№ 19294
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110100124 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.36, ал. 1
ЗАдв. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Адвокатско дружество „Миладинов и Файтонджиев“ е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника „Винпром Русе
1956“ АД за сумата от 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор
за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и
анекс №1 към него от 01.06.2017г. и издадени фактури № 337/01.10.2019г., №
354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г., № 366/03.02.2020г. и № 375/05.03.2020г., ведно
със законна лихва от депозиране на заявлението /30.09.2022г./ до изплащане на
вземането, както и за сумата от 1 588,13 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 21.10.2019г. до 27.09.2022г. След постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от
страна на длъжника, ищецът е предявил установителни искове за вземанията, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че съгласно сключения с ответника договор за правно
обслужване/текуща правна помощ на юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към
него от 01.06.2017г. същият се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение за
правно обслужване в размер на 1000 лв. без ДДС в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца за който се дължи възнаграждението, независимо от това дали през
съответния месец е предоставена юридическа консултация. Твърди, че за месеците
09.2019г., 11.2019г., 12.2019г., 01.2020г. и 02.2020г. не му е заплатено дължимото
съгласно договора възнаграждение. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
1
Ответникът „Винпром Русе 1956“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди, че за
процесния период ищецът не е предоставил, съответно ответникът не е получил
юридически услуги. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв.:
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже наличието на
сключен валиден договор за правно обслужване/текуща правна помощ на юридическо
лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. между страните, както и
уговорения размер на възнаграждение по същия.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
От представения по делото договор за правно обслужване/текуща правна помощ на
юридическо лице от 01.04.2016г. се установява, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът в качеството си
на доверител е възложил на ищеца като негов довереник да осъществява чрез
работещите в адвокатското дружество адвокати и/или сътрудници, при поискване от
страна на доверителя, правно обслужване/текуща правна помощ във връзка с
дейността на ответното дружество, като предоставя в разумен срок необходимите му
услуги и консултации по правни въпроси. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочен обхватът
на дейността на адвокатското дружество, а именно: предоставяне на текущи устни и
писмени консултации и отговори на поставени въпроси от доверителя; изготвяне,
юридическо оформяне и прецизиране по искане на доверителя на проекти на
документи, оформяне на кореспонденция и други свързани с отношенията между
доверителя и негови партньори и контрагенти, предоставяне на становища и
консултации по горните проекти на документи, както и изготвяне, юридическо
оформяне, прецизиране и предоставяне на становища и препоръки по документи на
доверителя, включително договори, актове, заповеди и други подобни; участие по
искане на доверителя при провеждане на преговори и осъществяването на
комуникацията с клиенти и други контрагенти на доверителя; подготовка на всички
необходими правни документи и извършване на необходимите правни и фактически
действия пред Търговския регистър във връзка с попълване и подаване на всякакви
заявления за вписване на всякакви промени в обстоятелствата по партидата на
дружеството и/или за обявяване на негови актове; при допълнително изрично
възлагане и упълномощаване – осъществяване на процесуално представителство и
защита на доверителя в съдебни, арбитражни, изпълнителни и/или други производства,
по които същият е страна. В чл. 9, ал.4 изрично е уговорено, че за времето на действие
на този договор доверителят дължи и заплаща на довереника уговореното по ал. 1 на
същия член месечно възнаграждение в размер на 600 лв. без включен ДДС, независимо
от това дали през съответния месец доверителят е възложил/поискал от довереника
предоставянето на конкретни юридически консултации или услуги.
С анекс № 1 към процесния договор от 01.06.2017г. страните по взаимно съгласие
са приели уговореното по договора от 01.04.2016г. месечно възнаграждение да се
увеличи до размер от 1 000 лв. без включен ДДС, което увеличение е приложимо,
считано от датата на подписване на анекса. В чл. 2 от същия изрично е предвидено, че
2
всички други клаузи и условия на договора от 01.04.2016г. остават в сила без
изменения и допълнения.
Спорен по делото се явява въпросът дали възникването на правото на адвокатското
дружество да получи възнаграждение по договора е обусловено от полагането на труд
в изпълнение на конкретно възлагане на работа от доверителя, или такова се дължи
единствено с оглед ангажираността към последния дори и когато такива услуги не са
предоставени.
Съобразно съдебната практика правото на адвоката да получи възнаграждение от
полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава
услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. При сключен
договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не
са предоставени, адвокатско възнаграждение не се дължи. Според уговореното в
договора обаче може да се дължи възнаграждение за ангажимент, тоест не за
извършена услуга, а за това, че адвокатът е поел задължение за готовност да се грижи
за работите на възложителя. Тъй като договорът е ненаименован (няма законова
уредба), поемането на такива задължения от страните по него не може да се
предполага, а следва да е сторено изрично /в този смисъл Решение № 94 от 20.04.2021г.
по гр.д. № 2752/2020г., IV г.о. на ВКС/.
В процесния случай, тълкувайки отделните уговорки между страните в тяхната
взаимовръзка и цялост, изхождайки от смисъла, който произтича от целия договор и
съобразно неговата цел, на основание чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че адвокатското
дружество в качеството на довереник по договора е приело да осъществява цялостно
абонаментно правно обслужване на дейността на ответника независимо от
обстоятелството дали от последния са му възложени конкретни задачи за изпълнение.
Така в чл. 7 е предвидено довереникът да отговаря за правилното и пълно поддържане
на досие на извършената работа за доверителя, което свидетелства за трайна
ангажираност, отдаденост към работния процес и доверие между страните, изградено
на база продължителния характер на взаимоотношенията им и широкия кръг на правни
услуги, които дружеството поема ангажимент да предоставя при поискване. В тази
връзка адвокатското дружество се е задължило при оказване на дължимата правна
защита и съдействие да действа своевременно, при полагане на необходимата
квалифицирана грижа и усилия съобразно чл. 4, ал. 1 от договора.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е
предоставил, съответно самият той не е получил юридически услуги, още повече и с
оглед ангажираните от адвокатското дружество писмени доказателства за оборване на
тези твърдения. Видно от приложените по делото разпечатки от електронната поща на
управителя на ищцовото дружество, отразяващи кореспонденция, проведена в периода
от м. септември 2019 г. до м. февруари 2020 г., между адвокат Томислав Файтонджиев
и лицата Наталия Къснеделчева и Силвия Д. – представители на ответника съгласно
наличната информация по партидата на „Винпром Русе 1956“ АД в Търговския
регистър в графа „история“ на представителите и на членовете на Съвета на
директорите на дружеството /л. 187-188/, действително на ищеца е възлагано
изпълнението на различни по характер правни услуги, които същият е извършвал
своевременно, а именно: процесуално представителство и защита по образувани
съдебни производства – изготвяне на пълномощни, отговори на искови молби, жалби,
изпълнение на указания на съда, в това число излагане на подробна информация
относно хода на делата, предприетите действия, приложимата нормативна уредба към
възникналите спорове, както и даване на конкретни указания относно необходимото
3
съдействие от страна на ответника /заплащане на държавни такси, входиране на
документи в съда/, съответно участие при осъществяването на комуникация с
контрагенти на доверителя, каквито данни са налице във връзка с прекратяване на
договор с „Булгаргаз“. Изложеното свидетелства в пълна степен за точното и
добросъвестно изпълнение на задълженията на адвокатското дружество по договора. В
тази връзка ищецът е издал процесните фактури №337/01.10.2019г., №354/02.12.2019г.,
№359/03.01.2020г.,№366/03.02.2020г. и №375/05.03.2020г. с посочено основание
договора от 01.04.2016 г. и анекс № 1 към него от 01.06.2017г., както и дължимото за
съответния месец възнаграждение, конкретно за месеците септември 2019 г., ноември
2019 г., декември 2019 г., януари 2020 г. и февруари 2020 г. – всяко по 1 200 лв. с ДДС.
Следва да се посочи, че по своята същност договорът между клиента и адвоката
може да се определи като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, поради
което приложимата правна уредба дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако
довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение. Дори оттеглянето на поръчката обаче не е основание да се приеме, че
уговореното възнаграждение за работата не се дължи съгласно разпоредбата на чл. 288
ЗЗД, което по аргумент за по-силното основание обуславя основателността на иска.
