№ 77
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
Членове:Андон Г. Миталов
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241800600190 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 327 от НПК.
С присъда от 14.02.2023 г. на Районен съд - С., постановена по н.ч.х.д.
№ 338/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимата Е. В. О., с ЕГН
**********, от с. П., община С., е призната за виновна в това, че на
05.05.2022 г., около 16.20 часа, в гр.С., на кафе „Б.“ - старите Х., е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Т. Р. К., от с. П., община С., в
нейно присъствие: „курво мръсна“, „мърша“ и обидата е нанесена публично –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда и подсъдимият В. Й. О., с ЕГН **********, от с.
П., община С., е признат за виновен в това, че на 05.05.2022 година в гр. С., за
времето от 14.00 часа до 16.20 часа, при условията на продължавано
престъпление, публично, в присъствието на частната тъжителка Т. Р. К., е
извършил и казал нещо унизително за честта и достойнството - показал
1
среден пръст многократно и изрекъл към нея думите „Мама ти деба“, а
именно:
- на 05.05.2022 г., около 14.00 часа, в гр. С., на паркинга пред пицария
„В.“, е извършил действия унизителни за честта и достойнството на Т. Р. К. от
с. П. - показал среден пръст в нейно присъствие и обидата е нанесена
публично;
- на 05.05.2022 г., около 16.20 часа, в гр.С., на кафе „Б.“ -старите Х., е
казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на Т. Р. К. от с.
П., в нейно присъствие, изрекъл думите към нея думите „Мама ти деба“ и
показал ѝ среден пръст, като обидата ѝ е нанесена публично,
- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева.
С присъдата е осъдена подсъдимата Е. В. О. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Т. Р. К., сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.05.2022 г. до окончателното
изплащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1500 лева.
С тази присъда е осъден и подсъдимият В. Й. О. да заплати на частния
тъжител и граждански ищец Т. Р. К., сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2022 г. до
окончателното изплащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1500 лева.
Със същата присъда, подсъдимите Е. В. О. и В. Й. О. са осъдени да
заплатят на частната тъжителка Т. Р. К., направените по делото разноски в
размер на 800 лева, както и държавна такса в размер на 12 лева. Подсъдимите
са осъдени да заплатят в полза на Районен съд - С. и сумата в размер на 40
лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
2
Присъдата е обжалвана по въззивен ред от А. Т. - защитник на двамата
подсъдими, с твърдения за нейната неправилност и незаконосъобразност.
Излагат се подробни доводи за това, че първостепенният съд е достигнал до
неправилни фактически изводи, базирайки се на свидетелски показания,
които са недостоверни и необективни. Оспорват се изводите на първият съд,
че подсъдимия О. е извършил вменените му с тъжбата действия пред всички
присъстващи на паркинга пред пицария „В.“, като се отрича те да са били
осъществени по начина, приет от съда. Развива се становище, че подсъдимият
О. е бил лишен от възможността да докаже невинността си, тъй като
разпитаните свидетели отричали присъствието на други лица в този момент.
Твърди се също, и че второто деяние от състава на продължаваното
престъпление, вменено на подсъдимия, не е доказано по несъмнен начин. В
тази връзка се сочи, че показанията на свидетеля Недко С. неправилно са
били отхвърлени от първостепенния съд, тъй като същите са
незаинтересовани и правдиви, а същевременно без основание са кредитирани
водените от частната тъжителка свидетели, които били „дежурни“ свидетели
и по други дела, по които частната тъжителка К. е участвала. Оспорва се като
неотносим представеният с тъжбата амбулаторен лист, издаден една седмица
след извършеното деяние, като се изразява съмнение, че отразеното състояние
на тъжителката е резултат от извършените деяния. По тези съображения се
твърди, че първата инстанция не е извършила задълбочен, всестранен и пълен
анализ на доказателствата и вследствие от този пропуск е достигнала и до
неправилни правни изводи. Отправя се искане до въззивния съд, да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за
невинни, както и да бъдат отхвърлени предявените срещу тях граждански
искове.
Горепосочената присъда, в гражданско-отхвърлителната й част, е
обжалвана и от частната тъжителка Т. Р. К., чрез повереника й – адвокат С.
К.. Твърди се, че присъдените й обезщетения за неимуществени вреди са в
необосновано занижен размер, поради което се иска предявените от
тъжителката граждански искове срещу всеки от подсъдимите, да бъдат
уважени в пълния им предявен размер от 1500 лева. В този аспект се изтъква,
че преживените от частната тъжителка болки и страдания са се отразили на
здравословното състояние в продължение на 2-3 месеца, същата
поддържала високо кръвно налягане и се налагало да приема медикаменти.
3
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на
частната тъжителка - адвокат С. К., моли атакуваната присъда да бъде
потвърдена в наказателната й част, като правилна, законосъобразна и
обоснована от доказателствата по делото. Поддържа, че от доказателствените
материали по делото, по безспорен начин се установява подсъдимите да са
извършили инкриминираните им престъпления и предлага в тази му
осъдителна част, обжалвания първоинстанционен акт да бъде потвърден.
Отправя искане към въззивният съд да увеличи размера на присъдените на
тъжителката обезщетения за морални вреди, като определи същите в пълните
претендирани от нея размери.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на
подсъдимите Е. О. и В. О., в лицето на адвокат Ц. Т., поддържа жалбата
срещу осъдителната част на присъдата на първоинстанционния съд, като моли
въззивната инстанция да уважи същата и да признае подсъдимите за невинни
по повдигнатите им обвинения. В подкрепа на това искане се позовава изцяло
на съображенията, изложени във въззивната жалба. Акцентира на основното
си оплакване срещу първоинстанционната присъда, в посока оспорване
доказаността на процесните деяния.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, приема за установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени
фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата
инстанция доказателствени материали, този състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 05.05.2022 г., около 14,00 часа, частната тъжителка Т. Р. К. отивала
към Районен съд – С., заедно с адв. М. и свидетелите Г. П. К., Г. Й. Б. и А. В.
К. /дъщеря на частната тъжителка/. Вървейки към съда, същите преминали
покрай паркинга на пицария „В.“ в гр.С., където видяли на ъгъла на
заведението да стои подсъдимият В. Й. О.. Като ги забелязал, подсъдимият
4
направил неприличен жест с ръка към частната тъжителка - размахвал ръка
към нея, като показал среден пръст. Неприличният жест бил възприет както
от частната тъжителка, така и от свидетелите Г. К., Г. Б. и А. К..
По-късно на същият ден, около 16,00 часа, след като приключило
заседанието в съда, свидетелката А. К. се върнала на работа, а частната
тъжителка Т. К. и свидетелите Г. К. и Г. Б. останали заедно, като се насочили
към кафе „Б.“ - старите Х. /към онзи момент кафе „Ф.“/. Тримата тръгнали от
сградата на съда, преминали покрай Общината, след това през площада, и
стигнали до заведението. Времето било топло и на масите пред кафенето
имало други клиенти. Частната тъжителка Т. К. седнала с лице към площада,
а свидетелите Г. К. и Г. Б. били с гръб към площада и с лице към автогарата.
Поръчали си сок и кафе.
След около десет минути, откъм площада до Общината, се появили
подсъдимите Е. В. О. и В. Й. О., и се насочили към масата на частната
тъжителка. Приближавайки масата и минавайки покрай нея, без да бъдат
провокирани по какъвто и да било начин от частната тъжителка, подсъдимата
О. започнала да крещи и да я нарича с обидни думи „курво мръсна“,
„мърша“, а подсъдимият О. я псувал с думите „мама ти деба“ и отново
показал среден пръст. След това двамата се отправили в посока към
автогарата.
Обидните думи и неприличният жест били възприети както от частната
тъжителка, така и от свидетелите Г. П. К. и Г. Й. Б., които седели на една маса
отвън пред кафенето, а така също и от останалите посетители на заведението,
които се намирали отпред и гледали към частната тъжителка.
Тъжителката Т. Р. К. се почувствала обидена и засегната от отправените
от двамата подсъдимия думи към нея, както и от неприличните жестове на
подсъдимия В. О.. Същата силно се разстроила, изпаднала в плач, станало
лошо. Към 17,10 часа свидетелката А. К. звъннала на майка си, която
казала, че е на кафе с другите свидетели. Свидетелите Г. К. и Г. Б.
предложили на тъжителката да я закарат до болницата, но тя пожелала да
изчака дъщеря си. Свидетелката А. К. се появила и видяла майка си, която
била разстроена. Другите свидетели разказали какво се е случило, след
което си тръгнали. Тъжителката и дъщеря също се прибрали вкъщи.
Свидетелката А. К. измерила кръвното налягане на своята майка, като
5
апаратът отчел стойности 170 на 100 и ускорен пулс.
Денят след това, 06.05.2022 г., бил неработен - официален празник,
тъжителката все още не се чувствала добре и си останала вкъщи. На първия
ден след края на почивните дни посетила личния си лекар в болницата в гр.
С., тъй като продължавала да има високо кръвно налягане и сърцебиене. След
извършен преглед от личния лекар се установило, че състоянието на
тъжителката се дължи на следстресова ситуация, поради което личният лекар
я насочил към специалист кардиолог. След извършен й на 13.05.2022 г.
медицински преглед, д-р Андрей Андреев издал амбулаторен лист №
3484/13.05.2022 г., като назначил медикаментозно лечение, което продължило
около 3 месеца, след което тъжителката продължила да пие лекарства срещу
високо кръвно налягане.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените
такива от първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно
всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на същите,
кои факти от предмета на доказване приема за безспорно установени.
Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са
изложени подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на
кои не е дадена вяра от съда.
Въззивният съд се съгласява напълно с изложения от
първоинстанционния съд анализ на събраните доказателства, послужили при
формиране на крайните му изводи за виновността на подсъдимите.
Доказателствената оценка на показанията на свидетелите Г. К., Г. Б. и А. К.
сочи, че същите са достатъчно подробни, детайлни, последователни,
непротиворечиви вътрешно и съпоставени помежду си. Тези показания са
основен източник на информация за времето, мястото и начина на
извършване на инкриминираните с тъжбата деяния и авторството им, както и
за състоянието на частната тъжителка непосредствено след деянието. По
отношение на всички тези обстоятелства, показанията на посочените
свидетели напълно кореспондират по между си и не съдържат твърдените от
защитника противоречия, които да налагат отхвърлянето им.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че приятелските
6
отношения между свидетелите Г. К. и Г. Б., съответно родствената връзка
между свидетелката А. К. и тъжителката, не могат априори да обусловят
негодността на депозираните от тях свидетелски показания. Разпоредбите на
НПК не предвиждат такава забрана, а предварителното отхвърляне на такива
гласни доказателствени средства би било в противоречие с принципите на
наказателния процес, залегнали в разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл. 107, ал. 5
от НПК, както правилно е отбелязал първоинстанционния съд. Посочените
свидетели, макар и да се намират в близки отношения с частната тъжителка,
съществено допринасят за разкриване на обективната истина по делото и не
въвеждат каквито и да било основания да се приеме, че са предубедени и
пристрастни в полза на тъжителката. В частност, напълно хармонични по
своето съдържание са показанията на обсъжданите трима свидетели по
отношение на основните факти, включени в предмета на частното обвинение -
чрез техните показания се установяват по категоричен начин действията на
подсъдимия О., извършени при първоначалната среща с тъжителката /около
14 часа/ на процесната дата, както и относно промените в емоционалното
състояние на тъжителката, вследствие от развилата се ситуация. В
показанията си, свидетелите А. К., Г. К. и Г. Б., посочват, че подсъдимия О.,
непровокирано и демонстративно, е показал неприличен жест към частната
тъжителка, което било възприето от всички присъстващи, намиращи се пред
пицария „Виктория” в гр. С.. Свидетелите Г. К. и Г. Б. в пълно съответствие
помежду си и в детайли споделят, че по-късно се намирали пред кафе „Б.”
/нар. към момента „Ф.”/, когато двамата подсъдими се появили и
осъществили описаните по-горе действия, насочени конкретно срещу
тъжителката. По отношение на отправените реплики от двамата подсъдимия
и показания неприличен жест от страна на подсъдимия, показанията на
двамата свидетели очевидци - Г. К. и Г. Б., не съдържат никакви
противоречия.
В тази насока напълно неоснователно е възражението на защитата, за
липса на яснота с коя ръка, на каква височина и по какъв начин - протегната
нагоре или напред и пр., е отправен неприличният жест от страна на
подсъдимия, доколкото този детайл е без съществено правно значение. От
събраните по делото гласни доказателства, е установено по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият е отправил неприличен жест, изразяващ
се в показване на среден пръст на ръката си, който е бил недвусмислено,
7
демонстративно насочен към частната тъжителка. Динамиката на ситуацията
в подобни моменти, а и изминалия период от време до разпита на
свидетелите, съвсем логично биха се отразили на възможността тези
свидетели категорично да потвърдят с коя ръка и на каква височина спрямо
тялото на подсъдимия, е бил отправен неприличният жест. Това обаче не
съставлява основание за дискредитиране на тези доказателства, предвид
иначе подробните, последователни и категорични свидетелски показания.
Настоящият въззивен състав не приема с доверие показанията на
свидетеля Недко С., относно заявеното от него, че частната тъжителка не е
била клиент на неговото заведение и на процесната дата не е имало разправия
между посетители. Показанията на този свидетел заслужават вяра единствено
относно твърденията му, че е управител на заведение „Ф.”и като такъв
редовно му се налагало в следобедните часове да обслужва сам клиентите на
кафенето. В останалите им части, изложеното от свидетеля С. се намира в
непреодолимо противоречие с кредитираните от съда гласни доказателства, а
освен това е и житейски нелогично. Според настоящият състав на СОС,
недостоверни са твърденията на свидетеля С., че е в състояние да запомни
всеки един от клиентите на заведението, изпълнявайки същевременно всички
постъпващи поръчки; че частната тъжителка не е посещавала заведението; че
на процесната дата не е възприел възникнал вербален конфликт пред
заведението. Тези свидетелски показания на С. се дължат на невъзможността
свидетеля пряко да наблюдава действията на клиентите в заведението по
всяко време, докато същевременно е ангажиран с поръчки - това би могло да
обясни липсата на спомен у него за конфликт, изразил се в отправяне на
ругатни и жестове от подсъдимите, насочени срещу присъстващата клиентка
в лицето на частната тъжителка. Предвид това, показанията на свидетеля С.
се оценяват като колебливи, нееднозначни и неподкрепени от останалите
доказателства, поради което в унисон с приетото от първоинстанционния съд,
не следва да бъдат кредитирани в тези им части.
Въззивната инстанция обсъди и обясненията на подсъдимите В. О. и Е.
О. /дадени от тях в хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие/ във връзка с останалия доказателствен материал, и констатира, че
са налице основания да не бъдат кредитирани в цялост. Не следва да се дава
вяра на твърденията на подсъдимите, че на процесните дата и място не са
отправяли инкриминираните обидни думи и жестове спрямо частната
8
тъжителка. В тези им части обясненията на подсъдимия се опровергават по
безспорен начин от всички останали доказателствени материали, възприети и
кредитирани от въззивния съд. Относно така посочените факти, същите
съответстват единствено на показанията на свидетеля Недко С., на които
настоящата инстанция не се довери. Тези характеристики на обясненията на
подсъдимите, дават основание на настоящия съдебен състав да ги отхвърли,
като недостоверни, необективни и лансиращи защитната им версия.
В обобщение, следва да се отбележи, че въззивният съд споделя
напълно дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото
доказателствен материал. При извършеният от настоящата инстанция
собствен анализ на доказателствените материали, съдебният състав прие, че
събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно
установени фактически обстоятелства по делото.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява оплакването на
защитата на подсъдимия, че обвиненията срещу двамата подсъдимия, не са
доказани. Неоснователно е и оплакването, че присъдата е необоснована, тъй
като въззивната инстанция констатира, че въз основа на правилно
установените фактически положения, подкрепящи се изцяло от
доказателствата по делото /обстоен и задълбочен анализ, на които е
извършен/, районният съд законосъобразно е направил и решаващия си извод,
че всеки от подсъдимите е извършил инкриминираното му престъпно деяние.
Напълно голословно е и оплакването на защитата, че първият съд е основал
изводите си по фактите, на показанията на свидетелите Г. К., Г. Б. и А. К.,
които едностранчиво е кредитирал. Както бе посочено по-горе, въззивният
съд напълно споделя виждането на първата инстанция да се довери на
показанията на свидетелите Г. К., Г. Б. и А. К., като отчете, както пълната
кореспонденция по между им, така и с останалите доказателствени
източници. Същите са и много подробни, последвателни и в детайли
възпроизвеждат отделните етапи на случилото се.
Въз основа на така изложените, правилно установени фактически
положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети
от въззивната инстанция, се налага правният извод, че с инкриминираните
изрази и действия /жестове/, изнесени публично и адресирани до
9
тъжителката, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият В.
О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.26 от НК. Изводите
на първоинстанционният съд относно извършването на това деяние,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия В. О., квалификацията на
деянието и приложението на материалния закон, са напълно обосновани и
почиват на една правилна и вярна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че
подсъдимия В. О. на датата 05.05.2022 година, около 14.00 часа, в гр. С., на
паркинга пред пицария „В.“ е извършил действия унизителни за честта и
достойнството на Т. Р. К., в нейно присъствие - показал среден пръст. Също
от обективна страна се установи и, че подсъдимия В. О. на същата дата, около
16,20 ч., в гр.С., в кафене „Б.“ /старите Х./, е казал и извършил нещо
унизително за честта и достойнството на Т. Р. К., в нейно присъствие, изрекъл
думите към нея: „Мама ти деба“ и й показал среден пръст.
От събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият В. О. е
визирал именно частната тъжителка като адресат на употребените изрази и
отправените жестове, като е осъществил деянието в присъствието на други
лица, на улицата пред обществено заведение, поради което е налице
квалифициращият признак от състава - обидата да е нанесена публично.
Съобразявайки общоприетите в обществото морални норми,
първоинстанционният съд правилно е отчел, че действията на подсъдимия са
унизителни, тъй като са засегнали в отрицателен аспект чувството за
достойнство на тъжителката, което е намерило и своето действително
проявление върху нейното емоционално състояние, както непосредствено
след деянието, така и в период от време след това.
Обосновани и верни са и изводите на първата инстанция относно
субективната страна на така извършените от подсъдимия О. деяния. Правилно
е прието, че същият е действал при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършените деяния и е искал настъпването
на общественоопасните последици - чрез отправените реплики и жестове
пряко да засегне честта и достойнството на тъжителката Т. К.. Прекият
10
умисъл у подсъдимия се извежда от обстоятелството, че той пряко се е
насочил към тъжителката, като е обективирал презрителното си отношение
към нейната личност чрез нееднократно отправените реплики и жестове,
които са еднозначни в своето предназначение да накърнят усещането за
чест и достойнството в обществото.
Настоящият състав на СОС намери, че при правилната правна
квалификация на престъпната деятелност на подсъдимия О., наложното му от
районния съд административно наказание и реда за неговото определяне, са
напълно законосъобразни. Приложението на института на „освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание” е
императивно, доколкото са налице предвидените в посочената норма
обективни предпоставки. В случая, предвид изложеното по-горе относно
съставомерността и правната квалификация на деянието, в извършването на
което подсъдимия О. е признат за виновен, въззивният съд счита, че са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК,
доколкото кумулативно предвидените за престъплението по чл.148 ал.1, 1, вр.
