събраните гласни доказателства- показанията на свид. П. и свид. Т..

 

      Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Жалбоподателят е отказал на служителите на КАТ да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и не е дал кръв за химичен анализ. Следвало е жалбоподателя да изпълни задълженията които му вменява ЗДП и да позволи да бъде изпробван за наркотични вещества от контролните органи. Същият е извършил нарушение с факта, че е отказал да бъде изпробван. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни.

        Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила. Съдът намира същите за защитна теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност. Видно от показанията на двама свидетели-Д. П. и Р. Т. очевидци и напълно незаинтересовани, именно жалбоподателя е управлявал автомобила си на процесната дата и действията му са били възприети лично от тях. Двамата свидетели твърдят, че жалбоподателя е седял на шоф. седалка при причиняване на ПТП. Същите след възникналото ПТП са проследили автомобила на жалбоподателя и не са го губили от поглед. Позвънили са на телефон 112 и след като жалбоподателя е спрял са отишли при него. Свид. П. твърди, че е изкарал жалбоподателя от автомобила. Същият е седял на шоф. седалка и е бил във видимо нетрезво състояние Съдът не кредитира показанията на доведените  от жалбоподателя свидетели-Д. Трендафилов и Н. Харасимов. Показанията им са противоречиви и несъотвестват на фактическата обстановка установена с помощта на другите събрани писмени и гласни доказателства.

         Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

          Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган  се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                              Р  Е Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 19-0819-001401/ 22.04.2019г. на Началника на сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на  И.Й.И. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание члр. 179 ал.2 от ЗДП и в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 от ЗДП.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: