№ 124
гр. Габрово, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на иска е заявената от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, чрез адв. Д.Е. със съдебен адрес в гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №
84, ет. 4 против М. ПЛ. П., с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № ** претенция с цена на иска 16504,37
евро или 32 279,74 лева. Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства.
Настоящото производство е обусловено от заповедното и в него следва да се установи
съществуването на „изпълняемо право”, въз основа на което е издадена заповед за незабавно
изпълнение, което е било предмет на заповедното производство по ч.гр.д. 780/2019 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба се твърди, че ответницата е полазвала банков кредит съгласно
сключен с правоприемника на ищеца, „Алфа Банк“ АД договор с разрешен размер от
23000,00 евро и срок за ползване и погасяване от 15 години. След преустановяване на
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 16.07.2018 г.,
ответницата е изпаднала в забава. М. ПЛ. П. е допуснала просрочие на 11 бр. вноски за
главница и договорни лихви, дължими в периода от 16.07.2018 г. – 15.07.2019 г. поради
което на основание чл. 29, т. 2 и във връзка с чл. 28, т. 1 от Общите условия към Договор за
кредит от № 193-57/29.07.2008 г. Ищеца е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем,
считано от 21.06.2019 г. С покана за изпълнение, връчена чрез ЧСИ Зв. В. лично, ищеца е
уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответница, която
взема становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно допълнително споразумение от 25.11.2009 г., вземанията на банката за лихва
върху просрочена главница и наказателна лихва върху нея са капитализирани –
трансформирани в редовна главница, в резултат на което се е стигнало до едностранно
1
двойно увеличаване на възнаградителната лихва и е налице анатоцизъм. В края на 2010 г.
ответницата отново е била потърсена, за да бъде увеличен размера на договорната лихва по
кредита едностранно от банката, като се е позовал на т. 13.1 от Общите условия. През 2012
г. банката е извършила нова промяна на размера на договорната лихва, като кредитът
значително се е оскъпил.
Позовава се на качеството си на потребител, на неравноправни клаузи в сключения
договор и на наличието на анатоцизъм. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост или
промяна на размера на дължимите суми.
По направено искане за спиране на изпълнителното дело, съдът се е произнесъл с
определение № 121 от 17.03.2021 г. и е постановил спиране на незабавното изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 780/2019 г. по описа на РС –
Севлиево до приключване с влязло в сила решение на производството по образуваното гр.д.
№ 84/2021 г. по описа на ГОС.
С определение № 248 от 18.05.2021 г., съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните и е изготвил предварителен доклад, който им е предоставен своевременно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за кредит от № 193-
57/29.07.2008 г. с разрешен размер от 23 000,00 евро и срок за ползване и погасяване от 15
години. Кредитът е бил отпуснат за закупуване и ремонт на недвижими имоти. В чл. 7 от
договора е уговорено е, че за обезпечаване на отпуснатия кредит кредитополучателя
предоставя в полза на банката първа по ред ипотека върху недвижим имот- апартамент №
***, от жилищен блок ** в гр. С., ул. „СТ“ ** с обща квадратура по одобрения план от 74
кв.м., заедно с прилежащите на апартамента избено помещение и 2,26 % ид.ч. от общите
части на сградата и 2,11 % ид.ч. от правото на строеж. Подписани са били общи условия –
Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа Кредит Ремонт кредити за
реконструкция, ремонт или други нужди, както и погасителен план.
Анекс № 1 към Договор за кредит от № 193-57/29.07.2008 г. на 25.11.2009 г., страните
по него са се споразумели, че вземането на банката по договора за кредит , включващо
редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в
редовна главница – чл. 1 /л. 28/. Крайният срок е уговорен с дата 25.10.2024 г. и е бил
удължен с гратисен период от 12 месеца. В чл. 3 е уговорено обезщетение за забава върху
непогасените в срок суми – в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10
%.
Сключен е и Анекс № 2 към Договор за кредит от № 193-57/29.07.2008 г. на 17.11.2010
г., с който размерът на договора е уточнен, че е 21604,95 евро и срокът не се променя. В
чл.2.1 е уговорен лихвения процент в размер на 5% за първите две години, считано от
следваща падежа дата по кредита 25.11.2010 г. при условие, че към тази дата са изплатени
всички дължими към същата дата суми по кредита. След изтичане на две годишни период
кредитополучателят заплаща лихвен процент в размер на три месечен Юрибор, чиято
стойност се актуализира на същото число на всеки трети месец, считано от датата, на която
изтича двугодишния период с фиксираната лихва по предходното изречение, съгласно
публикуваната от Райтерс стойност към съответната дата, плюс надбавка в размер на 7,50 %
за оставащия период на Кредита. Уговорено е обезпечението на кредита в чл. 6- ипотека на
имот в полза на банката.
На 16.08.2012 г. е сключен нов Анекс № 2 между „АЛФА БАНК“ – клон България и
М. ПЛ. П., в който е променен срокът за погасяване на дължимите към банката суми по
договора, който се уговаря, че ще се извърши на 240 равни месечни анюитетни вноски /от
2
които последната изравнителна. В чл. 4 са уговорени лихвите при просрочие.
Чрез ЧСИ Зв. В. е изпратена покана за изпълнение до М. ПЛ. П., във връзка със
забавата в плащанията по Договор за кредит от № 193-57/29.07.2008 г., а именно единадесет
вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода 16.07.2018 г. - 16.05.2019 г. и
обявява вземанията на банката за предсрочно изискуеми. Ответницата е поканена да заплати
в полза на банката, в срок от пет работни дни сумата от 16 300,27 евро, представляваща
главница - 15650,66 евро; договорни лихви 624,82 евро такси – 24,79 евро. Посочени са
банкови сметки в лева и евро. Поканата е била получена от П. на 13.06.2019 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 24.07.2019 г. подава пред РС – Севлиево заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. образувано е ч.гр.д. № 780/2019 г.
Претендирано парично вземане в размер на 15 560,66 евро – главница за периода от
16.07.2018 г.-15.07.2019 г.; договорни лихви: 828,92 евро за периода 16.07.2018 г. –
15.07.2019 г. от които 580,95 евро – договорни лихви и 247,97 евро – мораторни
лихви/неустойка за забава. Паричното задължение, произтича от неплащането на главница,
договорни лихви и такси по ползван от длъжника кредит, съгласно Договор за кредит от №
193-57/29.07.2008 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /правоприемник на „АЛФА
БАНК“ – клон България, съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от
29.02.2016 г./, възлизащо към 15.07.2019 г. вкл. общо в размер на 16504,37 евро и 60,00 лв.
Дължимите застраховки по договора за кредит: 24,79 евро за периода 15.10.2018 г.-
15.07.2019 г. и 60,00 лв.- такса за връчване на покана за изпълнение; законна лихва- от
датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК до изплащане на вземането; съдебни
разноски: държавна такса в размер на 646,79 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1 218,12
лв. с вкл. ДДС. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна
сделка № 4485908 и описаните по-горе договор и анекси.
Заповедният съд е издал заповед № 449 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК на 24.07.2019 г. като е разпоредил длъжникът да
заплати претендираните суми. Издаден е изпълнителен лист № 542 от 24.07.2019 г. В срок е
постъпило възражение от М. ПЛ. П., която е била уведомена за издадената заповед с покана
за доброволно изпълнение по изп.д. № 20207320400026 по описа на ЧСИ В. Ц..
След подаване на възражение от страна на М. ПЛ. П., с разпореждане № 260431 от
18.11.2020 г. е указано на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД да предяви иск, като
доплати съответната държавна такса.
В законоустановения срок е депозирана молба вх. № 260422 от 19.02.2021 г. /куриер -
18.02.2021 г./, с приложена искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу
М. ПЛ. П..
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно -счетоводна
експертиза. Вещото лице П. е установило, че размерът на дължимата главница, договорена
лихва и такси по договора за кредит към 15.07.2019 г. е в размер на 16 504,37 евро и 60,00
лв. Разрешеният лимит по Договор за кредит от № 193-57/29.07.2008 г. е в размер на 23
000,00 евро, погасената част от кредита е 1395,05 евро. Непогасената главница е 21 604,95
евро, а погасената 4172,76 евро Крайният срок за погасяване е 16.08.2032 г. Датата на
изпадане в забава е 16.07.2018 г. Има 13 непогасени вноски за главница и лихва. Общия
размер на просрочената и непогасена до договора за кредит сума към 27.05.2019 г. вкл. е
1407,53 евро. След 15.07.2019 г. не са правени погасявания по кредита. По т.4 от
поставените задачи, вещото лице е изчислило, че усвоения кредит е в размер на 23 000,00
евро, а е погасена сумата 7 349,34 евро. Разликата между начислената и платената
възнаградителна лихва е в размер на 580,95 евро. Мораторната лихва е в размер на 247,97
евро. Застраховки - 24,79 евро и нотариална такса 60,00 лв.
Изчислено е, че месечната анюитетна вноска при 180 равни месечни анюитетни
3
вноски, в размер на усвоения кредит е 169,64 евро, съгласно погасителния план при
подписване на договора. При 240 равни погасителни вноски на остатък по главница в
размер на 19784,84 евро, предоговорен и в сила от16.08.2012 г. е 140,97 евро за вноските за
месеците 09,10,11,12 2012 г., от 01.2013 г. до 16.08.2032 г. – 129,22 евро. Промените в
лихвения процент са проследени в таблици на л. 187 – лице и гръб от делото.
Вещото лице П. е изчислило, че ако се има предвид първоначално договорена лихва в
размер на 3,9%, фиксиран лихвен процент, при усвоена главница в размер на 23000,00 евро
и при първоначално подписан договорен погасителен план за 180 равни анюитетни месечни
вноски, всяка по 169,64 евро, то общата сума на дълга /главница и лихва/ би бил в размер на
30 535,20 евро при спазване на погасителния план с краен срок на издължаване 04.08.2023 г.
При плащане на дълга на разни месечни вноски /анюитетни/, които включват като
компоненти главница и лихва, в началото на периода на издължаване процентно в сумата на
вноската преобладава размера на лихвата спрямо размера на главницата, която се погасява с
всяка равна погасителна вноска. Ако се приеме, че лихвата по кредита не се е променила, т.е
оставената е такава, каквато е била при сключването на договора, а именно 3,9 % при 180
равни погасителни вноски, към края на периода при спазване на погасителния план, би се
платила главница 23 000,00 евро и лихва 7535,20 евро. Към 15.07.2019 г. биха се дължали
132 месечни погасителни вноски по 168,98 евро, което би било равно на 22305,36 евро. Към
15.07.2019 г., съгласно извлечение от счетоводните сметки на банката кредитор,
задължението на кредитополучателя е 16504,37 евро и 60,00 лв. След 02/2019 г. няма
направени плащания по кредита от кредитополучателя.
Съдът е допуснал изготвянето на допълнителна експертиза по т. 4-10 от зададените
задачи. Вещото лице К. е установило, че размерът на дължимите суми по Договор за кредит
№ 193-57/29.07.2008 г., като се приложи лихвен процент, в размер на дванадесет месечния
EURIBOR плюс надбавка от 2% при 180 месечни погасителни вноски би бил 28 597,20 евро.
При разсрочване на остатъка от 18 427,98 евро, през м. Септември 2012 г. на 240 броя
погасителни вноски, дългът на М. ПЛ. П. би бил 31 017,35 евро, от които главници 23 000,00
евро и лихви 8 017,35 евро. Месечната вноска при 180 равни месечни анюитетни вноски е в
размер на 157,56 евро, а при 240 броя вноски след 16.09.2012 г. – в размер на 97,18 евро.
Според вещото лице изменение на лихвените проценти са правени. Платените от М. ПЛ. П.
суми по усвоеният кредит са 16597,27 евро, от които: платени главници – 7349,34 евро;
платени редовни лихви 8983,93 евро и платени просрочени лихви – 133,86 евро или общо
16467,86 евро. Платени са 130,14 евро такси.
Вещото лице като е взело предвид месечните погасителни вноски, изчислени при
първоначалните договорни условия, и платените от П. суми в общ размер на 16 467,13 евро,
при направени изчисления в размер на 180 бр. погасителни вноски, остатъкът по кредита би
бил н размер на 12 130,07 евро, от които главница в размер на 11454,78 евро и лихви в
размер на 675,29 евро. При разсрочване на главницата по кредита от 18427,98 евро, на 240
бр. погасителни вноски, остатъкът би бил 14 550,22 евро, от които главница12 492,03 евро и
лихви в размер на 2 058,19 евро.
Към 13.06.2019 г. М. ПЛ. П. би имала просрочие на погасителните вноски, при
вариант без разсрочване на остатъка от главницата на 240 бр. погасителни вноски.
Неплатените суми към 13.06.2019 г. биха били в размер на 4 160,63 евро, от които главници
3767,70 евро и лихви 392,93 евро. При разсрочване на остатък от главницата в размер на
18427,98 евро, на 240 бр. погасителни вноски, към 13.06.2019 г. не би имало просрочие на
погасителните вноски.
Към датата на изготвяне на заключението вземането на банката би било в размер на
12 130,07 евро при 180 бр. погасителни вноски и 14 550,22 евро при 289 погасителни
вноски.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че общата сума на изискуемите вноски е
4
2610,77 евро, от които главници 1993,99 евро и лихви 616,78 евро с настъпил падеж към
датата на изготвяне на експертното заключение, при липса на предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема,
че исковата претенция е частично основателна и доказана спрямо М. ПЛ. П..
От събраните по делото доказателства е установено, че между страните е възникнало
правоотношение по Договор за кредит № 193-57/29.07.2008 г. сключен между „АЛФА
БАНК“ – клон България и М. ПЛ. П. за сумата от 23 000,00 евро. Сключени са три
последвали анекса. В договора е уговорен лихвен процент, който е определен в чл. 4.1 – за
първата година от срока на кредита фиксирана лихва в размер на 3,9%, а за останалия
период на погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на дванадесет месечен
размер на EURIBOR плюс надбавка от 2%. Срокът за издължаване е определен на 180
месечни анюитетни вноски. В чл. 9 от договора е уговорено, че Общите условия на банката
са неразделна част от договора. Съгласно чл. 13 от ОУ, кредитополучателя се съгласява
банката да има правото едностранно да променя договорения лихвен процент в определени
случаи.
Нормите на Закона за защита на потребителите относими към неравноправния
характер на клаузи в потребителски договор са повелителни. Обстоятелството, че в чл.4.1 от
договора и чл. 11 от ОУ между старите по спора е изрично договорен начина на определяне
на лихвения процент на ищцовата банка и приложимата за него методология не означава, че
разписаната в нея изчислителна процедура е ясна и достатъчно разбираема за
кредитополучателя по вид, количествени изражения и относителна тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори, за да се счета, че доставчикът
на конкретната финансова услуга не е недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал 1 от ЗЗП.
Така формулирани договорните клаузи поставя в зависимост от волята на кредитора
промяната на лихвения процент по договора. Липсва яснота, относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностенно променената лихва, респ.
липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на
покачване на индекса – независимо от размера на изменение на EURIBOR. Единствено от
банката зависи с колко точно ще се измени лихвата и тя не е длъжна да се съобразява с
конкретното изменение на пазарния индекс, липсва и възможност за реципрочно намаляване
на лихвата при понижаване на индекса на EURIBOR.
