Р Е Ш Е Н И Е
№ 535/17.12.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 500
по описа за 2021 г. и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Игнатови 09“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., „ против решение № 128/24.09.2021 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ С210012-000-0429828/20.09.2021 г. против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С21012-023-0001675/14.06.2021 г. на публичен изпълнител в дирекция“Събиране“ при ТД на НАП В.Търново.“
В жалбата се излагат съображения, че наложените обезпечителни мерки са незаконосъобразни, тъй като публичният изпълнител не е взел предвид разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, не е ясно посочено с какво ще се затрудни събирането на публичното вземане, не е съобразено с принципа на съразмерност предвид размера на обезпечението и размера на предполагаемото публично вземане. Излага съображения, че не са налице установени публични задължения, които да подлежат на обезпечаване, още повече видно от представеното удостоверение изх.№ 482/20 от 12.11.2021 г. от ОСлО при ОП Монтана, в ход е разследване по ДП №33/2020 г. да престъпление по чл.255, ал.1, т.2 във вр.с.чл.26, ал.1 от НК, като съпричастност към същото има лицето Асен Георгиев Асенов, който е бил пълномощник- счетоводител на дружеството . Твърди, че с тези предварителни обезпечителни мерки се ограничава сериозно дейността на дружеството. По същество претендира постановяване на съдебно решение, с което наложените обезпечителни мерки бъдат отменени. Претендира разноски в производството.
Ответникът - директор на ТД на НАП В.Търново, чрез процесуалния представител юрк.Митова, счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-04001221002795-020-001/ 14.05.2021 г., е възложено извършването на ревизия на дружеството, за установяване на задължение за корпоративен данък за периода 01.01.2016 – 31.12.2017 г.
С искане изх. № Р-04001221002795-039-001/10.06.2021 г. от органа по приходите, е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки на дружеството, предвид очаквания размер на задълженията 23 371.67 лева главница и 8668.21 лева лихви към 09.06.2021 г., т.к. събирането им ще бъде затруднено предвид също и задължения по предходна ревизия по ЗДДС, както и, че има образувано изпълнително дело № *********/2021 г. в ТД на НАП В.Търново за други установени и изискуеми задължения в размер на 25 723.89 лева.
С Постановление изх. № С210012 -023-0001675/14.06.2021 г. публичният изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е наложил обезпечителни мерки чрез възбрана върху земя и сграда и 1/3 ид.част от производствена сграда, подробно описани и индивидуализирани в постановлението, с балансова стойност 0 лева.
Срещу постановлението, е подадена жалба от страна на управителя на дружеството, която е оставена без уважение от директора на ТД на НАП В.Търново с решение № 128/24.09.2021 г. Не се представени данни кога е съобщено/връчено това решение, предвид което съдът намира, че подадената жалба с вх.№ 23037/01.11.2021 г. е в срок.
При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:
Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорения административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
В същото време, публичният изпълнител правилно е констатирал, че е постъпило мотивирано искане от орган по приходите, в което се излагат съображения, че събирането на предполагаемите публични задължения ще бъде затруднено или значително ще се затрудни, предвид големия размер на предполагаемите публични задължения, поради което е налице хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
При налагането на предварителни обезпечителни мерки не е необходимо да има определени с влязъл в сила акт задължения. Необходимо и достатъчно условие е в хода на ревизията да се прецени, че събирането на така установените задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая са изложени мотиви, защо ще се затрудни събирането на вземането, които съдът споделя изцяло. Видно е, че се касае за предполагаемо задължение в размер над 30 хиляди лева/ 32039.88 лева/, като дружеството има и особено големи размери задължения по ЗДДС, само тези недвижими имоти, които биха могли да послужи като обезпечение, като няма други активи, които в пълен обем да обезпечат предполагаемите публични задължения.
Съдът счита за неоснователни изложените доводи за липсата на яснота по отношение на нуждата от налагане на обезпечителни мерки. Както беше посочено по-горе, за налагането на обезпечение не е необходимо да има установени задължения, с влязъл в сила акт. Фактът, дали законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството за задълженията ще се преценява в хода на ревизията и впоследствие евентуално от съда и не следва да се обсъжда в настоящото производство. В случая безспорно е налице искане за налагане на обезпечение, като съдът намира същото за мотивирано с оглед изложените доводи за липсата на достатъчно имущество, което да послужи за обезпечение на предполагаемите публични задължения.
В тази връзка са ирелевентни доводите и оспорването, съгласно приложеното удостоверение от ОСлО при ОП Монтана, което евентуално са относими към РА и не следва да се обсъжда в настоящото производство, касаещо единствено наличието на обезпечителна нужда.
От друга страна наложената възбрана едва ли ще затруднява дейността на дружеството, а и същото е имало и има възможност да иска замяна на наложените обезпечителни мерки с други, които не биха били толкова обременителни. Както беше посочено, дружеството по всяко време може да иска замяна на едни обезпечение с друго, като това не се отразява на законността на вече наложените обезпечителни мерки и освен това точно при искането за замяна ще се прецени, дали предложените нови обезпечения са достатъчни по размер да обезпечат предполагаемите публични задължения. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, предвижда отмяна на наложеното обезпечение само при неизпълнение на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, но не и при нарушение на ал. 3 на чл. 121 от ДОПК.
В същото време, от страна на жалбоподателя в настоящото производство не бяха доказани предпоставките по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, при които съдът отменя наложеното обезпечение. В рамките на делото не се представи от страна на жалбоподателя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, които да обезпечат събирането на предложените за установяване публични задължения.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като производството по чл. 197 ДОПК е специално, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, разпоредбата на чл. 161 ДОПК е неприложима, включително и по аргумент от тълкуване нормата на чл. 144, ал. 2 от ДОПК. Последната предвижда прилагане на разпоредбите само на глава 17 от ДОПК в производствата по обжалване, уредени и в други дялове на ДОПК, но не и прилагане на разпоредбите на глава 19, където се намира разпоредбата на чл. 161 ДОПК. На свой ред, нормата на чл. 143, ал. 4 АПК отново е неприложима, тъй като тя регламентира хипотеза при която, съдът е отхвърлил жалбата, но ответникът е ползвал адвокат. Според Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебното производство. Цитираното тълкувателно решение е постановено след субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същата в приложимата редакция определя, че размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева. Такава е и съдебната практика, напр. определение № 3544/20.03.2018 г. по адм.д.№ 3319/2018 г. на ВАС І отд., определение № 7782/23.05.2019 г. по адм.д.№ 5709/2019 г. на ВАС, VІІІ отд.
При конкретната фактическа и правна сложност на делото и предвид приключването му в едно открито съдебно заседание, дължимият размер на възнаграждението е 100 лв.
Предвид изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Игнатови 09“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., „ против решение № 128/24.09.2021 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ С210012-000-0429828/20.09.2021 г. против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С21012-023-0001675/14.06.2021 г. на публичен изпълнител в дирекция“Събиране“ при ТД на НАП В.Търново.“
ОСЪЖДА „Игнатови 09“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., да заплати на НАП – ТД на НАП В.Търново, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.197, ал.4 ДОПК.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: