Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260020
04.01.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13587 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.
Ищците Г.И.И., ЕГН
********** и К.М.И., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв. В., са
предявили против Й.И.А. ЕГН **********, Я.С.А., ЕГН **********, И.Я.А., ЕГН ********** и Н.Я.А., ЕГН **********,***/* искове за осъждане на ответниците да заплатят сумата от общо 3667 лв. представляваща обезщетение за ползване на следния недвижим имот, притежаван в СИО от ищците, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.540.442,2.36 по кадастрална карта и кадастрални регистри
на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на И.д.на АГКК, с административен адрес: гр, П***,
намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 77.95 кв.м,
при съседни обекти в сградата: на същия етаж: ***,
под обекта:***, над обекта: няма, за периода от 14.09.2018г. до 19.06.2019г.,
както следва:
-Й.И.А. ЕГН ********** да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** и К.М.И. ЕГН ********** сумата 916.75 лв., по
458.37 лв.
от всеки един от тях;
-Я.С.А. ЕГН ********** да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** и К.М.И. ЕГН ********** сумата 916.75 лв., по
458.37 лв.
от всеки един от тях;
-И.Я.А. ЕГН ********** да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** и К.М.И. ЕГН ********** сумата 916.75 лв., по 458.37 лв. от всеки един от тях;
- Н.Я.А. ЕГН ********** да заплати на Г.И.И. ЕГН **********
и К.М.И. ЕГН ********** сумата 916.75 лв.. по 458.37 лв. от всеки един от тях. Претендира разноски.
- В исковата молба се твърди, че ищците
били собственици при условията на
СИО на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени
със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И.д.на АГКК, с административен адрес: гр.
П., ***, намиращ се в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 77.95 кв.м, при съседни обекти в
сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над
обекта: няма, заедно с прилежащи части: изба № ** с площ 4.00 кв.м и 1.261 % от общите части на сградата.
Данъчната оценка на имота възлиза на 38486.10 лв., съгласно Удостоверение за
данъчна оценка изх. № ***/05.10.2018г. издадено от Община Пловдив.
Ищците придобили собствеността върху
процесния имот въз основа на договор за покупко - продажба, сключен с НА № ***,
вписан в СВ – П. с вх. peг. №
***, с продавачите И. Г. И. и Т. В. И., родители на ищеца Г.И.И.. След
придобиване на собствеността върху имота на 14.09.2018г. ищците не са могли да
влезнат във владението му, тъй като в него са живели ответниците в общо
домакинство и не са пожелали да го освободят доброволно. Това обстоятелство е
принудило ищците да заведат срещу ответниците собственически иск с правно
основание чл. 108 от ЗС с цел снабдяване с изпълнителен титул за принудителен
въвод във владение. Било е образувано гр.д. № 16488/2018г. на Пловдивския
районен съд, ГК, XIV - ти състав, по което ответниците са оспорили иска за
собственост. Делото е приключило с решение от 18.04.2019г., влязло в сила на
19.06.2019г. На същата дата ответниците са предали доброволно владението на
ищците с приемо - предавателен протокол.
Изложените обстоятелства обосновавали
правния интерес на ищците да предявят срещу ответниците обективно и субективно
съединени искове за заплащане на обезщетение за периода, в който са били лишени
от възможността да ползват собствения си апартамент, считано от 14.09.2018г. до
19.06.2019г., или за 9 месеца и 5 дни, което възлиза на сумата 3667 лв..
определена на база 400 лв. месечно обезщетение, дължима по равно на ищците, или
по 1833.50 лв. за всеки един от тях, разпределена по - равно между ответниците,
или по 458.37 лв., дължима от всеки един от тях.
По изложените съображения, ищците молят да бъдат уважени предявените искове.
В срока по
чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които се
оспорват предявените искове по основание и размер. Ответниците твърдят, че
узнаването на покупко-продажбата на процесния апартамент станало официално в
деня на получаването на искови молби с приложения от същите ищци, към същите
ответници, на края на октомври и началото на ноември 2018г. Следователно,
началния период на исковете не може да е датата на сделката, а датата на
исковата претенция на ищците за владение. На следващо място, видно от извадка
от Домова книга за предаване на Касата на входа на вх.***, на гр.П.,това е
станало на 23,12.18г. Всички ответници напускали процесното жилище окончателно
на 23.12.18г. като отишли да живеят в с.*** и фактически били отстъпили
владението. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII –ти гр.
състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото като
писмени доказателства за прието нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 14,09,2018 г., решение от
18,04,2019 г., постановено по гр.д. № 16488/2018 г. по описа на ПдРС,
приемно-предавателен протокол от
19,06,2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Фактическият състав на предявения от
ищците иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
ползване на определена вещ включва следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се
ползва от ответника, липса на правно основание за ползване на вещта, настъпило
в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, да не
е налице друг ред, по който обеднелият да защити правата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал.
1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в
производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл.
299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта
е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на
правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от
противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов
иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен
спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт,
и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че
относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на
ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК /.
С влязло в сила
съдебно решение № 1485/18.04.2019 г., постановено по гр.д.№16488/2018 г. по
описа на ПдРС, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за собствеността
и ползването на процесния имот, като ищците са признати за собственици на
имота, а ответниците по настоящото дело са осъдени да предат владението му на
ищците.
По делото се установи от приложения
нотариален акт от 14,09,2018 г., приемно-предавателен протокол от 19,06,2019 г. и решение от
18,04,2019 г., постановено по гр.д. № 16488/2018 г. по описа на ПдРС, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, считано от 14.09.2018 г., както и че ответниците са
упражнявали фактическа власт по отношение на него от 14,09,2018 г. до момента
на предаване на владението на 19.06.2019 г.
Всяко владение (държане) без основание
води до обогатяване на владелеца (държателя) за сметка на собственика, поради
което се дължи обезщетение по силата на чл.59 ЗЗД. В този смисъл – решение №
135 от 25.09.2017 г., постановено по т.д. № 512 по описа за 2016 г. на ВКС, II
т.о. Налице е общата хипотеза на чл.59 ЗЗД, когато едно лице – несобственик
ползва недвижим имот без правно основание за това и препятства собственика да
го ползва съобразно неговото функционално предназначение и в обема права, които
има. От едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика –
ответник произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си имот или да го отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижим имот за
процесния имот. В тази хипотеза размерът на обедняването на собственика,
настъпило от ползването без основание на неговата вещ от лице, което няма годно
правно основание за това, се определя на базата на средния пазарен наем.
Ищците
с исковата молба претендират обезщетение за периода от 14.09.2018 г. до
19.06.2019 г. в общ размер от размер на 3667 лв. За този период предвид
изложените по-горе съображения искът се явява доказан по своето основание. По
отношение на размера му е приета СТЕ на в. л. В.Р. – л.99-101 от делото, която
се кредитира от съда като обективно и компетентно дадена на основание чл.202 ГПК. Съгласно заключението на СТЕ размерът на средно пазарния наем за процесния
имот възлиза на 3378 лв. До този размер следва се уважи иска за заплащане на
обезщетение за периода от 14.09.2018 г. до 19.06.2019 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 3667 лв. ще се отхвърли.
Доколкото
ищците не са претендирали присъждане на законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането, предвид
диспозитивното начало, не следва да се присъжда.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищците имат право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същите са доказали заплащането на държавна такса
в размер на 300 лв., депозит за СТЕ – 140 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. Досежно
направеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ответната страната, съдът го намира за неоснователно. По смисъла на чл. 78 ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по
искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като
по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/
09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения минимум. В конкретния случай предвид
фактическа и правна сложност на делото, предявяването на два субективно
кумулативно съединени иска, уговорено възнаграждение от 1000 лв. общо за
двамата ищци не е прекомерно, поради което
съдът намира, че не са налице предпоставките за намаляване на
възнаграждението. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 1440 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 1326,51 лева.
На ответниците следва да им присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 157,62 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Й.И.А. ЕГН **********, Я.С.А., ЕГН **********, И.Я.А., ЕГН ********** и Н.Я.А., ЕГН **********,***/* да
заплатят на Г.И.И., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН ********** *** сумата от
общо 3378 лв.,представляваща
обезщетение за ползване на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И.д.на АГКК, с административен
адрес: гр, П., ж.к. ***, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.540.442, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ 77.95 кв.м, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.540.442.2.37, под
обекта:56784.540.442.2.31, над
обекта: няма, за периода от 14.09.2018г. до 19.06.2019г., КАТО за разликата над уважения до
пълно претендирания размер от 3667 лв. отхвърля предявените искове като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Й.И.А. ЕГН **********, Я.С.А. ЕГН **********,
И.Я.А., ЕГН ********** и Н.Я.А., ЕГН **********,***/* да
заплатят на Г.И.И., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 1326,51 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Г.И.И., ЕГН ********** и К.М.И., ЕГН ********** *** да заплатят на Й.И.А. ЕГН **********, Я.С.А. ЕГН **********,
И.Я.А., ЕГН ********** и Н.Я.А., ЕГН **********,***/*
направените по делото разноски в размер на 157,62
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
СЪДИЯ :/п/ Николай
Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