Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 02.03.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести
граждански състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н.П., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1923
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 108 ЗС
Предявеният
иск е за признаване за установено, че ищцата Ц.И.А. е собственик на
новообразувания имот № 966.291, местност „Дружба” по скица, а по съдебна
спогодба, одобрена от Районен съд гр. Враца – местност „Семкови земници”, с
площ от
Ищцата
твърди, че е наследница на описания недвижим имот, оставен й от нейните
родители – М.М.М. и И.И.М.. Имотът бил придобит от наследодателите й чрез
обменен лист през
Ответниците
оспорват основателността на предявения иск и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Сочат, че процесният имот в сегашния му вид е изграден от семейство Ц. и А.
Ангелови след 1997-98 г., като продължават да го благоустрояват понастоящем.
Твърдят, че имотът в сегашния му вид е различен от имота, деклариран от ищцата
през 1988 г. Собствеността на процесния
имот се установявала от оспорения нотариален акт № 183/21.08.2014 г. на
нотариус П.Ц. и от скица № 17/01.04.2015 г. Сочат, че не се доказва по делото
процесният имот да е предоставен по обмяна на майката на ищцата М./М./М.М., тъй
като от представения протокол било видно, че ако все пак има някаква обмяна, то
имотът е предоставен на К.М.. Отразеното обаче прехвърляне в протокола на имота
от К.М. на М.М. било незаконно. На майката на ищцата била призната и
възстановена собствеността върху други два имота в м. „Череша“. До
предявяването на иска по гр. дело № 4403/2014 г. по описа на РС Враца
владението на имота от страна на ответниците никога не било оспорвано от
ищцата, както и фактът, че той и съпругата му са построили новата къща и всички
останали стопански постройки в имота. Действително всичко било построено без
план и строително разрешение от ответниците, но същите имали удостоверение за
търпимост, издадено от Община Враца. Ответниците заплащали и дължимите местни
данъци и такси. Освен на възмездната сделка, чрез която ответниците били
придобили процесния имот, същите се позовават и на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, тъй като необезпокоявано са владели имота повече от 30 години,
считано от 1983 г. Молят предявеният иск, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
С определение № 2510/03.12.2015г.,
на осн. 219, ал.1 ГПК, В.Т.К. и О.Л.Г. са конституирани като трети
лица-помагачи на страната на ответниците А.А. е Ц.А.. Третите лица-помагачи
вземат становище, като излагат подробни съображения, кореспондиращи с отговора,
подаден от А.А. и Ц.А..
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба
№ 163, том II, регистър 1925, дело №519/1944 г. /л. 79-80/, Л.Г.К. /поч.
на 17.01.1969г./ е придобил недвижим имот, находящ се в района на гр.Враца,
местността” Веслец-Семкови земици”, представляващ парцел-лозе от пет декара и
пет ара.
Видно от представеното удостоверение
за наследници /л. 156/, след смъртта си на 16.01.1969 г., Л.К. е оставил като
свои наследници третите лица-помагачи - В.Т.К. /съпруга/ и О.Л.Г. /син/.
С решение № 281-В/11.10.1995г. на
поземлена комисия-Враца /л. 81/ е признато правото на собственост на
наследниците на Л.Г.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти: лозе от 3.500 дка, седма категория, находящ се в терен по §4 на
гр. Враца, в местността „Семкови земници” и лозе от 2.000дка, седма категория,
находящ се в терен по §4 на гр.Враца в местността „Семкови земници”. За имота лозе от 2.000дка,
седма категория, находящ се в терен по §4 на гр.Враца в местността „Семкови земници” е възстановено правото на
собственост на наследниците на Л.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници. За имота лозе от 3.500дка, седма категория, находящ се в терен по §4
на гр.Враца в местността „Семкови земници” е отказано да бъде възстановено правото
на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.
