№ 22932
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110121718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК, във вр.§19 ПЗР на ЗИД на
АПК.
Образувано е по жалба от Л. П. И. и Л. Ц. Д. срещу Заповед № РД-20-
36/22.03.2024 г. на Областен управител на област София с доводи, че същата е
нищожна, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение. В жалбата се
излагат доводи, че не е спазена процедурата по чл.28б ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна и на
Заповед № 15-075/30.04.2013 г., тъй като не било в компетентността на областния
управител да се разпорежда с имот, при наличие на влязъл в сила план за
новообразуваните имоти. Поддържа се, че ползвателите на посочените в процесната
заповед имоти нямат права върху тях, тъй като съгласно решение на ВАС от 23.04.2014
г. е прието, че същите следва да останат в собственост на наследници на И. Ц. В..
По делото е постъпил отговор от заинтересованите страни Д. А. Б. и П. Ц. Д., в
който се изразява становище, че атакуваната заповед е законосъобразна.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът по жалбата –
областен управител на област София и процесуалните представители на останалите
конституирани като заинтересовани страни, изразяват становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото решение от 08.07.1998 г., постановено по гр.д.
№ 5089/1996 г. по описа на СРС, 43-ти състав, влязло в законна сила на 26.11.1998 г. е,
1
че на наследници на И. Ц. В. /сред които са и жалбоподателките в настоящото
производство/ е възстановена собствеността на нива от 4,9 дка в м.********, ********
От приложената по делото заповед № РД-20-36/22.03.2024 г. на областния
управител на област София се установява, че със същата е одобрен план на
новообразуваните имоти с № № 14831.6506.490, 14831.6506.492 и 14831.6506.493 в
местност „********“ в землището на с.********, район „********“, ********. Видно
от приложените по делото доказателства е, че заповедта е публикувана в ДВ,
бр.27/29.03.2024 г.
Видно от приложената по делото предходна заповед № ОКД-02-2/05.03.2024 г.
на областния управител е, че е назначена комисия, която да извърши проверка и
приемане на плановете на новообразуваните имоти, съгласно влезли в сила решения на
съда, сред които и процесните имоти, предмет на атакуваната заповед.
Видно от приложения по делото протокол от проведено заседание на комисията
на 12.03.2024 г. е, че във връзка с процесните имоти е предложено на областния
управител на област София да издаде заповед за одобряване на ПНИ.
На 14.03.2024 г. комисията е внесла доклад до областния управител, ведно с
проект за изменение на плана на новообразуваните имоти в изпълнение на съдебно
решение от 25.06.2010 г. на СГС по адм.д.№ 0758/2006 г.
Видно от приложеното по делото решение от 25.06.2010 г., постановено по
адм.д.№ 0758/2006 г. по описа на СГС, поправено съгласно протокол от 12.10.2010 г. по
същото делото, влязло в законна сила на 29.12.2010 г. е, че заповед № РД-15-
330/02.11.2005 г. на областен управител, с която се одобрява план на новообразуваните
имоти в м.********, с.******** в частта с площ от 4126 кв.м., възстановен на
наследници на И. Ц. В. в стари реални граници, който по обжалвания план е ситуиран
с идентификатор пл.№ №489, 490, 491, 492, 493, 494 и 495, е отменена като
незаконосъобразна. Видно от диспозитива на съдебното решение е, че преписката е
върната на областния управител на област София за съобразяване с указанията на
съда и преработка на плана за новообразуваните имоти в отменената част. Видно от
мотивите на решението е, че по делото са представени доказателства, че
жалбоподателката Василка И. И. е собственик на част от имот с пл.№ 2 в масив 111 в
м.********, с площ от 4126 кв.м., като с плана на новообразуваните имоти, одобрен
със заповедта от 02.11.2005 г. на областния управител на област София се засяга имота
на жалбоподателката, възстановен в стари реални граници.
По делото е приложено решение № 4246/26.06.2013 г., постановено по адм.д.№
8454/2011 г. по описа на Административен съд – София-град, влязло в законна сила на
23.04.2014 г., от което е видно, че е отменена заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на ИД
на АГКК в частта относно поземлени имоти с идентификатор № № 14831.6506.490,
14831.6506.492, 14831.6506.493, 14831.6506.494, 14831.6506.495.
По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа
2
експертиза, в което вещото лице е посочило, че поземлени имоти с пл.№ № 489, 490,
491, 492, 493, 494 и 495 по ПНИ попадат в границите на поземлен имот с пл.№ 2 от
масив 111 от помощния кадастрален план.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
при наличие на правен интерес от жалбоподателите.
В настоящото производство съдът не следва да преразглежда фактите и
обстоятелствата, по които вече е налице влязло в сила решение, а именно -
материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите, а единствено
наведените в жалбата доводи за нищожност на процесната заповед.
Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху
които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на
§4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в
мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и
пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на
имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се
изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че
планът на новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за
новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на
собствеността на същите, като неразделна част от него.
Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките
му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за
собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите
лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици /респ. техните наследници/, така и всяко
трето лице, чийто права и интереси се засягат от одобрения план.
В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за
законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно
законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на
имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай
искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената
заповед, а не отмяната на акта като незаконосъобразен.
Наличието на основанията, визирани в чл.146 АПК, води до недействителност
на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда
3
съответният акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това
дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът
следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде
обявен за нищожен. Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то
материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на
акта и съществените нарушения на административно-производствените правила водят
до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. издаден е при пълна липса на
условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и
не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание.
Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са
нетърпими от правовия ред.
Конкретния случай не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като в хода
на производството жалбоподателите не доказаха обжалваната заповед да страда от
такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от
лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена
форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при
издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до
неговата нищожност.
На последно място следва да се отбележи, че в производството по §4к, ал.6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният
орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при
одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са
установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към
плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. При наличие на спор за материално право за
новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
Наведените в жалбата доводи по отношение на заповед № РД-15-075/30.04.2013
г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като заповедта е влязла в сила. По отношение
доводите за нищожност на същата важат изложените по горе мотиви, като
предпоставките на чл.17, ал.2, изр.2-ро ГПК не са налице, доколкото жалбоподателите
са участвали в административното производство по издаването й обжалването й.
Обективираното в молба от жалбоподателите с вх.№ 390152/03.12.2024 г. искане
за упражняване на съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 ГПК по същество
4
представлява оспорване на правото на собственост на заинтересованите страни, което
е недопустимо.
По изложените съображения настоящият съд намира жалбата за неоснователна,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл.143, ал.3 АПК, в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски. Доколкото по делото няма данни за направени
такива, а и липсва искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата жалба от Л. П. И. и Л. Ц. Д. срещу Заповед № РД-20-
36/22.03.2024 г. на Областен управител на област София и
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-
София-град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5