№ 21375
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110162302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С.“ ЕАД против С.
К. А. с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 17,99
лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., гр.С., ж.к.Х Д, БЛ.
*** ВХ *** ЕТ ** АП *** АБ № *** за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 5,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2021 г. до 28.03.2024 г., сумата в размер на 2,26 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.04.2024
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,64 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 28.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. 21441/2024 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати цената доставената топлинна енергия и на потребената
услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл. 22, ал. 2 от
приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител
1
поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно
правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот.
Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначеният от съда
особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер, като развИ. подробни
съображения в тази насока. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице-погамач „Д“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 21441/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че 30.04.2024г. полза на „Т С.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено С. К. А., да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжника на основание 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца
за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Т С.“ ЕАД е депозирала
искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
2
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 188, том II, рег. №
10645, дело №334 от 2006г. по описа на нотариус Росица Рашева, ответникът
С. Антонова е придобила собствеността върху процесния топлоснабден имот.
С нотариален акт за покупко-продажба № 9, том II, рег. № 3548, дело № 173 от
2021г. по описа на нотариус Камен Каменов, С. Антонова е прехвърлила
собствеността върху имота в полза на Марта И.нова Донкова и Харалампи
Борисов Донков. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът А.
е била собственик на имота в исковия период и в това си качество е била
клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по
възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия до процесния имот.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
3
топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет. За процесния
период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху
пълната отопляема кубатура в размер на 140 куб.м., за процесния период няма
начислена ТЕ за отопление на общите части. Вещото лице сочи още, че
сградата не е захранена с ТЕ за БГВ. Съгласно заключението прогнозно
начислената сума е в размер на 893,12 лева, а размерът на потребената ТЕ за
периода е 539,89, следователно сумата за връщане от изравнителните сметки е
-353,24 лева. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че е минал
проверка през 35 месеца, но през процесния период топломерът не е сменен и
при проверки не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва
да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 09.04.2024г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания
на ищеца, станали изискуеми преди 09.04.2021г. са погасени по давност. В
случая това са вземания на ищцовото дружество за периода 07.2020г. –
01.2021г. Следователно вземанията за топлинна енергия не са погасени по
давност за период м.02.2021 -04.2021г., като на основание чл.162 ГПК съдът
определи дължимия размер за главница топлинна енергия в размер на 5,10
лева.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т С.”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
4
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 2,26 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера предвид
частичната основателност на иска за главница съдът намира, че възлиза на
0,18 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 825 лева в исковото, от
които 25 лева за д.т., 400 лева – депозит за особен представител, 300 лева –
депозит СТЕ, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С
оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 239,41
лева в исковото и 21,71 лева разноски в заповедното.
Ответникът също има право на разноски с оглед частичната
неоснователност на исковете, но същият е представляван от особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. К. А., ЕГН **********, с
5
адрес: гр. С., ж.к. „Т“, № *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, дължи на „Т С.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Я ***, сумата в
размер 5,10 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 02.2021 – 04.2021г., ведно със
законна лихва за период от 09.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 0,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 16.10.2021г. до 28.03.2024г., сумата в размер на
2,26 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за месец 08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
09.04.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 61071/2023 г.
по описа на СРС, 126 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: за главница за топлинна
енергия за сумата в размер на 12,89 лева за период от 01.07.2020 г. до
30.01.2021 г., като погасен по давност, за мораторна лихва върху главница
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 0,18 лв. до пълния
предявен размер от 0,64 лв.; сумата в размер на 6,32 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
15.11.2020 г. до 29.09.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ч. гр. д. 61071/2023 г. по
описа на СРС, 126 състав
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Т“, № *** ВХ
*** ЕТ *** АП ***, да заплати на „Т С.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. “Я ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 239,41 лева, разноски в исковото и 21,71 лева разноски в заповедното..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Д“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6