По изложените съображения и доколкото се установи, че на ищеца се дължи
възнаграждение независимо от обстоятелството дали му е възлагано конкретно
изпълнение на поставени задачи през процесния период, още повече, че в
действителност такива са извършвани в интерес на доверителя, съдът намира, че
последният дължи заплащане на дължимото възнаграждение. При доказателствена
тежест за ответника, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция,
същият не е ангажирал доказателства за извършено плащане на претендираната от
ищеца главница в размер на 6 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
процесните фактури, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и момента на изпадане на длъжника в забава.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от процесния договор срокът за плащане на възнаграждението
по него е до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
възнаграждението, за които суми довереникът издава фактура. В случая ответникът не
оспорва получаването на фактурите, а възраженията му, че в дневниците на „Винпром
Русе 1956“ АД липсва надлежно отразяване за каквито и да е възлагателни действия и
упълномощавания към ищеца не само че не са подкрепени от ангажирани от негова
страна доказателства, но и се опровергават от съдържанието на обсъдената електронна
кореспонденция между страните, по отношение на която ответникът не е взел
становище. В този смисъл съобразно постигнатата договорна уговорка относно падежа
на задължението за плащане на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се
приеме, че считано от 21-во число на месеца, следващ този, за който се дължи
възнаграждението във връзка с издадените фактури на основание процесния договор и
анекса към него, ответното дружество е изпаднало в забава относно плащането на
4
главниците по тях, или от 21.10.2019г. по отношение на фактура № 337/01.10.2019г.
(възнаграждение за м. септември 2019г.), от 21.12.2019г. по фактура № 354/02.12.2019г.
(възнаграждение за м.ноември 2019г.), от 21.01.2020г. по фактура № 359/03.01.2020г.
(възнаграждение за м. декември 2019г.), от 21.02.2020г. по фактура №366/03.02.2020г.
(възнаграждение за м. януари 2020 г.) и от 21.03.2020г. по отношение на задължението
по фактура № 375/05.03.2020г. (възнаграждение м. февурари 2020г.). Размерът на
дължимите лихви следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, която в
първоначалната си редакция /ДВ, бр. 28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./ изключва
приложението на последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, след което с нова редакция на закона /ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от
9.04.2020г./ ограничава приложното поле спрямо лицата, ползващи се от защитата,
стеснявайки я само до тези, имащи качеството на длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки
и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции. В този смисъл
периодите на забава в плащането на задълженията по фактури №337/01.10.2019г.,
№354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г., № 366/03.02.2020г. следва да бъдат разделени от
21-во число на съответния месец до 12.03.2020г., съответно от 10.04.2020г. до
27.09.2022г., включително и с оглед диспозитивното начало. Следователно от целия
процесен период – от 21.10.2019 г. до 27.09.2022 г. следва да бъде изключен този от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.
Отделно, § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ предвижда, че сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, която уредба в настоящия случай е
приложима единствено по отношение на лихвата за забава върху главницата по
фактура № 375/05.03.2020г., чийто падеж е настъпил на 20.03.2020г. – момент, към
който е изключено приложението на последиците от забава за плащане на задължения
на всички частноправни субекти. В този смисъл периодът на забава само по отношение
на това задължение е от 21.05.2020г. до 27.09.2022г.
Цитираната нормативна уредба е съобразена от ищеца в петитума на исковата
молба, като в тази връзка същият е представил разпечатки от електронния калкулатор
на НАП, съдържащи необходимите изчисления за определяне размера на дължимите
мораторни лихви за посочените периоди, които общо възлизат на претендираната сума
от 1 588,13 лв., поради което и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен в
цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 653 лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 153 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. За исковото производство ответникът следва да
заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 1 211,81 лв.,
представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено на адвокат А. Т. с платежно нареждане от 26.09.2023г. на
5
основание договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г. /л. 194 и 195/,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че „Винпром
Русе 1956“ АД, ЕИК *********, дължи на Адвокатско дружество „Миладинов и
Файтонджиев“, БУЛСТАТ *********, сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022г. по ч.гр.д. №13131/2022г. по описа на
Районен съд – Варна, 43-ти състав, както следва:
– на основание чл.36, ал.1 ЗАдв. сумата от 6 000 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по договор за правно обслужване/текуща правна помощ на
юридическо лице от 01.04.2016г. и анекс №1 към него от 01.06.2017г. и издадени
фактури № 337/01.10.2019г., № 354/02.12.2019г., №359/03.01.2020г., №366/03.02.2020г.
и №375/05.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022г. до
изплащане на вземането;
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 588,13 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 21.10.2019г. до 27.09.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Винпром Русе 1956“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Адвокатско дружество „Миладинов и Файтонджиев“,
БУЛСТАТ *********, сумата от 653 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №13131/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, 43-ти състав, както и сумата от 1 211,81 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6