Решение по дело №971/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от А. М. И. – [държава], с посочен по делото адрес: гр.Харманли, [жк], РПЦ на ДАБ при МС, против Решение № 9577/12.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че административният орган провел формално и повърхностно интервю, като не изяснил относимата за случая фактическа обстановка, игнорирал факти, които доказвали наличие на основателен страх от преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. В тази връзка не били изследвани политическите възгледи и позиция на търсещия закрила и неговия баща, който в интервюто пред ДАБ изрично посочил, че семейството можело да се върне в [държава] безопасно само след смяна на режима. Неправилно, в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и правото на ЕС, било отказано предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка, оспорва се формирането на краен извод по молбата за закрила само въз основа на информацията за актуалното положение в страната на произход, съдържаща се справките на ДАБ. Проучване на положението на цивилното население в [държава] от различни, достоверни и авторитетни източници не било извършено, а било необходимо. Отбелязва се, че до сега се приемало от ДАБ и съдилищата, че на територия на [държава] бил налице вътрешен въоръжен конфликт, като обективно в последния месец не настъпила съществена промяна от политическо, военно или друго естество, обосноваваща промяна на тази позицията, но това било сторено в случая. За всеки страничен наблюдател била видна ескалацията на положението в Близкия изток предвид войната между Израел и Палестина, в която вече участвал и [държава]. Тази ескалация била от естество да доведе до влошаване на положението на цивилното население, вкл. и в [държава], но не и да го подобри. В Указателните бележки за [държава] на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, които били актуализирани към 2024г., изрично бил разгледан въпросът за приложимостта на член 15, буква „в“ от Директивата за [държава], като била представена и карта, съгласно която държавата била разделена на области според нивото на безогледно насилие във всяка една от тях. От нея било видно, че [населено място], където бил роден и живял жалбоподателят, бил център на областта *. Тази област била оцветена в най-тъмен червен цвят, за които райони се сочило, че там степента на безразборно насилие достигала изключително високо ниво и че били налице съществени основания да се смята, че цивилен, върнат в съответната зона, единствено поради присъствието си там, щял да бъде изправен пред реален риск да бъде предмет на сериозната заплаха по смисъла на член 15, буква „в“ от Директивата. Предвид горното, без значение за приложимостта на чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ, респ. член 15, буква „в“ от Директивата, било под чий контрол бил даден град. От значение било дали съществува безогледно насилие в този град, в степен достатъчно висока да обоснове предоставянето на хуманитарен статут. Фактът, че молителят бил роден и живял в [населено място] било достатъчно основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото завръщането там неминуемо щяло изложи на риск живота и здравето му, поради безогледното насилие на тази територия с оглед Указателните бележки на Агенцията на ЕС в областта на убежището, а именно, че в [населено място] и в цялата провинция нивата на безогледно насилие били най-високи – в степен, при която дори не било необходимо наличието на допълнителна причина от лично естество за молителя, за да му се предостави хуманитарен статут. От общодостъпните информационни източници било видно, че положението на цивилните граждани в [държава] не само, че не се подобрило, а се влошило поради конфликта с [държава]. В тази връзка, безогледното насилие било не само поради вътрешни, но и поради международни конфликти. С оглед изложеното жалбоподателят счита, че в нарушение на административнопроизводствените правила ответникът не събрал достатъчно информация, за да прецени има ли безогледно насилие в [държава]. Справката за положението на цивилното население в тази страна не съответствала на действителното такова и не кореспондирала с информацията от европейски и световни източници, в т.ч. с публикуваната от ООН и от Агенцията на ЕС в областта на убежището, информация. Позицията на ДАБ имала по скоро политически характер, а не отразявала действителното положение в [държава] към момента. В допълнение се поддържа, че решението е немотивирано, като се твърди в тази връзка, че административният орган не разгледал бежанската история на жалбоподателя по същество. Не изследвал какво е положението на цивилното население конкретно в [населено място], нито представил доказателства относно стабилното и безопасно положение на населението в контролираните от Б. А. територии в [държава].

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски по делото на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба № УРИ 105450-12355/24.10.2023г. (л.120) жалбоподателят, под името А. М. от [държава], е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №7181 от 31.10.2023г. на РПЦ – Харманли, с рег. №УП-31950/31.10.2023г. на ДАБ, подадена с името А. М. И. от [държава].

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег. № УП-31950/31.10.2023г. (л.97), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) И. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място].

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-31950/31.10.2023г. като А. М. И., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място] (на англ.* (*)), със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия – *, с основно образование, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на майката, братята и сестрите на търсещия закрила, с местонахождение в [държава] и в Германия. Посочено е, че бащата на молителя И. М. Т. се намира в България.

С Покана рег. № УП-31950/31.10.2023г. (л.101) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 01.12.2023г.

С Писмо рег. № УП-31950/08.11.2023г. (л.95) директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-1524/12.01.2024г. /л.73/ (рег. № УП-31950/16.01.2024г. в ДАБ при МС) на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

В Констативен протокол от 01.12.2023г. с рег. № УП-31950/01.12.2023г. (л.89) е отразено, че А. М. И. не се е явил за провеждане на насроченото за 01.12.2023г. интервю, въпреки уведомяването му по надлежния ред.

В Докладна записка вх. № 7500/08.12.2023г. (л.93) и е отразено, че А. М. И. е (напуснал РПЦ – Харманли) в неизвестност от 06.11.2023г.

В Докладна записка вх. № 7554/09.11.2023г. (л.92) е посочено, че А. М. И. се е завърнал в РПЦ – Харманли на 09.11.2023г.

В Докладна записка вх.№7957/04.12.2023г. (л.90) е отразено, че А. М. И. е (напуснал РПЦ – Харманли) в неизвестност от 01.12.2023г.

До заместник-председател на ДАБ е било отправено предложение от интервюиращ орган при РПЦ – Харманли с рег. № УП-31950/29.01.2024г. (л.87) за прекратяване на административното производство на чужденеца поради самоволното напускане на РПЦ, като е посочено, че от 01.12.2023г. лицето е в неизвестност.

С Решение № 2096/31.01.2024г. (л.89) заместник-председател на ДАБ, на основание чл.77, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратил производството за предоставяне а международна закрила на А. М. И..

От Разпореждане рег.№817700/778 от 27.02.2024г. на длъжностно лице от Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (л.71) се установява, че на А. М. И. е бил върнат в България от Австрия.

С Молба рег. № УП-31950/06.03.2023г. (л.69) чужденецът е поискал производството му по предоставяне на закрила да бъде възобновено.

С Докладна записка с рег. № УП-31950/13.03.2024г. (л.68) е направено предложение за възобновяване на производството по предоставяне на закрила на А. М. И..

В Докладна записка вх. № 608/19.03.2024г. (л.67) е посочено, че А. М. И. се е завърнал в РПЦ – Харманли на 18.03.2024г.

Последвало е отправяне на втора покана за провеждане на интервю с Покана рег.№УП-31950/19.03.2024г. (л.65) за дата 20.03.2024г.

Производството по предоставяне на закрила безспорно е било възобновено, предвид факта, че на 20.03.2024г. с кандидата за закрила А. М. И. е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП-31950/20.03.2024г. (л.61). Същият е заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че бил роден на [дата]. в [населено място] и там живял до 2023г., когато напуснал [държава]. Посочил, че живял в Турция около месец и там му бил издаден документ за легален престой. Живял в [населено място] заедно с баща си. След като починала баба му се върнали в [държава]. Завършил основно образование в училище в [населено място], след което работил като * в същия град. Баща му бил в гр.Харманли, а брат му Т. и сестрите му С. и *, били в Германия. Последната била [семейно положение] там, имала **. Майка му, заедно с брат му Х., били в [държава]. Напуснал страната си по произход в края на септември 2023г., като заедно с баща му влезли нелегално в Турция, където нямал проблеми с властите и никой не го принуждавал да се връща в [държава]. Напуснал Турция, защото целта му била да стигне до Германия. Не правил опит да поднови документите си в Турция, нямал време за това. В началото на октомври 2023г. влязъл в България нелегално с баща си, след което на път за гр.София бил задържан. След напускането на РПЦ – Харманли, през Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения, стигнали до Австрия, като крайната им точка била Германия. Целта на подаването на молбата за възобновяване на производството по предоставяне на закрила била да получат документи в България и след това легално да заминат за Германия. Напуснал [държава] заради войната и тежкото положение. Имало сражения. Работел на две места, но парите не му стигали да изкара седмицата. Напуснал страната си, защото искал да отиде в Германия при брат си, там да учи и да работи. В * нямало сигурност, имало отвличания, нямало работа и образование. Споделил още, че Австрия бил настанен в затворен бежански център. Върнал се от там, защото го депортирали. Заявил, че ако бъде върнат в Турция отново ще премине в България. Посочил, че не е членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан, нямало заведени дела срещу него, нямал проблеми с властите в [държава], не бил жертва на насилие и нямало отправени заплахи към него, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не участвал във военни формирования.

