Решение по дело №1838/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                             ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1838 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 08.11.2018г., гр.д.20638/18г., СРС, 30 с-в отхвърля        иска, предявен от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу ЗД  „Л.И.“ АД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 101,37 лв. - непогасен остатък от регресна претенция по щета № 475512131300329, дължим от ответника като застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за процесното ПТП водач, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.10.2015г. до изплащане на вземането; сумата 54,87 лв. - обезщетение за забава в плащането на регресната сума в размер на законната лихва за периода 04.05.2013г. - 25.10.2015г., като за периода от 04.05.2013г. до 29.08.2013г. обезщетението е сума от 32,66 лв. върху пълния размер на регресната претенция, а за периода от 30.08.2013г. до 25.10.2015г. обезщетението е сума от 22,21 лв. върху дължимата разлика, която се претендира като главница и искането за разноски от 613,30 лв., като осъжда ищеца да заплати на ответника      юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“ АД. Счита за доказана стойността на застрахователното обезщетение, определена по средни пазарни цени. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете, ведно с разноски.

         Въззиваемият – ответникът по исковете ЗД „Л.И.“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Основателно е единственото оплакване в жалбата, че стойността на застрахователното обезщетение е определена по средни пазарни цени. От заключенията на СТЕ и САТЕ е видно, че вещите лица определят размера на обезщетението съразмерно средствата за нови части, материали и труд, реално необходими за отстраняване на уврежданията по автомобила, именно на база средни пазарни цени в страната към момента на деликта. Спазено е изискването на чл.208, ал.3 КЗ/отм./ застрахователното обезщетение да бъде равно на размера на вредата към деня на събитието.

Независимо от това, в жалбата не са релевирани възражения срещу решението относно останалите правно релевантни факти за иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ/отм./ - механизъм на ПТП, причинна връзка между противоправност и вредоносен резултат, действаща застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил по време на деликта, действаща застраховка „ГО“ между ответника и делинквента към същия момент и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на увредения, както и за иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - връчване на регресна покана за плащане до ответника. При липса на каквито и да било оплаквания срещу решението в тази насока, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност в тази част, с оглед ограничението на чл.269, изр.2 ГПК, поради което решението следва да се приеме за правилно.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.11.2018г., гр.д.20638/18г., СРС, 30 с-в.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, ***, пл. „***** да заплати на ЗД  „Л.И.“ АД, гр.София, бул. „***** сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.