В чл. 13 и чл. 13.1 от ОУ е посочено, кога банката има право да променя едностранно
лихвения процент. Посочените основания не попадат в хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП, за да се приеме, че е налице изключение от общото правило.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че клаузата в чл. 13 от ОУ е неравноправна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП, тъй като дава възможност на банката да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. В този
смисъл е и константната съдебна практика.
По делото не се доказа клаузата за промяна на лихвения процент в договора и в
последвалите анекси да са били индивидуално уговорени по смисъла на 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ответницата по Договор за кредит от № 193-57/29.07.2008 г. има качеството на
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което на общо основание
подлежи установяването на клаузите в договора, че са индивидуално договорени, т.е че
потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или
изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си
съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. Предоговарянето на
условията на кредита относно размера на дължимото от кредитополучателя, макар и
подписано от него, не санира нищожността на неравноправните клаузи, поради което не
5
обосновава дължимостта на исковата претенция. По този въпрос е постановено решение по
реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 65 от 06.07.2018 г. на ВКС по т.д. № 1556/2017 г., І т.о.
Не се доказа по делото, че клаузите в Анекс № 1 от 25.11.2009 г. и Анекс № 2 от 17.11.2010
г., както и в Анекс № 2 от 16.08.2012 г., в частта относно размера на възнаградителната
лихва са индивидуално уговорени, въпреки че съдът е разпределил в доказателствена тежест
на ищеца доказването на този факт. От заключението на вещото лице се установи, че
изменения на лихвения процент от страна на банката са били извършвани, като само за
първата година на кредита е имало фиксиран лихвен процент.
На следващо място, съдът следва да провери дали е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита и дали тя е била обявена по надлежния ред на ответницата.
По делото е представена покана за изпълнение до М. ПЛ. П., в която банката
правоприемник кани ответницата, поради забава в плащанията по Договор за кредит № 193-
57/29.07.2008 г. на единадесет вноски за договорни лихви и главници в периода 16.07.2018
г.- 16.05.2019 г., да заплати сумата от 16 300,27 евро.
От приетото по делото заключението на вещото лице се установява, че ответницата е
заплатила суми по усвоения кредит в размер на 16 597,27 евро. Съгласно Анекса от
16.08.2012 г., дължимата сума по кредита е разсрочена на 240 месечни вноски. При
разсрочване на главницата по кредита от 18 427,98 евро, на 240 бр. вноски, остатъкът би бил
14 550,22 евро, от които главници 12 492,03 евро и лихви в размер на 2 058,19 евро. Според
приетото заключение на вещото лице, при главница в размер на 18 427,98 евро, разсрочена
на 240 броя погасителни вноски не би имало просрочие на погасителните вноски към
13.06.2019 г., когато е получена поканата за плащане от страна на ответницата и кредита е
бил обявен за предсрочно изискуем, т.е не е налице условието за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, защото не е имало просрочени вноски. Не е било налице основанието
на чл. 28 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът приема, че предсрочната изискуемост не е настъпила и по смисъла на чл. 60, ал.
2 от ЗКИ, тъй като нормата на текста изисква кредитът или отделни вноски от него да не са
издължени на договорените дати за плащане или при неплащане на една или повече вноски
по кредита. В тези случай законът е предвидил, че банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. От представеното към заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от
счетоводните книги е видно, че банката е приела, че има непогасени 13 погасителни вноски
към 16.07.2018 г., но това твърдение на ищеца е оборено със заключението по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразявайки се с разрешението дадено в ТР № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК, допустимо е предявяването на иск по реда на чл. 422 от ГПК за
установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед да изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Във връзка с горното разрешение дадено в тълкувателното решение, в полза на банката
ищец следва да се присъди сумата за вноските с настъпил падеж: главница в размер на
1993,99 евро и лихви в размер на 616,78 евро или общо сумата от 2 610,77 евро. Сумата е
изчислена за периода от 13.06.2019 г. /датата, на която кредита е обявен за предсрочно
изискуем/ до 14.06.2022 г. – датата на последното съдебно заседание по делото.
