№ 358
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Врачева
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Е.ия Б. Найденова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601194 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 306, ал. 3, вр. чл. 313 и
следващите от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Е. М., като защитник на осъдената И. Н.
И., срещу протоколно определение № 3972/02.09.2024 г. по чнд № 4209/2024 г.
по описа на СГС. С посочения по-горе съдебен акт на осъдената И. Н. И., на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и чл. 24 НК, е определено едно общо
най-тежко наказание от една година лишаване от свобода по нохд № 11870/22
г. СРС и нохд № 3780/24 г. СГС, което общо наказание, при условията на чл.
24 НК, е увеличено с три месеца. Определен е първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието от една година и три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато времето, през което осъдената е
търпяла наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
В жалбата е наведен бланкетен довод за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт единствено в частта относно приложението на чл. 24
НК и увеличаването с три месеца на определеното общо наказание от една
година лишаване от свобода. Моли за отмяна на обжалваното определение в
частта, в която е увеличено определеното общо най-тежко наказание с три
месеца.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София
1
предлага обжалваното определение да бъде потвърдено. Изразява становище
за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 24 НК предвид
упоритостта на умисъла при извършване на престъпленията и утвърдения
престъпен начин на живот на осъдената.
Защитникът на осъдената поддържа частната жалба, моли за
уважаването й и неприлагане на разпоредбата на чл. 24 НК. Моли съдът да се
съобрази с възрастта на осъдената, семейното й положение и постоянната й
уседналост в България.
Осъдената И. Н. И. се солидаризира изцяло с позицията на защитника
си.
В последната си дума изразява съжаление за миналото си. Моли за
уважаване на частната жалба.
Апелативен съд, София, като се запозна с развитите в частната жалба
доводи, взе предвид становището страните, заявено устно в съдебно заседание
и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността
на атакуваното определение, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК,
намира частната жалба за неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение по следните съображения:
От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателката И. Н.
И. е осъждана по нохд № 11870/2022 г. СРС, в сила от 29.12.2022 г., за деяние
по чл. 194, ал. 1 НК, на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години.
Със споразумение по нохд № 3780/24 г. СГС, в сила от 02.07.2024 г., е
осъдена, за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване.
Гореизложените фактически констатации са мотивирали СГС да
постанови правилен и законосъобразен извод, че по отношение на осъдената
И. Н. И. са налице условията на разпоредбата на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК за определяне на общо наказание по осъжданията по нохд № 11870/2022 г.
СРС и нохд № 3780/24 г. СГС. Налице са съвкупности от присъди, поради
което правилно, при съблюдаване на принципа на поглъщане на наказанията,
първоинстанционният съд е групирал осъжданията за отделните престъпления
по посочените по-горе присъди като е отчел императивната разпоредба на чл.
23, ал. 1 от НК, повеляваща определяне на общо наказание, което да е най-
тежкото измежду определените за всяко престъпление при хипотезата на
извършени отделни престъпления преди влизането в сила на присъдата, за
което и да е от тях.
Обжалваният съдебен акт е законосъобразен в частта относно
приложението на чл. 24 от НК.
В хармония с посочената по-горе правна норма СНС е постановил
извод, че са налице и трите формални основания за увеличаване на
2
определеното общо наказание.
На първо място, е съблюдаван законово определеният максимален
предел за увеличаване най-много с ½.
На второ място, така увеличеното наказание от 1 г. и 3 месеца не
надминава сбора от отделните наказания / 1 година и 4 месеца/, така както и
максималния размер на наказанието, предвиден за наказанието лишаване от
свобода.
Правилно СГС е обсъдил цялостната престъпна дейност на осъденото
лице, обществената опасност на деянията, значителния брой – 13 отделни
деяния, включени в продължаваната престъпна деятелност по чл. 249, ал. 1
НК, лична обществена опасност на жалбоподателката предвид и .
Правилно изградените констатации са мотивирали СГС да постанови
законосъобразния правен извод, че по съвкупност определеното общо
наказание от 1 година лишаване от свобода не съответства на цялостната
престъпна дейност на осъдената и на данните за нейната личност, предвид
трайно установените й престъпни нагласи и осъществяване на престъпна
деятелност както на територията на страната, така и в чужбина. Формирал е
обоснован извод, че и най-тежкото наложено наказание от 1 година лишаване
от свобода не може да осъществи целите на наказанието, посочени в чл. 36 от
НК, поради го е увеличил с три месеца до общия размер на 1 година и 3
месеца лишаване от свобода.
Неоснователен е защитният довод, че така увеличеното по размер
наказание не е съобразено със семейното положение и възрастта на осъденото
лице. Сочените от защитата обстоятелства не разкриват изключителност
/осъдената е на 45 години, неомъжена/ и не обосновават, по преобладаващо
хуманни съображения, смегчаване на наказателно правното й положение,
което не е незаконосъобразно влошено в резултат на прилагането на
коментирания институт.
Първоначалният „строг“ режим на изтърпяване на наказанието е
правилно определен, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, , т. 2, б. „б“
ЗИНСЗС, вр. чл. 41, ал. 6 НК, тъй като се касае за определяне на общо
наказание за умишлени престъпления и не са изминали 5 години от
изтърпяване на предходно наказание от 3 години лишаване от свобода,
предвид осъждане с присъда на Областен съд по наказателни дела, Виена,
Австрия, отделение 031, влязла в сила на 21.11.2018 г.
Правилно е приспаднато и времето, през което осъдената е търпяла
наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Апелативният съд, София
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 3972/02.09.2024 г. по чнд
№ 4209/2024 г. по описа на СГС..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4