чл.146 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК наказания са глоба от 3 000 до 10000 лева и
обществено порицание, подсъдимия не е осъждан и липсват данни същия да е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава
VІІІ, с извършеното от него престъпление не са причинени имуществени
вреди.
По тези съображения, настоящата съдебна инстанция изцяло се
солидаризира с изводите на първостепенния съд, за наличие на условията за
освобождаване на подсъдимия О. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл.148 ал.1, 1, вр. чл.146 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК, поради
което и не намери основания за ревизиране на проверявания съдебен акт в
тази му част. При индивидуализацията на наказанието „глоба” в размер на 1
000 лева, като смекчаващи вината на подсъдимия О. обстоятелства,
въззивният съд също отчете чистото му съдебно минало, липсата на
отрицателни характеристични данни за личността му, ниската степен на
обществена опасност на извършеното деяние и на самия подсъдимия. Като
отегчаващо вината му обстоятелство, настоящата инстанция следва да посочи
проявената от подсъдимия престъпна упоритост при осъществяване на
инкриминираното престъпление – след като отправил обиден жест спрямо
11
тъжителката, подсъдимия не преустановил престъпните се действия, а малко
по-късно същия ден, на друго публично място, отново отправил спрямо
тъжителката същия неприличен жест и обидните думи. Така при голям превес
на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия О. обстоятелства,
районния съд напълно правилно и законосъобразно е определил размера на
наложеното му административно наказание „глоба” в минималния предвиден
в закона размер.
Въззивният съд споделя изцяло решаващия извод на
първоинстанционния съд да признае и подсъдимата Е. О. за виновна по
обвинението й за извършено престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1
от НК. Изводите на районния съд, че на инкриминираните дата и място,
подсъдимата е казала унизителни за честта и достойнството на частната
тъжителка думи, в нейно присъствие – „курво мръсна”, „мърша”, която
деятелност осъществява състава на горепосоченото престъпление, предмет на
частното обвинение, са напълно обосновани и почиват на събраните по
делото доказателства. С оглед на това, въззивният съд намери, че от
обективна страна подсъдимата Е. О. е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението „обида”, чрез казаните от нея и отправени към частната
тъжителка думи – „курво мръсна”, „мърша”. Съобразно общоприетите
морални норми, така посочените думи са унизителни за честта и
достойнството на засегнатото лице. Безспорно е установено и, че същите са
изречени в присъствието на тъжителката Т. К. и са възприети от нея. Също от
обективна страна е налице и квалифициращия престъплението признак –
обидата е извършена публично, доколкото обидните думи са отправени на
обществено място, в присъствието на други хора. От субективна страна,
подсъдимата е извършила деянието при пряк умисъл – съзнавала е, че изрича
унизителни за честта и достойнството на тъжителката думи в нейно
присъствие, и е целяла настъпването на резултата.
Не противоречат на закона и напълно съответстват на данните по
делото, констатациите на районния съд за наличието на всички основания за
прилагане на института на чл. 78а от НК, по отношение и на подсъдимата Е.
О.. Налице са всички условия за освобождаване на тази подсъдима от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба. С
оглед липсата на отегчаващи отговорността й обстоятелства и наличието на
12
смекчаващи такива - чистото съдебно минало на подсъдимата, наличието на
добри характеристични данни за личността й, ниската степен на обществена
опасност на извършеното деяние и на самата подсъдима, размера на глобата
правилно е индивидуализиран на 1000 лева.
При проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната
инстанция счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и не намери
основания за нейната отмяна или изменение в тази част, противно на
исканията на тъжителката, заявени във въззивната й жалба. За да е
осъществен съставът на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице
виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият В. О. е действал
противоправно, като казал и извършил унизителни за честта и достойнството
на тъжителка думи и действия. Същото се установява и относно поведението
на подсъдимата Е. О., която отправила спрямо тъжителката обидните думи –
„курво мръсна”, „мърша”. В резултат на това противоправно поведение на
подсъдимите на гражданския ищец и частен тъжител К. са били причинени
болки, страдания, неудобства и отрицателни емоционални преживявания.
