Решение по дело №4954/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1905
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330204954
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1905
гр. Пловдив, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330204954 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 47/17.08.2022 г., издадено от Директор на ***
„Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което ***, с ЕИК: ***, е
санкционирана с „имуществена санкция“ в размер на 150.00 лева за
нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите.
Жалбоподателят, ***, по същество не оспорва факта на извършеното
нарушение, но навежда основания за квалифицирането на случая като
„маловажен“. навеждат се и доводи за незаконосъобразност на АУАН,
касаещи порочност на връчването му. В тази връзка се моли обжалваното НП
да бъде отменено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, *** „Източнобеломорски район“, оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:
1
При извършена проверка от *** в *** „Източнобеломорски район“ било
установено, че ***, като титуляр на разрешително за водовземане от
подземни води, в срок до 31.01.2022 г. включително, не е изпълнила
задължението си за представяне на информация за изчисляване на дължимата
такса по образец за периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. в срок до 31.01.2022 г.
Същото било сторено на 11.02.2022 г., като дължимата такса била заплатена
на 15.02.2022 г. Въпреки това, в хода на извършената проверка и като било
установено, че задължението е изпълнено след законоустановения срок, бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което *** била санкционирана с глоба в размер на 150 лева за нарушение на
чл.194б, ал.1 ЗВ.
Недоволна от този резултат е останала ***, която моли издадено срещу
нея НП да бъде отменено.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства – писмени (писма и справки) и
гласни (показанията на ***, които съдът кредитира), а и същата по същество
не се оспорва от жалбоподателя, който навежда доводи за допуснати
нарушения при връчване на АУАН, респ. за квалифициране на случая като
„маловажен“.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не
споделя доводите, изложени в жалбата за допуснати нарушения, доколкото
АУАН бил връчен на лице без представителна власт. Всъщност данни в
противоположна насока се черпят от възражението срещу АУАН, депозирано
от самия жалбоподател, видно от което се възразява срещу АУАН, връчен „ на
*** г. на *** на *** – М.Г.Г., *** за получаване на съставени актове за
установяване на задължения от ***“. Последното само по себе си
обосновава неоснователността на направеното в този смисъл възражение,
поради което настоящият съдебен състав го оценя като неоснователно.
2
На следващо място следва да се посочи, че извършването на процесното
нарушение се явява установено по несъмнен начин. В тази връзка са
събраните по делото писмени доказателства – АУАН, Справки и Писма,
свидетелските показания на ***, а и както беше посочено по-горе, в случая
фактът на извършеното нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя,
а именно, че като титуляр на разрешително за водовземане от подземни води,
в срок до 31.01.2022 г. включително, не е изпълнила задължението си за
представяне на информация за изчисляване на дължимата такса по образец за
периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. в срок до 31.01.2022 г. Същото било
сторено на 11.02.2022 г., като дължимата такса била заплатена на 15.02.2022
г., с което безспорно е допуснало нарушение на визираната административна
разпоредба.
Въпреки безспорната установеност на процесното нарушение,
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено, тъй като случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите подобни случаи и следователно е следвало да се
квалифицира като „маловажен“. Налагането на санкция не е самоцел на
закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да
не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да
се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще
бъде санкциониран. Според настоящият съдебен състав настоящия случай е
именно такъв. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Касае се за първо по ред нарушение, с относително кратка
продължителност – по-малко от две седмици, отстранено в кратък срок след
констатирането му – още преди съставяне на АУАН, което е индиция за това,
че целта на закона е била постигната със самото констатиране на
нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде
предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към
налагане на санкция. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вреди последици. Вярно
е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези
обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за
маловажен случай. Всичко гореизложено, наред с обстоятелството, че се
касае за първо по ред нарушение, отстранено незабавно след констатирането
му, налагат извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен на
3
обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на
нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция.
Ето защо и като намира, че процесният случай се явява “маловажен”,
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на
основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява единствено в изготвяне на писмено становище относно
законосъобразността на НП и основателността на депозираната жалба, без
процесуално представителство, намира, че в полза на *** следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в 80.00 лв. По делото не се
доказват направата на деловодни разноски, каквито също се претендират,
поради което разноски в този смисъл не се присъждат.


Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,


РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 47/17.08.2022 г., издадено от Директор на ***
4
„Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което ***, с ЕИК: ***, е
санкционирана с „имуществена санкция“ в размер на 150.00 лева за
нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА *** „Източнобеломорски район“ ДА ЗАПЛАТИ на ***, с
ЕИК: *** сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5