С нотариален акт № 181/21.08.2014г.,
том II, рег.№2774, нот. дело №200/2014г. /л. 7/, В.Т.К. и О.Л.Г.,
действащи чрез пълномощника си адв. Ил.Л., са продали на А.Н.А. новообразуван
имот № 966.291 по плана на новообразуваните имоти на местност „Дружба” по
скица, а по документ за собственост - местност „Семкови зимници”, в землището
на гр.Враца, код по ЕКАТТЕ 12259, общ.Враца, обл.Враца, одобрен със заповед
№16/10.01.2005г. на областния управител на Област Враца, с площ на
новообразувания имот: 1829 кв.м., вид на територия: селско стопанство, НТП: §4,
категория на имота VIII, адрес - м.”Врачански лозя”, заедно с
построените в имота: двуетажна масивна сграда със застроена площ 48 кв.м., две
паянтови постройки с обща застроена площ 20 кв.м., стопанска сграда на един
етаж със застроена площ 13 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ
16 кв.м. и други подорения в имота при съседи: имот №12259.966.292-§4 на
Владимир Бонджалийски и др., имот №12259.966.715 - залесена територия ДГФ, имот
№12259.966.284 - §4 на А. Илиев Барзов, имот №12259.966.286 - §4, имот
№12259.966.288 - §4 и имот №12259.966.693 - Полски път на Община Враца.
Видно от удостоверение за наследници
/л.11-13/, след смъртта си на 26.08.1984 г., М.М. е оставила за свои законни
наследници ищцата Ц.И.А. /дъщеря/, И.Ц.В. /дъщеря, поч. на 21.05.2003г./, И.И.М.
/син, поч. 29.08.1998г./ и Т.И.М. /дъщеря, поч. на 01.05.2004 г./.
С протоколно определение от
05.02.1993 г. по гр.д. № 2024/1992 г. на Районен съд гр. Враца /л. 9/ е
одобрена спогодба между Ц.И. А., И.Ц.В. и Т.И.И., по силата на която недвижим
имот предмет на дебата, представляващ полски имот от два декара, находящ се в
местността „Семкови зимници” във Врачанските лозя, заедно с построената в него
масивна жилищна сграда, паянтова сграда и стопанска постройка за инвентар и
складово помещение, заедно със всички подобрения в имота, остава в дял и
изключителна собственост на съделителката Ц.А..
Със заповед № 556/22.05.1984г. на
Общински народен съвет-Враца /л.245/ е предоставено право на преминаване на М.М.М.
и нейните наследници през имота на Надежда К. и Лиляна Митева в землището на
гр.Враца.
С решение № 356/09.04.1999 г. на
поземлената комисия гр.Враца /л. 210/ е признато правото на собственост на
наследниците на М.М.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти: нива от 9.000 дка, нива
4.000 дка, лозе 1.500 дка, всичките шеста категория, находящи се в землището на
гр.Враца, в местността Курт Тепе.
Отказано е да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници и на трите имота.
С решение № 405А/12.06.2001 г. на
поземлената комисия гр. Враца /л. 211/ е предоставено на наследниците на М.М.М.
правото на собственост върху нива от 10.640 дка, шеста категория в местността
„Череша”, имот № 536061 и нива от 3.860 дка, в местостта „Череша”, имот № 536064.
Видно от удостоверение № 992/17.03.2015
г. на Община Враца /л. 27/, имот кад. № 966.291 в местност „Дружба” с площ от
1829 кв.м. по плана на новообразуваните имоти на землище гр. Враца е идентичен
с имот № 0.635 по неодобрен кадастрален план от 1976 г. и представляващ стар
идентификатор /кадастрален № 4793 на имот по неодобрен план от 1971-1973 г. от
списъка на собствениците на имоти на ОНС-Враца, отдел „Кадастър, регулация и
вертикално планиране”.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, като са разпитани свидетелите С.К. П., В.Н. П., Л.Г. К.
и Ю.И.П..
