Решение по дело №1176/2019 на Районен съд - Карлово

Ищцата Д.Я.Х. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответника сключили граждански брак на 02.06.2018г. в с. Т., общ.М., обл. П.. Бракът бил втори за нея и първи за ответника. От брака нямали родени деца. След сключване на брак заживели в дома на родителите на ответника в с. Т., на ул. „Л.“ № **. Всички живеели на един етаж. Сключването на този втори за нея брак било прибързано и необмислено. Скоро се развела с първия си съпруг, била в депресия и била затворена в себе си. Запознанството й с ответника за нея било нещо значимо в този период и, без да го познава добре, се хванала за него като за спасителна лодка. Създала си една грешна представа за него и не забелязвала недостатъците и пороците му. Желаела да създаде едно стабилно семейство и да има човек, на когото да разчита и да се опре в този Т.ен за нея момент. След много кратко запознанство решили да направят годеж, но още вечерта след годежа и подписването на гражданския брак, ответникът казал, че имало правила при него и трябвало да ги спазва, за да живея добре. Казал й, че няма да работи, а ще се грижи за домакинството. Като единствено негова жена ще й ограничи контактите и запознанствата. Нямала да може да излиза свободно и да ходи дори до магазина без да го уведоми. Взел й телефона и казал, че ще може да говоря, с когото иска само в негово присъствие. Забранил й да ползва интернет и да влиза в социалните мрежи. От начало мислила, че се шегува и не може да я държи така ограничена и затворена в дома си, но след като взел телефона й и не й разрешавал да ползва интернет, а и на следващите дни постоянно проверявал дали си била в стаята, тя се притеснила. Опитала да разговаря с родителите си, но той й разрешил да им позвъни в негово присъствие и от страх не посмяла да им каже, че била като затворник в дома му. Така започнало нейното ежедневие само в стаята им, дори понякога и заключена от ответника. Когато идвали на гости негови близки, приятели и роднини, и тя била сред тях и разговаряла с някои от тях, ответникът после я обвинявал, че говорела повече отколкото трябва, че флиртувала с някой от мъжете или момчетата, които били на гости. Обвинявал я, че гледа мъжете предизвикателно и ги подтиква да я заговарят и да им се хареса. Тази му ревност започнала да избива и в агресия. Тормозил я не само психически, но и посягал и физически. Първоначално й удрял по няколко шамара, болезнени за нея, а тя молела да не я удря, но с всеки изминал ден намирал поводи да я тормози и да й нанася побой, който не се изчерпвал само с шамари и със силни стискания на ръце, на врата й и удари с крака, дори падала на земята от тях. Един път ответникът дори й хванал устата за да не вика и щял да я задуши. Почти през цялото време имала синини по тялото си, отоци и зачервявания. Не можела да общува дори с родителите му. Имала на нейно име кола и я управлявала само в негово присъствие.

В началото на м.май 2019 г. по повод продажбата на тази кола, станал скандал между двамата. Ищцата искала да види родителите си и му казала, че те ще дойдат да ги вземат, за да им идат на гости. Ответникът категорично отказал и казал, че ще си стоят у тях и няма да вижда родителите си. Тя не ги била виждала скоро и й било мъчно за тях, затова настоявала да ги видят. Тогава ответникът в яростта си й нанесъл сериозен побой, като била насинена цялата. Принудила се дори да спи в друга стая от страх да не й направи нещо през нощта. На другия ден отново продължили да се карат и ответникът пак посягал да я бие. Тогава ищцата взела решение, че повече не може да живее в този страх, тормоз и ежедневен побой, и започнала да си събира дрехите, за да отиде при родителите си. Ответникът не й разрешил да тръгне и отново стана скандал. Случайно същия следобед, майка й дошла да ги види. Пред нея ответникът бил спокоен, говорел нормално и тя не посмяла да й се оплаче, скрила синините си и не показала, че е тормозена. След няколко дни отишли на рожден ден на сестра й в дома на родителите й, но ответникът останал само пет минути и си тръгнал, като казал, че не може да стои с родителите на ищцата повече време. Като го изпратила, ответникът казал на съпругата си, че ще стои не повече от час и половина, и ще дойде да я вземе. Тъй като празненството продължило повече, той дошъл и като влязъл, поискал да си тръгват веднага, но през това време родителите й и сестра й видели синините по тялото й. След като я попитали от къде са, ищцата се разплакала и им казала колко непосилен бил животът й с този човек, казала им, че я тормози постоянно, и че я бие дори. Когато ответникът отишъл да вземе съпругата си, родителите й му казали, че не е редно да я тормози и бие, предложили му да пренощуват в дома им, и да помогнат с каквото могат, за да потръгнат отношенията между съпрузите. Ответникът отказал, но се съгласил ищцата да остане за няколко дни при родителите си. През времето, докато стояла в дома им, ищцата си направила профил в социална мрежа, ответникът видял, започнал да я търси през профила й, поискал да я прибере, но ищцата категорично отказала, защото взела решение повече да не се връща на тормоза при него. Направила опит да блокира контактите с него през социалната мрежа, но ответникът непрекъснато регистрирал нови профили и пишел от тях, търсил я чрез негови приятели и роднини, които също блокирала. Така вече два месеца той я търсел и притеснявал по различни начини. Счита, че бракът им е изпразнен от съдържание и не може да продължава да съществува по този начин, а следвало да се прекрати.

Семейното жилище, което било собственост на родителите на ответника, следвало да се предостави за ползване на него след прекратяване на брака. Желаела да нося предбрачното си фамилното ми име Я.. Издръжка от ответника нямало да търси. Нямали сключени брачни договори, не били участници в строителството на ЖСК, нямали общи влогове и фирми. Считала, че брака им бил изпразнен от съдържание и нямало начин същия да се заздрави и да продължи да съществува  и било безсмислено и за двама им. Вина за прекратяване на брака имал ответника и в този смисъл следвало да се произнесе съда.

Заявява готовност брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие без произнасяне по въпроса за вината.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак, сключен с акт за граждански брак № 5 от 02.06.2018 г., съставен в село Т., община М. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да предостави ползването на семейното жилище на ответника; да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име Я..

Ответникът С.Т.Х. с ЕГН ********** *** не е депозирал отговор на исковата молба в срок. В съдебно заседание признава иска за развод, оспорва вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака да е само негова. Счита, че причината за това е майката на ищцата, която от самото начало внасяла раздори в семейството на дъщеря си.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата или по вина на двамата съпрузи.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 02.06.2018 г.  в село Т., община М., област П.. Не се спори, че от брака си нямат родени деца. не се спори, че след сключване на брака двамата съпрузи са живели в зома на ответника, който е собственост на родителите му.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

За доказване твърденията на ищцата е изслушана свидетелката С.Я., майка на ищцата, от чиито показания се установява, че съпрузите са живели в дома на ответника  и дъщеря й постоянно имала проблеми. Съпругът й и родителите му взели телефона й и се налагало да говори с дъщеря си чрез тях. Нямала пряк контакт  с нея. Питала зет си докога дъщеря й ще стои без телефон, а той отговорил, че докато му дойде времето. Картата, която свидетелката плащала, ползвала майката на ответника. Имало случай майка й да отиде до дома на съпрузите и да не влезе вътре, защото дъщеря й щяла да има проблеми. Ответникът не допускал съпругата му да общува с роднините си в негово отсъствие, не разрешавал на жена си да говори насаме с родителите си, определил точното време – 1 час, през който да гостуват у тях за рождения ден на сестра й като не останал на тържеството, а излязъл навън. На същия рожден ден бащата на ищцата видял синина по главата й и разбрал, че е причинена от ответника. Тогава накарали ищцата да се съблече и видели и други насинявания по тялото й. тогава ищцата казала, че са от нанесен от съпруга й побой. В показанията си св. Ф. Я. – сестра на ищцата сочи, че сестра й много се притеснявала да споделя с роднините си събития от семейния си живот. Изпитвала страх от съпруга си, говорела със сестра си по телефона само в негово присъствие. Имали спорове по въпроса дали да излизат заедно, съпругът й отказвал да я взема със себе си, държал да излиза сам и описва случай с разходка до стадиона. След отказа на ответника да вземе двете жени със себе си или да остане с тях, за да си продължат разходката, двамата съпрузи се скарали, прибрали се и отишли насаме в друга стая. При разправията между тях свидетелката чула сестра й да пищи. Свидетелката се намесила, влязла в стаята и от уплаха припаднала, само видяла, че ответникът е надвесен над сестра й и тя му крещи да не я докосва. После свидетелката разбрала, че ответникът е ударил сестра й. С течение на брака им, ответникът започнал за забранява на ищцата да говори с роднините си, освен в негово присъствие, ищцата нямала телефон и се налагало да звънят на съпруга й, ако искат да се чуят с нея. Свидетелката чула на рождения си ден как ответникът разпорежда на съпругата си да остане само един час у родителите си, казал, че се задушава в къщата им, наредил й да каже, че тя иска да си тръгва, когато дойде да я прибере. След като видели синините по сестра й същата вечер, бащата на ищцата питал ответника защо й е причинил това, но той отрекъл да е правил нещо. когато решил да си тръгва, ответникът предложил на ищцата да тръгне с него, или да остане три-четири дни у родителите си. Тя го предупредила, че ако не остане на празника, повече няма да се върне в дома му. Така и станало. След като останала при родителите си, ищцата споделила с тях как е живяла със съпруга си, как постоянно я ревнувал, не я пускал да излиза сама извън дома им, че бързо се изнервял и я удрял.

