Решение по дело №699/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 406
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100699
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 11.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на десети октомври                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 699 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от  Р. П.К. с ЕГН: ********** ***, aп.1, чрез адв. П.К., против Л.Й.К., ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че с ответницата имали сключен граждански брак от 21.12.1986г., от който брак имали двама сина – пълнолетните вече Н. Р. К. с ЕГН ********** и П.Р. К. с ЕГН**********. Твърди, че първоначално отношенията между двамата съпрузи били нормални, но впоследствие между тях настъпило отчуждение и проличало несходството в характерите им. Въпреки направените опити да заздравят брака си, същите се оказали неуспешни

От 2002 се намирали във фактическа раздяла, като ищецът живеел в А., а ответницата живеела в гр. П. на адреса, посочен в исковата молба.

С оглед изложеното ищецът счита, че бракът им е лишен от съдържание и следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след развода ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име А.. Заявява, че разноските по делото следва да останат за негова сметка и че на никой от съпрузите не следва да се присъжда издръжка.

Ответницата не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание се явява лично и взема становище за основателност на иска. Моли съда да ѝ предостави ползването на семейното жилище и да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 21.12.1986 г., за което е съставен Акт за граждански брак №0023 от същата дата на Община К..

Представени са копия от удостоверения за раждане, от които се установява, че съпрузите са родители на две деца, които понастоящем са пълнолетни – Н. Р.К. с ЕГН: ********** и П. Р. К. с ЕГН: **********.

От показанията на свидетеля Н. Р. К. се установява, че е син на страните по делото. Понастоящем майка му и баща му били разделени, като ищецът живеел от 6-7 години в А.. Двамата се намирали във фактическа раздяла и според свидетеля бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Семейното жилище било закупено от съпрузите през време на брака и се намирало в гр. П.. В момента свидетелят и майка му живеели в него, като ищецът нямал претенции за ползването му.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля К., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Няма спорове между страните за семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „**********“ №**** ет.**, ап.***, като с оглед становищата им то следва да се предостави за ползване на съпругата Л.Й.К..

Относно фамилното име:

Съпругата е изразила изрично  желание да възстанови предбрачното си фамилно име, каквото е желанието и на съпруга ѝ, поради което след да прекратяване на брака следва да носи фамилното име А..

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 21.12.1986 г. с Акт за граждански брак №0023 от същата дата на Община К. граждански брак между Р. П. К. с ЕГН: ********** ***, aп.1 и Л.Й.К., ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „***********“ №***** ет.***, ап.** на Л.Й.К., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА Л.Й.К., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.