№ 1692
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110135654 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. ЕМ. Н. срещу „ЗД
Бул Инс“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в общ размер на 705 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение,
причинени вследствие на настъпило на 19.02.2020 г. пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на МПС с рег. № С5656ВС, от които 65 лева
– за закупуване на шийна яка и 640 лева за извършване на ЯМР прегледи,
ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното заплащане.
В исковата молба се поддържа, че на 19.02.2020 г., около 16:30 ч. в гр.
София, при движение по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от с.
Панчарево към ул. „Околовръстен път“ в района на СМГТ № 1427 водачът на
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № С5656ВС предизвикал ПТП с лек
автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ2287ВТ, в който на предна
дясна седалка е пътувала ищцата Л. ЕМ. Н.. Ищцата поддържа, че вследствие
на събитието били причинени увреждания, изразяващи се в травма на
нервните коренчета в шийната област, травма в коремната област и контузия
на меките тъкани в областта на гърдите. Сочи, че непосредствено след
инцидента била приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София,
където била настанена за лечение в Клиниката по Неврохирургия, а след
изписване от лечебното заведение било предписано медикаментозно
лечение, носене на шийна яка за период от три седмици. Твърди, че от
травмата в коремната област ищцата получила оплаквания, свързани с
урологични процеси, болки в бъбреците, предизвикани от удара, както и с
„разместване на камък в бъбрека“, парене и дискомфорт. Сочи, че получените
увреждания довели до трайно затруднение на движенията в областта на
1
шията за дълъг период от време, по-голям от 30 дни. Твърди, че е направила
разходи във връзка с лечението си, както следва: на 02.03.2020 г. за сумата от
65 лева за закупуване на шийна яка и на 15.06.2020 г. за сумата от 640 лева за
извършени ЯМР прегледи на горен коремен етаж и цервикален отдел на
гръбначен стълб. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът – водачът на
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № С5656ВС, е бил застрахована страна
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, поради което и поканила ответника да заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди, но плащане не последвало.
По така изложените доводи моли за уважаване на предявения иск, като
претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ЗД Бул Инс“ АД, в който оспорва исковете. Оспорва
отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
С5656ВС за настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно
поведение, вина, механизма на ПТП и връзката между твърдените вреди и
противоправното поведение на водача на „Фолксваген Голф“. Оспорва
настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. По така
изложените доводи моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже следните факти: че ответникът е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, че в срока на действие
на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача
на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, че е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер, както и причинна връзка между вредите и
настъпилото застрахователно събитие. Вината се предполага /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да обори
презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, както и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
застрахования при ищеца водач. В тежест на ответника е да докаже и
положителния факт на плащане на обезщетението.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представената
справка от Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че
към датата на настъпване на ПТП за МПС „Фолксваген Голф“ с рег. №
С5656ВС е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ ответното дружество, което
обстоятелство е отделено и за безспорно с определението от 30.09.2021 г.
2
От представения по делото Констативен протокол № К-94 от 19.02.2020
г. се установява, че на 19.02.2020 г. около 16:30 часа в гр. София, МПС
„Фолксваген Голф“ с рег. № С5656ВС, управлявано от Д. СТ. ИВ., се
движело по ул. „Самоковско шосе“ с посока от с. Панчарево към ул.
„Околовръстен път“ и в района на СМГТ № 1427 при наличие на пътна
маркировка М1 от ЗДвП - единична непрекъсната линия, поради
недостатъчен контрол върху автомобила, навлязло в лентата за насрещно
движение, с което станало причина и реализирало ПТП с насрещно движещия
се лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № СВ2287ВТ, в който
пътувала ищцата, при което същата пострадала. Така описаният механизъм на
ПТП се установява и от показанията на свидетеля Д. СТ. ИВ., управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № С5656ВС към момента на ПТП, като
свидетелят подробно и непротиворечиво описва настъпването на инцидента.
Същият посочва, че при излизане от път без предимство, навлизайки в бул.
„Самоковско шосе“, е отнел предимството на идващия отляво на него
автомобил с посока от с. Кокаляне, при което е настъпило процесното ПТП.
Свидетелят посочва също, че инцидентът е настъпил през светлата част на
деня, при суха настилка на пътното платно. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно, пълно и обективно изготвено.
От представените по делото фактури и фискални бонове се установява,
че ищцата е направила разходи в размер на 65 лева за закупуване на шийна
яка и в размер на 640 лева – за извършен ЯМР преглед на горен коремен етаж
и извършен ЯМР преглед на цервикален отдел на гръбначен стълб.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, след ПТП
ищцата е имала следните травматични увреждания – контузия на меки тъкани
в областта на гърдите и анамнезни данни за болка в шията, придружени с
установени при неврологично изследване сетивни промени - парестезии
(изтръпване на лявото рамо и малкия пръст на лявата ръка по данни на
пациента) по С4 и С8 дерматоми вляво, приети като травма на коренчета,
излизащи в шиен отдел на гръбначен стълб. Вещото лице е приело, че с оглед
вида на травмите и доколкото са регистрирани като остри – непосредствено
след ПТП, то същите са в пряка причинна връзка с ПТП. Поради това и
относно направения от ищцата разход за закупуване на шийна яка вещото
лице е посочило, че същият е направен във връзка с необходимото лечение за
получена при инцидента травма, тъй като с оглед травмата при изписване от
болницата на пострадалата е било предписано носене на такава
имобилизация. Съгласно заключението обаче никъде в медицинската
документация не са налице данни за получена травма в коремна област, като
от проведените след инцидента изследвания в болницата не са установени
данни за травмиране на пикочо-половата система, а при впоследствие
проведени изследвания са доказани хронични заболявания, датиращи преди
ПТП, както и вродена болестна причина за състоянието. Поради това и
вещото лице посочва, че извършените разходи за ЯМР не са във връзка с
получените увреждания при ПТП. В същия смисъл е и заключението относно
3
разходите за ЯМР, касаещи ЯМР преглед на цервикален отдел на гръбначен
стълб. Съгласно същото след ПТП при пострадалата са установени данни за
шийна травма, за което е проведено болнично лечение, довело до обратно
развитие на неврологичните симптоми. При изписване е назначено спазване
на лечебно-охранителен двигателен режим за три седмици и носене на шийна
яка и употреба на медикаменти. Вещото лице посочва, че следва период от
четири месеца, през което време няма проследяване на състоянието по повод
шийна травма и няма описана симптоматика, като в направлението от
08.06.2020 г. не е посочена симптоматика дала основание за назначаване на
такова изследване и не е отразено назначено лечение. При провеждането на
самото изследване са установени данни само за хронични болестно
обусловени дегенеративни промени на гръбначен стълб, след което отново
няма данни за клиничен преглед с отразени симптоми и респективно не е
назначавано никакво лечение. Тези обстоятелства са обусловили извода на
вещото лице, че извършеното изследване не е във връзка с лечението на
травматичните увреждания, получени вследствие на процесното ПТП. Съдът
намира заключението на съдебно-медицинската експертиза за пълно,
обосновано и обективно дадено, поради което и не е налице основание да не
бъде взето предвид.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните доказателства се
установяват всички елементи от правопораждащия съдебно предявеното
материално право фактически състав относно претенцията на ищеца в частта,
касаеща разходите за закупуване на шийна яка, доколкото по делото се
установява, че същите са причинени в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. №
С5656ВС. Не се установява обаче при дължимото от ищеца главно и пълно
доказване да е налице причинна връзка между направените от Л.Н. разходи за
извършени ЯМР прегледи и настъпилото застрахователно събитие, поради
което в тази част претенцията на ищцата се явява неоснователна.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване съдът
намира следното:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице /Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на
4
ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II
ТО и др./ съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от него
главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. По делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че поведението на ищцата е в
пряка причинна връзка с настъпването на ПТП, съответно и на доказаните по
делото имуществени вреди за закупуване на шийна яка. Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза за установената травма на
гръдния кош - мекотъканно увреждане, липсва морфологично описание,
което не позволява да се изключи възможността травмата да е причинена и от
въздействие от самия предпазен колан. Вещото лице е посочило, че
увреждането на шията се причинява индиректно от каммшикообразно
движение на главата в шийния отдел, като такова движение може да има
както при поставен, така и при не поставен предпазен колан при цитирания
механизъм на ПТП. При това положение се налага извод, че не се установява
по безспорен и категоричен начин нарушение от страна на пострадалото лице
на предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, които нарушения
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие, поради което и наведеното от ответника
възражение за съпричиняване е неоснователно.
Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 705 лева - разходи за лечение, следва да бъде
уважен в частта за сумата от 65 лева – разходи за закупуване на шийна яка, а
в останалата част – за сумата от 640 лева – разходи за извършване на ЯМР
прегледи, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за мораторна лихва:
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите. Поради това и на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва
да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на законна лихва върху
уважената част от иска считано от последната покана до ответника –
15.02.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата се дължат направените и претендирани по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска, която претендира разноски в общ
размер на 350 лева, от които 50 лева – платена държавна такса и 300 лева –
депозити за вещо лице. Същите съразмерно на уважената част от иска
възлизат на сумата в общ размер на 35,55 лева.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ, поради което
в полза на процесуалния представител на ищцата – адвокат В.О. следва да
5
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съразмерно на уважената
част от иска възлиза на сумата в размер на 30,47 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат
направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира такива в общ размер на 420 лева, от които 20 лева за
платен депозит за свидетел, 300 лева за платени депозити за вещи лица и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на отхвърлената
част от иска възлизат на сумата в общ размер на 381,28 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК .......................2 и със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Л.
ЕМ. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Кочани“ № 2, ет. 1, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 65 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на
шийна яка, причинени вследствие на настъпило на 19.02.2020 г.
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на МПС с рег. №
С5656ВС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗД Бул
Инс“ АД, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в размер на 650 лева,
представляваща разходи за извършване на ЯМР прегледи, ведно със
законната лихва от 15.02.2021 г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК .......................2 и със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Л.
ЕМ. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Кочани“ № 2, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 35,55 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК .......................2 и със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на
адвокат В.В. О., с адрес на кантората гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ет. 2,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 30,74 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. ЕМ. Н., ЕГН **********, адрес гр. София, ул. „Кочани“ №
2, ет. 1, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК .......................2 и със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 381,28 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6