Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Плевен, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на
пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при секретар Бранимира Монова и с участието на Йорданка Антонова – прокурор
при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1038 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура- Плевен,
срещу чл.32, ал.1, т.2 от Наредбата за реда и условията за провеждане на
публични търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под наем и
разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Долна Митрополия. В
протеста се твърди, че с посочената разпоредба е създадена възможност за
ограничаване кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати до участие в
публично оповестен конкурс, с което е нарушен принципът на свободна стопанска
дейност, залегнал в чл.19, ал.1 от Конституцията на Р. България. Излагат се
доводи, че протестираната норма е в противоречие и с разпоредбите на чл.4,
ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОАРАКСД, тъй като с нея са наложени ограничения и
тежести, които не са необходими за постигане целите на закона. Твърди се още,
че атакуваната норма е довела до недопустимо правно положение, а именно едно
нарушение да предизвика повече от една неблагоприятна последица- договорна
отговорност, административна отговорност и недопускане до участие в публично
оповестени конкурси.
В
заключение е направено искане да бъде отменена като незаконосъобразна нормата
на чл.32, ал.1, т.2 от посочената наредба. Претендират се деловодни разноски.
В
съдебно заседание протестът се поддържа от изготвилия го прокурор Н.Р. от ОП-
Плевен , която излага доводи за незаконосъобразност на протестираната норма
поради противоречието ѝ с чл.4, ал.2 от Закона за ограничаване на
административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/ и прави искане за
отмяна на чл.32, ал.1, т.2 от наредбата. Прави искане за присъждане в полза на
ОП- Плевен на направените по делото разноски.
Ответникът
се представлява от адв. В.Д.от АК- Плевен, която оспорва протеста като
неоснователен. Изразява становище, че при приемане на протестираната разпоредба
ответникът е спазил всички законови процедури и е съобразил относимите законови
текстове, поради което чл.32, ал.1, т.2 от Наредбата не противоречи на
нормативни актове от по- висок ранг. Сочи, че оспорената разпоредба е приета в
интерес на жителите на общината и цели изграждане на финансова дисциплина за
заплащане на задълженията от страна на жителите на общината. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Представителят
на контролиращата страна Окръжна прокуратура – Плевен дава становище за основателност
на подадения протест.
Административен
съд - Плевен, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Наредбата
за реда и условията за провеждане на публични търгове и публично оповестени
конкурси за отдаване под наем и разпореждане с общинско имущество на Общински
съвет- Долна Митрополия е приета с решение № 818/23.10.2002 г. Конкретната норма, която се оспорва не е изменяна
с последващите решения на ответника за промяна на наредбата. Разпоредбата на
чл.32 е променяна с решение № 184/31.07.2008 г., но не и т.2 от същия, а именно
тя се атакува с постъпилия протест.
Съдът намира,
че с оглед датата на приемане на протестираната разпоредба не са били в сила
правилата на чл. 26, ал.2 от ЗНА, който към онзи момент не е съществувал. Тази
разпоредба е приета и публикуван в ДВ бр.46/2007 г., поради което за ответника
не е било налице задължение преди внасянето на проект на нормативен акт да
извърши публикация на проекта на интернет страницата на съответната институция
заедно с мотивите, съответно доклада, както и да предостави на заинтересованите
лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по
проекта. С административната преписка са представени доказателства за
обстоятелството, че документите, свързани с приемането на наредбата са
унищожени с Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение
от 17.12.2012 г., съгласно разпоредбите на Номенклатурата на делата на Община
Д. Митрополия /л.367- 370/, поради което съдът не е в състояние да направи
преценка за наличието или липсата на процесуални нарушения при приемане на
подзаконовия нормативен акт към 23.10.2002г.
При
тези съображения съдът намира, че следва да вземе отношение единствено по
материалната законосъобразност на оспорената подзаконова норма.
При
направената преценка за съответствие с материалния закон, съдът намира, че
протестираната норма е незаконосъобразна.
Съображенията
за това са следните:
Съгласно
чл.32, ал.1, т.2 от Наредбата, комисията може да откаже да допусне до публично
оповестения конкурс участник в случай, че установи, че същият е лице,
неизправно по правоотношение с Общината или системно нарушава актове на ОбС.
Тази норма на подзаконовия нормативен акт е изготвена в нарушение на чл.75,
ал.2 от АПК, тъй като противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Протестираният
текст е незаконосъобразен поради противоречието му с целта, предвидена в
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, а именно да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху
нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление.
Съгласно
чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД при административно регулиране и административен
контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на
местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са
необходими за постигане на целите на закона. С нормата на чл.32, ал.1, т.1 от
Наредбата е ограничен кръгът на лицата, които желаят да участват в публичен
търг или конкурс за отдаване под наем на общинско имущество, като е въведена
административна пречка за тези от тях, имащи задължения към същата, или са допуснали
нарушения на актове на общината при условията на системност. Това само по себе
си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното
регулиране и административния контрол. Безспорно е в случая, че нормирането на
разрешителния режим в процесната Наредба попада в хипотезата на ЗОАРАКСД, като съгласно чл. 1, ал. 3 от същия закон,
административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието
спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. В чл. 1, ал.
4, т. 3 от ЗОАРАКСД е предвидено, че административен контрол по смисъла на този
закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и
отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или
действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска
дейност. В случая, чрез поставените изисквания за липса на задължения към
общината, респ. за липса на системни нарушения на общински актове, на практика
е въведено необосновано ограничение като предвиденият с Наредбата
административен контрол чрез оспорената норма излиза извън целта на ЗОАРАКСД и
противоречи на същата. Уреденото с процесните разпоредби административно
регулиране излиза извън обществено оправданите граници по смисъла на чл. 1, ал.
2 от ЗОАРАКСД, тъй като по този начин се въвежда ограничение, а не се улеснява
извършването на определена стопанска дейност, а освен това се достига и до
недопустимо правно положение, а именно наличието на нарушение или задължение да
предизвика повече от една неблагоприятна последица за лицата, а именно
едновременно наличие на договорна отговорност, административнонаказателна
такава и ограничаване на възможност за участие в публично оповестен конкурс.
Основателен е и доводът на протестиращия прокурор, че оспорената разпоредба
противоречи и на чл. 19, ал. 1 от КРБ, съгласно който икономиката на РБ се
основава на свободната стопанска инициатива, а според, ал. 2 законът създава и
гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за
стопанска дейност, като предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната
конкуренция и защитава потребителя.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че протестът е основателен по отношение на
искането за отмяна на атакуваната разпоредба като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на спора, на Окръжна прокуратура – Плевен следва да бъдат присъдени
направените съдебни разноски в размер на 20 лева, представляващи заплатен
депозит за публикация в «Държавен вестник».
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.193, ал.1 АПК, Административен съд - Плевен,
първоинстанционен тричленен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
протест на Окръжна прокуратура- Плевен
разпоредбата на чл.32, ал.1, т.2 от Наредбата за реда и условията за
провеждане на публични търгове и публично оповестени конкурси за отдаване под
наем и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Долна Митрополия,
приета с решение № 818/23.10.2002 г. на ОбС гр.Д.Митрополия.
ОСЪЖДА Община
Долна Митрополия да плати в полза на окръжна прокуратура- Плевен деловодни
разноски в размер на 20 лв.
Решението
може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
След влизане в сила на съдебното решение
същото да се изпрати на Общински съвет Д. Митрополия за обнародване, като се
представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на
това задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.