№ 828
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502269 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от С. Ж. И., ЕГН **********, чрез адв. А.Х., срещу Решение № 2251/10.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 20156/2019 г. по описа на РС - Варна, XXXI състав, с което С. Ж. И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, обл. **** е осъден да заплати на „КИС-15“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****, обл. **** сумата от
1000,00 лева, представляваща частичен иск от общо 10 561,43 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от търговското дружество от повреждане на хладилно
ремарке с ДР № В 0944 ЕН, с номер рама VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER,
довели до необходимостта ищецът да наеме в периода от 05.10.2018 г. до 6.02.2019 г. чуждо
превозно средство за извършване на търговската си дейност, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 45 ЗЗД.
Жалбоподателят С.И. счита първоинстанционното решение за неправилно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Излага подробни доводи в тази насока. Навежда, че ищецът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване твърдените договорни отношения с немски
контрагент, заради който е наемал ремаркета, броя на последните, срока, за който се наемат,
и необходимостта от същите. Сочи, че ищцовото дружество е разполагало с други ремаркета
или възможност да наеме такива на по-ниски цени от посочените в представените фактури.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира направените разноски за две
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез юрисконсулт П.Д., депозира
писмен отговор, в който счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен,
постановен при спазване на материалните и процесуалните правила. Излага, че
1
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказалтествената тежест между
страните, като излага подробни съображения за това. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът С.И., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. А.Х. и адв. ****. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение по
аргументи, изложени в съдебното заседание и в представени по делото писмени бележки.
В съдебно заседание въззиваемата страна „КИС-15“ ЕООД, редовно призована,
представлява се от юрисконсулт П.Д.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.
Представя писмени бележки.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производсто е образувано по искова молба вх. №
91500/09.12.2019 г., уточнена с молба вх. № 96254/23.12.2019 г., от „КИС-15“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. ****, обл. **** срещу С. Ж. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ****, обл. **** с която е предявен иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева -
частичен иск от общо 10561,43 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от повреждане на хладилно ремарке с ДР № В 0944 ЕН, с рама №
VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER, довели до необходимостта ищецът да наеме
в периода от 05.10.2018 г. до 6.02.2019 г. чуждо превозно средство за извършване на
търговската си дейност, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
09.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че на 25.04.2018 г. ищецът купил хладилно ремарке ДР №
В 0944 ЕН, с рама № VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER, с помощта на банков
кредит тип овърдрафт. Сочи, че на същата дата С.И. – назначен като шофьор в дружеството,
поискал да го закупи.
Излага, че на 21.06.2018 г. ответникът С.И. се обадил на управителката на „КИС-15“
ЕООД Н.Л. и я помолил да му заеме притежаваното от дружеството хладилно ремарке за
период от два-три месеца, докато си закупи такова. Сочи се, че след като тя се съгласила да
заеме на ответника процесното ремарке за безвъзмездно ползване за срок от два-три месеца,
същото било предадено на последния. Изтъква, че помежду им е сключен договор за заем за
послужване в устна форма.
Сочи, че управителката на дружеството отправяла неколкократни покани до С.И. за
връщане на заетата вещ. Същият обещавал да върне вещта, но това не се случило, докато
управителката на ищцовото дружество не заявила, че ще предприеме необходимите
законови действия за предаване на движимото имущество. Изтъква, че през август, след
проведен разговор със заемателя, последният заявил, че ще върне заетата вещ до няколко
дни. На 15.08.2018 г. ответникът се обадил и уведомил, че е оставил ремаркето на
ползваната от „КИС-15“ ЕООД парко-площ в с. ****. Твърди се, че при извършена проверка
на състоянието на ремаркето, било установено, че липсва оригиналният хладилен агрегат на
същото и на негово място е монтиран друг, негоден за употреба, с марка и модел, различни
от фабричния. Наличният агрегат не бил скачен с пулт за управление, резервоар за гориво и
с периферни устройства, необходими за експлоатацията му, не бил скрепен и с болтови
връзки за ремаркето, тъй като бил несъвместим с него. Освен това, липсвали дигиталното
устройство, следящо температурата в хладилния фургон, сандъци за оборудване от
неръждаема стомана и 2 бр. резервни гуми, а гумите на ремаркето били подменени с
негодни за експлоатация такива, силно износени и с нарушена конструкция. Излага, че за
2
горното бил съставен констативен протокол, подписан от служители на дружеството, в
който било отразено, че ремаркето е негодно за използване за целите, за които било
закупено. Сочи, че след като управителката на „КИС-15“ ЕООД сезирала с жалба Варненска
Районна прокуратура, И. обещал да поправи нанесените вреди като върне демонтираните
годни части на мястото на монтираните негодни. На 06.02.2019 г. ответникът поправил
вредите, за което бил съставен констативен протокол.
