№ 175
гр. С., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200366 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят МЮЖД. ИЗ. ОСМ., ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 22-1099-000477/ 17.05.2022г., издадено от Началника на сектор ПП при
ОД на МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на
250 / двеста и петдесет / лева за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изтъква
доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не
депозира писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят О., редовно призован, явява се лично. Заявява, че не са налице
нарушения по горепосоченият текст от КЗ от негова страна, тъй като управлявания от него
трактор е имал валидна застраховка „ГО“ към момента на проверката, но същата не е ебила
прехвърлена към новата регистрация на трактора. Моли съда да отмени обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- АН. ИВ. П. и свидетелят по акта- Д. П. П..
Същите дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като
1
доказателствени средства към делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 07.04.2022г. в 09,47 часа в община С., на път Трети клас № 216, III-216 км 3,
жалбоподателят М.О. бил спрян за проверка от органите на РУМВР- С., докато управлявал
МПС- колесен трактор „Болгар ТК82“ с рег. № **. По време на проверката органите на МВР
установили, че жалбоподателя О. бил собственик на управляваното от него МПС и като
такъв не бил сключил действащ валиден договор „Гражданска отговорност“ към датата и
часа на проверката. Органите на реда установили горното обстоятелство чрез служебна
справка през станцията за отдалечен достъп, като направили справката само по
регистрационен номер на МПС-то.
Предвид установеното нарушение на жалбоподателя О. бил съставен АУАН, препис
от който му бил връчен по надлежния ред, като още тогава органите на полицията обяснили
на жалбоподателя, че ако притежава валидна застраховка „ГО“ трябва в 3-дневен срок да я
занесе в сградата на МВР-С., тъй като още тогава жалбоподателя О. заявил, че
управляваното от него собствено МПС имало валидна застраховка „ГО“. В указания от
органите на МВР срок, жалбоподателя О. занесъл документите от които ставало ясно, че
МПС-то имало валидна застраховка „ГО“, но същата се водела още на стария му
регистрационен номер, тъй като към момента на проверката жалбоподателя О. е вече бил
променил регистрацията на колесния трактор, тъй като бил регистриран като земеделски
производител и същия му бил необходим по занятие. Въпреки депозираните документи,
АНО е издал обжалваното НП № 22-1099-000477/ 17.05.2022г. срещу жалб.О. за извършено
от него нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № GA598082/ 07.04.2022г. и обжалваното НП № 22-1099-000477/ 17.05.2022г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят О. е било квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това,
че на 07.04.2022г. в 09,47ч. в по път III-216 км 3 е управлявал колесен трактор „Болгар
ТК82“ с рег. № ** като в качеството си на собственик на МПС не е сключил действащ
валиден договор „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят О., но същият счита, че
е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и
обжалваното от него НП. На първо място се твърди, че атакуваното от жалбоподателят НП
не отговаря на обективната истина, като оспорва констатациите, които мотивират
вменяването на нарушенията.
Видно от доказателствата по делото съда установи, че действително жалбоподателя
2
О. е станал собственик на колесен трактор „МТЗ 80“ с рег.№ **, рама № 564, двигател №
276244, цвят син, чрез договор за покупко-продажба от 18.01.2022г. Спрямо този колесен
трактор е имало сключена валидна застраховка „ГО“ чрез застрахователна полица №
BG/07/121001727870, издадена от ЗК“Евроинс“, като застраховката била за периода от
19.06.2021г. до 23,59 часа на 18.06.2022г. Заплащането на вноската е била еднократно и
заплатено веднага от тогавашния собственик ЗК „16 декември“- с.Г..
След закупуването на трактора, жалбоподателя О. е сменил неговата регистрация
като го е регистрирал вече като земеделска и горска техника, за което и му било издадено
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № СС ** А, като колесния
трактор бил регистриран с № **, считано от 16.02.2022г. В тази връзка е следвало след
промяната на собствеността на трактора, жалбоподателя съобразно нормата на чл.491 от КЗ
да прехвърли и валидната все още застраховка „ГО“ на свое име и по новата регистрация на
МПС-то си, но същия не го е сторил.
Настоящия съдебен състав счита, че констатираното като нарушение от страна на
жалбоподателя О. не съставлява нарушение, тъй като същото не е било извършено виновно
от негова страна. В този случая и съобразно разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно
изброени всички задължителни застраховки и в т. 1 на същия член, като такава е визирана
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно
средство. Разпоредбата на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение административно-
наказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда "глоба" в размер от 250
лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за
юридическо лице или едноличен търговец.
Въпреки горното, анализът на доказателствата сочи, че на посочените в обжалваното
НП дата и място органите на МВР-С. са регистрирали движение на притежаваното от
жалбоподателя моторно превозно средство – колесен трактор с нов рег. № **, предишен №
**, с номер на рама № 564, за което моторно превозно средство собственикът е имал
изискуемия договор за застраховка "ГО".
И това е така, тъй като съгласно чл.491, ал.1 от КЗ, в случай на промяна в
собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не се прекратява.
Прехвърлителят е длъжен като част (приложение) от договора за прехвърляне на правото на
собственост на моторно превозно средство да предаде на приобретателя всички документи,
удостоверяващи сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят
писмено застрахователя за прехвърлянето. Ал. 5 на същата разпоредба предвижда, че
застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска
3
отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно
превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с
оглед оценка на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователна
премия от приобретателя.
С оглед горното, настоящият състав счита, че уведомяването на застрахователя по
ал.1 на чл.491 от КЗ има значение само и единствено относно заплащането на дължимата
застрахователна премия, като дори след прехвърляне на собствеността на процесното МПС,
договорът за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите не е прекратен. Това би се
потвърдило и ако органите на МВР биха си направили труда да изготвят по делото справка
по номер на рама в информационната система на Гаранционен фонд за наличие на активна
застраховка "Гражданска отговорност" към нея дата, тъй като от приложените справки от ЗК
„Евроинс“ и копие от Анекс № 2 към застрахователна полица № BG/07/121001727870, както
и самата застрахователна полица, издадена от ЗК „Евроинс“, откъдето се установява, че е
налице такава, с период на покритие 19.06.2021 г. – 19.06.2022 г., т.е. към момента на
извършването на нарушението- 07.04.2022г. спрямо процесния колесен трактор е имало
валидна и действаща застраховка „ГО“, въпреки, че не е бил сключен анекс за новия
регистрационен номер, което обаче от своя страна съвсем не може да се счете, че е изпълнен
от обективна и субективна страна състава на вмененото нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
спрямо жалбоподателя О..
Съобразно нормата на чл.6 от ЗАНН за да е административно нарушение едно
деяние, то следва да е такова, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание. Видно от
изложеното по-горе в настоящия казус съда счита, че това деяние в което е бил обвинен
жалбоподателят О. не е било извършено виновно от негова страна, тъй като към момента на
констатирането на нарушението на 07.04.2022г. същия е бил с убеждението, че
управлявания от него колесен трактор има валидна застраховка „ГО“. Съобразно тези факти
и доколкото безспорни са другите такива, то жалбоподателя О. обективно не е могъл и не е
бил длъжен да съзнава обществено-опасните последици на вмененото му адм. нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което и последното не е извършено и при непредпазливост
като форма на вината по смисъла на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.11, ал.3 от НК.
Следователно деянието е несъставомерно от неговата субективна страна, тъй като е
извършено от лице, без да има знанието за това.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл.54 от
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че
нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя О. и с мотивирана резолюция
да прекрати административнонаказателното производство, но АНО е издал в нарушение на
този принцип незаконосъобразно НП, тъй като липсата на вина у наказаното лице всякога
води до издаването на материално незаконосъобразно НП.
Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима и
основателна и следва да бъде уважена.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1099-000477/ 17.05.2022г., издадено от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., въз основа на АУАН № GA598082/
07.04.2022г. с което на основание чл.638, ал.1, т.1 във вр.с чл.461, т.1 от КЗ на МЮЖД. ИЗ.
ОСМ. от с.И., обл.С., ул.”Ч.” № 33, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 250 / двеста и петдесет / лева за извършено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5