Налице е причинна връзка между действията на подсъдимите и вредоносния
резултат. Следователно елементите, касаещи обективната страна на състава
на непозволено увреждане, са налице. От субективна страна, за да е
осъществен деликт, се изисква деянието да е извършено виновно. Всеки един
от подсъдимите, както бе посочено по-горе, е действал умишлено.
С оглед това, на гражданския ищец се дължат обезщетения, платими от
подсъдимите, като предвид особения характер на накърнените с деянията
блага, репарирането на причинените вреди правилно е било извършено в
присъждането на парични суми. Безспорно се установи, че гражданския
ищец Т. К. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
от нея отрицателни емоционални преживявания от отправените към нея
обидни думи, накърняване на личното й достойнство и чест. Както правилно е
отбелязал районния съд, единствения критерий за определяне размера на
обезщетението за претърпяни неимуществени вреди е изискването за
справедливост, съдържащо се в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В случая при
определяне размера на обезщетението за причинените на гражданския ищец
К. нематериални вреди от престъпната деятелност на подсъдимия В. О.,
първоинстанционният съд е спазил посоченото изискване и като е взел
13
предвид вида, характера и продължителността на тези вреди, правилно е
определил сумата от 1 000 /хиляда/ лева. Това законово изискване,
първостепенният съд е следвал и при определяне размера на обезщетението
за претърпените от гражданския ищец К. морални вреди от престъплението,
извършено от подсъдимата Е. О.. Въззивният съд също счита, че обезщетение
в размер на 1 000 лева е справедлив паричен еквивалент на причинените от
престъплението по чл.148 ал.1, т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК, извършено от
подсъдимата О., неимуществени вреди на гражданския ищец.
С оглед изхода на делото в двете съдебни инстанции, правилно и
законосъобразно е и произнасянето на районния съд досежно сторените по
делото разноски.
Незаконосъобразно, обаче първостепенният съд е осъдил всеки от
подсъдимите да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, в размер на по 40,00 лева, доколкото чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвижда, че
„за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху
уважения иск, но не по-малко от 50,00 лева. Ето защо, проверяваната присъда
следва да бъде изменена в частта, относно присъдените държавни такси върху
така уважените размери на предявените граждански искове, като всеки от
подсъдимите бъде осъден да заплати по сметка на РС С., сумата от 50,00 лева,
представляваща дължима държавна такса.
С оглед изхода на настоящото производство и предвид направеното от
повереника - адв. К. искане за присъждане на разноските, сторени пред
въззивния съд, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на частната
тъжителка направените разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие № 17 от 27.05.2024 г. /л.
38 по делото/, частната тъжителка и граждански ищец Т. К. е заплатила на
адв. С. К. сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение за правна защита
пред настоящата съдебна инстанция, което е било изплатено изцяло в брой.
Предвид това и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите
следва да бъде осъден да заплати на частната тъжителка равна част /по 200
лева/ от стойността на направените от нея разноски във въззивното
производство.
Воден от всички гореизложени съображения и на основание чл.334 т.3 и
14
т.6 от НПК, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 14.02.2023 г. на Районен съд – гр.С.,
постановена по НЧХД № 338/2022 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА,
относно определения размер на държавната такса върху уважените
граждански искове, като ОСЪЖДА подсъдимата Е. В. О., с установена по
делото самоличност, да заплати по сметка на РС С., сумата от 50,00 лв.
/петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, ОСЪЖДА подсъдимия В. Й. О., с установена поделото
самоличност, да заплати по сметка на РС С., сумата от 50,00 лв. /петдесет
лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, предявен срещу него.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата Е. В. О., с
установена по делото самоличност, да заплати на частната тъжителка Т. Р. К.,
сумата от 200 лева, представляваща съответната част от направените от
последната разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия В. Й. О., с
установена по делото самоличност, да заплати на частната тъжителка Т. Р. К.,
сумата от 200 лева, представляваща съответната част от направените от
последната разноски във въззивното производство
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15