Изложено е, че поради действията на ответника, „КИС-15“ ЕООД не разполагало с
годно за експлоатация хладилно ремарке, необходимо за изпълнение на сключен договор, и
дружеството било принудено да наеме такова от немска фирма, като за целта за периода от
05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. бил заплатен наем в размер на 5400,00 евро, равняващи се на
10 561,43 лева, или 1350 евро месечен наем, равняващи се на 2640,36 лв.
Настоява се за уважаване на предявената претенция.
Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.И., чрез адв.
**** - ВАК, с който се оспорва изложеното в депозираната искова молба. Изтъква, че
процесното ремарке е било предложено на ответника от ищцовото дружество за погасяване
на част от парично задължение - в размер на 18 000 лева от общо 55 000 лева,
представляващо неплатени командировъчни и трудови възнагражения. Сочи, че за
последното е образувано гр.д. № 7059/2019 г. по предявен от ответника граждански иск.
Изтъква, че не е подписан договор за продажба и процесното ремарке не било прехвърлено
на ответника, тъй като последният узнал, че ремаркето е закупено с банков кредит –
овърдрафт от УниКредит Булбанк, като до пълното погасяване на кредита не могат да се
извършват разпоредителни сделки. Твърди, че ищцовото дружество го уведомило
впоследствие, че спира да погасява кредита, като ответникът следвало да започне да заплаща
по 1000,00 лв. месечна вноска към банката. Сочи, че през месец септември внесъл сума по
банковата сметка на ищцовото дружество за покриване на месечната вноска по кредита.
Твърди, че впоследствие размислил, тъй като посочените нови условия били изключително
неизгодни и заявил на дружеството, че се отказва от предложението да получи процесното
ремарке за погасяване на част от дълга и желае да си получи парите. Излага, че като залог за
парите, които има да получава, задържал агрегата на ремаркето. Оспорва, че вследствие на
действията му на ищеца се наложило да наеме хладилно ремарке. Излага, че превоз на
товарите на DACHSER, се извършват от „КИС-15“ ЕООД, от края на 2016 г. – началото на
2017 г., като за всеки превоз, който се извършва с камион от ищеца на товар на DACHSER
се заплаща наем на ремарке. Настоява за отхвърляне на предявената претенция. Претендира
разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариална покана от дата 22.03.2019 г. от Н. Р. Л. – управител на „КИС-15“
ЕООД, до С. Ж. И., чрез нотариус ****, № 194, с район на действие Окръжен съд – Варна,
С.И. е поканен доброволно да внесе по банкова сметка на „КИС-15“ ЕООД сумата от
10561,43 лева, представляваща сторени от дружеството разходи за наем на хладилно
ремарке за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. поради нанесени от ответника вреди
върху закупеното от дружеството хладилно ремарке ДР № В 0944 ЕН, с рама №
VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER, довели до невъзможност същото да бъде
използвано.
Видно от Разписка на „Спийди“, горната Нотариална покана, изпратена от
3
нотариус ****, е получена от С. Ж. И. на 26.03.2019 г., за което получателят е положил
собственоръчен подпис.
Видно от Констативен протокол за извършен външен оглед от дата 05.10.2018 г., в
същия е отразено, че при оглед на хладилно ремарке с ДР № В 0944 ЕН, с рама №
VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER, оставено от С.И. на паркинг в с. ****,
служители на „КИС – 15“ ЕООД са установили, че липсва оригиналният хладилен агрегат на
ремаркето и на негово място е монтиран друг, негоден за употреба, с марка и модел,
различни от фабричния. Посочено е, че наличният агрегат не е скрепен с болтови връзки за
ремаркето, тъй като е несъвместим с него, не е скачен с пулт за управление, резервоар за
гориво и с периферни устройства, необходими за експлоатацията му. Отразено е, че липсват
дигиталното устройство, следящо температурата в хладилния фургон, сандъци за
оборудване от неръждаема стомана и 2 бр. резервни гуми, както и че гумите на ремаркето са
подменени със силно износени такива, с нарушена конструкция, негодни за експлоатация.
Протоколът е подписан от Кирил Трайков – на длъжност механик, **** – на длъжност
шофьор, и **** – представител на собственика на дружеството.
Видно от Констативен протокол за извършен външен оглед от дата 06.02.2019 г., в
същия е отразено, че при оглед на хладилно ремарке с ДР № В 0944 ЕН, с рама №
VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER, служители на „КИС – 15“ ЕООД са
установили, че С. Ж. И. е възстановил нанесените от него вреди по ремаркето, посочени в
Констативен протокол от дата 05.10.2018 г. Протоколът е подписан от П.Д. – на длъжност
юрисконсулт, **** – на длъжност шофьор, **** – представител на собственика на
дружеството, и С.И..
От фактури № 006/6561910 от дата 17.10.2018 г. и № 006/6563108 от дата 16.11.2018
г. се установява, че „КИС-15“ ЕООД е заплатило на фирма DACHSER – Германия, сумите
от по 1350,00 евро – месечен наем на хладилно полуремарке ST 7101 – OHA – GY 845 за
месеците октомври и ноември 2018 г.
От фактури № 006/6564174 от дата 18.12.2018 г. и № 006/6564959 от дата 15.01.2019
г. се установява, че „КИС-15“ ЕООД е заплатило на фирма DACHSER – Германия, сумите
от по 1350,00 евро – месечен наем на хладилно полуремарке ST 6525 – OHA – GY 192 за
месеците декември 2018 г. и януари 2019 г.
Видно от Удостоверение от 28.06.2019 г. от фирма DACHSER – Германия, същото се
издава в уверение на това, че „КИС-15“ ЕООД е заплатило изцяло сумите по фактури №
006/6561910 от дата 17.10.2018 г., № 006/6563108 от дата 16.11.2018 г., № 006/6564174 от
дата 18.12.2018 г. и № 006/6564959 от дата 15.01.2019 г.
От Заключението на допуснатата пред настоящата инстанция Съдебно-счетоводна
експертиза с вх. № 3745/26.02.2021 г. се установява, че фактури № 006/6561910 от дата
17.10.2018 г., № 006/6563108 от дата 16.11.2018 г., № 006/6564174 от дата 18.12.2018 г. и №
006/6564959 от дата 15.01.2019 г., с които се документира покупката на услуга от доставчик
DACHSER – Германия, а именно: наем на хладилно полуремарке ST 7101 – OHA – GY 845
за месеците октомври и ноември 2018 г. и наем на хладилно полуремарке ST 6525 – OHA –
GY 192 за месеците декември 2018 г. и януари 2019 г., отговарят на критериите на чл. 6, ал.
1 от Закона за счетоводството и чл. 114 от ЗДДС, което ги прави редовни за вписване в
счетоводните регистри. Сочи се , че горните фактури са регистрирани в счетоводните
книги, всяка една в счетоводния период, за който се отнася по Дебита на счетоводна сметка
602 (Разходи за външни услуги), с аналитичност Наем, контрагент – „Даксер“. Посочено е,
че счетоводните записи, отразени по счетоводните сметки на ищеца „КИС-15“ ЕООД,
съответстват на данните от първичната документация; издадените протоколи по чл. 117 от
4
ЗДДС са отразени надлежно за съответните данъчни периоди. Излага се, че съгласно
писмени обяснения от дружеството, процесните фактури са закрити чрез прихващане на
взаимните задължения между контрагентите „КИС-15“ ЕООД и DACHSER, като писмен
документ за прихващането не е налице. Не са налице и писмени договори за наем и приемо-
предавателни протоколи за посочените активи, тъй като – по писмени обяснения на
ищцовото дружество – договорката между „КИС-15“ ЕООД и DACHSER е устна.
В хода на производството пред ОС - Варна са събрани гласни доказателства
посредством разпит на св. ****, от които се установява, че същият е работил на длъжност
международен шофьор в „КИС-15“ ЕООД през 2017 г. и 2018 г., като от януари 2019 г.
договорът му е прекратен и в момента води съдебно производство с въззиваемата страна.
Сочи, че познава С.И. като колега шофьор. Заявява, че не си спомня дружеството да е
предоставяло на последния хладилно ремарке, нито му е известно да е наемало хладилни
ремаркета от фирма DACHSER. Излага, че договорните отношения на DACHSER и
ищцовото дружество се състояли в това, че DACHSER осигурявал товари и ремаркета, а
„КИС-15“ ЕООД – камиони - влекачи, като само извършвало превози на стока от базата до
някои други фирми. Сочи, че ищцовото дружество имало само едно хладилно ремарке.
Изтъква, че хладилните ремаркета на DACHSER били усилени и можели да се товарят на
два етажа, като „КИС-15“ ЕООД не разполагало с такова ремарке.
От показанията на св. **** се установява, че същият познава ищцовото дружество и
С.И., тъй като е техен застраховател, излага, че през 2019 г. е застраховал и фирмените, и
личните автомобили. Сочи, че при него имало застраховано едно хладилно ремарке – бяло,
както и няколко влекачи. Заявява, че знае, че „КИС-15“ ЕООД са дали на ответника ремарке,
защото му дължали пари. Сочи, че С.И. отишъл при свидетеля, за да застрахова ремаркето,
но се установило че то е лизингово. Казал на свидетеля, че не го устройва да плаща
лизингова стойност и вноските и ще върне ремаркето. Според свидетеля, ответникът първо
бил получил ремаркето, а впоследствие документите и едва от тях разбрал за
съществуващия лизинг, затова демонтирал хладилния агрегат и го задържал, а самото
ремарке върнал. Изтъква, че причината за това била, че имал да получава пари от ищеца –
около 40 000 лева, и нямало как по друг начин да си ги вземе. Сочи, че от С.И. знае, че
дружеството би се издължило частично, ако му прехвърли ремаркето.
В показанията си, ценени от съдът по реда на чл. 172 от ГПК, св. **** **** – снаха на
управителката на „КИС-15“ ЕООД, сочи, че знае, че ищцовото дружеството е дало на
ответника хладилно ремарке за временно ползване с уговорка, че когато го поискат, ще им
го върне. Посочва, че това е станало през лятото на 2020 г. и преди четвъртото тримесечие
на същата година са го поискали обратно. Сочи, че ответникът го е върнал разглобено, без
агрегат и без гуми – „общо взето, един фургон“. Излага, че знае горното, тъй като съпругът
й отсъствал, когато И. върнал ремаркето, затова тя отишла да провери дали последното е на
мястото, на което са се разбрали, и го видяла непосредствено в състоянието, в което
ответникът го бил оставил същия ден. Заявява, че не знае какви точно са били договорките
между И. и фирмата за ползването на ремаркето, нито дали е имало документ за предаването
му, но изтъква, че това са били уговорки за временно ползване. Изтъква, че не е имало
уговорки ремаркето да се прехвърля на ответника заради задължение за заплати. Счита, че
дружеството няма такова задължение. Излага, че са поискали ремаркето през последните три
месеца на годината, защото тогава карали товари в Германия към фирма DACHSER. Излага,
че не знае дали преди последното тримесечие на 2018 г. са наемали други ремаркета за
превоз до DACHSER, но в началото на 2019 г. и през 2020 г. са наемали.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
5
изводи:
Определяне на правното основание на исковата претенция е задължение на съда,
като следва да се изходи както от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, така и от
заявеното в петитума на исковата молба искане за защита. В конкретния случай в
депозираната искова молба ищецът е навел твърдения за сключен договор за заем за
послужване между страните.
Договорът за заем за послужване е уреден в чл. 243-249 от ЗЗД. Съгласно легалната
дефиниция по чл. 243 от ЗЗД, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя
безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се
задължава да я върне. Предмет на договора за заем за послужване могат да бъдат само
индивидуално определени и непотребими вещи, включително и недвижими имоти. Този
договор е реален, неформален, безвъзмезден, срочен. Съгласието на страните, придружено с
предаване за вещта, е достатъчно за действителността на договора за заем за послужване.
Следва да се посочи, че без правно значение за действителността на договора е дали
заемодателят е собственик на предоставената в заем за послужване вещ/имот или не.
В чл. 244 от ЗЗД е уредено, че заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър
стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи. Той може да
използва заетата вещ само съобразно договора, а когато ползването не е уговорено -
съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползването от вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите,
настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали
вещта и при неговата изправност.
По приложението на чл. 249, ал. 2 ЗЗД и прекратяването на безвъзмезден договор за
заем за послужване в Решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. на ВКС, ГК, IV
г.о. и Решение № 164 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 4132/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., е прието,
че с противопоставянето от страна на заемодателя за безвъзмездното ползване на вещта
договорът за заем за послужване се прекратява на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД, като е без
значение дали заемателят е откликнал на предложението за сключване на договор за наем,
както и че е продължил да ползва вещта.
В тази връзка следва да се посочи, че отговорността за вредите, нанесени на вещта, е
различна по своето правно основание за периода на ползването на същата на правно
основание - договор за заем за послужване, и след неговото прекратяване. До
прекратяването на договора за заем за послужване, вредите нанесени на вещта, предмет на
този договор, следва да се обезщетят на договорно основание - чл. 244, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗД. За
периода след прекратяването на договора за заем за послужване, нанесените вреди, предвид
отпадането на правното основание, договорно по своето естество, се дължат на основание
непозволено увреждане.
Основателността на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД предпоставя кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно действие или
бездействие, извършено противоправно, причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените вреди, като последните също подлежат на доказване в процеса. Вината,
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция, се предполага,
като на ответника е възложена тежестта да я обори.
В конкретния случай, еднопосочно от всички ангажирани доказателства по делото се
установи, че ответникът е демонтирал хладилния агрегат на процесното ремарке, същото не
6
се оспорва и от твърденията на последния, изложени в отговора на исковата молба.
За доказване на претърпените вреди, изразяващи се в заплащане на месечен наем на
ремарке, са представени фактури № 006/6561910 от дата 17.10.2018 г., № 006/6563108 от
дата 16.11.2018 г., № 006/6564174 от дата 18.12.2018 г. и № 006/6564959 от дата 15.01.2019
г., с които се документира покупката на услуга от доставчик DACHSER – Германия, а
именно: наем на хладилно полуремарке ST 7101 – OHA – GY 845 за месеците октомври и
ноември 2018 г. и наем на хладилно полуремарке ST 6525 – OHA – GY 192 за месеците
декември 2018 г. и януари 2019 г.
От заключението по назначената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, след проверка в
счетоводството на ищеца, е установено, че горните фактури са регистрирани в счетоводните
книги, всяка една в счетоводния период, за който се отнася по Дебита на счетоводна сметка
602 (Разходи за външни услуги), с аналитичност Наем, контрагент – DACHSER. Посочено е,
че счетоводните записи, отразени по счетоводните сметки на ищеца „КИС-15“ ЕООД,
съответстват на данните от първичната документация; издадените протоколи по чл. 117 от
ЗДДС са отразени надлежно за съответните данъчни периоди.
Видно от фактурите, същите носят информация за съдържанието на всички
характерни задължения, които възникват за насрещните страни по договора за наем –
посочен е период, индивидуализация на вещта, както и е отразена наемната цена.
Следва да се посочи, че отразяването на една фактура в счетоводството на
получателя, включването в дневника за покупко-продажби по ДДС са обстоятелства,
недвусмислено установяващи съществуването на наемното правоотношение, включително
размера на задължението, за което е съставена фактурата. С оглед изложеното, е налице
доказването на взаимно поети от страните задължения за наем на съответните ремаркета
срещу заплащане на договореното възнаграждение, което възнаграждение е в размера,
посочен в процесните фактури, и възлиза на сумата от общо 10561,43 лв.
От заключението по СТЕ се установява, че процесните фактури са закрити чрез
прихващане на взаимни задължения между ищцовото дружество и DACHSER. Предвид
липсата на представени каквито и да било други доказателства, от които да може да се
установи между какви насрещни вземания е извършено прихващане и кога, то съдът счита,
че задълженията са прихванати до размера, до който това е отразено в счетоводните
регистри на сметки (401, 499) съобразно процесните фактури.
От изложеното в показанията на св. Тошков се установява, че ищцовото дружество
имало само едно хладилно ремарке, същото се подкрепя и от показанията на св. Тодоров,
който посочва, че при него като застраховател имало застраховано едно хладилно ремарке.
Предвид данните, че процесното хладилно ремарке е отремонтирано и приведено в
съответствие едва на 06.02.2019 г., и като бъде отчетен обхванатият от фактурите наемен
период, а именно октромври 2018 г. – януари 2019 г., съдът намира причинно-следствената
връзка между противоправното дейстие, изразяващо се в привеждане на хладилното
ремарке в състояние негодно за употреба, и извършените разходи за наем на ремарке за
доказана.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че предявеният
частичен иск се явява основателен, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна - „КИС-15“
ЕООД. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя на страната юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2251/10.06.2020 г., постановено по гр. дело №
20156/2019 г. по описа на ВРС, XXXI състав, включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА С. Ж. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ****, обл. **** да заплати
на „КИС-15“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ****, обл. ****
сумата от 150,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8