Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Добрич, 29.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 519 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л.К.П. ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник – адв. Д.Ж. - ДАК, срещу Наказателно постановление № ***г. от Началника Група към ОД на МВР гр. Д*, Първо РУ на МВР – Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като навежда доводи, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната, също така в АУАН е описано, че нарушението е извършено на 21.03.2019 г., а в НП – на 25.03.2019 г., както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез процесуалния си представител като изцяло поддържа жалбата, като в пренията се излагат още доводи за допуснати съществени нарушения, доколкото НП е издадено преди да е изтекъл тридневния срок за възражения, предоставен на нарушителя при съставяне на АУАН.

Въззиваемата страна редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и изразеното лично от него становище в съдебно заседание, намира за установено следното от фактическа страна:

На *** г. св. М.К.И. и В.Й.Г. - служители на Първо РУ на МВР-Добрич, изпълнявали служебните си задължения - да следят за спазването правилата на ЗДвП от преминаващите по бул. „25-ти септември” в гр. Добрич моторни превозни средства. За целта свидетелите се намирали в района на товарна гара „Север” и спирали за рутинна проверка със стоп –палка преминаващите по пътя превозни средства.

Около *** часа свидетелите забелязали отдалече движещ се към тях лек автомобил - марка „*”, с рег. № *** и решили да го спрат за проверка. Св. И. излязъл на платното със стоп палката, като в същия момент към него се приближавал както горепосоченият автомобил, така и още най-малко два автомобила пред него. За целта св. И. подал сигнал със стоп-палка за спиране в посока на приближаващите го автомобили с намерението да спре автомобила марка „Сеат”. Вместо да спре плавно най-вдясно по платното за движение, водачът на автомобила „Сеат Леон” преминал в крайната лява пътна лента /в случая това била трета лента, предвидена за обратен завой/, след което преминал с висока скорост покрай св. И., изпреварвайки намиращите се пред него други два автомобила. Полицейските служители предприели незабавни действия по застигането му, като подали сигнал до ОДЧ на Първо РУ на МВР - Добрич за съдействие и спиране на нарушителя от други патрулни автомобила в района. След известно разстояние и по-конкретно в района на бившия обувен завод „Добрич” полицаите изпуснали от поглед преследвания от тях автомобил.

След извършена нарочна проверка в АИС на СПП – КАТ била установена самоличността на водача Л.К.П., който бил и собственик на описания горе автомобил „**”.

След установяване на нарушението, жалбоподателят бил поканен да се яви в първо РУ на МВР - Добрич на ** г., когато св. И. в присъствието на жалбоподателя и на св. Г. и св. П. образувал процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН № **, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение за това, че на ** г. около ** ч. в гр. Добрич при движение по бул. „***” в района на гара Север в посока центъра на града управлява л. а. марка „**” с рег. № ***, негова собственост, като при подаден сигнал от контролен орган за спиране, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение и не изпълнява неговите указания. При връчване на АУАН жалбоподателят е дал обяснения, че пред него е имало друг автомобил, видял е, че се подава стоп-палка, но не е разбрал дали е за него.

            На *** г. въз основа на АУАН и в нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, т. е. преди да е изтекъл законоустановения 3-дневен срок за възражения, наказващият орган е издал поднадзорното НП № ***, в което е приел, че описаното в АУАН деяние е било извършено на 25.03.2019 г. и е квалифицирал същото като нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

            В законоустановения преклузивен срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, доколкото същата се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, както и от събраните писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствения материал по надлежния ред.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните правни изводи:

На първа място, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивната разпоредба на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно този текст от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Без съмнение, че с цитираната разпоредба законодателят цели да се предостави правна възможност на уличеното като нарушител лице, да направи допълнителни възражения по АУАН в тридневен срок от подписването му, като по този начин да може да се защити и развие своята защитна теза в този начален етап от административно-наказателното производство.

Нормата по правната си природа е императивна и въвежда една допълнителна възможност за защита на привлечения към отговорност нарушител, освен правото му да възрази към момента на съставяне на акта. Видно от представените доказателства по делото АУАН с *** е съставен и подписан от нарушителя на *** год., като в този случай тридневният срок за писмени възражения изтича на ** г.

Издаването на наказателното постановление от наказващия орган на тази дата - *** г., т.е. преди изтичане на законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на уличеното като нарушител лице, поради което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП / изцяло в тази насока е и константната практика на административните съдилища в страната.

Без значение е обстоятелството, че при съставяне на АУАН и неговото предявяване е била предоставена възможност на нарушителя да изложи възраженията си срещу АУАН и той е сторил това. Настоящият съдебен състав намира, че привлеченият към отговорност нарушител е бил ограничен в регламентирания тридневен срок по закон да депозира допълнително писмено възражение, което да гарантира в пълен обем правото му на защита, в съответствие с процесуалните изисквания, заложени със силата на императива с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Соченото съществено процесуално нарушение е ограничило правото на защита на привлечения към отговорност субект и съобразно константната практика на ВАС и адм. съдилища съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, без дори да се разглежда спора по същество.

На следващо място, съдът констатира и друго допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неговата незаконосъобразност, тъй като в НП са въведени други фактически обстоятелства, различни от тези, посочени в АУАН, относно датата на деяниeтo, а именно - в НП е посочено, че жалбоподателят е осъществил деянието на *** г., а в АУАН - на ** г. Административно-наказващият орган не разполага с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното НП, непосочени в АУАН, тъй като това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в АУАН и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Не би могло да се приеме, че административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в НП няма изложени мотиви за това. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на извършване се явява съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт, респективно наказателно постановление.

Във връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон може да се отбележи още,че поначало административно-наказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. Изискването за съдържание на наказателното с всички негови реквизити е една от гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. В този смисъл, в НП трябва да съществува пълно единство между посочените като нарушени законови норми и словестното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Ето защо, съдът намира за основателни претенциите на защитата в насока, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон не могат да бъдат санирани и преодолени с последващи изявления в хода на процеса.

Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата нормативно закрепя следното задължение на водачите: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.”

Видно от приобщените по делото доказателства, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че подаденият от контролните органи в лицето на св. И. сигнал за спиране на водача П. е бил ясен за него, доколкото се установи, че точно в момента на подаване на сигнала на платното за движение на МПС са се намирали общо три МПС, като управляваното от П. е било зад първия ред автомобили. Действително, в такъв момент правилното поведение на водача е да намали скоростта си на движение, да разбере за него ли се отнася сигналът на контролните органи и едва след това да продължи движението си. Когато вместо това водачът П. е заобиколил другите автомобили и не е намалил скоростта си на движение, то той не се е съобразил с пътната обстановка, но това му поведение не е достатъчно да му се вмени нарушението по чл. 103 от ЗДвП, за което се изисква водачът съзнателно да не спре на подаден за него ясен и недвусмислен сигнал за спиране. В този смисъл съдът отделно от констатираните процесуални нарушения намира, че вмененото на П. нарушение се явява недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което и на това основание НП подлежи на отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от Началника Група към ОД на МВР гр. Добрич, Първо РУ на МВР – Добрич, с което на Л.К.П. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                   /Галя Митева/