Свидетелката Славка П. заявява, че
знае, че ищцата И. притежава къща на лозята. Строежът й започнал преди около 50
години. Къщата била собственост на майката на ищцата, която го прехвърлила на
последната. Ищцата живеела там до преди около 2 години, когато синът й
/ответникът А.А./ я изгонил. Понастоящем в къщата живеел синът на ищцата. Сочи,
че къщата се намира в местността „Мачкин дол“. Заявява, че къщата е строена от
ищцата И..
Според свидетелката В. П. – дъщеря
на ищцата и сестра на ответника А.А., ищцата притежава имот на спирка „Дружба“
във врачанските лозя, местността „Семкови земници“. Ц.И.А. останала да живее в
този имот преди около 25 години, когато се пенсионирала. През 1991 г. започнал
строужът на по-голямата къща, намираща се в този имот. Ищцата живяла в имота до
преди една година и половина, когато трябвало да го напусне не по нейно
желание. Материалите за строежа на къщата били купувани от ищцата.
От разпита на свидетеля Линка К. се
установява, че до 1984 г. майката на ищцата Ц.А. живеела на лозе, в местността
„Семкови земници“. След като починала, ответникът А.А. започнал да строи къща
през 1993-1994 г. Ищцата се нанесла да живее в имота към 1996 г., след като
ответникът А. построил къщата. Ц.А. живяла в имота до 2013 г., като понастоящем
там живее А.А.. Сочи, че не знае кой е плащал за материалите за строежа на
къщата, но знае, че А. докарвал материалите.
Според свидетеля Ю.П. сочи, че
третото лице-помагач О.Л. е негов племенни. Твърди, че дядо му е владял имот,
намиращ се в местността „Шаровитица“ или „Веслец“, без да е сигурен за името й,
намираща се във Врачанските лозя, от преди 1900 година. Понастоящем сочи, че
имотът се владее от А.А.. До 60-те години имотът се владял от неговия вуйчо,
когато една част от имота – два декара и половина, който към момента
съществува, бил национализиран. Останалата част от имота – пет декара, ги
ползвали неговата майка и вуйчо. След като вуйчо му починал, съпругата му ги
продала и заминала за гр. Варна. След това тази част от имота вече не била на
семейството и се владеела от човек на име Т.. След това там настанили ищцата Ц.А.
и нейната майка. След като А.А. построил голямата къща в имота, ищцата
продължила да живее там до 2012-2013 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск
ищцата следва да докаже, че е собственик на процесните имоти на твърдяното
правно основание – наследствено правоприемство и сключена съдебна спогодба,
както и че нейните наследодатели са придобили правото на собственост върху
имотите чрез обменен лист от
Установи се от решение №
281-В/11.10.1995г. на поземлена комисия-Враца, с което е признато правото на
собственост на наследниците на Л.Г.К. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници, същото е издадено на основание чл. 18 ж, ал. 1 и чл. 18 з, ал.
1 ППЗСПЗЗ. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ към момента
на постановяване на решението /обн. ДВ, бр. 48, в сила от 26.05.1995 г./, Поземлената
комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът
и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията
на собствеността и основанията за тях.
Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената
комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата
служба на общината.
Видно от цитираното по-горе решение
за възстановяване правото на собственост /№ 281-В/11.10.1995 г./, собствеността
върху имота, предмет на разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт №
181/21.08.2014г., том II, рег.№2774, нот.
дело №200/2014г., е възстановена в реални граници. Разписано е, че имотът се
нахожда в терен по параграф 4 на град Враца,в местността „Семкови земници“,
като същото е посочено и за другия имот, по отношение на който е признато
правото на собственост на наследниците
на Л.Г.К. – лозе от 3.500 дка. Въпреки че е посочено, че имотът се намира в
терен по параграф 4, то не следва да се приеме, че имотът има статут на такъв
по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това разграничение следва да се направи и с
оглед отказа на ПК гр. Враца да възстанови собствеността на другия описан имот
в раздел I от решението. Отказът е мотивиран, като е посочено
обстоятелството, че лозето с площ от 3.500 дка попада в зоната на параграф 4.
Ето защо, за възстановения имот не е било необходимо да бъде издавана заповед
от кмета на общината. Друг аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че изискването
на ПЗР на ЗСПЗЗ за издаване на заповед на кмета на общината, която се съобщава
по реда на Гражданския процесуален кодекс,
е предвидено в §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначалната редакция на този текст е
в сила от 28.10.1997 г. /обн. ДВ, бр. 98 от 1997 г./, т.е. две години след постановяване на решението на ПК
гр. Враца. Освен това, едва с редакцията на § 4к с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. е
предвидено възстановяването на заповедта да е със заповед на кмета на общината.
Преди това възстановяването се е осъществявало с решение на съответната
поземлена комисия, както е в процесния случай. Поради това само за
постановените след влизане в сила на това изменение на закона /ДВ бр.68 от
30.07.1999 г./ решенията на ПК, респ. ОСЗ, нямат конститутивно действие за
правото на собственост. Такова действие има заповедта на кмета по пар.4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези случаи предпоставка за допустимост за предявяване на
положителен установителен или осъдителен иск за собственост е да е издадена
заповед по пар.4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на една от спорещите страни. В
този смисъл е Решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 791 от 2010 г. на ВКС,
Второ г.о. Настоящият случай обаче не е такъв – решението на ПК гр. Враца, с
което е възстановена собствеността на процесния имот е от 11.10.1995 г. Налага
се извод, че по отношение на покупко-продажбата на процесния недвижим имот /нотариален
акт № 181/21.08.2014г., том II, рег.№2774, нот.
дело № 200/2014г./ не е налице сочения от ищцата порок, а именно липса на
издадена от кмета на общината заповед за възстановяване на правото на
собственост върху имота.
Съдът приема, че наследниците на Л.Г.К.
– третите лица-помагачи В. Георгиева и О. Георгиеви са придобили правото на
собственост на годно правно основание. Ето защо твърдението на ищцата, че
ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот от
несобственици се явява неоснователно.
Ищцата твърди, че е имотът е
придобит от нейната майка по силата на обменен лист от 1960 г. Следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 18 з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато е извършена
замяна по реда на отменения Закон за
трудовата поземлена собственост, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или
извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната
остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се
счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици.
По отношение на представеното по
делото протоколно определение от 05.02.1993 г. по гр.д. № 2024/1992 г. на
Районен съд гр. Враца, с което е одобрена спогодба между Ц.И. А., И.Ц.В. и Т.И.И.,
следва да се отбележи, че имотът предмет на спогодбата не е индивидуализиран по
начин, че да бъде установена неговата идентичност с процесния имот.
По делото не са предявявани искове
във връзка с подобрения в процесния имот, поради което съдът не следва да
обсъжда представените по делото доказателства във връзка със строежа на
сградите в имота.
Поради гореизложеното, искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не следва да се уважава и
направеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт №
181/21.08.2014г., том II, рег.№2774, нот.
дело № 200/2014г. Освен това този институт е приложим само по отношение на
констативните нотариални актове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и като
съобрази направеното искане от ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски
в размер на 700 лв. /заплатена адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявеният от Ц.И.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против А.Н.А.,
ЕГН: ********** и Ц.П.А., родена на *** г., и двамата с адрес: ***12 иск с
правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата Ц.И.А. е
собственик на новообразувания имот № 966.291, местност „Дружба” по скица, а по
съдебна спогодба, одобрена от Районен съд гр. Враца – местност „Семкови
земници”, с площ от
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК Ц.И.А., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на А.Н.А., ЕГН: **********
и Ц.П.А., родена на *** г., и двамата с адрес: ***12 сумата от 700,00 лв., представляваща направени
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на третите лица-помагачи на страната на ответниците, а именно: В.Т.К.,
ЕГН: ********** и О.Л.Г., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: