№ 3641
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора Р. Д. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно
дело № 20241100204295 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. И. Е. се явява лично с упълномощен
защитник адв. Ю.Н. с приложено по делото пълномощно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило уведомително писмо за определянето
на служебен защитник адв. Т.Б.Т., като същият се е явил в началния час на
съдебното заседание. С оглед приложеното по делото пълномощно, съдът
намира, че следва да освободи от участие в съдебното производство,
определения от САК защитник адв. Т.Т., като препис от протокола да се издаде
на адв. Т., за да му послужи пред НБПП при определяне на възнаграждение.
За началника на Затвора се явява - инсп. М..
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
М. И. Е. – роден на ******* г. в гр. София ЕГН **********, осъждан,
завършен 7-ми клас, неженен, живущ на семейни начала с три деца.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на лишения от свобода М. Е..
1
Л.СВ. Е. - Разбрах правата си.
АДВ. Н. - Няма да правим искания за отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с молба от осъдения М. Е. за
условното му предсрочно освобождаване от остатъка от неизтърпяна част от
наказанието „лишаване от свобода“
АДВ. Н. - Поддържам молбата. Няма да сочим доказателства.
Л.СВ. Е. – Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча доказателства, Оспорвам молбата.
ИНСП. М. - Представям заповед във връзка с оправомащоването ми за
участие в производството. Представям справка за остатъка от неизтърпяната
част на наказанието, актуална към датата на съдебното заседание и актуален
доклад за лишения от свобода М. Е. от 18.07.2024 г.
АДВ. Н. –Да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ – Запозната съм, да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените от инспектор М. писмени
доказателства са относими към предмета на доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА изброените по-горе писмени доказателства,
както и съдържащите се в материалите по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Оспорвам подадената молба от лишения от свобода М.
Е. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание
„лишаване от свобода“. Считам, че не са налице и двете кумулативни
предпоставки, визирани в закона и в частност не е налице втората такава, а
именно към настоящия момент, същият все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне в рамките на пенитенциарното заведение.
В тази връзка, по делото е приложен доклад за лишения от свобода и един
допълнителен доклад, от които се установява, че действително същия е
многократно награждаван и към настоящия момент не е наказван, но все още
са налице дефицитни зони, върху които следва да се работи и те са посочени в
двата доклада, а именно „Отношение към правонарушението“, че не
дооценява напълно сериозността на извършеното от него деяние и не приема
вина и обвинява друг, както и умения за мислене - не успява да анализира
2
проблемите в дълбочина и не е умее да предвижда последствията от
действията си, в посочените дефицитни зони е и липсата на образователен
ценз, т.е. за престоя си в затвора не е проявил желание все пак да завърши
образованието си. Предвид всичко изложеното, ще ви помоля да оставите
молбата му без уважение.
ИНСП. М. – Становището на началника на затвора съвпада с
изложеното от представителя на Градска прокуратура. Според него е налице
само първата изискуема от закона предпоставка, а именно, че към момента е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка, началникът смята, че от
наличните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за
настъпила трайна тенденция за неговото поправяне и превъзпитаване с оглед
постигане целите на наказанието, като мотивите за това, изложени в неговото
становище и придружаващите го документи са еднопосочни в това отношение
и съвпадат с изложените от представителя на Градска прокуратура, с оглед на
което началникът смята, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
АДВ. Н. - Гледам докладните, гледам становищата и изобщо не знам
какви отговори дават от страна на държавното обвинение и становището на
началника на затвора. С моя подзащитен се работи откакто е постъпил в
затвора за изтърпяване на своето едно единствено наказание, той не е осъждан
друг път, един единствен път е осъден за това деяние, за което търпи и към
настоящия момент. Изтърпял е 9 години и 7 месеца от това наказание, има
остатък от около три години и няколко месеца.
За девет години не е наказван нито веднъж, а досието, което е пред вас
не може да се затвори от наградите многобройни, които непрекъснато е
получавал за своята дейност и участие във всякакви дейности в затвора.
Изложеното становище, че видите ли проблемни зони остават, че моя
подзащитен няма образование, бих искал да обърнете внимание, че откакто е
там, на него нито веднъж не му е предложена каквато и да е такава дейност да
се занимава със своето образование, да се образова и да учи, няма такова
постъпление по отношение на него и няма такива курсове или нещо каквото
да му е предложено в такава дейност. Всичко, каквото му е предложено да се
работи с него, той го е изпълнил и това е отразено в докладните. Каквато и
задача да са му дали, стриктно я е изпълнявал и стриктно се е грижил за
спазване на корекционния план. Посочени са първоначални точки за риск 46
точки при постъпването, като към настоящия момент същите са свалени на 30
точки, което е нисък, почти нищожен риск от рецидив, по отношение на която
и да е точка в корекционния план. Отразено е като проблемна зона трудовата
му дейност, откакто е постъпил и в затвора „Кремиковци“ и в затвора
„Казичене“, същият полага труд като в настоящия момент дори, вече две
години и половина работи на външен обект от понеделник до събота, сутрин
3
от 07.00 часа вечер до 18.00 часа, стриктно спазва работното си време,
постоянно е награждаван многократно, изпълнява плановете за периодичните
срещи за ИСД и не виждам дори основанията, които са били написани, че
трябвало с него да се работи с оглед заздравяването, утвърдяването му на
работата в „открит тип“ и в неконтролирана среда. Ами той от две години и
половина работи на външен обект без да е контролиран, без по отношение на
него да има някакви ограничителни мерки и нито веднъж не се е отклонил от
изискванията на работното си място или да е нарушил трудовата дисциплина
или каквато и да е дисциплина по отношение на условията на труд. Има над
10-15 награди, като многократно е награждаван и с 2 дни, и с 4 дни отпуск,
други поощрителни награди. Не мога да си представя, че по отношение на
това лице все още имало какво да се работи, като точно тези са доводите. Като
един, единствен довод виждам, който е изложен и от началника на затвора, а
именно, че видите ли, той е не изтърпял в цялост цялото си наказание и имал
остатък, който още да търпи. Тогава за какво е тази процедура и защо закона
визира такова право на лицата да поискат условно предсрочно освобождаване,
когато са показали своето поправяне, превъзпитаване и всичко това е отчетено
в докладните, които са изготвени в становищата на лицата, които лично
работят и възприемат поведението на подзащитния ми. Проблемната зона
„Трудова дейност“ е изцяло е свалена на нула точки, „Начин на живот и
обкръжение“ - подзащитния ми има съпруга, с която живее на семейни начала
и три деца, постоянно са в контакт, постоянно имат връзка, идват му на
свиждания, както при отпуските си, същият е при семейството. Проблемната
зона „Проблеми за мислене“ се базира на това, че същия няма образование и
не полага в тази насока някакво свое усилие, разберете, г-жо Председател, че
вие всъщност сами знаете от множеството дела, които сте гледали в тази
насока, че с тези хора реално, ако се работи, това е веднъж месечно, един път в
месеца да се срещне ИСД-то с тях и да проведе разговор за три минути, нито
имат време, тъй като всеки един от тях трябва да води този процес с над 160
затворника, няма практическата възможност да извършват тези корелационни
дейности, няма и програми, които да са предложени за завършване на
образованието си на моя подзащитен. Отделно от това, основната дейност на
всеки един задържан е всеки иска колкото се може по-бързо да се превъзпита,
да приключи своето лишаване от свобода и по-бързо да излезе и за това всеки
се стреми да работи. При трудовата му ангажираност и настаняването му на
работа от понеделник до събота, как това лице може да се включи в някаква
дейност друга странична с цел своето образование. Винаги, когато е имало
спортни мероприятия или някакви други, които са се провеждали, същият се е
включвал – тенис, футбол, други такива културни мероприятия, групови
навсякъде и е отразено това в докладните. Няма нито една дейност,
предложена с оглед образование и завършване на образование и придобиване
на ценз, за да може моя подзащитен да се включи в такава дейност, всичко
каквото се изисква от него - е направил. И считам, че и от практиката, която е
въведена, че когато не само формално, но когато е видно и от материалите, че
4
лицето се е поправило, положило е всички свои усилия, не е осъждано за
предходни престъпления, с чисто съдебно минало е бил до този момент, това е
единственото деяние, за което е осъден и търпи наказание, считам че не се
налага същият да търпи изцяло в пълен размер така наложеното наказание при
максимално положените от негова страна усилия за поправянето си и
превъзпитаването си. Има семейство, има три малки деца, тези деца и
семейство имат нужда от него и неговото по-нататъшно задържане би се
равнявало само и единствено на продължаването на една агония, която няма
да доведе до нищо по-различно. Видно и от плана, който предстои да се
доизтърпява, сами може да обърнете внимание какви са корекционните
дейности, които ще бъдат извършвани с него - периодични срещи веднъж
месечно с ИСД-то да обсъждат какво за две минути – не се знае, това ли е
планът, който трябва да изпълнява и да работи.
Моля да постановите решение, с което да освободите условно
предсрочно подзащитния ми с остатъка за времето, което остава да доизтърпи,
като може да му наложите и пробационни мерки за оставащия период, за да
може същият все пак да работи и полага грижи за семейството си, считам че е
показал своето поправяне, в плановете е отразено, че няма проблемни зони с
обществото, с комуникацията, с агресивни среди, с вредни навици, с
наркотици или каквито и да било други, всички тези неща при него са
отстранени и няма риск за обществото. Моля да постановите Вашето решение
в тази насока.
Л. СВ. Е. (в лична защита) - Изключително много съжалявам за случая,
не съм искал и моля съда, ако може да ме освободите условно предсрочно.
СЪДЪТ ДАВА право на последна дума на лишения от свобода:
ПОСЛЕДНА ДУМА на Л.СВ. Е. - Това е последната ми дума.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствения
материал по делото, намира за установено следното: Производството е
образувано по молба от М. И. Е. за условното му предсрочно освобождаване
от изтърпяване от остатъка на неизтърпяната част на наказанието, наложено
по присъда на Окръжен съд Ловеч.
От материалите по делото е видно, че М. Е. изтърпява понастоящем
наказание „лишаване от свобода“, което му е било наложено за срок от 19
години и шест месеца, което на основание чл.58а НК е било намалено на 13
години от първоинстанционния съд и впоследствие след като е било
увеличено от въззивния съд, отново е било редуцирано след инстанционен
контрол на 13 години „Лишаване от свобода“, а именно по присъда №
9/27.04.2018г. впоследствие, изменена с решение на Великотърновски
Апелативен съд № 248/21.11.2018г. по ВНОХД 296/2018г., изменено в частта
относно наказанията с Решение № 101/14.06.2019г. на І НО на ВКС по н.д.
205/2019г., като с този окончателен съдебен акт, постановен от ВКС,
наказанието на М. Е. е бил окончателно определено в размер на тринадесет
5
години лишаване от свобода.
От материалите в затворническото досие е видно, че началото на
изтърпяване на наказанието е 18.01.2017г. Според представеното в днешното
съдебно заседание писмено доказателство към датата на съдебното заседание
М. Е. е изтърпял фактически седем години, пет месеца, 28 дни, от работа една
година, девет месеца и 12 дни или общо девет години, три месеца и 10 дни,
като остатъкът от неизтърпяната част на наказанието възлиза на три години,
осем месеца и 20 дни.
С оглед така представеното писмено доказателство, надлежно
приобщено по делото, съдът приема за установено, че е налице първата
изискуема по чл.70, ал.1, т.1 НК, свързана с изискването лишеният от свобода
да е изтърпял фактически 1/2 от наложеното му наказание.
Относно втората кумулативно предвидена предпоставка, да са налице
доказателства за поправянето на лишения от свобода, съдът намира за
установено следното: Видно е, че затворническата администрация е
представила възможност на лишения от свобода да упражнява правото си на
труд. Същият е бил назначен на работа и според приложените по делото
писмени доказателства, към настоящия момент има добре изградени трудови
навици, съхранени социални контакти, констатира се липсата на зависимости
от употреба на упойващи вещества. Лишеният от свобода е бил квалифициран
като монтажист на топлоизолация.
С оглед съществуващата нормативна уредба правото на лишения от
свобода да полага труд не е скрепено с безусловно задължение на
длъжностните лица да осигурят работа за целия престой на лишените от
свобода в местата за лишаване от свобода. Съдебната практика по
приложението на ЗИНЗС е еднопосочна в разбирането, че осигуряването на
работа на лишените от свобода се предпоставя от оперативната
самостоятелност на органа в зависимост от съществуващите възможности и
особеностите на всеки един отделен случай. Независимо от тези забележки, на
лишения от свобода М. Е. е била предоставена такава възможност и от
писмените доказателства по делото е видно, че той е трудово ангажиран и
няма оплаквания за начина, по който изпълнява трудовите си задължения като
работник на норма в „Пликове и папки“ съгласно заповед от 31.01.2020г.
Вярно е също така, че според приложените по делото доказателства,
лишеният от свобода е спазвал режимните изисквания, не е бил наказван и не
е било констатирано лошо отношение към затворническата администрация.
Наказанието, изпълнявано спрямо него, е било прекъсвано, за да присъства на
погребален ритуал след смъртта на своя баща и след това същият доброволно
се е завърнал в местата на лишаване от свобода. Режимът, който му е бил
първоначално определен, а именно строг, е бил заменен на 21.02.2022г. на
общ. Приложени са писмени доказателства за това, че три пъти по отношение
на лишения от свобода е прилагана поощрителна мярка по чл.98, ал.1, т.8 от
ЗИНЗС, свързана с предоставянето на домашен отпуск от четири денонощия,
6
удостоверено в настоящия случай с три отделни заповеди, като само една от
тях касае домашен отпуск за срок по-малък от четири денонощия, а именно за
три денонощия.
На следващо място, съдът намира, че затворническата администрация, с
оглед разпоредбите на чл. 159 и следващи от ЗИНЗС разполага с възможност
да включи лишения от свобода в образователни, обучителни и
квалификационни дейности, като във всеки един случай се отчита степента на
поправяне и превъзпитание. Настоящият случай се отнася до съществена
проблемна зона, свързана с образователния статус на лишеният от свобода.
Същият в днешното съдебно заседание заяви, че има завършен 7-ми клас. В
действителност от приложено по делото диференцирано психодиагностично
заключение, изготвено на 10.06.2022 г., е отразено, че лишеният от свобода е
учил до 4-ти клас, работил е основно в сферата на строителството, има три
деца, съжителства без брак, привързан е към семейството си и полага
съответните грижи според възможностите си.
На този етап от защитата не са ангажирани доказателства лишеният от
свобода да е завършил основното си образование, доколкото декларативно се
съобщава образователна подготовка след 4-ти клас, а в наличните писмени
доказателства по делото е удостоверено друго. Ето защо съдът приема, че се
касае за сравнително нисък образователен ценз и в тази връзка действително е
била налична необходимостта при превъзпитанието на лишения от свобода
спрямо него да бъдат прилагани и обучителни програми.
В конкретния случай е релевантна разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ЗИНЗС
във връзка с възраженията на защитата, че на лишения от свобода не му е била
предоставена възможност да повиши своята образователна подготовка.
Разпоредбата на чл. 162 ЗИНЗС групира лишените от свобода като такива
навършили 16-годишна възраст и такива, които не са я навършили. За тези,
които са навършили 16-годишна възраст, е посочено, че могат да бъдат
обучавани, но единствено по тяхно желание. С други думи инициативата за
повишаване на образователния ценз, според този текст на закона, принадлежи
изцяло на лишения от свобода, той би могъл да ангажира за това с молба
затворническата администрация, в която да посочи, че желае да повиши
своята професионална квалификация, да посочи в каква посока желае да я
повиши и в какви ограмотителни и професионални курсове желае да участва.
В приложените материали по делото, съдът не открива такава молба, която да
удостоверява, че затворническата администрация е била надлежно сезирана с
искане от лишения от свобода да повиши своята професионална
квалификация, съответно, съдът не би могъл да обсъжда хипотезата тази
възможност да му е била отказана. Във всички случаи повишаването на
професионалната квалификация, поне до минимално изискуемите стандарти,
е индиция, че в случай, че се приложи институтът на условно предсрочно
освобождаване, лишеният от свобода би могъл успешно да се вгради в
обществото и би имал значително по-големи възможности да упражнява
правото си на труд. Като цяло и в обобщение съдът намира, че липсата на
7
инициатива от страна на лишения от свобода да работи върху тази страна
върху своята личност, се очертава като проблемна зона и в тази посока биха
могли спрямо него да бъдат приложени мерки за професионално обучение и
повишаване на неговата квалификация като гаранция за една бъдеща успешна
реинтеграция в обществото.
На следващо място, съдът намира, че не е била реализирана напълно
прогресивната система с прилагането на всички възможни поощрителни
мерки, предвидени в разпоредбата на чл. 98 ЗИНЗС. Все още не е прилагана
мярката по чл. 98, ал. 1, т. 9 ЗИНЗС, свързана с възможността лишеният от
свобода да ползва годишната почивка извън затворническите общежития от
открит тип. Макар и да са ангажирани доказателства, режимът да е бил
заменен от строг към общ, все още не е била приложена следващата
поощрителна мярка, свързана със замяната на този режим и в следващият по-
лек.
Съгласно последния доклад, предоставен от затворническата
администрация, първоначалния риск от рецидив е възлизал на 46 точки. В
представените днес писмени доказателства не се коментира този въпрос, по
начин, различен от доклада, изготвен на 25.06.2024 г., в който се посочва, че
този първоначален риск към 25.06, респективно и към настоящия момент,
възлиза на 30 точки. Съдът намира, че все още се налага по отношение на
риска от рецидив да бъдат извършени обучителни дейности по отношение на
лишеният от свобода, за да бъде снижен допълнително рискът от рецидив.
В последният доклад, предоставен в днешното съдебно заседание се
твърди, че все се отчитат три проблемни зони, свързани с недостатъчна степен
изградена възможност за себеконтрол при необходимостта от самостоятелно
вземане на решения. В предходния доклад са посочени три проблемни зони –
Настоящо правонарушение, отношение към нарушението, образование и
обучение. Смущаващ е фактът, че лишеният от свобода, според съдържанието
на тези доклади, все още не е приел отговорността за извършеното деяние, за
което е бил окончателно осъден, като изразявал становище, че друго лице е
автор на убийството, с което е бил придружен грабежът. Ако това отношение
към правонарушението все още е налице, то очевидно проведените до
момента корекционни дейности с лишения от свобода не са довели до
положителен резултат, при който да му се даде възможност да разбере
последиците от една съучастническа дейност и обществената опасност от
това.
От материалите по делото е видно, че лишеният от свобода произхожда
от среда, в която е имал изключително нисък социален статус и без съмнение
тази среда е оказала своя принос за наличната ниска степен на образование.
Съдът намира, че принципно корекционния процес следва да се проследява
динамично и независимо, че това са били изходните данни за личността на
лишения от свобода, дори и за част от срока на неизтърпяната част на
наказанието, биха могли успешно да бъдат приложени мерки за образователна
8
подготовка. Доколкото към настоящия момент такива мерки не са приложени
и не са ангажирани доказателства за преодоляване на всички проблемни зони,
съдът намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна, доколкото
на базата на всичко изложено по-горе, съдът приема, че не е налице втората
изискуема от закона предпоставка да са налице категорични доказателства за
завършен поправителен процес.
Съгласно указанията, дадени в т. 2 от постановление № 7 на Пленума на
ВС от 1975г., което все още не е изгубило своето значение, възпитателното
значение на условното предсрочно освобождаване ще е налице при
своевременно постановяване на такова освобождаване спрямо лица, които за
първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода и с цялостното си
поведение са дали доказателства за своето поправяне. Вярно е възражението
е възражението на защитата, че лишеният от свобода действително за първи
път изтърпява наказание лишаване от свобода. От друга страна обаче следва
да бъдат дадени и категорични доказателства за поправянето му с пълната
реализация на прогресивната система.
С оглед всичко изложено,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. И. Е. за
условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната
част на наказанието „лишаване от свобода“ с ОБЩ РАЗМЕР ТРИ ГОДИНИ,
ОСЕМ МЕСЕЦА и 20 ДНИ във връзка с осъждането по НОХД № 74/2018 г. на
Окръжен съд-Ловеч за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред САС.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване в
деловодството на съда.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.26
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9