№ 29
гр. гр. Елена, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Йорданка Ст. Й.
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214130100258 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на КР. ХР. Й. и М. АХМ.
Й. – и двамата действащи като родители и законни представители на И.К. Й.
срещу Община Елена, с която се иска осъждането на ответника за сумата от
10 000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени от детето болки и страдания от нахапване от бездомно куче,
както и за сумата от 80.00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи в заплатена такса за преглед. Ищците твърдят, че на 13.7.2021 г. в
с. М., Община Елена детето им е нахапано от бездомно куче, като в резултат
от нападението му е причинена разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица с размер от 10-12 см. Заявяват, че увреждането е наложило
оперативна интервенция под пълна анестезия и хоспитализирането на детето
за периода от 13.7.2021 г. до 15.7.2021 г. Сочат, че последващото лечение е
включвало терапия с антибиотици и реди други медикаменти за овладяване на
възпалителния процес, като след изписването от болницата на детето са
дадени указания са спазване на хранителен и двигателен режим в домашни
условия. Твърдят, че инцидентът се отразил изключително неблагоприятно за
сина им в емоционален план, който през дългия възстановителен период се е
затворил в себе си. Считат, че Община Елена е имала задължение да вземе
мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да осигури
1
настаняването им в приют, но не изпълнила тези си задължения.
Ответникът оспорва претенцията. Заявява, че кучето, ухапало детето на
ищците, не е безстопанствено, което обстоятелство е установено при
проверка, на която е присъствала и бабата на малолетния И.. Оспорва
твърдението, че не е изпълнил задълженията си, свързани с овладяването
популацията на безстопанствени кучета и че не е взел мерки за премахване на
агресивните кучета в с. М., като заявява, че в тази връзка е сключен договор
за изпълнение на дейности, имащи за цел залавяне, обработка и грижа за
бездомните животни. В условията на евентуалност оспорва иска по размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 49 ЗЗД:
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 от ЗЗД са следните:
вреди, които да са причинени от лице, за което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД; пряка и непосредствена
причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на
общината.
Oт представеното съдебно-медицинско удостоверение е видно, че при
извършен на 21.07.2021 г. преглед на детето на ищците са установени
разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, вторично насложена инфекция
на раната, хирургична обработка на раната с наложен шеф. Съдебният медик
е заключил, че причинените увреждания са в резултат от действие на предмет
с изразен ръб и връх, каквото са кучешките зъби и по начин и време описан от
лицето и майката е възможно да са получени. Посочил е, че телесните
увреждания са причинили на пострадалото дете интензивни болки и
страдания.
Представена е епикриза за лицето И.К. Й. на 8 години, видно от която е,
че е постъпил във второ хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“
АД – Велико Търново на 13.07.2021 г. в 17: 20 ч. и е изписан на 15. 07. 2021 г.
в 11: 00 ч. Детето е постъпило след ухапване от неваксинирано куче, с
открита рана в областта на дясна подбедрица, с дължина около 10 – 12 см, със
зачервена и болезнена околна кожа, с данни за инципиентен флегмон, а при
2
изписването е назначено продължаване на поставянето на ВЕРОРАБ.
По делото не се установява към датата на деликта община Елена да е
имала валидно сключен договор за възлагане на дейност по „Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета“.
Представеният такъв е от 17. 08. 2021 г., т. е. близо месец след инцидента с
малолетното дете.
От заключението по изслушаната съдебно-психологична експертиза се
установява, че след ухапването от безстопанственото куче за детето са
настъпили редица промени, които то е преживяло негативно. Промените са
засегнали ежедневието, нормалното функциониране и на начина на живот на
детето, като са оставили трайни последици върху поведението и
емоционалното му и психично състояние. Детето се отдръпнало от
приятелите си, контактувало само с най-близките. Изпаднало в социална
изолация. Към момента на изследването изпитвало редица страхове,
отключили се от преживения инцидент, свързани със страх от кучета, страх
от повторение на инцидента, страх да излиза от дома си, да се движи само по
улиците. Вещото лице не може да посочи срок за възстановяване от
страховете му, като намира, че за всеки човек този процес е строго
индивидуален. Посочва се, че инцидента и свързаните с него негативни
емоции се съхранявали в несъзнаваното и могат да се изразят по всяко време,
автоматично, като външен стимул на запаметена програма за оцеляване, т.е.
