Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1385 14.04.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5661 описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правна квалификация по чл. 410 ал. 1, т. 2 и т.
3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Позитано №5, чрез пълномощника
си ***е предявил против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, представлявана от ***,
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 184,37 лева -главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение въз основа на застраховка
„ Каско Стандарт“ за причинени на лек автомобил марка марка „***“ с рег. № ***вреди,
настъпили в резултат на настъпило на ***г. ПТП, при което автомобилът попаднал
в необезопасена и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба- 10.04.2019 г. до изплащане
на вземането.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около **.00 часа при движение в гр. ***, по ул. „***” посока с. ***,
в участъка до № **, лек автомобил марка „***“ с рег. № ****, управляван от М.В.Т.,
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат
на което се увредили предната и задната десни гуми и джанти на автомобила. При
настъпване на пътно-транспортното произшествие, увреденият автомобил имал
валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, сключена на 08.11.2017 г. със ЗП № *****и срок на покритие от
11.11.2017 г. до 11.11.2018 г. В тази връзка на 27.03.2018 г. в
застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за
щетите по застрахования лек автомобил. След получаване на заявлението в ЗАД
„Булстрад В.И.Г.“ АД била образувана щета, като служител на дружеството
извършил оглед на автомобила, при който констатирал увреждане на предна дясна
гума ****** с 40% ост. стойност, задна дясна гума *****със 70% ост. стойност,
джанта лята предна дясна и джанта задна дясна. На основание представената от
застрахованото лице ДФ № *****г. от „*****“ ЕООД за стойността на увредената
гума, с доклад по щета № *****, застрахователното дружество решило да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в пълен размер от 184,37 лева. На
26.11.2018 г., ищцовото дружество изплатило по банков път на „*****“ ЕООД, в
който бил ремонтиран застрахования автомобил сумата от 184,37 лева. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на
застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане
в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 10.04.2019 г. до окончателното погасяване. Моли
за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявения иск. Твърди описаните в исковата молба
обстоятелства да не отговарят на действителното фактическо положение. Нямало
доказателства, че ПТП е настъпило по описания начин и на посоченото място,
както и, че щетите са резултат от него. Оспорва механизма на ПТП, както и да е
налице причинна връзка с настъпилите щети. Оспорва наличието на действащо и
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования.
Твърди, че водачът се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл
да предотврати настъпването на ПТП, както и евентуално, че не е спазил
действащите правила за движение, пътната обстановка и съществуващите условия,
вкл. атмосферни, могъл е да избегне неравността и да мине през съответното
място, без да навлиза през описаната неравност, вкл. евентуално, че не е
преценил дълбочината на неравността. В тази връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Оспорва
размера на претендираното обезщетение. Предвид изложеното, се моли за
отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Установява се от представената застрахователна полица № *****от 08.11.2017
г. , че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***– *****ЕООД
е сключена автомобилна застраховка „ Каско Стандарт“ на процесния автомобил за
срок от 11.11.2017 г. до 11.11.2018 г., като застрахователната премия по
посочения по-горе застрахователен договор е разсрочена на четири вноски, всяка
една от 287,43 лв.
От
представения по делото протокол за ПТП № **/
***г. се установява, че на съответната дата
***г. около 21.00 часа при движение в гр. ***, по ул. „***”
№ **, лек автомобил марка „***“ с рег. № ****, управляван от М.В.Т., преминал
през дупка на пътното платно, в резултат на което се увредили предната и
задната десни гуми и джанти на автомобила.
По
делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното
възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация,
в следствие на нанесените му от ПТП увреди, като се има предвид средните
пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно,
сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 188,37лв. Между механизма на
ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно- следствена връзка.
По повод настъпилото застрахователно събитие при застрахователя е била
образувана преписка по щета, в хода на която е извършен опис на претенция № *****г.,
в който са отразени повреди – предната и задната десни
гуми и джанти. С доклад по щета № ***** от *****г. щецът е определил да бъде изплатено обезщетение в размер
на 184,37лв. Сумата е изплатена от ищеца на 26.11.2018 г. по
банков път, видно от представеното преводно нареждане на ***** ЕООД, което
дружество е извършило ремонт на процесния лек автомобил. Стойността
на материалните щети, разпределени за нови части и труд по ремонта, се
установяват също от САТЕ.
От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява,
че застрахователната премия е платена изцяло на четири вноски.
От приетата съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и пълна се
установява, че мястото където е станало ПТП се поддържа от Община Пловдив.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Протоколът
за ПТП представлява официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на
правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Доколкото същият
не е оспорен по надлежния ред от ответника в отговора и с оглед заключението на
вещото лице, съдът приема за установен факта на настъпване на ПТП- то при
описаните в исковата молба обстоятелства и констатираните повреди по автомобила, които безпротиворечиво се установяват и от събраните по делото писмени доказателства
и заключението на САТЕ, което съдът изцяло възприема като компетентно и
обосновано. Несъмнено се установи и
причинно-следствената връзка между повредите и настъпилото произшествие, както
и техния размер.
По делото е установено по безспорен начин от приложената застрахователна
полица, че към ***г. е било налице валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение.
По силата на валидно сключена имуществена застраховка „Каско Избор” ищецът е изплатил
обезщетение за настъпилите щети, с което на основание чл. 410, ал. 1 КЗ е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и за него е
възникнало регресното право да претендира възстановяване на платеното.
Според разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за
застраховането, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за негово определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД или срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите- чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.
По
делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е
станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската
пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като
такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и
поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от
ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т.
19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението. Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен
знак пред нея, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил
вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се
налага изводът, че след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен
собственика му- в случая ответната община, която с бездействието на своите
служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и
да ги отстраняват, за да обезпечават безопасността на движението, следва да се ангажирана отговорността на ответника.
Налице
са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед
валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ следва да бъде уважен в размера на
платеното- 184,37 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда- 10.04.2019 г.
Досежно възражението на ответника за съприничяване на вредоносния резултат
от страна на водача на лекия автомобил, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД - за
намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се установи по делото,
водачът на л.а. М.В.Т. да е допринесъл за настъпването на вредите.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях
се включват внесената държавна такса в размер на 50
лева, депозити за вещи лице- 499 лв. и 300
лв. за адвокатско възнаграждение адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно с оглед цената на иска.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. Позитано №5,чрез пълномощника си ***, сумата в
размер на 184,37 лева- главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” за причинени на лек
автомобил марка „***“ с рег. № ***вреди от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на ***г. в
гр. *** на ул. „***” № ***, поради попадане на лекия автомобил в необезопасена
и необозначена дупка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
10.04.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от ..., да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. Позитано №5, направените
по делото разноски в размер на 849 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала: Ц.В.