РЕШЕНИЕ
№ 260010 /21.03.2022
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на
двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Милуш Цветанов гр. д. номер 1147 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Е.А.Г.
искова молба срещу Т.М.Г., като съвместява разглеждането на брачен иск - по
чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК - за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, и спорна съдебна администрация – по чл.127, ал.2 от СК, и чл.127а, ал.2 от СК вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД, приложима в случаите, когато родителите не
могат да постигнат споразумение съответно - при спор относно родителските
права, лични отношения и издръжка на децата си; и при спор относно пътуване на децата в чужбина и издаване на
необходимите документи за това.
Твърденията на ищеца са, че с
ответницата отначало живеели на семейни начала, като съответно през 2010 и
2014г. (без брак) в Испания се родили
двамата им сина – А.и М.. На 09.08.2016г. родителите сключили граждански брак,
но през месец септември 2017г. ответницата безпричинно напуснала жилището им в
гр. Бордо – Франция, дезинтересирала се от грижите и отговорностите за децата и
заживяла с друг мъж в Германия. С тези мотиви се претендира прекратяване брака
между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответницата, определяне на местоживеенето на двете момчета при бащата и
предоставяне на упражняването на родителските права върху тях на него - при
подходящ режим на лични контакти с майка им, осъждането й да заплаща месечна
издръжка - 300лв. за А.и 200лв. за М., считано от 29.08.2018г., както и предоставяне
ползването на семейните жилища на съпрузите в Испания и в гр. Пещера – на ищеца.
Първоначално предявен е и иск по чл. 149 от СК, от който ищецът се е отказал в
хода на процеса. Претендира се също даването на заместващо съгласието на
майката разрешение от съда - за период до навършване на пълнолетие двете деца да могат
да пътуват до Франция, и останалите страни от Европейския съюз и обратно, като
им бъдат издавани необходимите лични документи за това. Претендират се и направените
съдебни разноски.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва да е единствено виновна за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, при съображения, че повод за конфликтите
между съпрузите е било, че родителите на ищеца са прибирали изработените от
семейството пари, а той е имал извънбрачна връзка. Претендира на нея да бъде
възложено упражняването на родителските права върху двете момчета, или поне
върху по-малкото, като отрича да се е дезинтересирала от децата, твърдейки, че
опитите й да разговаря с тях по телефона били възпрепятствани от майката на
ищеца. Оспорва искания от ищеца размер на издръжките за децата и претендира
по-широк режим на лични отношения с тях, от посочения в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено на 20.08.2018г. от Община Пещера въз основа на акт за
сключен граждански брак №0085/09.08.2016г., се установява, че страните по
делото са сключили граждански брак на 09.08.2016г., като преди това съпругата е
била с фамилно име Л., а след брака е приела фамилията на мъжа си.
От приложените заверени копия от
Удостоверение за раждане на А.Л., издадено въз основа на акт за раждане № 0032/16.07.2012г.
от Община Пещера (л.42), Съдебно решение № 12/2019г. от 06.02.2019г. на
първоинстанционен съд номер 4 – Ел Ехидо, Испания, (л.78) и Удостоверение за
раждане на М. Е. Г., издадено въз основа на акт за раждане № 0018/19.05.2016г.
от Община Пещера (л.7) се установява, че страните по делото са родители на две
родени преди брака им малолетни деца – А.Г. Л. и М. Е. Г..
От приложеното заверено копие от
преведен Акт за раждане рег. № Г173/2019, издаден на 29.03.2019г. от служба по
гражданско състояние – Дуисбург-Норд, Германия (л.99) се установява, че
страните по делото са родители на роденото през време на брака им малолетно
дете – Л. Е.а Г..
От представеното в превод на
български Удостоверение за присъствие (л.85), издадено от Директор на начално
училище „Кондорсе“ в Бордо, Франция се установява, че през
септември 2018г. детето А.Л. е записано в първи клас на учебното заведение и
редовно посещава часовете. От представеното в превод на български Удостоверение
за записване (л.91), издадено от директор на държавна детска градина „Жозефин“
– Бордо, Франция се установява, че детето М. Г. е било записано в учебното
заведение през учебната 2018-2019г.
От представените преведени фиш за
заплата за месец септември 2018г. (л.54) и допълнително споразумение към трудов
договор от 01.02.2018г. (л.57) се установява, че Е.А.Г. е работил съответния
месец на постоянен трудов договор при основана заплата от 1626,66 евро.
От гласните доказателства
се установява, че според водените от ищеца свидетели –
А.Петров Г. (негов баща) и Е. Петров Г. (негов чичо) – страните са живели
добре, но след като се преместили във Франция ответницата внезапно си тръгнала,
като се обадила да съобщи, че си има нов мъж, с когото живее в Германия; а след
раздялата и до момента за двете момчета – А.и М., се грижи баща им Е.А.Г. и неговите родители, в гр.
Бордо, където децата учат. Според показанията на водената от страна на ответницата
свидетелка –Т. Найденова Стаменова (нейна леля)– причината Т.Г. да си тръгне от
мъжа си бил тормоз от страна на неговите родителите, които, особено след
любовна авантюра между другият им син и нейната сестра, забранявали на
ответницата да контактува с роднините си и те да виждат двете момчета. От
показанията на Трайчо Василев Георгиев става ясно, че след раздялата на
съпрузите ответницата е заживяла и към момента живее в Германия с неговия
братовчед, от когото е родила ново дете.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до следните правни изводи:
Предявеният иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК предпоставя (на осн. чл. 322,
ал.2, изр. второ от ГПК), произнасяне и
по въпросите, свързани с предоставяне упражняването на родителските права,
определяне на режим на лични отношения и издръжка за ненавършилите пълнолетие
деца „от брака“ (арг. от чл. 59, ал.1 и
ал. 2 от СК). В тази връзка следва да се посочи, че
по силата на презумпцията за бащинство (чл. 61, ал.1 от СК) единственото, към
момента, родено от брака на страните дете е Л. Е.а Г., но по отношение на въпросите свързани с родителската
отговорност спрямо това дете съдът се е произнесъл с влязло в сила
прекратително определение – поради липса на международна компетентност по
правилата на Регламент/ЕО/ № 2201/2003г.
Въпреки че по делото не
съществува спор между страните относно обстоятелството, че бракът им е дълбоко
и непоправимо разстроен, последното обстоятелство подлежи на доказване,
доколкото разпоредбата на чл. 324 ГПК не допуска постановяването на решение при
признание на иска.
В аспекта на направеното от ищеца
искане (по чл. 49, ал.3 от СК) за произнасяне относно вина за такова
разстройство – съгласно доклада по делото, всяка от тях следва да докаже твърдените
от нея провинения на другата. Релевантни в тази връзка доказателства
представляват показанията на свидетелите – А.Петров Г. и Е.
Петров Г. (баща и чичо на ищеца), Т. Найденова Стаменова (леля на ответницата) и Трайчо
Василев Георгиев (братовчед на настоящия партньор на ответницата), при преценка
на които настоящият състав съобразява разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Единствената установена по делото
(чрез свидетелските показания на Т. Найденова Стаменова) причина за раздялата
на съпрузите е неразбирателството на ответницата с родителите на ищеца. При
това положение следва да се приеме, че брачно провинение от страна и на двамата
е, че не са положили дължимите в името на семейството им усилия да обсъдят
проблемите и направят взаимно нужните компромиси за запазване на брака си. След
като времето за това е било пропуснато – нито в застъпване на ищеца на страната
на рода му и агресивното претендиране на децата, нито в правото на ответницата
след раздялата да продължи напред с друг партньор може да се търси вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Липсата на своевременно
проявено взаимно разбиране и солидарност между съпрузите е довела до тяхното
отчуждаване и е подрило устоите на брачния им съюз. Прекъсната е духовната
връзка на взаимност, любов, доверие и разбирателство помежду им, присъща за
едно здраво семейство. Липсват отношения на близост и взаимопомощ. Никой от
съпрузите не споделя живота на другия и двамата не полагат общи грижи за
благополучието на семейството. Това се е отразило пагубно върху брачната им
връзка и я е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от
следващото се от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да
бъде преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия
за това. В този смисъл нежеланото от всеки от тях продължаване на брачният им
съюз не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото, нито
за децата им. Ето защо съдът счита, че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство - по вина и на двамата
съпрузи.
По претенцията по
чл. 127, ал.2 от СК - Доколкото по делото се установява трайна фактическа
раздяла между родителите, а между тях не е постигнато съгласие или утвърдено от
съд споразумение по комплекса от въпроси, включен в разпоредбата на чл. 127,
ал.1 от СК (касаеща родените извън брака деца) – сезираният съд служебно следва да предостави
упражняването на родителските права (полагането на непосредствените ежедневни
грижи, възпитание, надзор и пр. – чл. 125 от СК) само на единия родител, при
когото (по общо правило – чл. 126 от СК) следва да определи и местоживеенето на
детето, като определи режим на лични отношения (контакти) с другия родител и
осъди последния да заплаща припадащата му се част от издръжката на детето (тъй
като той не полага непосредствените грижи за него и не го издържа
непосредствено – чл. 143 от СК)
(така – Решение № 30 от 01.02.2019
г. по гр. дело № 3060/2018 г., IV г.о. на
ВКС)
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал.4 от СК критерият за предоставянето от съда на
родителските права, определяне мерките относно упражняването им, режимът на
личните отношения между децата и родителите и издръжка е интересът на децата.
По смисъла на същата разпоредба и дадените в Постановление № 1 от 12.11.1974г.
на Пленума на ВС разяснения – обстоятелствата, с оглед които се преценява
по-добрият интерес на децата включват: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съобразно
тези законово предвидени критерии съдът намира следното: В конкретния случай не
се установява някой от родителите да има по-добри възпитателски качества от другия, нито да е обгрижвал по-всеотдайно децата преди раздялата. Що се отнася до отношението към децата – съдът не
кредитира безрезервно твърдението на бащата на ищеца, че ответницата му е
заявила да си ги взима – като добър баща, но следва да се съобрази
обстоятелството че за периода след раздялата няма данни и твърдения тя да е
проявявала желание да ги види или да им е изпращала нещо. Показателни за желанието на всеки от родителите да му бъде присъдено
упражняването на родителските права, са претенциите по делото и на двете страни
в тази насока, но следва да се има предвид и водещата инициативност на баща. С
оглед фактически установилото се положение – че децата живеят последните 4
години с баща си, а майка им е в друга държава – не би било обективно да се
правят решаващи изводи относно привързаността
им към родителите. Обстоятелствата, че и двете деца са от мъжки пол, и вече съответно на 7 и 11 години (отдавна са преминали
най-ранната възраст, в която са били зависимо основно от майчино обгрижване)
сочат на по-добра пригодност на родителя - бащата при формирането на социални
поведенчески модели. От разпитите на свидетелите по делото се установява още, че бащата има възможността и реално е подпомаган от трети лица
– близки (своите родители) при отглеждането на синовете си. Що се
касае до най-подходящия за тях социален
кръг – няма как да се приеме, че новото семейство на майката в друга
държава (с различен език), където тя живее само с новия си непознат за тях
партньор и последно роденото си дете, биха били подходяща среда за тях. По
критерия материални възможности на
родителите – от показанията на свидетеля А.Петров Г. се установява, че бащата
работи на постоянен трудов договор, като от приложения фиш за заплата от
работата му в Испания може да се направи извод, че професията му позволява
достатъчни доходи за обезпечаване битовите нужди на синовете му. Във връзка с
този критерий е уместно да се отбележи и че данни за финансовите
и битови условия могат да бъдат събрани с всички доказателствени средства,
а липсата на социален доклад относно битовите
и финансови условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето, не
е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, доколкото по
делото са събрани доказателства за тези обстоятелства. (в този смисъл - решение № 332 от 19.05.2014 г. по гр.
д. № 3697/2013 г. IV г.
о.; решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр.
д. № 4984/2014 г. IV г.
о.; решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр.
д. № 214/2012 г. IV г.
о. ВКС и решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 711/2015 г., IV г.
о. ВКС). Същевременно майката не е ангажирала
доказателства да е трудово ангажирана, а данните за новородено дете сочат в
обратен смисъл. Изложеното е поредна индикация за по-добрата за момента родителска
годност на Е.А.Г.,
гарантираща интересите на децата. Не на последно място – константна е оправданата
с безспорни аргументи за по-добро социално и психо-емоционално развитие принципна
съдебна практика да не се разделят децата.
С
оглед изложеното следва да се приеме, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетните А.Г. Л. и М. Е. Г. следва да бъде предоставено на бащата, при който да бъде
определено и местоживеенето на момчетата, а за майката да се определи режим на
лични отношения с тях и издръжка, която да заплаща на всяко.
При определянето на режима на
лични отношения съдът не е обвързан от искането на страните, а отново се води единствено от интереса на детето (така – Решени № 525 от 29.06.2010г. по гр. д. №
1325/2009г. III г.о.
на ВКС), като режимът
подлежи на промяна при промяна на обстоятелствата. Фактическото положение
– че майката живее в друга държава не следва да се отразява на принципната й
възможност да контактува достатъчно редовно със синовете си. Този режим е нейно
право, а не законово задължение, и се определя с оглед интересите на децата, а
не с оглед субективните желания или практически неудобства на родителя. Ето
защо, предвид възрастта на децата и неоспоримата им полза от пълноценно
общуване и с двамата им родители настоящият състав намира за подходя следния режим
на лични отношения с майката: по време на Великденските празници - през всяка
нечетна година - от 09,30 на Разпети петък до 18,30 часа на първия понеделник
след Великден; по време на Коледните празници - през всяка четна година – от
09,30 часа на 24.12. до 18,30 часа на 25.12.; по време на Новогодишните
празници – от 09,30 часа на 30.12. през всяка нечетна година до 18,30 часа на
01.01. на следващата; през лятото - 30 дни – когато бащата не ползва платен
годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Що се отнася до нуждите на децата - съдът приема, че основните
присъщите за възрастта на всяко от двете са тези от храна, облекло,
образование, социален живот. С оглед възможностите на майката да заплаща
издръжка обаче, следва да се съобрази установеното по делото – че към момента
тя полага грижи и за друго дете. Предвид изложеното - подходящ с оглед
въведените от закона критерии се явява размер на издръжка, която майката следва
да заплаща за сина си А.Г. Л. – 200 лв., а за сина си М. Е. Г. – 180 лв.
Във връзка с произтичащото от
разпоредбата на чл. чл. 322, ал.2 от ГПК задължение на съда да разгледа и въпросите относно
ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име –
Съгласно разпоредбата на § 1. От СК – „Семейно жилище“ по смисъла на този
кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. От твърденията по делото става ясно, че такива
жилища семейството е имало първо в Испания, последно - във Франция, а явно за
такова се сочи и жилището на адреса на ищеца в гр. Пещера. При тези
обстоятелства и предвид предоставянето на упражняването на родителските права
на бащата – на основание чл. 56, ал.1 от СК - на него следва да се предостави и
ползването на семейните жилища, които е заявил – в Испания и в гр. Пещера – на
адреса му. Няма претенции за заплащане на издръжки между съпрузите, които са в
работоспособна възраст – ето защо такива не следва да се присъждат. Потношение на фамилното име на
ответницата - доколкото в случая не е налице изрично искане от нейна страна за
промяна на брачното й фамилно име, и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да
постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име Г..
Относно
претенцията по чл. 127а, ал.2 от СК - да бъде заместено съгласието на
майката, посредством разрешаване синовете й да пътуват в чужбина и да им се
издадат необходимите документи за това, съдът намира следното: Според
изложеното по т.1 от Тълкувателно решение
№ 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС ОСГК от първостепенно значение при
произнасяне по такава претенция е най-добрият интерес на децата. Този интерес
неизменно е свързан с отглеждането на децата в сигурна и безопасна среда, от
родителите. Доколкото по делото се установява, че към момента двете малолетни
момчета имат обичайно местопребиваване (по смисъла на чл. 48, ал.7 от КМЧП) във
Франция, където живеят с баща си и са записани в учебни заведения – то в техен
интерес е продължаването на образованието им там и прекарването на повечето от
времето им под родителския надзор на бащата. Ето защо следва да им се осигури
възможност – в случай, че се прибират в България – да могат да се връщат на
мястото, където практически живеят в момента. В този смисъл разрешението да
пътуват до Франция (държава от Европейския съюз с добър жизнен стандарт и ниво
на безопасност), а и до другите държави от ЕС, би било само от полза за момчетата,
като такива пътувания ще са полезни не само с оглед пълноценното общуване между
тях и баща им, а и ще способстват за обогатяване на мирогледа и общата култура на децата, допринасяйки за цялостното им личностно развитие. Това разрешение няма да е предпоставка за промяна на
местоживеенето им, а възможност за продължаването му на мястото, където е било
и до момента. Същевременно - с оглед безспорния факт, че майката също трайно
живее извън България - в Германия, но
има и роднини в гр. Бордо – такива пътувания на децата няма да препятстват
определения й режим на лични контакти със синовете й, за който няма пречка да
се осъществява във всяка държава, където децата се намират. Съдът обаче намира,
че подобни пътувания следва да се допуснат не до навършване на пълнолетие от
двете деца, а за по-умерен по продължителност период от 3 години, което ще даде
възможност са последващ контрол на даденото разрешение – при промяна на
обстоятелствата, свързани с интересите на децата.
Относно
разноските – По предявеният иск по чл.
49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК се дължи държавна такса, която съгласно чл. 6,
т.1 от ТДТКССГПК е в размери – 25 лв. при завеждане на исковата молба.
Държавните такси за всяка от двете претенции – по чл.127, ал.2 от СК и по чл.
127а, ал.2 от СК следва да се определят в размери от по 30 лв. – съобразно
разпоредбата на чл. 3 от ТДТКССГПК. С исковата молба е представена вносна
бележка само за внесена държавна такса от 25 лв. Следователно още при подаване
на исковата молба ищецът е следвало да заплати допълнително държавните такси и
за двете претенции - спорна съдебна администрация – в размер на общо 60 лв., за
които следва да бъде осъден на основание чл. 77 от ГПК.
По повод разгледания иск по чл.
49, ал.1 от СК - на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която трябва
да се поеме поравно и от двете страни с оглед неговия изход и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК, като на същото основание разноските остават в тежест на всяка една
от тях - така, както са ги направили, поради което
не следва да им се присъждат такива.
Същото се отнася и за разгледаните
две претенции – по чл. 127, ал.2 и по чл. 127а, ал.2 от СК - както е посочено в Определение
№ 385 от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о. – „Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора.“ Изложеното в пълна степен се
отнася и за претенцията по чл. 127а, ал.2 от СК. Ето
защо, а и предвид предмета на делото (комплекс от права), с оглед на
който не биха могли да се определят какви части от направените от страните
разноски по делото са „съразмерни“ на уважената част от молбата, такива не
следва да им бъдат присъждани, а трябва да се понесат от тях така, както са ги
направили в производството (в този смисъл -
Решение № 244 от 03.07.2014 г. по
гр. д. № 953/2014 г. на ВКС, IV г. о., и др.)
Тъй като в процесната хипотеза на
чл. 127, ал.2 от СК - съдът служебно определя издръжка на всяко от децата, то
при образуване на делото страните не заплащат държавни такси относно тези
издръжки. Но по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК такива такси се
дължат от осъденото да заплаща издръжките лице, а размерът на тези такси се
определя съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК, и в
настоящия случай възлиза на 288 лв. – за детето А.Л. и 259,20 лв. – за детето М. Г., или общо -
547,20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 09.08.2016г. в гр. Пещера граждански брак между Е.А.Г. с ЕГН ********** и Т.М.Г. с ЕГН **********, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А.Г. Л.
с ЕГН ********** и М. Е. Г. с ЕГН ********** - на бащата Е.А.Г. с ЕГН **********, при когото определя местоживеенето им.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Т.М.Г. с
ЕГН **********, с децата А.Г. Л. с ЕГН ********** и М. Е. Г. с ЕГН **********, както
следва: по време на Великденските празници - през всяка нечетна година - от 09,30
на Разпети петък до 18,30 часа на първия понеделник след Великден; по време на
Коледните празници - през всяка четна година – от 09,30 часа на 24.12. до 18,30
часа на 25.12.; по време на Новогодишните празници – от 09,30 часа на 30.12.
през всяка нечетна година до 18,30 часа на 01.01. на следващата; през лятото -
30 дни – когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т.М.Г. с ЕГН ********** да заплаща на детето си: А.Г. Л. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител - Е.А.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 29.08.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.М.Г. с ЕГН ********** да заплаща на детето си М. Е. Г. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител - Е.А.Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 29.08.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдените издръжки.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в Ел Ехидо – Испания и в гр. Пещера,
ул.„*** - на Е.А.Г.
с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Т.М.Г. с ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име – Г..
ЗАМЕСТВА, на
основание чл. 127а, ал. 2
СК, съгласието на
майката Т.М.Г. с ЕГН **********,
като РАЗРЕШАВА издаването на паспорти по реда на ЗБЛД на децата А.Г. Л. с ЕГН **********
и М. Е. Г. с ЕГН **********, както и неограничен брой пътувания на двете деца, извън пределите
на Република България – до всички
държави в Европейския съюз и обратно, придружавани от бащата Е.А.Г. с ЕГН **********, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Е.А.Г. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
- Пещера сумата от общо 85 лева, от които 25 лв. -държавна такси за
решаване на делото по предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК, и две държавни
такси от по 30 лв. – по всяка от претенциите по чл. 127, ал.2 и чл. 127а, ал.2
от СК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране
- и сумата от 5,00 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Т.М.Г. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата от общо
572,20 лева, от които 25 лв. -държавна такси за решаване на делото по
предявения иск по чл. 49, ал.1 от СК, 288 лв. – държавна такса за издръжката, определена
на детето А.Г. Л. и 259,20 лв. – държавна такса за издръжката, определена
на детето М. Е. Г., а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/ Милуш Цветанов /