може да са симптом или поведение за целия живот на индивида. Вещото лице
заключава, че е възможно детето след инцидента да е имало нарушения на
съня, които към този момент са преодолени, но страха от кучете по
отношение на детето все още са налице.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
И.С. и Ю.Х.. От показанията на С., която е баба да детето, се установява, че
през м. юли 2021 г. внучето й И. Й. излязло да си играе пред домът им в с М.,
ул. „П.“ № 42. Било по обяд, когато чул крясък, идващ от улицата. Излязла и
го видяла в кръв, паднало на земята. Видяла и куче, което побягнало от там.
Описва го като жълто, с къса опашка, на очите и на муцуната с жълто, по
гърба черно. Не забелязала да има ушна марка. Свидетелката знаела, че това
куче било улично. Съдела за това, защото го виждала да се разхожда по
улиците в селото. Виждала кучето да влиза по дворовете на къщите на хората
3
в селото. След инцидента превързали крака на детето. Ухапването било по
долната част на крака. По късно лице на име Слави закарало детето в спешна
помощ. Посочва, че детето е стояло около 2-3 дни в болницата в гр. В.
Търново, а след това по нейно настояване било изписано. Сменяла му
превръзки на крака около месец след инцидента. Ходели на периодични
прегледи до болницата в гр. В Търново. След ухапването забелязала, че
детето се страхувало от кучета.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че по време на инцидента
бил на улицата пред къщата на бабата на детето, когато чул децата да се
развикват. Видял куче да ухапва детето И. по крака. Посочва, че кучето е
нямало ушна марка. Говорил с детето, като то му споделило, че го е страх от
кучета.
Други доказателства относими към спора не са събрани по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира иска за
доказан по своето основание.
Ищците претендират от ответната страна да им заплати обезщетение за
претърпените от техния син неимуществени вреди вследствие от ухапване от
безстопанствено куче на територията на Община Елена.
За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя в хипотезата на граждански деликт, ищците следва да установят
събитието, от което е настъпило увреждане на здравето на детето им,
противоправността му, настъпилите вреди и техния размер, причинно-
следствената връзка между деянието и вредите, както и обстоятелствата,
водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на
работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ, Министерският съвет по предложение на
министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република България, а съгласно ал. 2, министърът на земеделието, храните и
горите издава наредба за прилагане на националната програма и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
Съгласно ал. 3, общинските съвети приемат програма за изпълнение на
националната програма и план за действие на съответната община, които
4
отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а съгласно ал. 4, кметовете
на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и
ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до
изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Според чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ, кучетата, за които не се явяват лица по ал. 2
(желаещи да ги отглеждат) се маркират и се настаняват във временни
приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Тези кучета са под надзора и грижите на
общините, организациите за защита на животни или други лица, които са
подписали декларация за спазване на изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, органите на местната власт осъществяват контрол
за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и
регистрация на кучета, върху кучетата, настанени във временни приюти,
определени от съответния общински съвет или върнати по местата, от които
са взети. Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за защита на животните, в
тригодишен срок от влизането в сила на закона (31.1.2008 г.) общинските
съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на
безстопанствените животни в приюти. От всичко изложеното до тук следва,
че по силата на закона ответната община има задължение да осъществява
надзор над безстопанствените кучета на нейна територия, поради което е
материално-правно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея
искове за обезвреда. В сега действащия закон – ЗЗЖ, за разлика от
отменения Закон за ветиринарномедицинската дейност, липсва легална
дефиниция на понятието "безстопанствени животни" респ. "безстопанствени
кучета". Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗВМД (отм.); , безстопанствени животни са
тези родени като такива, загубени, или изоставени от собствениците, които не
обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Съдът намира,
че и към настоящият момент преценката дали едно куче е безстопанствено
следва да почива на горните критерии.
В случая от приложеното съдебномедицинско удостоверение, от
приложената епикриза, фиш за спешна медицинска помощ и от показанията
на свидетелите И. С. и Ю. Х. безспорно се установява, че детето И. е получил
травматични увреждания, които са причинени от ухапване на куче. Съдът
намира за установен и фактът, че кучето, нахапало детето, е било бездомно,
като за да достигне до този извод, съобразява показанията на И. С. и Ю. Х.,
5
който заявяват, че кучето е било без каишка или наморник, без конкретна
порода и белези, че е на някое лице, че често са го виждали по улиците или
дворовете на къщите в с. М.. Самият факт, че кучето се е придвижвало
свободно, без каишка и без придружаващо го лице е достатъчен, за да се
направи извод, че същото е безстопанствено.