С писмо рег. № УП-31950/20.05.2024г. (л.58) от началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли повторно е било изискано становище от Специализираната дирекция „Миграция“ към ДАНС по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-11072/25.07.2024г. /л.52/ (рег. № УП-31950/26.07.2024г. в ДАБ при МС) на директора на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС отново е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето А. М. И., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 26.06.2024г. върху Докладна записка вх. № Х-1403/25.06.2024г. (л.54) за удължаване на срока на производството по предоставяне на закрила с два месеца, считано от 29.06.2024г. (поради необходимост от събиране на допълнителни данни по случая), са поставени резолюции „Да“ и „Чужденецът да бъде уведомен за удължаването на срока.“. Последното е сторено, видно от Декларация с рег. № УП-31950/01.07.2024г. (л.53).

Със Становище рег. № УП-31950/03.09.2024г. (л.39) на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 9577/12.09.2024г. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. И., на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 26.09.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу него е подадена на 09.10.2024г., чрез ССЕВ.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява да се предостави статут на А. М. И. при наличие на законовите предпоставки за това.

Непроизнасянето от страна на ответника в указания в чл.75, ал.1 от ЗУБ срок не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като този срок има инструктивен характер. Съответно оспореният акт не подлежи на отмяна на това основание, доколкото издаването на решението в законовия срок, с оглед данните и доказателствата по административната преписка, не би променило крайния извод на ответника. Отмяната на процесния акт, поради издаването му след срока по ЗУБ, не би променила нито установената по случая фактическа обстановка, нито бежанската история на чужденеца предвид обстоятелството, че и ДАБ, и съдът се позовават само на официална и актуална информация за ситуацията в държавата по произход. Не на последно място е нужно да се отбележи, че неспазването на обсъждания срок в случая се дължи и на поведението на жалбоподателя, който за времето от подаването на молбата за закрила – 31.10.2023г., до издаването на обжалваното решение – 12.09.2024г., е отсъствал от РПЦ – Харманли на два пъти – от 06.11.2023г. до 09.11.2023г. и от 01.12.2023г. до 18.03.2024г., което е възпрепятствало провеждане на интервю с него на първоначално предвидената дата 01.12.2023г., и е забавило административния процес с оглед необходимостта от получаване на актуално становище от други органи (в случая ДАНС), имащи отношение към производствата по предоставяне на закрила в България на чужди граждани.

Не са нарушени разпоредбите на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, доколкото ответникът не пропуснал да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и е издал акта си при съобразяване с изложеното от търсещия закрила, и с всички данни и доказателства по преписката.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява при провеждане на интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава]. Твърдението в жалбата, че от ответника не били изследвани политическите възгледи и позиция на търсещия закрила и неговия баща, е ирелевантно в случая, тъй като такава информация не е споделена от оспорващия както пред ДАБ, така и пред съда, а и данни за това по делото няма.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. М. И..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в нея е приел, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Посочил е, че поради несигурното и напрегнато положение в някой части на страната не следва насилието да се определя като безогледно. В конкретния случай не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход търсещият закрила би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха или тежки посегателства, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е роден и живял жалбоподателят.

От информацията в приложената Справка с вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. Конкретно се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л. и Х., са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб на границата с Турция, където били разположени десетки предимно ислямистки групи.

В Справка с вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС се посочва, че в [държава] има случаи на насилие, но то не обхващат цялата територия на тази държава. Така например районът на Д. бил до голяма степен незасегнат от насилието, обхванало други части на [държава], като специалните части на официалното правителство успявали да защитят столицата. Според информацията, макар че бунтовници превземат предградията в ранните етапи на конфликта, те в нито един момент не успяват да напреднат към централните райони. Видно е от справката, че в тази район има значителен брой вътрешно разселени лица – към м. май 2023г. над 600 хиляди. В провинция * (изписвана и позната и като *), намираща се в северната част на [държава], положението не може да се характеризира като спокойно от гледна точка на възникналите в последните месеци – преди март 2024г., инциденти. Но същевременно случите на насилие не биха могли да се определят за достигащи такова високо ниво на интензивност за да се определи то като безогледно.

От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си град, в които е живял до заминаването си, или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. М. И..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е достигнал нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Пред интервюиращ орган на ДАБ не изложил конкретни причини за напускането на [държава], които да са го накарали да излезе от пределите на страната си точно през септември 2023г., изтъкнал е единствено общо известната причина – че имало война. Наред с това е посочил, че е имал проблеми с издръжката си, като парите, които получавал не му стигали, там нямало работа и образование. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Накрая явно е признал, че целта му била да отиде в Германия и там работи да учи.

Тези съображения са достатъчно показателни за реалните намерения на жалбоподателя и същите не могат да се считат за релевантни за предоставянето на международна закрила в България.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същата следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване.

Предвид горното ясно е и че липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.

По отношение на доводите за приложимост на Насоките за страната [държава], издадени от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището през април 2024г., съдът намира следното:

На първо място следва да се има предвид, че документът няма задължителен характер. В него изрично (на стр.8) се посочва, че целта на Насоките е да подпомогнат лицата, вземащи решения и разработващи политики в ежедневната им работа. В тази връзка е нужно да се отбележи и че в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2021 година относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010, е предвидено, че държавите членки вземат предвид общия анализ и насоките при разглеждането на молбите за международна закрила, без да се засягат техните правомощия за вземането на решение по отделните молби за международна закрила. Освен това, трябва да се има предвид и посоченото в този документ, че анализът и насоките в него не са изчерпателни (вж. стр.8). Също така, не без значение е фактът, че версията на документа замества издадената такава през февруари 2023г. и се основава главно на информация за периода от 1 август 2022г. до 30 ноември 2023г. (стр.119), т.е. не отразява актуалната обстановка в [държава] към днешна дата.

Въпреки, че към днешна дата данните от изследвания период не могат да се считат за напълно актуални, все пак е необходимо да се отбележат някой по съществени елементи от тях. Така например в Насоките конкретно за [държава] е описано (стр.16), че от 2020г. насам фронтовите линии остават непроменени, докато конфликтът преминава от мащабни военни сблъсъци към локални сблъсъци между въоръжени групировки и правителствени сили, като броят на цивилните жертви намалява. Изрично е записано, че за провинциите * и * като цяло не би могло да се обоснове реален риск по член 15, буква „в“ от ОК (стр. 15). (под ОК вероятно се има предвид Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила).

Относно данните в Насоките за отношението на официалната власт в [държава] към опозиционни лица (стр.52), съдът отчита информацията за арести и сплашвания, но предвид интензитета, териториалния обхват и повторяемостта им, не намира, че същите са релевантни в конкретния случай за преценката на основателността на молбата за закрила на жалбоподателя. Действително въпреки информациите (стр.70, 101) за вътрешно разселване на лица, вкл. в провинция * (стр.132, 140), все пак не може да не се вземе предвид, че според данните в документа (стр.138) в * е регистриран най-голям брой инциденти, свързани със сигурността, от всички провинции в [държава]. Дори и при такива данни обаче, няма конкретни основания да се смята, че в случая жалбоподателят е бил възпрепятстван да се придвижи до провинция, в която ситуацията е сравнително спокойна и приемлива за живот, и избягване на рискове от тежки заплахи срещу живота или личността му.

Въпреки горното не може да не се отбележи записаното в документа (стр.140), че провинция * продължава да бъде основният район на завръщане в [държава], като на него се падат 34 % от завръщанията на вътрешно разселени лица между януари и средата на ноември 2022г. През посочената година са били регистрирани приблизително 2 000 връщания на вътрешно разселени, а през първите пет месеца на 2023г. броят на такива лица е 571. Не е за пренебрегване и информация в Насоките за наличието на възможност за вътрешно разселване в множество други провинции на [държава], сред които * (стр.144, 201), * (стр.150), * (стр.158), *, (стр.162), * (стр.169), * (стр.175), * (стр.176), * (стр.188), * (стр.191), * (стр.197), * (стр.161), * (стр.165) и мн. други.