6
Предявеният иск за сумата от 16 504,37 евро, с левова равностойност 32 279,74 лв. и
60,00 лв. следва да бъде уважен за сумата от 2 610,77 евро или 5 104,06 лв., дължими за
периода 13.06.2019 г. – 14.06.2022 г., а в останалата част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Направено е искане за присъждане на разноските, което също е основателно и следва
да се уважи, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедното производство разноски са направени разноски в размер на 646,79 лв. –
заплатена държавна такса и 1 218,12лв. - разноски по делото, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, за което има представено доказателство, че са заплатени.
Ищецът е претендирал да му бъдат заплатени сумите в настоящото производство:
645,60 лв. – заплатена държавна такса; 600,00 лв. – внесен депозит за вещо лице; 750 лв. –
адвокатски хонорар, за което няма представено доказателство, че е сумата е заплатена в
брой или по банков път; 760,00 лв. – депозит за вещо лице. За производството пред ГОС на
ищеца се дължат разноски в размер на 2 005,60 лв., като съдът не присъжда сумата от 750,00
лв. Съобразно отхвърлената част на иска, на ищеца се дължат разноски в общ размер на
316,69 лв.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 2 549,60 лв. по представения списък
на разноските /л.282, т. ІІ от делото/, за които не е направено възражение за прекомерност,
поради което съдът не може да се произнася служебно. Съобразно отхвърлената част от иска
на ответника се дължат разноски в размер на 2 147,36 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да довнесе по сметка на ГОС сумата от 1,19 лв., която
се явява разликата от внесената държавна такса от 645,60 лв. до дължимата такава в размер
на 646,79 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Е. със съдебен адрес в гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и
Методий" № 84, ет.4 и М. ПЛ. П., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № **, че
ответницата дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, следните суми,
предмет на издадената Заповед № 449 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 24.07.2019 г. по ч.гр.д. № 780/2019 г. на Районен съд – Севлиево за незабавно
изпълнение, а именно: сумата от 2 610,77 евро /две хиляди шестстотин и десет евро и 77
евроцента/ или 5 104,06 лв. /пет хиляди сто и четири лева и 06 ст./, от които 1 993,99 евро
/хиляда деветстотин деветдесет и три евро и 99 евроцента/ и лихви в размер на 616,78 евро
/шестстотин и шестнадесет евро и 78 евро цента/ за периода 13.06.2019 г. - 14.06.2022 г.,
дължими по Договор за кредит № 193-57/29.07.2008 г. и последвалите го анекси, с
падежирали вноски по него, на основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415 от ГПК, като
отхвърля предявения иска за сумата от 27 237,68 лева /двадесет и седем хиляди двеста
тридесет и седем лева и 68 ст./ до пълния претендиран размер от 32 339,74 лв. /тридесет и
две хиляди триста тридесет и девет лева и 74 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № ** да заплати
7
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Е. със съдебен адрес в гр. София,
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет.4 сумата от 1 864,91 лв. /хиляда осемстотин
шестдесет и четири лева и 91 ст./ - разноски в заповедното производството по ч.гр.д. №
780/2019 г. по описа на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА М. ПЛ. П., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № ** да заплати
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Е. със съдебен адрес в гр. София,
ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет.4 сумата от 316,69 лв. /триста и шестнадесет лева и
69 ст./ - разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Е. със съдебен
адрес в гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет.4 да заплати на М. ПЛ. П., ЕГН
********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № ** сумата от 2 147,36 лв. /два хиляди сто четиридесет
и седем лева и 36 ст./- разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Е. със съдебен
адрес в гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет.4 да заплати по сметка за
държавни такси на Окръжен съд Габрово сумата от 1,19 лв. /един лев и 19 ст./ - доплащане
за държавна такса, както и 5,00 лв. / пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №
780/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево, за съобразяване.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8