Ответната страна се домогва да докаже, чрез разпита на свои служители,
че кучето е имало стопанин, но съдът намира, че чрез разпитаните свидетели
това не се доказва по безспорен и непротиворечив начин. Обстоятелството, че
има хора, които са хранили кучето не доказват възражението на ответната
страна, че кучето има стопанин, който следва да носи отговорност за вредите,
които е причинило. От събраните писмени доказателства и разпита на
свидетеля А. Й., работеща на длъжност главен инспектор „Околна среда и
води“ в Община Елена безспорно се установи, че реално от 2019 г. до есента
на 2021 г. общината не е ангажирала дружество, сдружение или лице, което
да се справя с популацията на безстопанствени животни на територията на
Община Елена, задължение което общината има по горецитираните Законови
и подзаконови нормативни актове. Едва след настъпилия инцидент на
17.08.2021 г. общината е сключила договор със сдружение „Германо-
Българска помощ за животните“ за залавяне на безстопанствените кучета на
територията на Община Елена.
Обстоятелството, че според кмета на село М. свидетеля З. Ангелова
сигнали за ухапан човек от безстопанствено животно няма от 2015-2016 г. не
означава, че такъв не се е случил на посочената в исковата молба дата, или че
няколко месеца по късно при посещение и вземане на отношение на случая с
ухапаното дете не е намерено описаното от пострадалия куче, по никакъв
начин не може да промени горния извод, че по делото е установено нахапване
от безстопанствено куче.
Предвид приетото в предходния абзац, че безстопанствените кучета са
под надзора на ответната община, последната носи отговорността за
причинените на детето на ищците вреди. Същите са установени по своя вид,
характер интензитет, като съдът приема за безспорно установени както
физическите, така и психическите болки и страдания, за които са събрани
гласни и писмени доказателства и е прието заключение по допусната съдебно-
психологична експертиза.
6
За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се изходи от принципа на справедливостта с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни
последици. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалото дете и претърпените във връзка с тях болки, страдания,
негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
Затова в тежест на пострадалия е да установи претърпените от него болки и
страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с
всички доказателствени средства предвидени в ГПК.
В настоящия случай на детето на ищците са причинени разкъсно-
контузни рани в областта на дясната подбедрица, вторично насложена
инфекция на раната, хирургична обработка на раната с наложен шеф. Според
разпитаните свидетели срокът за възстановяване на раната е продължил
около месец, правени са периодични прегледи. На детето е поставяна ваксина
Верораб на 21.07, 28.07. и на 13. 08. 2021 г., т.е. месец след ухапването.
Съдебния медик е посочил че болките и страданията след ухапването са били
интензивни, а раната е била фиксирана с шевове с дължина 5 см на 7 см, на
двете рамена на „ Г“ образната рана. През този период детето несъмнено е
изпитвало затруднения в бита при вървенето, като без съмнение при него са
били налични негативни емоции и дискомфорт, дължащи се на изпитваната
физическа болка. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява
още и обстоятелството, че в резултат от раната е налице белег, които, макар и
с козметичен характер, вероятно ще остане за цял живот, както и претърпения
емоционален стрес, дължащ се на изпитаната уплаха. Вещото лице по
съдебно психологическата експертиза сочи, че детето е изпаднало в социална
изолация, страхува се да играе с приятели, отключили са се и други страхове
и това най - вероятно ще остане дори несъзнавано за цял живот. С оглед на
така установеното, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди се явява сумата от 6 000. 00
лева. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и
7
обстоятелството, че възстановяването на детето на ищците все още не е
отшумяло предвид страха му от кучета. От друга страна няма данни при
физическото възстановяване да е имало усложнения, като субективните болки
са отшумели напълно, т. е. че здравословното му състояние е възстановено в
пълен обем и по отношение на същото не се очакват негативни последици. С
оглед на това, за разликата до пълния предявен размер от 10 000. 00 лева
претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищците
сумата от 1134 лева за направените от тях разноски за заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете, а именно сумата от 340 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Еленският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Елена, с Булстат/ЕИК *********, представлявана от
кмета Д.С.М., да заплати на КР. ХР. Й., ЕГН********** и М. АХМ. Й.,
ЕГН**********, в качеството им на родители и законни представители на
малолетния И.К. Й., ЕГН**********, всички с постоянен адрес в с. М., общ.
Елена, ул. „П.“ № 42, сумата от 6000/шест хиляди/ лева - обезщетение за
причинени на малолетното дете И.К. Й. неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от нахапване от бездомно куче осъществило
се на 13.07.2021 г. в с. М., общ. Елена, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението,
както и сумата от 1134 лева - направени разноски съразмерно с уважената
част от исковете, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до
пълния размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА КР. ХР. Й., ЕГН********** и М. АХМ. Й., ЕГН**********,
двамата с постоянен адрес в с. М., общ. Елена, ул. „П.“ № 42 да заплатят на
Община Елена, с Булстат/ЕИК *********, представлявана от кмета Д.С.М.,
8
сумата от 340 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
9