Определение по дело №3085/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 824
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20221110203085
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 824
гр. София, 14.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Частно наказателно дело
№ 20221110203085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на Г. АНГ. ЯНЧ. от гр. София, ж.к. „**********,
чрез адвокат С.М. срещу Постановление на прокурор Софийска районна
прокуратура от 25.01.2022 г., с което на основание чл.199, ал.1 и чл. 244, ал. 1,
т. 2 и чл.245, ал.1 от НПК е спряно наказателното производство по ДП № 227
ЗМ 2633/2019 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.преписка № 4570/2020 г. по
описа на СРП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното постановление. В тази връзка се сочи, че не са извършени
всички относими и необходими действия по разследването. Не са разпитани
свидетели, чиито показания имат съществено значение за разкриване на
обективната истина. Посочва се, че постановеното спиране на ДП не е
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
доказателства по делото.
По изложените съображения се отправя молба към съда за отмяна на
атакуваното постановление и връщане на делото на СРП за продължаване на
разследването, като съдът даде задължителни указания по прилагането на
закона.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по
делото и изложеното в жалбата, с която е сезиран намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.244, ал.5 от НПК, от активно легитимиран субект, пред местно
компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
съдебен контрол.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното производство по ДП № № 227 ЗМ 2633/2019 г. по описа на
03 РУ -СДВР, пр.преписка № 4570/2020 г. по описа на СРП, е образувано на
29.01.2020 г., на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на 12.11.2019 г.,
около 14:30 часа в гр. София, на ул.“Оряхово“ и бул. „Сливница“, чрез
нанасяне на удар с ръка в областта на лицето е причинена средна телесна
повреда на Г. АНГ. ЯНЧ., довело до реализиране на медико-биологичния
признак счупване на челюст- престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в
процесуалното качество на обвиняем.
При проведеното разследване е установена следната фактическа
обстановка:
Пострадалият Г. АНГ. ЯНЧ. към 12.11.2019г. бил ученик в 9-ти клас в
ПГХВП „Проф. д-р Георги Павлов“. Училището се намирало в гр. София,
ж.к. Илинден. Ученици в същото училище били св. Даниела Влади Щерянова,
св. Мартина Георгиева Костова, св. Иван Иванов Добринов, св. Виктория
Нелиева Стойчева, св. Росана Лилиева Паунова и св. Златка Василева
Дойнова. Към онзи момент всички били ученици в 9-ти клас, с изключение на
св. Даниела Щерянова, която била ученичка в 10 клас.
На 12.11.2019 г., около обяд в двора на училището се провеждал
футболен мач, в който участвали момичетата от футболния отбор на
училището и момчета. Футболният мач се провеждал под ръководството на
учителя по физическо възпитание и спорт св. Ангел Начев Аврамов. В този
футболен мач участвали всички ученици посочени по - горе. По време на
играта св. Г.Я. ритнал в крака св. Виктория Стойкова, която изпитала силна
болка, играта била прекратена от учителя, който съпроводил ученичката в
медицинско заведение за оказване на помощ. Случилото се предизвикало
напрежение между учениците участвали във футболния мач. Св. Г.Я. си
тръгнал, като на входа на двора на училището бил пресрещнат от свои
съученици, които станали свидетел на случилото се. Те започнали да го
упрекват, че играел грубо при това със зимни обувки и според тях, поради
това се случил инцидента със съученичката им. В един момент св. Мартина
Костова ударила св. Я. с юмрук в областта на челюстта. От устата на
пострадалия потекло кръв и последният тръгнал към павилион, за да си
закупи кърпички. В близост до павилиона св. Г.Я. видял св. Даниела
Щерянова, която извикала Я. и той отишъл при нея. Щерянова нанесла удар в
областта на челюстта на пострадалия. Малко по-късно, на спирка на градския
транспорт в района, пострадалият се засякъл и със св. Иван Добринов, който
бил участник във футболния мач и потърсил сметка на пострадалия за
поведението му по време на спортното мероприятие. Същият нанесъл удар с
юмрук в областта на целюста на Я.. По –късно на същата дата св. Елка Я.а –
майка на пострадалия, завела сина си в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било
установено, че челюстта на св. Я. била счупена.
