Решение по дело №1430/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/. Образувано е по касационна жалба на С.П. *** депозирана чрез пълномощник - адв. И.Г., срещу решение № 653/01.05.2023 г. по анд № 2211/2022 г. по описа на Варненския районен съд /ВРС/, в частта в която са потвърдени наложените му административни наказания по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на закона. Не е доказано по безспорен начин авторството на вмененото му нарушение, понеже административнонаказващият орган не е присъствал при извършване на деянието. В. твърди , че не е шофирал автомобила, а същият е бил паркиран. Наказан е собственика на автомобила, без да са ангажирани доказателства , че същият е нарушил правилата за движение. Вписаните в акта свидетели не са очевидци на извършеното нарушение. Погрешна е тезата на районния съд за отсъствие на допуснати съществени нарушения в адм.-наказателното производство . Не е установено мястото на извършване на нарушението и посоката на движение на автомобила, а в наказателното производство е „ строго забранено използването на думи като „до“ и „около“. В диспозитива на НП няма описание на нарушението , а в неговата обстоятелствена част е посочено веднъж, че деянието се изразява в отказ за тестване с техническо средство , а след това, че е В. е отказал проверка с техническо средство и не е изпълнено предписание за мед. изследване.

Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на решението на ВРС в обжалваната му част . оето да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност се отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли решението на ВРС да бъде отменено. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор към ОД на МВР-Варна - IV районно управление, е депозирал писмени бележки, обективиращи неговата позиция за правилност на обжалваното решение. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Варна пледира за неоснователност на касационната жалба, понеже решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в предходната съдебна инстанция , подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, като е налице правен интерес от обжалване , а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения :

С обжалваното съдебно решение Районен съд–Варна е потвърдил НП № 22-0442-000207/16.05.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР-Варна, IV РУ, в частта в която на С. П. В. са наложени административни наказания по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП : „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а е отменил постановлението , в частта в която е наложеното наказание по чл. 147, ал.1 от същия закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че около 00:35 ч. на 11.04.2022 г. В. е управлявал лек автомобил БМВ 318 ЦИ с рег. № В0009НХ в ///  ///, до монумент в памет на Г. Д и В. К. Непосредствено след като е привел автомобила в работен режим и потеглил е бил спрян за проверка от полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ при IV РУ при ОД на МВР – Варна. След като установили самоличността на касатора полицейските органи са поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ за извършване на проверка по ЗДвП. Полицейските служители от сектор „ПП“ разпоредили извършване на проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози, но В. е отказал, след което разпитаният като свидетел пред ВРС мл. автоконтрольор Христов е издал талон за медицинско изследване с № 0022933. В. е отказал да избере да подпише и да получи екземпляр от съставения талон, като този отказ е удостоверен с подписа на ст. полицай Д. Съставен е бил АУАН № 486668 от 11.04.2022 г. от мл. автоконтрольор Х, в който като свидетели на нарушението са посочени Л и С – полицейски органи от сектор „Охранителна полиция“. В. е отказал да подпише съставения АУАН, както и да получи екземпляр от него, като тези обстоятелства са удостоверени с подписа на Д. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП № 22-0442-000207/16.05.2022 г., като административнонаказващият орган е приел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

За да потвърди издаденото НП в обжалваната му част, районният съд е преценил, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, от компетентен орган, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението, че остава неизяснено нарушението, за което е наказано лицето. Посочил е, че макар и при определяне на мястото на извършване на нарушението да е допусната известна непрецизност, все пак формулираното описание е достатъчно ясно и конкретно, доколкото е посочено официално и общоизвестно наименование на местността, в която е извършено нарушението. ВРС е счел, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че именно В. е бил водач на автомобилът и същият е отказал да изпълни предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението на районния съд е валидно и допустимо – постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Същото е правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на закона.

Съобразно чл. 220 АПК, приложим по арг. на чл. 63в ЗАНН касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение т.е. настоящият съдебен състав не може да прави нови фактически установявания. Касационният съд е съд по правото, а не по фактите.

В тази връзка лишено от основателност е възражението, направено с касационната жалба, че авторството на деянието не е установено по безспорен начин. От събраните гласни доказателства в производството пред РС-Варна се установява по категоричен начин, че именно касационният жалбоподател е управлявал автомобила и че именно той е отказал както проверка за употреба на наркотици с техническо средство , така и получаването и впоследствие изпълнение на предписанието за медицинско изследване №0022933. Освен това неговият отказ е надлежно удостоверен с подпис на свидетел, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Свидетелите Ж Л и Ж Хса очевидци на отказа на нарушителя да бъде проверен за наркотици с техническо средство и отказа му да получи талона за мед. изследване . Първият от тях е възприел и е факта на управление на описания в АУАН и НП автомобил от нарушителя С.В. .

Деецът е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 173, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната административнонаказателна разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Нормативно въведените способи за проверка на водачите за употреба на наркотици са два : проверка с техническо средство или изпълнение на предписанието за медицинско изследване / чрез даване на кръвна проба/. Нарушителят В. е отказал да бъде проверен и по двата начина , поради което неговото поведение по отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества подлежи на санкциониране.

Лишено от основателност е оплакването за неяснота на даденото описание на нарушението в обстоятелствената част на НП, тъй като в мотивите на този акт подробно е индивидуализирано деянието по време, място и проявна форма- отказ на В. да бъде проверен с техническо средство Дръг тест 5000 и отказ на същия да изпълни издадения му талон за мед. изследване . Подходът на наказващия орган не само да посочи цифрово правна квалификация на правонарушението , но и да възпроизведе съдържанието на относимата санкционна разпоредба по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗдВп не води до неяснота, а напротив - дава допълнителна яснота и аргументация за законосъобразност на издаденото НП.

Неоснователно е възражението на В. за нарушено право на защита поради липса на точно посочено място на извършване на нарушението, както и на посоката на движение на автомобила. Посоката на движение на превозното средство не е въведена като елемент от състава на вмененото адм. нарушение по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и поради тази причина не е задължително да фигурира в АУАН и НП.

Индивидуализацията на мястото на извършването на нарушението има касателство към териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, като в случая дори и при по-подробно посочено място на извършване на нарушението става ясно , че същото е осъществено в гр. Варна , което означава териториална компетентност на издателите на процесните АУАН и НП . Нарушителят не твърди ,че в близък период от време или в близост на същото място да е извършил друго нарушение , поради което не може да разбере за какво деяние е наказан с процесното НП , за да организира защитата си по него. Освен това той не твърди недостоверно посочено място на нарушението , а оплакването му е за използвано много широко понятие .

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол не се установи основателност на подадената касационна жалба и същата следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. чл. 63д от ЗАНН, чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП жалбоподателят С.В. следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 653/01.05.2023 г. по анд № 2211/2022 по описа на Варненския районен съд, в частта в която на С.П.В. са наложени административни наказания по чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП : „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, .

ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сумата от 80 (осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението в останалата му част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: