Р Е Ш Е Н И Е
№ 922 / 16.12.2019г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 797, по описа на
съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдът е сезиран с жалба от Д.С.И.,*** против Решение №
1012-12-79#1 от 18.06.2019 година на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РП-3-12-00560484 от 08.05.2019 година на ръководител
на контрола на разходите на ДОО в ТП на
НОИ - Пазарджик. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не са налице условията за възобновяване на
производството по задължения по Разпореждане № 489/08.10.2010г. Сочи се, че за дължимото
вземане е изтекъл предвиденият в чл. 115, ал. 1 от КСО 5-годишен давностен
срок и е налице Разпореждане по изпълнително дело № 13130000644/2013г. Прави се
искане за отмяна на оспореното решение със законовите последици.
Ответната страна – директор на ТП на НОИ Пазарджик,
представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за
отхвърлянето й. Като аргумент се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
5 от КСО за административния орган е налице самостоятелен способ за прихващане.
Сочи, че е налице прекъсване на давността и законосъобразно е извършено
прихващането.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от
административния орган в оспорения акт. Решението е връчено на жалбоподателката
на 24.06.2019г. Жалбата срещу него е изпратена на 08.07.2019г., за което са
налице доказателства системен бон от
08.07. 2019 за приемане на услуга от Д.И. за пратка кореспонденция до ТП на НОИ
Пазарджик.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С Разпореждане № 489/08.10.2011г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО е разпоредено Д.С.И. да възстанови недобросъвестно получена сума за
периода 30.03.2010г. до 31.08.2010г., вкл. - парично обезщетение за отглеждане
на малко дете в размер на 1279, 56 лева, от които главница - 1221.82 лева и
лихва върху главницата – 57,74 лева. Разпореждането е потвърдено с Решение № ИС-63#1
от 19.11.2010 година на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик (л. 37-40).
Решението е връчено на 03.12.2010г. и е влязло в сила 14-дни след това, тъй
като не е оспорено пред Административен съд Пазарджик.
На Д.И. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.
№ К-6174 от 29.12.2010 година (л. 35), връчена й на 05.01.2011 година, и Покана
за доброволно изпълнение изх. № К-409/25.01.2012г., получена от нея на
31.01.2012г. Поради липса на доброволно плащане на задължението до ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик е изпратено искане с изх. № К-3436 от 04.09.2012 година за
образуване на изпълнително производство (л. 32).
За публичните взимания е образувано изпълнително дело
№ 13130000644/2013г. – факт, установен безспорно между страните, който е обявен
и от съда в определение от съдебно заседание на 14.11.2019г.
С разпореждане изх. № С190013-035-0210148/05.02.2019г.
публичен изпълнител Христина Дойчева е разпоредила прекратяване на
производството по принудително изпълнение на публично вземане по изпълнителното
дело № 13130000644/2013г.
С Разпореждане № РП-3-12-00119552 от 22.03.2016 година
на ръководител на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане от изискуеми вземания на Д.И. от ДОО, представляващи парични
обезщетения поради общо заболяване по Е20153944057 за периода м. 03.2016 година.
Разпореждането е съобщено на И. на
26.03.2016г.
С Разпореждане № РП-3-12-00155047 от 08.07.2016 година
на ръководител на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане от изискуеми вземания на Д.И. от ДОО, представляващи парични
обезщетения поради общо заболяване по Е20153944233 за периода м. 06.2016 година.
Разпореждането е съобщено на И. на
14.07.2016г.
С Разпореждане № РП-3-12-00189934 от 27.10.2016 година
на ръководител на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане от изискуеми вземания на Д.И. от ДОО, представляващи парични
обезщетения поради общо заболяване по Е20166472503 за периода м. 10.2016
година. Разпореждането е съобщено на И.
на 01.11.2016г.
С писмо с изх. № 1029-12-945/12.04.2019г. директорът
на ТП на НОИ Пазарджик е уведомил Д.И. за установената сума, издадените
разпореждания, извършените прихващания, като е посочил, че остатъкът по
разреждане № 489/08.10.2019г. е в размер на 2411, 84 лева, от които 1058, 43
лева главница, 57,74 лихва, 1295,67 лихва просрочие. Писмото е получено на
16.04.2019г.
С Разпореждане № РП-3-12-00551565 от 15.04.2019 година
на ръководител на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане от изискуеми вземания на Д.И. от ДОО, представляващи парични
обезщетения поради общо заболяване по Е2018346280 за периода м. 4.2019 година.
Съгласно справка за дължими суми за длъжник № 489/08.10.2010г.
Д.С.И., ЕГН ********** към 08.05.2019г. са общо 2177,44 лева, от които главница
817, 95 лева, лихва 57,74 лева и лихва просрочие 1301,75 лева.
С Разпореждане № РП-3-12-00560484 от 08.05.2019 година
на ръководител на контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане от изискуеми вземания на Д.И. от ДОО, представляващи парични
обезщетения за бременност и раждане по Е20196947326 за периода м. 4.2019 година,
сума в размер на 449,52 лева. Разпореждането е съобщено на И. на 13.05.2019г.
При обжалването по административен ред с жалба вх. №
1012-12-79/20.05.2019г., това Разпореждане № РП-3-12-00560484 /08.05.2019г. е
потвърдено с Решение № 1012-12-79 #1 от 18.06.2019 година на Директора на ТП на
НОИ - гр. Пазарджик, което е предмет на оспорването в настоящото производство.
От представените от ответната страна доказателства се
установява, че на жалбоподателката e издаван електронен болничен лист
Е20196947326, подаван пред органите на НОИ също по електронен път, както
посочените в Разпореждане № РП-3-12-00560484 от 08.05.2019 година одобрени и
наредени за изплащане 449, 52 лева са наредени за прихващане с процесното
разпореждане.
От ответника е представена справка за цялостното
движение на сумите по партидата на Д.С.И..
Между страните няма по спор по фактите, а спорът е
относно правилното приложение на материалния закон за прихващане на сумите,
както и твърдението за погасено по давност задължение.
Вземането на Държавното обществено осигуряване за
възстановяване във фонда на ДОО на недобросъвестно получено от осигурено лице
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО представлява публично
вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, произхождащо от
незаконосъобразно извършени осигурителни разходи.
За разлика от останалите публични държавни вземания,
които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за
незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда
на КСО с разпореждане на
компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на НОИ. В
конкретния случай това е Разпореждане № 489/08.10.2011г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО, потвърдено с Решение № ИС-63#1 от 19.11.2010
година на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Дължимите суми по разпорежданията, които не са
погасени доброволно в 14-дневния срок по чл. 114, ал. 3 от КСО, подлежат на принудително
изпълнение по реда, указан в 114, ал. 5 от КСО, а именно: по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО чрез налагане на запор
от ръководителя на териториалното поделение на НОИ и по реда на ДОПК, освен в случаите, когато
могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така създаденият
ред на прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на
ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е
специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на
публични вземания по ДОПК. В този смисъл разпоредбата
на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда
изключение от правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса,
когато в закон е предвидено друго. В случая друго е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и прихващането на
публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурената от ДОО се
извършва с акт на компетентен орган на ТП на НОИ.
Съгласно съдебната практика прихващането на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО се възприема като
способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право
с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да
компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с
насрещното си частно вземане от ДОО. Забраната за принудително изпълнение върху
обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК се прилага в
производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно
приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на изричната и
специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО забраната за налагане
на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на
удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено
осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда
на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице
хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО, при която непогасената
доброволно сума по влязлото в сила Разпореждане № 489/08.10.2011г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО може да бъде прихваната от
изискуемите вземания на осигурената от Държавното обществено осигуряване за
парично обезщетение поради бременност и раждане.
Относно възражението за изтекла погасителна давност в
оспореното решение са изложени мотиви, които се възприемат от настоящия съдебен
състав, а именно, че давността е прекъсната с издадените три разпореждания за
прихващане през 2016г. Изводът на административния орган – директор на ТП на
НОИ Пазарджик, че погасителната давност не е изтекла, е правилен. Разпоредбата
на чл. 115, ал. 3, т. 1 и 3 от КСО, предвиждаща прекъсване на
давността с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането и с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Възражението на жалбоподателката,
че е налице разпореждане на публичен изпълнител за прекратяване на
производството по принудително събиране, не са аргумент за незаконосъобразност
на разпореждането на ръководител ДОО и потвърждаването му с решение на директор
на ТП на НОИ Пазарджик.
С оглед
спецификата на принудителното изпълнение по КСО, съдържащо
специални спрямо ДОПК разпоредби,
то следва, че и прихващането по чл. 114, ал. 5 от КСО е
способ за принудително изпълнение. Изрично в разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО е
посочено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в
срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение ... чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Давността в случая е прекъсната с
всяко от посочените следващи разпореждания за прихващания от 2016г., издадени
от ръководителя на контрола по разходите на ДОО. С всяко прекъсване започва да
тече нова давност. Към датата на оспореното решение, включително и към
настоящия момент не е изтекла и общата десетгодишна давност по смисъла на
чл. 115, ал. 1, изречение второ от КСО.
По изложените съображения съдът намира, че Решение №
1012-12-79 #1 от 18.06.2019 година на Директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РП-2-12-00560484 от 08.05.2019 година на
ръководител на контрола на разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик са издадени от компетентни органи предвид
разпоредбите на чл. 114, ал. 5 от КСО (за разпореждането)
и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО (за решението), в
изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, както и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и съответно
неоснователност на оспорването.
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на ТП на НОИ - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.И.,*** против Решение №
1012-12-79 #1 от 18.06.2019 година на Директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № РП-3-12-00560484 от 08.05.2019 година на
ръководител на контрола на разходите на
ДОО в ТП на НОИ - Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.С.И.,***, да заплати в полза на ТП на НОИ - Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/