Що се отнася до посоченото в жалбата нанасяне на удари по територията на * от страна на *, в Насоките ясно е записано (стр.126), че те са насочени срещу военната инфраструктура на * и *, както и срещу конкретни лица. Тази информация е актуална и към днешна дата и същата не предполага извод за съществуваща пряка опасност от тези нападения за цивилното обикновено население на [държава].

По отношение на провинциите с високо равнище на безразборното насилие в [държава] въз основа на данни до 30 ноември 2023 (стр.130) съдът приема, че действително такива провинции съществуват и към настоящия момент. Видно и от картата в Насоките обаче, районите, в които степента на безогледно насилие достига такова изключително високо ниво, предпоставящо наличие на сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответния район, само поради присъствието си там, би било изложено на реален риск да бъде подложено на сериозната заплаха, посочена в член 15 Директива 2004/83/ЕО, не обхващат цялата територия на тази държава. Съответно има и региони, за които следва да се докажат сериозни основания, за да се смята, че цивилно лице, върнато там ще бъде изправено пред реален риск от сериозна вреда по смисъла на посочената норма. В случая такива основания не се доказват от жалбоподателя. В този смисъл, дори и да се предположи, че за оспорващия е налице риск при първата от посочените хипотези, то за него не би съществувал такъв риск, ако се завърне в друг регион на страната си по произход, различен от този, в който е роден и живял непосредствено преди да напусне [държава].

Наред с горното, съдът намира, че обсъжданият документ съдържа информация предимно за отделни случаи на насилие поради конфликтите на територията на [държава]. В този смисъл, както е записано и в самия него (стр.8), тази информация като цяло не се характеризира с висока степен на изчерпателност, тъй като не изследва всички аспекти на обстановката в [държава]. Информацията е по скоро в подкрепа обосноваването на евентуално предоставяне на субсидиарна закрила на всички сирийски граждани, напуснали страната си. Не е разгледана обстойно възможността за пребиваването им в райони, в които липсват или е много малка вероятността, за тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното население.

Съдът намира за уместно да отбележи и факта, че след настаняването му в РПЦ – Харманли жалбоподателят самоволно е напуснал Центъра и то два пъти, без преди това да посочи конкретни основателни причини за това, и без да направи необходимото, за да е сигурно, че производството му по предоставяне на закрила да продължи. Това обстоятелство е показателно за отношението на търсещия закрила към конкретната административна процедура и относително явен признак за реалните намерения на лицето, а именно да достигне до друга страна – членка на ЕС. В тази връзка, с оглед данните, изяснени след завръщането на жалбоподателя в РПЦ – че заминал за Германия, за да работи и учи там, може да се предположи, че целта на напускането на [държава] е свързана с причини, които са извън предметния обхват на ЗУБ. В тази връзка съвсем ясен е в конкретния случай стремежът на жалбоподателя да достигне до Германия, което с оглед споделеното от търсещия закрила пред ДАБ – че в страната си не е успявал да се издържа със средствата, които е получавал там, предполага извод, че реалната причина за напускане на [държава] е по скоро икономическа.

Необходимо е на последно място да се посочи, че ситуацията в която и да е страна на произход би могла да претърпи промяна във всеки един момент. Затова действително е необходимо решаващият компетентен орган, към настоящия момент съдът, при произнасянето си да се запознае с актуалната обстановка в съответната държава. При анализа на данните за [държава] от различни информационни източници, настоящият състав не намери основание да приеме, че в тази страна съществува повсеместен въоръжен конфликт, достатъчно интензивен и характеризиращ се с безогледно насилие, който да обосновава необходимост във всички случаи на лицата от тази държава, търсещи международна закрила, да бъде предоставяна такава.

Нужно е тук да се изтъкне и че не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки от ДАБ, които на основание чл.21, т.6 и т.7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет следва да се считат за изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка, е установило именно фактите, удостоверени в документа.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. И. – [държава], против Решение № 9577/12.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.