2
От заключението на назначените и изготвени в хода на разследването
СМЕ и допълнителна СМЕ на пострадалия Я. се установява, че същият е
получил счупване на долната челюст в ляво, без разместване, което
реализирало медико - биологичния признак счупване на челюст. Относно
механизма за причиняване на телесна повреда, според вещото лице би могло
да се приеме, че в областта на лявата лицева половина на Я. имало 2-3
нанесени удара с юмрук за сравнително кратък период от време, като някои
от тях били с наслагващ характер. Не можело с категоричност да се прецени,
кой от ударите е довел до счупването на долната челюст в ляво, но според
вещото лице удара бил със значително придадена кинетична енергия, което
давало основание да се приеме, че същият бил в следствие на замах на ръка
със свити пръсти в юмрук от близко разстояние. Според вещото лице, не се
изключвала възможността и за суперпониране на два удара в една област,
като единия да е довел до пукването на костта /фисура/, а другият да е довел
до счупване на костта, без разместване.
По делото били изготвени комплексни съдебнопсихиатрични и
психологически експертизи на учениците, които са разпитани като свидетели
и към момента на деянието са били непълнолетни. От заключенията на
всички експертизи е видно, че те могат правилно да възприемат фактите от
значение за делото и да дават показания.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателствени средства- показанията на свидетелите: Г.Я., Ангел Я., Елка
Я.а, Даниела Щерянова, Мартина Костова, Иван Добринов, Ангел Аврамов,
Виктория СтойчеваРосана Паунова и Златка Дойнова, СМУ № 403.10/2020 г.,
заключенията на изготвените по ДП и описани по -горе съдебно –медицински
експертизи, както и заключенията на изготвените по ДП съдебно –
психиолого-психиатрични експертизи.
При преценката по същество на обжалвания акт съдът намира, че същия
следва да бъде отменен, поради неговата необоснованост.
В обжалваното прокурорско постановление липсва задълбочен анализ
на доказателствата, събрани в хода на проведеното до момента разследване,
като е направено декларативно изявление в същото, че „са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.244, ал.1, т. 2 от НПК за
спиране на наказателното производство, а именно: неразкриване на
извършителя на престъплението.
Прокурорът от СРП не е анализирал противоречията в показанията на
разпитаните свидетели Костова, Добринов, Стойчева, Щерянова и Я.. Липсата
на цялостен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и
3
установените въз основа на тях факти и обстоятелства, се явява и пречка
настоящият състав да упражни правомощията си по ал.5 на чл.244 от НПК, а
именно да обсъди наведените аргументи в жалбата и да извърши проверка на
извода на прокурора за спиране на наказателното производство. Не следва да
се забравя, че съгласно разпоредбата на чл.199, ал.2 от НПК постановлението
на прокурора следва да съдържа мотиви, които са задължителен реквизит на
прокурорския акт. Вместо това прокурорът е посочил, че „няма достатъчно
доказателства за виновност на определено лице”, както и че „проведените
оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия
не са довели до установяване на извършителя“.
Както беше посочено и по –горе в случая не е извършен пълен и
всеобхватен анализ на съществуващи противоречия (съпоставяне на едно с
други/-те доказателства), нито е посочено в акта на СРП дали се изключват (и
кои) доказателствени материали, което на фона на липсата на събрани чрез
провеждането на съответни следствени действия „достатъчно доказателства”
за извършителството, правят изводите на прокурора за „неразкрит
извършител” необосновани. Нормата на чл.215 от НПК задължава прокурора
наред с действията по разследване, да възложи на органите на МВР
установяване и издирване на извършителя, ако той е неизвестен, какъвто
обаче не се явява процесният казус. В случая са известни всички лица
нанесли удари на пострадалия, които биха могли да са в пряка –причинна
връзка с настъпилия противоправен резултат. Ако прокурорът счита, че от
събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен и
категоричен начин кой е извършителя на инкриминираното деяние, то тогава
е следвало да се произнесе с постановление за прекратяване, като изложи
подробни аргументи в тази насока, а не с постановление за спиране, за да
продължи издирването на извършителя.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да отмени атакуваното в
настоящото производство постановление, като делото бъде върнато на
прокурора, който да предприеме необходимите действия за разкриване на
обективната истина и приключване на разследването.
Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, СРС, НО, 135-и
състав
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на СРП от 25.01.2022 г., с което на основание
чл.199, ал.1 и чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл.245, ал.1 от НПК е спряно наказателното
производство по ДП № 227 ЗМ 2633/2019 г. по описа на 03 РУ -СДВР,
пр.преписка № 4570/2020 г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на действията по
4
разследването.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5