№ 20140
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110164193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Й. М. М. с ЕГН .. и с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. .., подадена чрез процесуален представител
– Еднолично адв. дружество „Д. М.“ срещу .. ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителен иск за нищожност на клауза
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в договор за
потребителски кредит № . сключен между страните, както и осъдителен иск за
осъждане ответника да заплати сумата от 5 лв. като част от общо 165,04 лв.
представляваща недължимо платена сума въз основа на нищожната клауза,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането. С определение от о.с.з. от 07.10.2024г. съдът е
допуснал увеличение на иска по чл.55 ЗЗД до пълния размер от 165,04 лева.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ., по който в периода от 20.03.2022г. до 19.04.2022г. е отпусната сума
в общ размер на 800лв. главница, при лихвен процент 40.99%, ГПР 49.6%,
такса за експресно разглеждане в общ размер на 165,04 лв. Твърди се, че
ищецът е погасил сума в размер на 992 лв., вкл. таксата за експресно
разглеждане, която се твърди, че е нищожна, като същата е инкорпорирана в
съдържанието на сключения между него и ответника договор за
1
потребителски кредит, но не е била взета предвид при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита, което е довело до несъответствие
между посочения ГПР и действителният такъв. Според ищеца с тези действия
ответникът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, с което е затруднил
възможността на потребителя да извърши съпоставка на кредитните продукти
и да ориентира икономическия си избор. Счита сключената в процесния
случай клауза установяваща такса за бързо разглеждане на кредита в размер на
165, 04 лева за недействителна, поради противоречие на добрите нрави на
основание умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение, съответно
предявява иск за прогласяване на същата за нищожна, както и иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв. като частичен иск от
общо 165, 04 лв. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който не се оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ., по който в периода от 20.03.2022г. до 19.04.2022г. е отпусната сума
в общ размер на 800лв. главница, при лихвен процент 40.99% (начислена
договорна лихва в размер на 26.95лв.), ГПР 49.6%, такса за експресно
разглеждане в общ размер на 165,04 лв. Не е спорно, че ищецът е погасил
сума в размер на 992 лв. на 24.03.2022г., вкл. таксата за експресно
разглеждане. Ответникът излага твърдения за нередовност, като посочва, че
исковата молба е изготвена бланкетно и липсва индивидуализация на
претенцията на ищеца. Оспорва изцяло като неоснователна и недоказана
исковата претенция за прогласяване на недействителност на клаузи от
сключения Договор за потребителски кредит, като посочва, че услугата „бързо
разглеждане“, за която е начислена такса в размер от 165, 04 лева има характер
на пожелателна, допълнителна, незадължителна услуга, която се предоставя
само по изрично искане на Кредитополучателя и съответства изцяло на
законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК. Посочва, че ищцата
изрично е заявила и заплатила таксата за тази услуга и позовавайки се на
незадължителния характер на таксата за бързо разглеждане, ответникът счита,
че същата не следва да бъде включена в ГПР, с оглед на което счита за
неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, че не са спазени
изисквания на закона, уреждащи ГПР, а оттам и исковата претенция за
напълно неоснователна. Претендира разноски, вкл. и разноските за
2
юристконсултско възнаграждение. Прави искане за определяне на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна в минимален размер, ако
същото бъде присъдено в настоящото производство.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Отделени са за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/
наличието на сключен помежду им договор за потребителски кредит № .,
задълженията по който са изцяло погасени от кредитополучателя; 2/ уговорена
клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на
дружеството такса за експресно разглеждане в размер на 165,04 лв., която е
постъпила в патримониума на ответника. Тези обстоятелства се установяват и
от представените по делото писмени доказателства - договор за
потребителски кредит № .; преддоговорна информация и общи условия към
договора за кредит; разписка за извършено плащане в полза на Й. М. М. на
20.03.2022г. в размер на 800 лева с посочено основание – „усвояване по
кредит“; разписка за извършено плащане от Й. М. М. в полза на . ЕООД в
размер на 992 лева на 24.03.2022г. с основание „ погасяване“.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената
такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
3
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая
уговорения годишен процент на разходите по кредита е в размер на 49.6% при
лихва в размер на 26,95 лева. С прибавянето на сумата, предвидена като такса
за услуга експресно разглеждане в размер на 165,04 лева със сигурност ще се
надвиши допустимия размер от 50 %, тъй като същата е над 6 пъти по-висока
от уговорената възнаградителна лихва.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на
такса за експресно разглеждане, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Основателен е и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз
основа на нищожната клауза такса в размер на 165,04 лева. Ответникът не
оспорва, че е постъпило плащане от ищцата по процесния договор за кредит, с
което са били погасени сумите: 800 лева главница; 26,95 лева договорна лихва
и 165,04 лева – такса за заявена и използвана допълнителна услуга бързо
разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставила на ищеца
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от
исковете. Представени са и доказателства, че пълномощникът на ищеца
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е лице, регистрирано по ЗДДС. С
оглед изявлението на адв. М. в представения списък по чл.80 от ГПК, че
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по всеки
4
един от предявените искове, съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на
възнаграждение за всеки от съединените искове поотделно, тъй като на първо
място размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 от ГПК се определя от
съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия, а не по уговорка
между страните, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая
съединените искове не налагат отделна защита. Следва да се съобрази и
актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи
състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските
възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните
прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Й. М. М., ЕГН .., с адрес гр. София, ж.к. „.., ..
срещу „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
на клаузата от сключен между страните договор за потребителски кредит №
./20.03.2022г., предвиждаща заплащане на „такса експресно разглеждане“ в
размер на 165,04 лева, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .., ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. М., ЕГН .. по иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 165,04 лева, представляваща платена въз
основа на нищожната клауза такса за експресно разглеждане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „.“ ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на Й. М. М., ЕГН
.., разноски по делото в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „.“ ЕООД, ЕИК ., със
5
седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр. София, бул. ., представлявано от
адв. Д. М. сумата в размер на 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищеца Й. М. М. безплатна правна помощ в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6