За опровергаване твърденията в исковата молба съдът е изслушал свидетели на ответната страна. В показанията си св. Х., майка на ответника, сочи, че в началото съпрузите живели много добре, после ищцата започнала да се заяжда със сина й. Имала телефон, но започнали да й се обаждат други момчета и да й пишат. Ответникът разбрал и дал картата и телефона на майка си. Посред нощ телефонът звъннал и мъжки глас казал „Мила, какво правиш?“. Ищцата можела да говори с майка си когато пожелае като ползвала телефона на съпруга си, майка й често ходела в дома им на гости. Ответникът много обичал жена си, и двамата имали профили във Фейсбук, но им пишели разни глупости и взели решение да ги ликвидират, за да имат живот. Д. много ревнувала съпруга си, дори от сестра му. Твърди, че синът й не е удрял жена си, тя понякога посягала, когато се ядосала, все му се карала защо излиза навън. С. не ограничавал жена си да работи. Тя започнала работа за около седмица, но сама напуснала, дори за сол до магазина не искала да отиде. Когато майка й стояла навън, тя не я пуснала вкъщи. Свидетелката върнала на ищцата всички вещи, взели ги с полиция. В показанията си св. М.Х. сочи, че майката на Д. искала да ги раздели, дори звъняла по телефона да се представи като чужда жена, която търси ответника, за да има семейството проблеми. Според свидетелката, нямало случай телефонът на Д. да е у майката на свидетелката. Отначало отношенията им били много добри, но после Д. все се карала с брат й, много го ревнувала, дори от свидетелката, крещяла, посягала му. 

При установените факти съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като фактите довели до разстройството му са: различните разбирания на всеки от съпрузите по важни въпроси свързани с взаимоотношенията помежду им, поради причина, ограничаването на ищцата от лично пространство – бил е отнет телефонът й, личната й комуникация с хора извън домакинството се е осъществявала само в присъствието на съпруга и роднините му, налице са и данни за физически тормоз, макар и непреки. Самата майка на ответника не оспори, че телефонът на ищцата е бил прибран, а ответникът не оспори факта, че е отказал да гостува на родителите й по повод рождения ден на сестра й. В същото време са налице данни са ревност от страна на съпругата, включително съдържащи се в показанията на сестра й (по повод разходката на стадиона). не са установени трайни и толкова съществени брачни провинения на един от двамата съпрузи, помирение между съпрузите не е възможно да бъде постигнато, двамата са в крайно изострени отношения. И двамата не са правили сериозни опити да преодолеят различията си. Прекратени са  икономическите, физическите и духовни връзки между съпрузите, като всеки е установил самостоятелен и независим от другия начин на живот, в отдалечени населени места. Това е достатъчно основание съдът да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че брачната връзка е формална и изпразнена от съдържание и следва да бъде прекратен.

ОТНОСНО вината:

Съдът е сезиран с искане от двете страни. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения, едно от които е съвместното съжителство на съпрузите. В настоящия случай от събраните доказателства се установи ограничаване на личната свобода на ищцата от страна на съпруга, както и отказ на ищцата да се върне в семейното жилище, както и данни за ревност. При това положение съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

ОТНОСНО семейното жилище:

Претенция за ползването му не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО фамилното име.

Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия Я., каквато претенция е направила.

ОТНОСНО разноските:

С оглед приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, разноски помежду им не се присъждат, и а не са доказани такива, реализирани от ищцата.

Воден от горното съдът

Р        Е        Ш       И:

ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № 5 от 02.06.2018 г., съставен в село Т., община М., област П., граждански брак между

Д.Я.Х. с ЕГН ********** *** и С.Т.Х. с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Я..

ОСЪЖДА и С.Т.Х. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 25 (двадесет  и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.