Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Г”
въззивен състав, в публичното
заседание на седми октомври двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 13520
mо описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична
община срещу протоколно решение от 29.10.2020г., постановено по гражданско дело
№ 29809/2020г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, с което е уважен
изцяло предявения от З. „Б.И.“ АД иск с правно основание чл. чл. 410 КЗ ВР. чл.
49 ЗЗД за заплащане на сумата 351. 23 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.07.2020г.
до окончателното изплащане, както и сумата 550 лв. – разноски по делото.
Въззивникът – ответник обжалва първоинстанционното решение
като неправилно, с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че отразените в представяния протокол за ПТП обстоятелства не са установени по
делото, тъй като протоколът не е подписан от свидетел. Твърди, че по делото не
е установен точния участък на пътното платно, в който е настъпило процесното
ПТП, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и
необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва
определения размер на щети по размер. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец З. „Б.И.” АД оспорва жалбата в
писмен отговор. Поддържа, че искът е изцяло основателен и доказан и моли съда
да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството
пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД.
Въззиваемият
- ищец „В.И.Г.“ АД претендира заплащане на сумата 351. 23 лв. по щета № **********/18г.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на л.а. „Опел Астра“, рег. № СА ****ММ от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.10.2018г. в гр. София, при
движение на водача по ул. „Антим І“ с посока на движение от ул. „Козлодуй“ към
бул. „Сливницаа“, срещу № 108.
За да уважи изцяло
предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника. По отношение
на размера СРС е кредитирал заключението на приетата по делото основна САТЕ,
като е приел сумата 25 лв. за обичайни ликвидационни разноски.
С плащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато вредата е причинена от действия или бездействия
при или по повод на възложената работа, регресното право на застрахователя може
да бъде упражнено и срещу възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД. За
възникване на суброгационното право, е необходимо да се докажат предпоставките
на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Когато се твърди виновното поведение да е бездействие,
какъвто е случаят, за да бъде то противоправно, е необходимо да съществува
правна норма, която да задължава деликвентът да действа по определен начин.
Следователно за уважаване на иска в случая следва да е налице
следния фактически състав: наличие на застрахователно правоотношение
между ищеца и увреденото
лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на
събитието; настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена
застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия
механизъм, както и че същото представлява покрит застрахователен риск съгласно
договора; претендираните
вреди, които да са в причинна връзка с процесното ПТП, заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца и неговия размер; както и факта, че ПТП е настъпило
на път, за поддръжката на който е задължен ответникът; противоправно поведение
- действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е
възложена работа, по отношение на увредения при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат.
В разглеждания казус искът е
предявен срещу ответника Столична община, в качеството й на носител на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, поради виновно
бездействие на нейни служители по обезопасяване на участък от общински път.
От
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на договор за застраховка „Каско“, сключен на
17.01.2018г., както и че ПТП е настъпило поради попадането
на автомобила в необезопасен и несигнализиран пропаднал паваж на пътното
платно, вследствие на което са причинени
имуществени вреди – картер и теч на масло. Тези обстоятелста се установявават от представения по делото протокол за
ПТП № 1714454/04.10.2018г., както и от показанията на разпитания във въззивното
производство свидетел В. - водач на
увредения автомобил. Не се спори също, а е установено и от представените
доказателства, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение
в общ размер на сумата 326. 23 лв., както и че застрахователното събитие е
настъпило на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Ето
защо е налице задължение на ответника да осъществява дейностите по поддържането
му, респ. по сигнализацията на дупката с необходимите пътни знаци, на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата.
Поддържаният в
жалбата довод за липса на материална доказателствена сила на представения
протокол за ПТП, с оглед е неоснователен. Протоколът за ПТП е подписан от
участника в процесното ПТП и от съставилия го автоконтрольор. Ето защо същият
следва да се цени като съставен по реда на чл. 125 от ЗДвП вр. чл. 4 от Наредба
№ І з – 41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП реда за
информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд , респ. същият се ползва с материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК относно отразените в него обстоятелства
по състоянието на пътния участък и мястото на произшествието. Показанията на
разпитания свидетел В. изцяло кореспондират с констатациите в протокола за ПТП.
От приетото по
делото заключение на САТЕ, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и показанията на разпитания свидетел, се установява, че
щетите, нанесени при ПТП на процесния лек
автомобил, са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и представляват
увреждане на картера на автомобила и теч
на масло. Ето защо следва извод, че процесните щети
са настъпили в пряка причинна връзка от
противоправното бездействие на ответника да обезопаси и сигнализира
дупка/пропаднал паваж на участък от общински път. Изводите на вещото лице в
тази връзка не са опровергани от други доказателства по делото.
По
отношение на определения размер на обезщетение СРС е кредитирал заключението на
вещото лице и уточнението в о.с.з.,
съгласно което стойността за възстановяване на щетите по средни пазарни цени е
в размер на сумата 330. 50 лв. /по –висока от заплатената и претендирана/ и 25
лв. ликвидационни разноски. Заключението не е оспорено от въззивника досежно
определения размер и липсва основание да не бъде кредитирано.
Други релевантни доводи
не са релевирани в жалбата.
По изложените
съображения, жалбата е неоснователна и недоказана и обжалваното решение следва
да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемия – ищец
следва да се присъдят претендираните доказани разноски за настоящата инстанция,
които възлизат на сумата общо 90 лв. –юрисконсултско възнаграждение и депозит
за свидетел.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение
от 29.10.2020г., постановено по гражданско дело № 29809/2020г. на СРС, 62 с-в.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ЕИК *********, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 90 лв. –разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.