О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12
по хода на делото
гр. Габрово, 06.01.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шести януари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 254 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.П.Ц. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 22-1030-001361 от
07.12.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, мотивирано с това, че наложената ПАМ и предварителното ѝ изпълнение нарушават принципа на съразмерността по чл. 6 от АПК, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава; оспорващият твърди, че с налагането на процесната ПАМ се засяга правото му на собственост, търпи вреди от неправомерното лишаване от правото да ползва лекия автомобил, който бил предоставил под наем преди процесния случай; невъзможността автомобилът да бъде ползван за това, за което е предназначен, води до финансова загуба за оспорващия. Предвид изложените съображения оспорващият счита, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на оспорения акт, което изпълнение му причинява значителна и трудно поправима вреда; вредите, които настъпват от прекратяване регистрацията на автомобила, са доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта цел.
Искането е неоснователно по следните съображения:
Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗДвП като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или трудно поправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.
В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе, за лишаване от правото да ползва лекия автомобил, предоставен под наем преди процесния случай, което води до финансова загуба за оспорващия, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Следва да се има предвид, че са налице редица алтернативни възможности за задоволяване нуждите на оспорващия от придвижване, каквото е обичайното предназначение на един лек автомобил, какъвто е процесният, а при евентуална отмяна на оспорения акт оспорващият има право да претендира обезщетение за причинените му вреди. Развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. Законосъобразността на оспорения административен акт не може да бъде поставяна като преюдициален въпрос по отношение на действието на императивна законова норма, с която се допуска предварително изпълнение на административен акт с такъв предмет. Обратното становище противоречи на правната същност на предварителното изпълнение и на целта на законодателя при допускане на предварително изпълнение по силата на закона по отношение на определена категория административни актове. Доводите и съображенията, свързани със законосъобразността на оспорената пред съда заповед за прилагане на ПАМ, са неотносими в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Съдът дължи произнасяне по тези доводи в производството по същество, в което се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.
В този смисъл е Определение № 4082 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2022 г., VII отд., Определение № 10863 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2021 г., VII отд. и др.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.П.Ц. *** за спиране предварителното
изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата № 22-1030-001361 от 07.12.2022 година, издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: