Р Е Ш
Е Н И Е
№1437
гр.Пловдив, 30.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 4069 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002500/16.05.2019г., издадено от инж.А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘гр.Пловдив с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Фрий ланд“ ЕООД, ЕИК: 200595062 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Кутловица“ № 8, представлявано от неговия ****Х.А.А. е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.63, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Дружеството
жалбоподател, чрез процесуалния представител адв.Г.К. иска отмяната на атакуваното наказателно
постановление поради неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. С жалбата се излагат
твърдения за сключен на 12.04.2019г. граждански договор със страни дружеството
и лицето И.Х.П., който е бил прекратен на 19-04.2019г. поради това че лицето е
избягало от работа, както и за сключен писмен трудов договор на 30.04.2019г., с
дата на постъпване на работа 01.05.2019г., за прекратяване на този договор отново поради трайното отсъствие
на лицето от работа, както и за платени всички дължими осигуровки за лицето и
другите работещи във фирмата. излага се твърдение за маловажност на случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. С жалбата се прави и алтернативно искане за
намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона
минимум.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано,
в съдебно заседание се представлява от адв.Г.К. по силата на представено
пълномощно, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП, като представя и
доводи по същество на искането. Адв.К. направи и алтернативно искане за
намаляване размера на наложената имуществена санкция до нейния минимум.
Въззиваемата
страна редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от Н.К – ***** „Административно информационна и
правно осигуряване“ по силата на представено пълномощно, която изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаването
на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване
НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Атакуваното наказателно
постановление /НП/ е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен
на 23.04.2019г. от свидетел Б.С.К. против дружеството – жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-002500 за това, че при извършена
проверка на 19.04.2019г. около 12,00 часа на автомивка „Веста“ в гр.Пловдив,
ул.“6-ти септември“ 240 стонаписвана от „Фрий Ланд“ ЕООД и от представените
документи на 23.04.2019г. в ДИТ Пловдив е установено че от страна на
работодателя на 19.04.2019г. в проверявания обект автомивка „Веста“ в гр.Пловдив е приет на
работа като „***“ И.Х.П.ЕГН ********** с установено работно място, работно
време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов
договор в писмена форма. В ДИТ Пловдив на 23.04.2019г. от страна на „Фрий Ланд“
ЕООД е представен граждански договор сключен между „Фрий Ланд“ ЕООД и И.Х.П., с
което е нарушил чл.62, ал.1, от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Неразделна
част от съставения АУАН като писмени материали са представени декларация по
чл.402 от КТ от И.Х.П.и копие на граждански договор от 12.04.2019г. със страни „Фрий
Ланд“ ЕООД и И.Х.П.. Актът е съставен в присъствието на представляващия
дружеството който го е подписал, след вписване на възражение/обяснение че ще внесе
възражение в законния срок. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от представляващия дружеството. На датата на съставянето на акта
е връчен препис от него на представляващия дружеството, което е надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три
дневен срок пред Д“ИТ“ Пловдив са били представени писмени възражения от
представляващия дружеството относно съставения АУАН и нарушението. С възражението
е представено твърдение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН е
се прави искане за не прилагане на санкции на фирмата.
Въз основа констатациите
от акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност
на дружеството с налагане на имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда. Издаденото НП е било връчено на дружеството на 24.06.2019г.,
удостоверено с надлежно попълнена разписка. В срок пред РС Пловдив е обжалвано
издаденото НП.
Разпитана като свидетел в
съдебно заседание актосъставителката Б.К. потвърди участието си в проверката на
дружеството, по повод получен сигнал за нарушения на КТ, извършена с друг
служител на дирекцията. Свидетелката посочи, че въпросното лице, заради което е
съставен акта лично ги е поканило на мястото където да измие колата, попитало
ги е какво искат – измиване на автомобила отвън, отвътре. Свидетелката посочи,
че след като са се легитимирали установили не наличието на сключен писмен
трудов договор или граждански договор, както и че това лице има установено
работно време с начало и край, работна седмица, както и възнаграждение в
зависимост от дните от седмицата в които е работил. Свидетелката посочи, че
управителя нае е бил на мястото и че с него е бил проведен телефонен разговор,
както и че в уговорения ден и час управителя е представил в дирекцията
граждански договор. Свидетелката посочи че установеното относно лицето а именно
че работи с елементи на трудово правоотношение, с работно място, работно време
и трудово възнаграждение без сключен писмен трудов договор определя заключение
за нарушение по КТ поради което и е съставила акт против дружеството. Поради не
наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетелката
като обективни, логични и последователни и подкрепени от другите приети по
делото доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата против
наказателното постановление е допустима, като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и против подлежащо на обжалване пред съд наказателно
постановление.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
В
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на
защита на административно-наказаното лице. АУАН е издаден от компетентен орган
съгласно чл.416, ал.1 от КТ и съдържа
всички реквизити, установени в чл.42 от ЗАНН, съставен е в съответствие с
чл.43, ал.1 от ЗАНН, като препис от акта е връчен в деня на съставянето му на
лицето, против което актът е съставен. За установените нарушения против дружеството
жалбоподател е издадено НП от компетентен орган, в законоустановения срок и с
необходимото съгласно чл.57, ал. 1 от ЗАНН съдържание, без НП да съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава. Като нарушен е
посочен чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Всъщност и двете норми
съдържат задължителни предписания - чл.1, ал.2 от КТ - задължава отношенията
при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения,
а нормата на чл.62, ал.1 от КТ задължава трудовите правоотношения да се уреждат
с писмен трудов договор. Нарушението на всяка една от тези норми се санкционира
от закона - нарушението на чл.1, ал.2 от КТ се санкционира по чл.414, ал.1 от КТ, а нарушението на чл.62, ал.1от КТ -
по изричната санкционна норма на чл.414, ал.3, пр.1 от КТ. В конкретния случай
посочването на връзката на чл.62, ал.1 от КТ с чл.1, ал.2 от КТ, не представлява
съществено процесуално нарушение. Не е ограничило възможността на дружеството
нарушител да разбере за какво нарушение се реализира отговорността му и
съответно възможността му да организира адекватно защитата си. Не се ограничава
и възможността на съда да прецени законосъобразността на НП. Това е така
защото, както в АУАН, така и в НП, чл.62, ал.1 от КТ е посочен като основна
нарушена норма, а освен това в НП ясно е посочена санкционната норма - чл.414,
ал.3 от КТ касаеща изрично нарушенията
на чл.62, ал.1 от КТ. Посочването в АУАН като седалище и адрес и управление на
дружеството местонахождението, адреса на стопанисваната автомивка по никакъв
начин не поставя под съмнение кой е нарушителя, доколкото основни
индивидуализиращи белези са наименованието и ЕИК /БУЛСТАТ/ на дружеството,
които са точно посочени в АУАН и НП. В НП правилно е посочено седалището на
дружеството. В АУАН и НП ясно е описано нарушението и обстоятелствата по
извършването му, като липсват каквито и да са вътрешни противоречия.
Ето защо съдът намира, че
не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да водят до опорочаване
на административно - наказателното производство по реализиране отговорността на
„Фрий Ланд“ ЕООД гр.Пловдив поради
което липсват формални предпоставки за отмяна на НП.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор
се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства се
установи, че „Фрий Ланд“ ЕООД гр.Пловдив и И.Х.П.към 19.04.2019г. са били в трудово правоотношние, по силата на
което И.П.като работник е престирал работната си сила на „Фрий Ланд“ ЕООД
гр.Пловдив, като работодател. По силата на това правоотношение И.П.е работил
като ***при точно определено работно време, с място на работа – **** в
гр.Пловдив бул.“****“ № *** макар и без
точно уговорено месечно възнаграждение. Тези отношения между страните, доколкото
са трудови по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ не са били уредени с писмен трудов договор
съгласно императивното изискване на чл.62, ал.1 от КТ.
Неоснователни са доводите
на дружеството жалбоподател, че отношенията между страните уредени с граждански
договор. Категорично се установява, че И.П.е осъществявал трудовите функции на мияч
на автомобили. От показанията на свидетелката К. и декларацията саморъчно
попълнена от И.П.се установява, че П.е поел ангажимент да разработи в автомивката именно като мияч, поради което и работодателят следвало да сключи писмен трудов
договор с него. Отношението не е и облигационно. Облигационното правоотношение
между страните предполага постигане на точно определен краен резултат, за
определен срок при пълна свобода на изпълнителя за постигане на крайния
резултат. По делото не се установиха каквито и да е доказателства в този
смисъл. При така изложеното съдът счита,
че нарушението на нормата на чл.62, ал.1 от КТ се явява доказано.
За нарушение на нормата на
чл.62, ал.1 от КТ, разпоредбата на чл.414, ал.3
от КТ въвежда имуществена санкция за работодателя юридическо лице в размер от 1500 до 15000 лева. В случая АНО е наложил
имуществена санкция в размер на 1800 лева.
С жалбата се иска
прилагане на чл.28 от ЗАНН като съдът приеме, че нарушението е маловажно. С
оглед приетите по делото доказателства съдът намира, че в конкретният случай
нарушението не е маловажно. Основен аргумент в тази насока е волята на законодателя,
който създавайки ал.2 на чл.415в от КТ изрично е заявил, че нарушението на
чл.62, ал.1 от КТ е дотолкова тежко нарушение на трудовото законодателство, че
спрямо него не може да се приеме маловажност. Приемането на работник на работа
без сключен писмен трудов договор засяга трудовите и осигурителни права на
работника, неотменимо и във всички случаи.
Съдът обаче, намира, че е
налице необоснованост на размера на наложената на нарушителя санкция. В
атакуваното НП АНО в нарушение на чл.27 от ЗАНН не е мотивирал размера на
санкцията определена над минимума, нито в производството се доказа наличие на
обстоятелства, които налагат определянето на такъв размер. Ето защо и като
отчете, че нарушението е първо от този вид за дружеството, краткия период на
осъществяване на нарушението и на засягане правата на работника, съдът намира,
че атакуваното НП следва да се измени, като се намали наложената имуществена
санкция от 1800 лева на 1500 лева, който размер съдът намира за справедлив с
оглед на установените по делото обстоятелства по извършване на нарушението.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
16-002500/16.05.2019г., издадено от инж.А.А.Ч., на длъжност директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘гр.Пловдив с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „Фрий ланд“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Кутловица“ № 8, представлявано
от неговия управител Х.А.А. е наложена имуществена санкция в размер на 1800
/хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.63, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.като
НАМАЛЯВА наложената Имуществена санкция от 1800 лева на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив по реда на Глава XII от АПК и на основанията в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.